Историята на Мадам Тюсо - колкото интересна, толкова и зловеща
През 1838 година, на 80-годишна възраст, една невероятна жена стартира да диктува спомените си на своя другарка, говорейки в трето лице: „ Мадам Тюсо се роди в Берн през 1761 година “.
Нейните мемоари, писма и документи оферират неповторим взор към основаването на световноизвестната империя от музеи с восъчни фигури, които носят нейното име. И въпреки, че някои детайлности от историята на живота й не са напълно точни, те въпреки всичко са удивителни, написа Военновъздушни сили.
В нейните ръце истината била толкоз разтеглива, колкото восъка. Включително толкоз ясни данни като мястото на раждане и фамилията не са сигурни. „ Баща й, който умрял преди раждането й, бил боен по специалност, а майка й, Грошолц, била с престиж “, споделя Мадам Тюсо в спомените си. Нейната история в реалност стартира в Страсбург, а не в заможния град Берн. Семейството й пък надалеч не е било знатно.
Когато татко й умрял, майка й отишла да желае помощ от девера си. Филип Куртию бил доктор и анатом, който ваел восъчни фигури в Берн. Той наел майката на Мари като ключодържател, полагал огромни грижи за момиченцето и му показвал изкуството си.
Първи стъпки
Филип Куртию бил звезда в Берн. Търсели го поради познанията му по анатомия и вълшебства, а восъчните му модели били доста търсени. Той самичък се научил да ги прави в средата на XVIII век, когато станало мъчно да се вземат трупове за дисекция, тъй че били нужни модели за проучване на анатомията.
Когато славата му се разраснала, Куртию решил да отвори втора изложбена зала на Boulevard Du Temple в Париж. Редом до нарушителите той изложил бюстове на звездите от онази ера, формула, която по-късно ще донесе международна популярност на племенницата му.
След като разкрил, че Мари е доста интелигентна и научава бързо, Куртию я взел за чирак и й поверил задачата да прави главите на моделите на известните хора от оня интервал.
Истински ли са?
След като се трансформира в създателка на восъчни модели, Мари се потапя изцяло в процеса. Способностите й се повишили, както и репутацията й..., най-малко съгласно спомените й. „ Сред членовете на кралското семейство, които постоянно посещават жилищата и се възхищават на работата на Куртию и племенницата му..., е Мадам Елизабет, сестрата на краля “.
Тюсо споделя, че принцесата поискала от нея да й покаже изкуството да вае восъчни фигури и толкоз й харесвало да бъде с нея, че поискала позволение от Куртию да я води във Версайския замък, с цел да може да се любува на приятната й компания.
Това е малко евентуално. Името на Мари Грошолц не се появява в формалния указател. Освен това в тази толкоз кодифицирана и следена йерархична конструкция, човек, който печелел пари с търговски изложения в Париж с Куртию, в никакъв случай не би имал достъп до този стеснен кръг от хора.
14 юли 1798 година: Завземането на Бастилията
След срещите й с кралското семейство животът на Мари получава трагичен поврат. Започва Френската гражданска война.
Регистрите на този къс, само че трогателен интервал са цялостни с образци за най-диаболични зверства. Мари и Куртию са монархисти, само че и имали сполучлив бизнес. Те разбрали, че би трябвало да трансформират стила си, с цел да оцелеят.
От този миг станало доста рисково да държат бюстове на кралското семейство пред очите на обществото. Първото събитие, за което си спомня Мадам Тюсо, от „ кървавото начало на Революцията “, е когато „ хората започнаха да се събират на улицата и да желаят бюстове на идолите на селото “.
Изложбата с восъчни фигури почнала да играе ролята на репортерите в наши дни, защото хората ги посещавали, с цел да се осведомят за последните събития. Поради това мястото на излагане на бюстовете трябвало бързо да се промени, с цел да отрази смяната в управлението на Революцията.
