Денят 15 август в българската история
През 1002 година - българската войска под командването на цар Самуил завладява Адрианопол (Одрин). Докато византийската армия е съсредоточена при обсадата на Бдин (Видин), българите доближават Тракия. По това време в Адрианопол доста хора са се събрали за обичайния панаир, проведен на празника на св. Богородица. Без да срещнат опозиция, българските войски заграбват забележителна плячка и се отдръпват. 1279 година - армията на Ивайло разгромява петхилядната византийска армия, командвана от протовестиария Априн, който намира гибелта си в сражението. Въстанието на Ивайло е едно от първите селски въстания в Европа. 1836 година - турските управляващи съумяват дефинитивно да потушат въстанието в Белоградчишко и Пиротско. 1851 година - за архиерей на цариградските българи тържествено е ръкоположен Стефан Ковачевич под името свещеник Лаодикийски. Той е сърбин по рождение и кандидатурата му е наложена от Русия. 1856 година - в Шумен е проведено първото театрално зрелище у нас. Изиграна е пиесата на Сава Доброплодни " Михал ". През 1915 година е сбъднат експериментален полет на първия български самолет в Божурище, издигнат от изобретателя Асен Йорданов.
1923 година - подписано е съглашение за неутралитет сред Българска комунистическа партия и Вътрешна македонска революционна организация. Комунистите се задължават да не подвигат въстание в Пиринския край и да разхлабен Емигрантския комунистически съюз " Освобождение ", а Вътрешна македонска революционна организация - да не се намесва във въстанието. 1981 година - стартира втората интернационална асамблея " Знаме на мира - София ". На 15 август е роден генерал-майор Христо Паков. На тази дата умират византийският император възрожденският публицист – създател на „ даскалска лирика ” Панайот Семерджиев, художникът Иван Доспевски.
2016 година
Президентът на Република България присъжда медал „ Стара планина “ първа степен на господин Марко Контичели, ексклузивен и пълномощен дипломат на Италианската република в Република България, за извънредно огромните му заслуги за развиването и укрепването на българо-италианските връзки.
2000 година
Президентът на Република България присъжда медал „ Стара планина “ първа степен на:
1. Норбърт Рандов, немски българист — откривател и преводач на българска литература
2. проф. доктор Ото Кронщайнер, австрийски славист и българист
3. проф. Джузепе дел Агата, италиански лингвист — славист и българист
4. проф. Майкъл Холман, британски българист — лингвист и преводач
5. проф. доктор Дануше Хронкова, чешка българистка — литературовед и преводач
6. проф. доктор Ян Кошка, словашки българист — литературовед и преводач
7. проф. доктор Игор Калиганов, съветски лингвист — славист и българист
1981 година
Започва втората интернационална асамблея " Знаме на мира - София ".
Председател на Инициативния и организационния комитет на интернационалната детска асамблея е Людмила Живкова. Фондация " Людмила Живкова - Знаме на мира " е приемник на концепциите на Людмила Живкова за " Единство, Творчество и Красота ", в които е вложено наличието на интелектуално завещание и висока хуманна същина: грижи за детското развиване и образование, откриване на детските качества и насърчаване на креативното израстване и възпитанието на децата в дух на мир. Фондация " Людмила Живкова - Знаме на мира " е неправителствена организация, основана през 1999 година по отношение на 20-годишнината от основаването на Международното придвижване " Знаме на мира ". Фондацията няма политически или идеологически претекстове и цели.
1981 година
На връх Рожен стартира народен събор-надпяване. Той е отдаден на 1300-годишнината от основаването на Българската страна. Организирано е надпяване на 4 естради. За първи път има детски естради “Единство, творчество, хубост ”. Участват повече от 3 000 самодейци.
1965 година
Във Варна стартира Балканиада на националната ария.
1926 година
Подписана е декларация на Централен комитет на Вътрешната добруджанска революционна организация срещу четническата активност в Добруджа. На 26 август българската полиция разрушава четата на Дочо Михайлов край с. Никола Козлево и той е погубен.
1923 година
Сключено е съглашение за неутралитет сред Българска комунистическа партия и Вътрешна македонска революционна организация. Комунистите се задължават да не подвигат въстание в Пиринския край и да разхлабен Емигрантския комунистически съюз " Освобождение ", а Вътрешна македонска революционна организация - да не се намесва във въстанието.
