Стамен Григоров – човекът, който разгада тайната на киселото мляко
През 1464 година френският крал Луи XI е оздравял от мъчителни стомашни болки. Дотогава нищо не оказва помощ на величеството за облекчение на страданията му. Един арменец от Цариград обаче донася във френския кралски двор българско кисело мляко. И чудото става!
Киселото мляко се снабдява с положително име в Западна Европа. На изток – по нашите земи, то е познато най-малко 2000 години по-рано. Древногръцкият историк Херодот, живял през V век прочие н. е., написа, че киселото мляко е една от главните храни на траките, защото те отглеждали многочислени стада овце.
Но къде се крие лечебната мощ на тази странна храна? И за какво я има само по българските земи?
Отговорът идва чак през 1905 година Дава го един студент от Трънско, който с помощта на интелекта и шанса си попада в Женева, където след дълго взиране под микроскопа открива тайната на киселото мляко.
Стамен Григоров се появява на белия свят през 1878 година в с. Студен извор като деветото от общо 12 деца на Гиго и Звезда. Учи в учебното заведение в Трън, след това приключва Първа мъжка гимназия в София. Успехът му е отличен и по щастливо стичане на събитията се среща с тогавашния френски пълномощен министър в България. С негова помощ Стамен отпътува да учи биология в Института по естествени науки в Монпелие, Франция. Не след дълго птичето на шанса каца за повторно на рамото му и богат трънчанин го подкрепя финансово да се запише в Медицинския факултет в Женева. Там известният бактериолог проф. Леон Масол го назначава за собствен основен помощник, написа изследователката Гергана Стоилова.
Това се случва при започване на XX век. По същото време Иля Мечников – съветски биолог и физиолог, който живее в Париж и работи в института „ Луи Пастьор “, се прочува с проучванията си върху стареенето на хората. Мечников разгласява през 1903 година трудовете си, в които твърди, че старостта е болест, която е допустимо да се лекува.
По самодейност на института „ Луи Пастьор “ е извършено изследване за дълголетието в десетки страни. То демонстрира, че
в България столетниците са най-вече – четирима на 1000 души.
Учените търсят обяснението в киселото мляко – съществена храна на българина, която се създава само тук. Според Мечников евентуално киселото мляко стопира или предотвратява гниенето в червата, което предизвиква прибързано стареене.
Проф. Масол е заинтересован от тематиката и поръчва на своя помощник да изследва загадъчния балсам. Донася от България в Женева гърне с кисело мляко и прекарва стотици часове в работа над бялата храна. През 1905 година настава съдбовният момент – под микроскопа му се открива бактерията вълшебник, оня млечнокисел микроб, който „ създава “ българското кисело мляко. Мистерията е разгадана!
Малко по-късно Григоров разграничава една пръчковидна и една кълбовидна млечнокисела бактерия. Веднага разгласява сведения за откритието си в влиятелното списание „ Ревю медикал дьо ла Сюис Романд “. През 1907 година кълбовидната бактерия е кръстена Стрептококус термофилус, а пръчковидната – Бацилус булгарикус.
В чест на своя изобретател Бацилус булгарикус по-късно е наименуван Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905.
Д-р Стамен Григоров рапортува резултатите в института „ Луи Пастьор “ в Париж. Ръководството на института разпорежда на бъдещия Нобелов лауреат професор Иля Мечников да изследва докладваните данни. Ученият удостоверява резултатите на младия българин и въз основа на тях доизгражда своята доктрина за стареенето.
Стамен е едвам 27-годишен, когато прави откритието на живота си. То отваря пред него доста порти. Предлагат му професорско място в Женевския университет, също и да стане шеф на филиала на института „ Луи Пастьор “ в Сао Паулу, Бразилия.
Като завързан към традицията българин обаче той отхвърля и откакто пази докторската си дисертация, се връща в родината. Жени се за обичаната си Даринка. Става околийски доктор и шеф на болничното заведение в Трън. Но изследователският му дух не го оставя на мира. Създава дребна лаборатория и в нея през 1906 година Григоров прави още едно, в действителност велико изобретение – основава противотуберкулозна ваксина! Този триумф би трябвало да запише името му в историята като един от най-големите учени. Но този път шансът не е на негова страна.
На 29 декември Григоров разгласява откритието си в влиятелното списание „ Ла Прес медикал “. „ Микробите на туберкулозата имат дебела обвивка от мазнини и восъци, която мъчно се пробива, по тази причина и ваксинирането е мъчно “, изяснява българинът. А той открива микроорганизъм, който убива тази обвивка, и реализира прелестни резултати в опити с морски свинчета, зайци и котки.
„ За да стартира да ползвам имунизацията на хора, моите опити би трябвало да бъдат доказани от водещите в науката и в случай че моето изобретение се удостовери, ще направя клинично приложение на моята ваксина “, декларира Григоров. Френският теоретичен хайлайф го приветства. Резултатите са доказани, само че страната ни не подкрепя по никакъв метод учения.
През 1921 година двама французи – Албер Калмет и Камий Герен, изобретяват друга противотуберкулозна ваксина – известната БЦЖ, която се ползва и до през днешния ден. С нея те остават в историята.
А по това време българският им сътрудник към този момент е изкарал няколко войни. През 1912 година, когато избухва Балканската война, отпътува на фронта като полеви доктор. По време на Междусъюзническата, в борбата на Калиманско поле, е ранен тежко неговият брат Христо. Въпреки напъните на Стамен Христо умира в ръцете му. В годините на Първата международна война Григоров отново е на предна линия и прави всичко допустимо, с цел да пребори избухналата холера. Удостоен е с медал „ За смелост “ и златен орден „ Червен кръст “.