Отрязаните глави били носени неотложно на Мадам Тюсо, „ чиито усеща могат по-лесно да бъдат отгатнати, в сравнение с разказани. Треперейки от смут, била задължена да направи модел “. Мари споделя, че правела восъчните модели на гилотинираните, седнала на стълбите на изложбената зала.
Макар сцената да наподобява неправдоподобна, в този случай е истина. Потвърдена е от разказите на други хора и се знае, че изложбата включвала главите на обезглавените революционери. Колкото и неприятно да й е било да прави тези модели, няма подозрение, че злокобните восъчни разкази на най-известните жертви привличали още по-голямо голям брой от хора.
През 1794 година главният проектант на режима на терора Робеспиер е изпратен на гилотината. Страната е във война, както вътре, по този начин и отвън границите си. Хаосът във Франция се разраства, чичото на Мари е извикан като преводач във френската войска.
След няколко месеца се завръща доста болен и умира малко по-късно, като оставя Мари за единствена наследница на къщата си във Версай и на изложбения салон на Boulevard Du Temple.
Госпожа Тюсо
Мари не остава сама прекомерно дълго. Омъжва се за Франсоа Тюсо, инженер, който обичал да купува акции, да влага в театри, бил с нея поради парите й и по-скоро бил задължение като брачен партньор. Но в последна сметка Мари съумяла да се отърве от името на бедното си семейство и да се трансформира от девойка Грошолц в мадам Тюсо.
Когато Мари родила първия си наследник, Жозеф, тя била на 37 години. Втората й щерка умряла при раждането, а третото дете се родило на идната година – Франсоа. Семейният й живот бил трагичен, а революцията съсипвала бизнеса й. Туристите към този момент не идвали в Париж, хората имали по-малко пари, а богатите, които били пощадени от гилотината, напуснали Франция.
Това можеше да е краят на историята, само че една заран през октомври 1802 година среща със фамилен другар трансформирал хода на живота й.
Фантасмагория
Пол дьо Филипщал бил немски странстващ художник. След като станало ясно, че е самозванец, напуснал родината си и отпътувал за Париж в търсене на по-чувствителна аудитория. Използвал Латерна магика, предшественика на диапозитивите, която през XVII век била форма на развлечение, която очаровала заможните европейци.
Спектаклите се наричали измислица (среща на призраци). Публиката била в изцяло тъмна зала и била бомбардирана от фотоси на призраци и диаболични духове. Филипщал търсел други детайли за спектакъла си и се сетил за Мари, която отпътувала с него за Англия.
Тя стегнала багажа си, оставила безотговорния си брачен партньор да се грижи за изложбения салон в Париж, а дребния си наследник на майка си и минала Ла Манша с огромния си наследник Жозеф, който по това време бил на пет години.
Мъжът на живота й
През 1802 година идва в Англия, която част от французите приемали с удивление, а друга част – с омерзение. Франция била зложелател. Наполеон бил централната фигура в тази омраза. А Мадам Тюсо го изобразила...с восък.
Наполеон станал централна фигура в изложбата й. След като се разделила с Филипщал, който не бил добър съучастник, тя почнала да обикаля Англия с шоуто си „ Колекция с любопитни истории на Куртию “ до 1808 година
При идването си на ново място, разлепяла афиши, които гласели: „ Специално за твоя град за лимитирано време...колекцията от любопитни истории на Куртию “. Ограниченото време нямало точна дата, защото успявала да потегли на път, едвам когато започнела да печели пари.
Тъй като желала да притегли новата заможна междинна класа за разлика от другите пътуващи спектакли, наемала огромни салони с хубави мебели и украса. Восъчните фигури били сложени по този начин, че хората да могат да се разхождат сред тях и да ги допират.
Така се трансформирал методът на излагане на восъчни фигури във Англия, свързвани с анатомията или развлечение за масите. Мадам Тюсо ги трансформирала във форма на просветително и информативно развлечение за междинната класа. „ Всички се възхищаваха на фигурите ми, не бяха виждали такова нещо. Тук ме третират като гранддама “, споделя Тюсо.