ВМРО е националнореволюционна организация на македонските българи, основана през есента на 1919 година от Т. Александров, П. Чаулев и ген. Ал. Протогеров. Ръководителите й са последователи на концепцията за присъединение на Вардарска и Беломорска Македония към България, само че заради нейното проваляне в Първата международна война (1914 г.–1918 г.) одобряват концепцията на ВМОРО за автономност на Македония. В организацията в началото вземат участие и последователи на Я. Сандански (Серската група), само че по-късно напущат нейните редове. Вътрешна македонска революционна организация изпраща ревю по македонския въпрос до Парижката мирна конференция (1919 г.–1920 г.) с гледище да бъдат признати и изслушани нейни представители. На дипломатическото посланичество на Сърбо-хърватско-словенското кралство в София се внушава, че би трябвало да усъвършенства ситуацията на българите в Македония. По образеца на ВМОРО се възвръща четническият институт. Изградена е няколко хилядна четническа организация в Пиринския край, частично в Кюстендилско и Софийско. През февруари 1920 година са изпратени в Македония няколко дребни чети. Към края на същата година се появяват признаци за разединение на македонското придвижване. Създадена е Македонска федеративна организация от проектант Н. Юруков, доктор Хр. Татарчев и доктор Ф. Атанасов. Тя афишира, че ще води битка за самостоятелна федеративна Македония, в ръководството на която ще вземат присъединяване всички населяващи я народности. Ръководството на организацията открива тесни връзки с Български земеделски народен съюз и държавното управление на Александър Стамболийски. С помощта на българските управляващи се пробват да изтласкат Вътрешна македонска революционна организация от Пиринско и Вардарска Македония. Вътрешна македонска революционна организация подхваща ответни удари. Убит е един от идеолозите на ВМОРО Г. Петров и министърът на вътрешните работи Ал. Димитров. Ръководството на Вътрешна македонска революционна организация открива тесни връзки с Военния съюз и буржоазните опозиционни партии. Организацията не взема директно присъединяване в държавния прелом на 9 юни 1923 година, само че обособени нейни четници вземат участие в залавянето и убийството на министър-председателя Ал. Стамболийски. Вътрешна македонска революционна организация поддържа сговористкото държавно управление при потушаването на Септемврийското въстание 1923 година Поради опазване на Нишката конвенция със Сърбо-хърватско-словенското кралство и подписването на нови съглашения, връзките сред Вътрешна македонска революционна организация и сговористкото държавно управление в края на 1923 година, се изострят. През март 1924 година държавното управление на проф. Ал. Цанков прави арести на доста македонски дейци. В края на април 1924 година Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация подписва декларация, в която декларира, че ще се бори за основаване на единна, независима, самостоятелна Македония. Организацията стартира договаряния с Коминтерна и Съветския съюз, а на 6 май 1924 година подписва с представители на Балканската комунистическа федерация манифест във Виена. Независимо, че след издание на Майския манифест Т. Александров и ген. Ал. Протогеров се отхвърлят от подписите си, управлението на Вътрешна македонска революционна организация губи доверието на българското държавно управление. В организацията настава раздор. За това способства и убийството на Т. Александров през август 1924 година Неговото място в Централен комитет заема Ив. Михайлов. Извършена е жестока кавга с съперниците на Т. Александров в Горна Джумая (днес Благоевград), Разложко, Неврокопско (днес Гоцеделчевско), Петричко, София, Пловдив и Свиленград. Във Вътрешна македонска революционна организация се обособяват две групи: на ген. Ал. Протогеров, подсилен интензивно от Ал. Цанков, и на ген. Ив. Михайлов – от А. Ляпчев и ген. Ив. Вълков. През 1925 година последователите на Майския манифест основават Вътрешна македонска революционна организация (обединена) (ВМРО (об.). Засиленото съревнование сред двете групи нараства. По разпореждане на Ив. Михайлов през 1928 година е погубен ген. Ал. Протогеров. След неговата гибел Вътрешна македонска революционна организация в действителност се разцепва на две обособени организации. Започва взаимно изтребване сред двете организации, което продължава няколко години и отслабва тяхната роля като националнореволюционни организации. След държавния прелом на 19 май 1934 година са неразрешени всички други политически, професионални и националнореволюционни организации в страната.
1915 година
Осъществен е експериментален полет на първия български самолет в Божурище, издигнат от изобретателя Асен Йорданов.
Асен Йорданов е роден през 1896 година в София. От 1921 година работи в Съединени американски щати в конструкторските екипи на водещите в самолетостроенето “Боинг ”, “Локхийд ” и “Дъглас ”. Създава самолета “Дъглас ДС-3 ”. Участва при изобретяването на самолетите “Боинг ” - “Б-17 ”, “Б-29 Супер-Фортрес ”, както и “Лайтинг П-38 ”. Той е считан за един от основателите на гражданската авиация на Съединени американски щати.
