През 1907 г. лекар се опитва да докаже, че душата съществува чрез везни
През 1907-а шотландският доктор Дънкан Макдуъл от Хейвърхил, Масачузетс, взема решение да организира един в действителност необикновен опит, включващ хора и кучета, и да потвърди, че душата съществува.
По аргументи, които не е сметнал за належащо да означи, той е бил уверен, че душата притежава физическа маса и надлежно – може да бъде измерена. Медикът е имал задоволително богато въображение, че да има вяра, че парченце от душата напуща вълшебен нашето тяло, когато умрем – евентуално с цел да заживее нов живот на небесата – и надлежно, че би трябвало да е допустимо да бъде измерена по този начин, като че ли е чувал с брашно. Макдуъл взема решение, че най-хубавият метод да ревизира своята доктрина, е като мери тежестта на даден човек в мига на неговата гибел и директно по-късно. Разликата сред двете измервания би трябвало да покаже тежестта на самата душа.
Лекарят набира доброволци, които имали предпочитание да се включат в неговия опит. От значително значение било те да не шават изключително доста, до момента в който умират, с цел да не въздействат на самите везни и надлежно – да не провалят опита. Ето за какво Макдуъл избира неизлечимо заболели хора - да вземем за пример от туберкулоза или други сходни болести, които ще ги поддържат оптимално изтощени и неподвижни.
Лекарят основава особено легло в кабинета си, предопределено за пациентите, и го слага на великански везни. Според някои версии, популяризирани в интернет, “телесните отвори на пациентите били блокирани “ (т.е. в ануса си имали коркова тапа). Това, несъмнено, не е правилно – явно Макдуъл не се е тревожил, че душата може да избяга през него. Напротив – считал е, че всевъзможни течни и твърди детайли, освободени от тялото по време на гибелта, ще бъдат поети от леглото и надлежно – включени в общото тегло.
Разбира се, самият експреимент не минава по проект.
„ За страдание, нашите везни не бяха точно настроени и имаше огромно вмешателство от хора, които се противопоставяха на работа ни “, написа той за един от провалените проби. Това звучи по този начин, като че ли е имало и хора със здрав разсъдък, които са се чудили за какво му е нужно да мери хората в мига на тяхната гибел, вместо да се погрижи за комфорта им.
Един от участниците в опита умира, до момента в който лекарят се пробва да настрои самите везни.
