През 1907 г. Йосиф Сталин все още не е известен

През 1907 година Йосиф Сталин към момента не е прочут като водача на Съветския съюз. Всъщност той не е прочут и като Йосиф Сталин; той е елементарен марксистки бандит от оскъдно семейство и предстоящ духовник, най-малко до момента в който не се разпалва и не става безбожник. Името му е Йосиф Висарионович Джугашвили.

През същата година Джугашвили ограбва банка в Тифлис (днешен Тбилиси) и краде към 3,4 милиона $ за болшевишката идея като по този начин си обезпечава място измежду най-личните почитатели на Владимир Ленин. Същата година брачната половинка на Джугашвили, Екатерина Сванидзе, ражда първия му наследник, Яков Джугашвили.

Време за празнуване на фамилията обаче не остава – царската полиция ги преследва и те са принудени да избягат в Баку в Азербайджан. По пътя брачната половинка на Йосиф се разболява от тиф и единствено 9 месеца след раждането на сина им почива, едвам на 22 години.

Съкрушен от тъга, Йосиф Джугашвили приема ново име: Йосиф Сталин или „ Човек от стомана “. Той се потапя още повече в революционните си отговорности и оставя сина си Яков да бъде отгледан от фамилията на мъртвата му брачна половинка в Тбилиси.

Междувременно, до момента в който татко му се бие дружно с Ленин в Руската гражданска война, Яков остава при вуйна си, където пораства сензитивен и затворен млад мъж. След това през 1921 година татко му изпраща да го повикат – по този начин момчето стартира бурния си път.

Екатерина Сванидзе

Сталин е безсърдечен човек. Разбира се, неналичието на съчувствие оказва помощ на него и на неговите сътрудници болшевишки революционери, само че когато става въпрос за непосредственост, Сталин е отдалечен като умираща звезда.

Докато майката му е била по-грижовния родител, който упорства синът й да води добър живот и да стане духовник, личният му татко е бил нечовечен алкохолик. Сталин, сходно на татко си преди него, малтретира физически и прочувствено сина си и му не разрешава да си смени семейството на Сталин с ясното обръщение, че Яков в никакъв случай няма да бъде „ Сталин “.

Някои историци считат, че презрението на Сталин към Яков произтича от приликите на момчето с майка му – след гибелта й диктаторът споделя за нея: „ Това творение размекваше сърцето ми от камък. Тя умря и с нея умряха и последните ми топли усеща към човечеството. “ На погребението й роднините на Екатерина си спомнят, че Сталин очевидно губи мозъка си, скача в гроба и прегръща тялото на жена си.

Когато в последна сметка Яков идва да живее с татко си, той схваща, че татко му се е оженил наново и има още две деца от втората си брачна половинка Надежда Алилуева. Братът на Джугашвили, Василий Сталин, е роден през 1921 година, а сестра му Светлана е родена през 1926 година

Всяко дете претърпява своя персонална покруса – Василий става тежък пияч по-късно в живота си, а Светлана, макар че е явният любимец на татко си, би трябвало да се оправя със самоубийството на майка си, когато е едвам на 6 години – само че връзката на Джугашвили е може би най-бурната.

Сталин и Светлана

Отношенията сред Сталин и Джугашвили се изострят, когато в края на 20-те години младежът се среща с млада жена на име Зоя Гунина, щерка на православен духовник.

Яков и Зоя заживяват дружно и в последна сметка вземат решение да се оженят. Двамата отиват в дачата на Сталин – дребна вила, която нормално се употребява като ваканционен дом – с цел да разгласят решението си на Сталин, само че вместо да се зарадва, той изпада в дива гняв.

Гневът му е толкоз мощен, че кара Зоя да избяга ужасена от къщата, а Яков, който не съумява да успокои татко си, изпадна в положение на нервозен делириум.

Размахвайки револвер, той стреля в гърдите си, пробвайки се да се простреля в сърцето. Вместо това обаче пропуща и патронът влиза в белия му дроб. Надежда превързва гърдите на младежа и вика доктор.