1892 година
В Букурещ е учредено Българско научно-благотворително сдружение " Братство ".
1866 година
Варненската община провежда епархиален събор, който създава " Привременен правилник ". Според него управлението на църковно-училищните каузи в цялата епархия се поемат от общината и нейния ръководител.
1856 година
В Шумен е проведено първото театрално зрелище у нас. Изиграна е пиесата на Сава Доброплодни " Михал ".
1851 година
За архиерей на цариградските българи тържествено е ръкоположен Стефан Ковачевич под името свещеник Лаодикийски. Той е сърбин по рождение и кандидатурата му е наложена от Русия.
Стефан Ковачевич е преподавател и свещеник. Той е пропъден от своята страна през 1842 година и става преподавател във Враца. По-късно приема монашество и е ръкоположен за архимандрит в Рилския манастир. През 1851 година, по искане на българите в Цариград и по рекомендация на съветския дипломат в Османската империя, е повдигнат за пръв български свещеник в българската църква " Св. Стефан ". Дейността му не се харесва на Вселенската патриаршия и по нейно искане през 1858 година е изпратен на изгнание в Мала Азия. След като е освободен, той се завръща в Сърбия, където остава до края на живота си. Стефан Ковачевич умира през 1862 година
1836 година
Турските управляващи съумяват дефинитивно да потушат въстанието в Белоградчишко и Пиротско.
1279 година
Армията на Ивайло разгромява петхилядната византийска армия, командвана от протовестиария Априн, който намира гибелта си в сражението. Въстанието на Ивайло е антифеодално селско въстание, едно от първите селски антифеодални въстания в Европа. Отслабването на централната власт и усилването на вътрешните феодални междуособици, честите нашествия на татарите, които опустошават българските земи, вършат отвратително ситуацията на селското население. То е обременено с налози и ангарии, лишено е от права. През пролетта на 1277 година в Североизточна България избухва въстание. Негов лидер става Ивайло. Отначало дейностите на въстаниците са ориентирани срещу болярите, само че по-късно и срещу татарите, които правят нападения от север. След няколко сполучливи борби въстаниците разгромяват татарите и ги изтласкват оттатък река Дунав. Постигнатите триумфи притеглят на тяхна страна огромен брой от популацията в Североизточна България и скоро се образува огромна въстаническа войска. През есента на 1277 година тя се насочва към столицата Търново. Срещу нея излиза с армия цар Константин Асен. В сражението царските войски са разрушени, а Константин Асен е погубен. От своя страна Византия, възползвайки се от размириците в страната, се пробва да наложи със мощ на българския трон Иван Асен III - внук на цар Иван Асен II. Византийците съумяват да нахлуят в България откъм Варна, пускат слух, че Ивайло е погубен от татарите, и това открива пътя към престола на Иван Асен III. Скоро обаче Ивайло съумява да разбие татарите и откакто ги прогонва на север от Дунав, се насочва към Търново. Въпреки поддръжката на византийците Иван Асен III не съумява да устои на натиска на въстаническата войска и е заставен да избяга в Цариград, заграбвайки царското богатство. Сраженията сред Ивайло и византийските войски не престават към година и приключват с триумф за Византия. За да избегне пленничеството, Ивайло бяга при татарите оттатък р. Дунав, където е погубен.
1002 година
Българската войска под командването на цар Самуил завладява Адрианопол (Одрин). Докато византийската армия е съсредоточена при обсадата на Бдин (Видин), българите доближават Тракия. По това време в Адрианопол доста хора са се събрали за обичайния панаир, проведен на празника на св. Богородица. Без да срещнат опозиция, българските войски заграбват забележителна плячка и се отдръпват.
На тази дата са родени:
1946 година
Родена е Доротея Тончева - българска актриса. Тя приключва ВИТИЗ (НАТФИЗ) през 1969 година Играе на сцените на спектакъл “София ” и “Театър 199 ” ( “Последната нощ на Сократ ”, “Събота 23 ” и др.). Носителка е на две награди “Златна роза ” за женска роля на Варненския кинофестивал. През 1997 година става шеф на спектакъл “София ”.