Обиколките във Англия ставали все по-доходоносни и тя продължавала да изпраща пари на брачна половинка си, който живеел във Франция и се предполагало, че се занимава с образованието на дребния им наследник Франсоа.
Но в реалност похарчил всичките пари и през 1812 година Франсоа трябвало да продаде восъчните фигури на Boulevard Du Temple. През 1817 година, след раздялата на родителите му, Франсоа дошъл в Лондон. Той не бил виждал майка си и брат си от 15 години. Франсоа бил дърводелец и изработвал крайници и ръце за фигурите на майка си. Двете деца работели под напътствията на Мари и изложбата трансформирала името си на Мадам Тюсо и синове.
Лондон, Baker Street
През 1835 година, след 30-годишно циркулиране по пътищата на Англия, Мадам Тюсо и синове се трансформира в сполучлив бизнес. В последна сметка Мари имала задоволително пари, с цел да наеме изложбена зала на улица Baker Street в Лондон.
Тогава не знаела, че това ще се трансформира в непрекъснатото й място. Планът й бил да се откри в центъра на Лондон, на модата, на културните среди и на буржоазията за няколко месеца, само че защото траяла да печели пари, останала за непрекъснато.
Нейната „ Камера на ужаса “, която комбинирала кървавото принуждение по време на Френската гражданска война с фигури на известни хора, привличала тълпи от хора. В ера, когато изтезанията престанали да са обществени, това разрешавало на хората да се приближат до тайния свят на закононарушението и наказването. Те можели да са сигурни, че моделът е направен съгласно главата на мъртвия.
Мадам Тюсо умира на 15 април 1850 година на 89-годишна възраст. Некрологът й се появява в съвсем всички ежедневници, които без изключение я дефинират като „ национална институция “.
Музеят й продължава да се радва на вниманието на лондончани и гостите на града. Днес Мадам Тюсо има девет музея в Азия, седем в Европа, седем в Съединени американски щати и един в Океания.
Източник: Profit.bg.
Нейните мемоари, писма и документи оферират неповторим взор към основаването на световноизвестната империя от музеи с восъчни фигури, които носят нейното име. И въпреки, че някои детайлности от историята на живота й не са напълно точни, те въпреки всичко са удивителни, написа Военновъздушни сили.
В нейните ръце истината била толкоз разтеглива, колкото восъка. Включително толкоз ясни данни като мястото на раждане и фамилията не са сигурни. „ Баща й, който умрял преди раждането й, бил боен по специалност, а майка й, Грошолц, била с престиж “, споделя Мадам Тюсо в спомените си. Нейната история в реалност стартира в Страсбург, а не в заможния град Берн. Семейството й пък надалеч не е било знатно.
Когато татко й умрял, майка й отишла да желае помощ от девера си. Филип Куртию бил доктор и анатом, който ваел восъчни фигури в Берн. Той наел майката на Мари като ключодържател, полагал огромни грижи за момиченцето и му показвал изкуството си.
Първи стъпки
Филип Куртию бил звезда в Берн. Търсели го поради познанията му по анатомия и вълшебства, а восъчните му модели били доста търсени. Той самичък се научил да ги прави в средата на XVIII век, когато станало мъчно да се вземат трупове за дисекция, тъй че били нужни модели за проучване на анатомията.
Когато славата му се разраснала, Куртию решил да отвори втора изложбена зала на Boulevard Du Temple в Париж. Редом до нарушителите той изложил бюстове на звездите от онази ера, формула, която по-късно ще донесе международна популярност на племенницата му.
След като разкрил, че Мари е доста интелигентна и научава бързо, Куртию я взел за чирак и й поверил задачата да прави главите на моделите на известните хора от оня интервал.
Истински ли са?