Според една версия на историята, Сталин поклаща глава и надменно споделя на сина си: „ Ти даже това не можеш да направиш както би трябвало. “

Яков и Зоя в последна сметка се женят, само че взаимният им живот е всичко друго, само че не и благополучен. Дъщерята, която имат дружно, почива в ранна детска възраст, а самият брак продължава по-малко от две години.

Не след дълго през 1941 година Джугашвили се записва в Артилерийската академия на Червената войска по гледище на татко си. Той е турбинен инженер преди да се причисли към академията, само че когато напуща, старши лейтенант Яков Джугашвили е назначен за пълководец на артилерийска батарея – единствено един месец преди германците да нахлуят в Съюз на съветските социалистически републики.

Джугашвили е боец ​​от запаса в Червената войска, само че когато избухва война, той е изпратен в борба като следващия пълководец. Вместо да го изпрати персонално, Сталин се обажда на сина си по телефона и му крещи: „ Върви да се биеш! “

Престоят на Джугашвили на бойното поле обаче е временен. В началото на юли 1941 година той и членове на неговата 20-та войска се предават на немските войски в Белорусия. Опитва се да избяга, само че безрезултатно.

Няколко от военнослужещите на Яков издават самоличността му на германците… само че нацистите нямат желание да го екзекутират или изтезават.

Вместо това се държат с него цивилизовано и когато го разпитват, го вършат повече за персоналните му и политически възгледи, в сравнение с по военните въпроси. Крайният им проект е да го привлекат да се причисли към тях и да употребяват мощната нацистка пропагандна машина, с цел да показват по какъв начин личният наследник на Сталин го е предал.

Същата пропагандна машина подсигурява разгласява новината за залавянето на Яков Джугашвили и макар че той е бил покорен срещу волята си, нацистите обществено настояват, че непринудено се е предал.

Отначало Сталин има вяра на тази версия на събитията. Но когато се появява повече информация, разбра, че синът му в действителност е бил отведен срещу волята му и не е предал страната си.

Сталин прави няколко дискретни опита за избавяне, с цел да върне Джугашвили от германците, само че всеки от тях е несполучлив.

Приблизително по същото време Хитлер предлага на Сталин договорка: нацистите ще обменят сина му с фелдмаршал Фридрих Паулус, който руснаците пленяват в Сталинград.

Както оповестява Russia Beyond, маршал на Червената войска Георгий Жуков написа в персоналния си дневник, че е питал Сталин за Джугашвили и той му е споделил: „ Яков няма да излезе от плен. Фашистите ще го застрелят… Не, Яков би предпочел гибелта пред измяната на Родината. “

Думите на Сталин се оказват правилни: синът му продължава да се опълчва на опитите на германците за съдействие и по този начин постепенно общително им отношение става жестоко като в последна сметка те губят всевъзможен интерес към Яков.

Тогава, на 14 април 1943 година, Джугашвили се пробва да избяга от нацисткия концентрационен лагер в Заксенхаузен; той деликатно се ориентира в лабиринта от тел и стига до оградата в края на лагера.

Германска агитация от 1941 година, която гласи: „ Това е Яков Джугашвили, наследник на Сталин и артилерийски офицер… който на 16 юли се съобщи покрай Витебск, дружно с хиляди други бойци и офицери… Следвайте образеца му – той е жив и здрав и се усеща страхотно… Защо се биете до гибел, когато даже синът на вашия лидер се е предал?„

Твърди се, че в този миг синът на Сталин предизвикателно вика на близкия охранител от Секретен сътрудник: „ Не бъди страхливец! Стреляй, стреляй! “ И протяга ръка да се хване за оградата, когато пазачът изстрелва един патрон.

Докато съгласно формалната история, показана от нацистите по това време, Яков Джугашвили е бил убит по време на опит за бягство – те пускат фотоси на неговия надупчен от патрони мъртвец – скорошна информация разкрива, че опитът за „ бягство “ в действителност е по-вероятно акт на самоубийство.

Професор Джон Ериксън, експерт по съветско-германската борба, споделя пред Defense Media Network, че 12-годишно следствие разкрива, че „ пазачът сигурно е прострелял Яков четири пъти, само че в този момент е известно, че той е изстрелял патроните във към този момент мъртвото му тяло. “