Киселото мляко се снабдява с положително име в Западна Европа. На изток – по нашите земи, то е познато най-малко 2000 години по-рано. Древногръцкият историк Херодот, живял през V век прочие н. е., написа, че киселото мляко е една от главните храни на траките, защото те отглеждали многочислени стада овце.
Но къде се крие лечебната мощ на тази странна храна? И за какво я има само по българските земи?
Отговорът идва чак през 1905 година Дава го един студент от Трънско, който с помощта на интелекта и шанса си попада в Женева, където след дълго взиране под микроскопа открива тайната на киселото мляко.
Стамен Григоров се появява на белия свят през 1878 година в с. Студен извор като деветото от общо 12 деца на Гиго и Звезда. Учи в учебното заведение в Трън, след това приключва Първа мъжка гимназия в София. Успехът му е отличен и по щастливо стичане на събитията се среща с тогавашния френски пълномощен министър в България. С негова помощ Стамен отпътува да учи биология в Института по естествени науки в Монпелие, Франция. Не след дълго птичето на шанса каца за повторно на рамото му и богат трънчанин го подкрепя финансово да се запише в Медицинския факултет в Женева. Там известният бактериолог проф. Леон Масол го назначава за собствен основен помощник, написа изследователката Гергана Стоилова.
Това се случва при започване на XX век. По същото време Иля Мечников – съветски биолог и физиолог, който живее в Париж и работи в института „ Луи Пастьор “, се прочува с проучванията си върху стареенето на хората. Мечников разгласява през 1903 година трудовете си, в които твърди, че старостта е болест, която е допустимо да се лекува.
По самодейност на института „ Луи Пастьор “ е извършено изследване за дълголетието в десетки страни. То демонстрира, че
в България столетниците са най-вече – четирима на 1000 души.
Учените търсят обяснението в киселото мляко – съществена храна на българина, която се създава само тук. Според Мечников евентуално киселото мляко стопира или предотвратява гниенето в червата, което предизвиква прибързано стареене.
Проф. Масол е заинтересован от тематиката и поръчва на своя помощник да изследва загадъчния балсам. Донася от България в Женева гърне с кисело мляко и прекарва стотици часове в работа над бялата храна. През 1905 година настава съдбовният момент – под микроскопа му се открива бактерията вълшебник, оня млечнокисел микроб, който „ създава “ българското кисело мляко. Мистерията е разгадана!
Малко по-късно Григоров разграничава една пръчковидна и една кълбовидна млечнокисела бактерия. Веднага разгласява сведения за откритието си в влиятелното списание „ Ревю медикал дьо ла Сюис Романд “. През 1907 година кълбовидната бактерия е кръстена Стрептококус термофилус, а пръчковидната – Бацилус булгарикус.
В чест на своя изобретател Бацилус булгарикус по-късно е наименуван Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905.
Д-р Стамен Григоров рапортува резултатите в института „ Луи Пастьор “ в Париж. Ръководството на института разпорежда на бъдещия Нобелов лауреат професор Иля Мечников да изследва докладваните данни. Ученият удостоверява резултатите на младия българин и въз основа на тях доизгражда своята доктрина за стареенето.
Стамен е едвам 27-годишен, когато прави откритието на живота си. То отваря пред него доста порти. Предлагат му професорско място в Женевския университет, също и да стане шеф на филиала на института „ Луи Пастьор “ в Сао Паулу, Бразилия.
Като завързан към традицията българин обаче той отхвърля и откакто пази докторската си дисертация, се връща в родината. Жени се за обичаната си Даринка. Става околийски доктор и шеф на болничното заведение в Трън. Но изследователският му дух не го оставя на мира. Създава дребна лаборатория и в нея през 1906 година Григоров прави още едно, в действителност велико изобретение – основава противотуберкулозна ваксина! Този триумф би трябвало да запише името му в историята като един от най-големите учени. Но този път шансът не е на негова страна.
На 29 декември Григоров разгласява откритието си в влиятелното списание „ Ла Прес медикал “. „ Микробите на туберкулозата имат дебела обвивка от мазнини и восъци, която мъчно се пробива, по тази причина и ваксинирането е мъчно “, изяснява българинът. А той открива микроорганизъм, който убива тази обвивка, и реализира прелестни резултати в опити с морски свинчета, зайци и котки.
„ За да стартира да ползвам имунизацията на хора, моите опити би трябвало да бъдат доказани от водещите в науката и в случай че моето изобретение се удостовери, ще направя клинично приложение на моята ваксина “, декларира Григоров. Френският теоретичен хайлайф го приветства. Резултатите са доказани, само че страната ни не подкрепя по никакъв метод учения.
През 1921 година двама французи – Албер Калмет и Камий Герен, изобретяват друга противотуберкулозна ваксина – известната БЦЖ, която се ползва и до през днешния ден. С нея те остават в историята.
А по това време българският им сътрудник към този момент е изкарал няколко войни. През 1912 година, когато избухва Балканската война, отпътува на фронта като полеви доктор. По време на Междусъюзническата, в борбата на Калиманско поле, е ранен тежко неговият брат Христо. Въпреки напъните на Стамен Христо умира в ръцете му. В годините на Първата международна война Григоров отново е на предна линия и прави всичко допустимо, с цел да пребори избухналата холера. Удостоен е с медал „ За смелост “ и златен орден „ Червен кръст “.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