След като се трансформира в създателка на восъчни модели, Мари се потапя изцяло в процеса. Способностите й се повишили, както и репутацията й..., най-малко съгласно спомените й. „ Сред членовете на кралското семейство, които постоянно посещават жилищата и се възхищават на работата на Куртию и племенницата му..., е Мадам Елизабет, сестрата на краля “.
Тюсо споделя, че принцесата поискала от нея да й покаже изкуството да вае восъчни фигури и толкоз й харесвало да бъде с нея, че поискала позволение от Куртию да я води във Версайския замък, с цел да може да се любува на приятната й компания.
Това е малко евентуално. Името на Мари Грошолц не се появява в формалния указател. Освен това в тази толкоз кодифицирана и следена йерархична конструкция, човек, който печелел пари с търговски изложения в Париж с Куртию, в никакъв случай не би имал достъп до този стеснен кръг от хора.
14 юли 1798 година: Завземането на Бастилията
След срещите й с кралското семейство животът на Мари получава трагичен поврат. Започва Френската гражданска война.
Регистрите на този къс, само че трогателен интервал са цялостни с образци за най-диаболични зверства. Мари и Куртию са монархисти, само че и имали сполучлив бизнес. Те разбрали, че би трябвало да трансформират стила си, с цел да оцелеят.
От този миг станало доста рисково да държат бюстове на кралското семейство пред очите на обществото. Първото събитие, за което си спомня Мадам Тюсо, от „ кървавото начало на Революцията “, е когато „ хората започнаха да се събират на улицата и да желаят бюстове на идолите на селото “.
Изложбата с восъчни фигури почнала да играе ролята на репортерите в наши дни, защото хората ги посещавали, с цел да се осведомят за последните събития. Поради това мястото на излагане на бюстовете трябвало бързо да се промени, с цел да отрази смяната в управлението на Революцията.
Отрязаните глави били носени неотложно на Мадам Тюсо, „ чиито усеща могат по-лесно да бъдат отгатнати, в сравнение с разказани. Треперейки от смут, била задължена да направи модел “. Мари споделя, че правела восъчните модели на гилотинираните, седнала на стълбите на изложбената зала.
Макар сцената да наподобява неправдоподобна, в този случай е истина. Потвърдена е от разказите на други хора и се знае, че изложбата включвала главите на обезглавените революционери. Колкото и неприятно да й е било да прави тези модели, няма подозрение, че злокобните восъчни разкази на най-известните жертви привличали още по-голямо голям брой от хора.
През 1794 година главният проектант на режима на терора Робеспиер е изпратен на гилотината. Страната е във война, както вътре, по този начин и отвън границите си. Хаосът във Франция се разраства, чичото на Мари е извикан като преводач във френската войска.
След няколко месеца се завръща доста болен и умира малко по-късно, като оставя Мари за единствена наследница на къщата си във Версай и на изложбения салон на Boulevard Du Temple.
Госпожа Тюсо
Мари не остава сама прекомерно дълго. Омъжва се за Франсоа Тюсо, инженер, който обичал да купува акции, да влага в театри, бил с нея поради парите й и по-скоро бил задължение като брачен партньор. Но в последна сметка Мари съумяла да се отърве от името на бедното си семейство и да се трансформира от девойка Грошолц в мадам Тюсо.
Когато Мари родила първия си наследник, Жозеф, тя била на 37 години. Втората й щерка умряла при раждането, а третото дете се родило на идната година – Франсоа. Семейният й живот бил трагичен, а революцията съсипвала бизнеса й. Туристите към този момент не идвали в Париж, хората имали по-малко пари, а богатите, които били пощадени от гилотината, напуснали Франция.
Това можеше да е краят на историята, само че една заран през октомври 1802 година среща със фамилен другар трансформирал хода на живота й.
Фантасмагория
Пол дьо Филипщал бил немски странстващ художник. След като станало ясно, че е самозванец, напуснал родината си и отпътувал за Париж в търсене на по-чувствителна аудитория. Използвал Латерна магика, предшественика на диапозитивите, която през XVII век била форма на развлечение, която очаровала заможните европейци.
