Иван Николов: Ще подмени ли ЕС ценностите поради връхлитащите геополитически предизвикателства днес?
През 1872 година княз Бисмарк, с цел да предотврати възможното доближаване на Русия с Англия и на Австрия с Франция инициира основаването на тъй наречените Съюз на тримата императори – на Германия, на Русия и Австрия. Поради буйния вятър на събитията, към края на десетилетието този съюз е съвсем западнал, само че новите съперничества принуждават княз Бисмарк да го съживи още веднъж. През 1881 година тримата императори още веднъж поставят подписа си под нов съюзен контракт като е признат и протокол. Той подсигурява:
1…
2.Всяка смяна на териториалното статукво на Европейска Турция зависи от единодушието на тримата императори.
3.Специалният протокол, прибавен към контракта, се отнася за Балканите.
а/Австрия си резервира правото в комфортен миг да анексира Босна и Херцеговина;
б/…
в/Специален пункт в протокола открива единодушието на тримата императори за вероятно съединяване на Княжество България с Източна Румелия И СЪВМЕСТНО ОТКЛОНЯВАНЕ НА БЪЛГАРИТЕ ОТ ДЕЙСТВИЯ КЪМ МАКЕДОНИЯ… “(С. Д. Сказкин „ Конец австро-руско-германского союза “ Том I 1879-1884г. Москва, 1928 година )
Припомних си всичко това откакто се срещнах с гласуваното в Германския Бундестаг на 15 юни 2023 година, предложение с наименованието „ Активна поддръжка на Северна Македония по пътя й към Европейския съюз “. Документът, признат с гласовете на ГСДП, Съюз 90/Зелените и Свободната демократическа партия ни връща към позицията на тримата императори от 1881 година против българските „ дейности към Македония. “
Подтекстът на гласуваното предложение е ориентиран към България и към българските запаси във връзка с цялостната политика на Скопие. Това е политика, в която са непокътнати югокомунистическите внушения, способи и способи за ПРИСВОЯВАНЕ И ФАЛШИФИЦИРАНЕ НА МИНАЛОТО НА НЯКОЛКО ПОКОЛЕНИЯ БЪЛГАРИ, ЖИВЕЛИ И съдебна експертиза БОРИЛИ ТУК ЗА СВОБОДАТА И НЕЗАВИСИМОСТТА СИ.
България през цялото време поддържа евроатлантическата интеграция на западната ни съседка, само че не желае да подценява полезностите, залегнали в моралната основа на Европейски Съюз, полезности, които брутално се потъпкват от работещата безотказно машина на българофобията в Скопие. И тук е огромното ми противоречие с лековато-фриволното пояснение от немските депутати на “постиженията “ в братската страна.
Аз, като потомък на българи-бежанци от Македония, от името на повече от 2.5 милиона мои събратя по орис, не мога да се съглася с констатациите на Германския Бундестаг, че „ Северна Македония е мултиетнически модел за подражателство “…Ако е по този начин, за какво в Р С Македония бяха осквернени, подпалени и закрити клубовете на българите в Битоля и Охрид, за какво побоищата над изявени българи са процедура, не правеща усещане на ръководещите и опозицията, даже поощрявани от тях, за какво в съвсем всички налични първоизворови документи за предишното на народа, истинският текст се прекроява съгласно внушенията за изконността на днешните македонци? На същата идентитетска козметика са подложени и биографиите на известни персони – възрожденци и революционери.
И неуместният въпрос!
Защо множеството представители на страната Германия и Европейски Съюз, посещаващи районен съд Македония, не виждат тази вакханалия, тази целеустремено възпитавана ненавист към българите и България? Задължителното единение против войната в Украйна не подменя основополагащите условия на Съюза.
А изключително за немските депутати, дали своят вот прословутото Предложение, е доста елементарно да си зададат въпроса, за какво в Австрия, чийто народ произлиза от немския, на никого не е хрумнало да основава обособен австрийски език и да възпитава систематична злоба към Германия и германците.
Да сте чули в миналото австрийци да се оплакват, че е застрашена тяхната национална еднаквост?! Не, нали. В книгата на Карл Воцелка „ История на Австрия. “ Авторът показва следния факт: “… през 1956 година към момента единствено 49 % от популацията имали чувството на независима нация, до момента в който 46 % продължавали да се самоопределят като германци… “ Ето един тест за депутатите в Германския Бундестаг, до каква степен бдят с отворени очи за съхраняването на правилата и опорите, върху които е основан Европейския съюз. Всякакви заигравания с геополитическата конюнктура на момента в ущърб на ценностните е удар върху основите на моралната вероятност на континента. Място за евтини взаимни отстъпки, с агитационен привкус, насърчаващ продължаващото умопомрачително въздействие на етноидеологическите фантасмагории на Новакович – Коминтерна –Тито - Колишевски, няма и не може да има, изключително в институциите на Брюксел.
Днес, водещите персони в Европейски Съюз са изправени пред отговорността да имат солидни знания за предишното на всяка една държава-членка, с цел да не позволяват поощряване на мимикрията с основополагащите правила на Съюза.
И като тласък за почит на немските депутати в Бундестага, ще приведа няколко фрази от книгата на техния съотечественик Prof. Dr. Gustav Weigand „ Ethnographie von Makedonien “, появила се в Лайпциг през 1924 година В нея те ще прочетат: “Националното схващане на българите, албанците, турците и минимум на част от аромъните е толкоз развито, че те няма да се оставят да бъдат денационализирани най-малко със средствата, които употребява Сърбия… “ стр.105
И още: „ Време е, в действителност е извънредно време, Великите сили да анулират закононарушението от Ньой, с което осъдиха на заличаване българите, албанците и аромъните в Македония… “ стр 106.
И с цел да не бъда неправилно свестен, ще повторя: “България поддържа с цялото си сърце евроинтеграцията на районен съд Македония, само че тя не може да одобри безогледното прекрояване и приспособяване към етноидеологическата матрица от 1944 година на живота, самосъзнанието, духовността и битките на няколко предходни генерации живели на тази територия… “
Това е казусът, който от Берлин и Брюксел би трябвало да бъде съзрян и съзнателен като същностна опасност против ценностната първооснова на Европейски Съюз.
Времето на княз Бисмарк и на всемогъщите монархии от дълго време е отминало. А флиртуването със крепко закотвеното в районен съд Македония югокомунистическо завещание е обречено…/БГНЕС
----------------------------------
Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание „ България-Македония ” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. Текстът е написан особено за БГНЕС.