Спектаклите се наричали измислица (среща на призраци). Публиката била в изцяло тъмна зала и била бомбардирана от фотоси на призраци и диаболични духове. Филипщал търсел други детайли за спектакъла си и се сетил за Мари, която отпътувала с него за Англия.
Тя стегнала багажа си, оставила безотговорния си брачен партньор да се грижи за изложбения салон в Париж, а дребния си наследник на майка си и минала Ла Манша с огромния си наследник Жозеф, който по това време бил на пет години.
Мъжът на живота й
През 1802 година идва в Англия, която част от французите приемали с удивление, а друга част – с омерзение. Франция била зложелател. Наполеон бил централната фигура в тази омраза. А Мадам Тюсо го изобразила...с восък.
Наполеон станал централна фигура в изложбата й. След като се разделила с Филипщал, който не бил добър съучастник, тя почнала да обикаля Англия с шоуто си „ Колекция с любопитни истории на Куртию “ до 1808 година
При идването си на ново място, разлепяла афиши, които гласели: „ Специално за твоя град за лимитирано време...колекцията от любопитни истории на Куртию “. Ограниченото време нямало точна дата, защото успявала да потегли на път, едвам когато започнела да печели пари.
Тъй като желала да притегли новата заможна междинна класа за разлика от другите пътуващи спектакли, наемала огромни салони с хубави мебели и украса. Восъчните фигури били сложени по този начин, че хората да могат да се разхождат сред тях и да ги допират.
Така се трансформирал методът на излагане на восъчни фигури във Англия, свързвани с анатомията или развлечение за масите. Мадам Тюсо ги трансформирала във форма на просветително и информативно развлечение за междинната класа. „ Всички се възхищаваха на фигурите ми, не бяха виждали такова нещо. Тук ме третират като гранддама “, споделя Тюсо.
Обиколките във Англия ставали все по-доходоносни и тя продължавала да изпраща пари на брачна половинка си, който живеел във Франция и се предполагало, че се занимава с образованието на дребния им наследник Франсоа.
Но в реалност похарчил всичките пари и през 1812 година Франсоа трябвало да продаде восъчните фигури на Boulevard Du Temple. През 1817 година, след раздялата на родителите му, Франсоа дошъл в Лондон. Той не бил виждал майка си и брат си от 15 години. Франсоа бил дърводелец и изработвал крайници и ръце за фигурите на майка си. Двете деца работели под напътствията на Мари и изложбата трансформирала името си на Мадам Тюсо и синове.
Лондон, Baker Street
През 1835 година, след 30-годишно циркулиране по пътищата на Англия, Мадам Тюсо и синове се трансформира в сполучлив бизнес. В последна сметка Мари имала задоволително пари, с цел да наеме изложбена зала на улица Baker Street в Лондон.
Тогава не знаела, че това ще се трансформира в непрекъснатото й място. Планът й бил да се откри в центъра на Лондон, на модата, на културните среди и на буржоазията за няколко месеца, само че защото траяла да печели пари, останала за непрекъснато.
Нейната „ Камера на ужаса “, която комбинирала кървавото принуждение по време на Френската гражданска война с фигури на известни хора, привличала тълпи от хора. В ера, когато изтезанията престанали да са обществени, това разрешавало на хората да се приближат до тайния свят на закононарушението и наказването. Те можели да са сигурни, че моделът е направен съгласно главата на мъртвия.
Мадам Тюсо умира на 15 април 1850 година на 89-годишна възраст. Некрологът й се появява в съвсем всички ежедневници, които без изключение я дефинират като „ национална институция “.
Музеят й продължава да се радва на вниманието на лондончани и гостите на града. Днес Мадам Тюсо има девет музея в Азия, седем в Европа, седем в Съединени американски щати и един в Океания.
Източник: Profit.bg.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