Участва в: “Почти фамилна история ” (1977 г.), “Реквием за една мръсница ” (1977 г.) и други В киното играе в: “Отклонение ” (1967 г.), “С мирис на бадеми ” (1967 г.), “Бялата стая ” (1968 г.), “Шибил ” (1968 г.), “Черните ангели ” (1970 г.), “Езоп ” (1970 г.), “Князът ” (1970 г.), “Нона ” (1973 г.), “Последната дума ” (1973 г.), “Иван Кондарев ” (1974 г.), “На живот и гибел ” (тв, 1974 г.), “Сватбите на Йоан Асен ” (1975 г.), “Вината ” (1976 г.), “Петимата от РМС ” (тв, 1977 г.), “Всеки ден, всяка нощ ” (1978 г.), “Дами канят ” (1980 г.), “Адската машина ” (1998 г.), “Адът - това съм аз ” (1998 г.).
1909 година
Роден е Пеко Таков - български политик, болшевик. Преди преврата от 9-ти септември 1944 година лежи в пандиза за антиправителствена активност. Член е на Българска комунистическа партия, на Централен комитет на БКП; министър на външната и вътрешната търговия; кандидат-член на Политбюро на БКП; заместник-председател на Държавния съвет.
1908 година
Роден е Кръстьо Генов - български литературовед. Той приключва славянска лингвистика в Софийския университет “Св. Климент Охридски ” през 1932 година Професор (от 1972 г.) в Института за литература при Българска академия на науките.
Съчинения: " Поетиката на Аристотел " (1943 година, в съавт. с П. Радев), " Съветска литература. Развой и представители " (1946 г.), " Д. Чинтулов. Живот, хрумвания, лирика " (1949 г.), " Е. Пелин - живот и творчество " (1956 г.), " От Паисий до Ботев " (1967 г.) и други
1878 година
Роден е Пьотър Николаевич Врангел- съветски дворянин, барон; гвардейски офицер, генерал-лейтенант (1917 г.). Той приключва Минния институт в Петербург (1901 г.) и постъпва на работа в Лейбгвардейския конен полк, създаден в чин офицер през 1902 г.; взе участие в Руско-японската война. Завършва Николаевската академия на Генералния щаб (1910 г.); по време на Първата международна война е пълководец на кавалерийски корпус. След болшевишкия прелом (1917 г.) постъпва в национално-патриотичната Доброволческа войска, в която командва конна дивизия и конен корпус; командващ Доброволческата войска взе участие в Гражданската война и пази демокрацията, свободата и правата на индивида от настъплението на болшевиките. След провалянето на доброволческата войска е бежанец. Пьотър Врангел е създател на записки " Записки " (1928 г.).
1877 година
Роден е Стефан Руневски - български публицист. Завършва гимназия в Габрово (1897 г.). Учителства в с. Баниска, Русенско, в с. Гостилица, Габровско и в Дряново. Учи право в Софийския университет “Св. Климент Охридски ” (1910 г.) и става юрист. Участва в Балканската и в Първата международна война. Един от създателите на Българския училищен съюз. През 1908 г.-1909 година е редактор на неговия орган - вестник " Съзнание ". Участва и в редактирането на сп. " Селска пробуда " на Ц. Церковски и " Наш живот " ( " Наблюдател " ) на А. Страшимиров. Издава, дружно с Г. Малкьов (Балтаджиев), " Илюстрована национална читанка за вечерни и празнични учебни заведения " (1905).
Съчинения: " Чужденец. Драма в 1 д. В. Търново " (1903 г.), " Разкази. Габрово " (1904 г.), " Стоян и Калина. Сцени из селския живот. Кюстендил " (1906 г.), " Разкази. Т. I. Дряново " (1977 г.), " Разкази. Т. II. Дряново " (1912 г.), " Нашенци. Разкази. " (1919 г.), " Разкази. С увод от Н. Димков " (1967 г.).
1867 година
Роден е Георги Кирков (Майстора) - български журналист и публицист, член на БРСДП от 1895 година Той учи в Александровската гимназия в град Николаев (Русия). От 1886 година до 1887 година е възпитаник в Априловската гимназия в Габрово. През 1887 година оказва помощ на Ц. Гинчев в издаването на сп. “Труд ” в Търново, а от началото на 1888 година взе участие в редактирането на сп. “Развитие ” в Русе. Работи като преподавател. Завършва Школата за запасни офицери (1890 г.). Следва картография във Виена (1892 г.-1895 г.). Сътрудничи на вестник “Социалист ” и сп. “Ден ”. Главен редактор на “Работнически вестник ”, който излиза в Казанлък (печатаните фейлетони във вестника излизат в обособена брошура - “Дремиградски смешила ”, 1900 г.). Избран за член на Централен комитет на БРСДП (на V конгрес на партията), а от 1903 година е секретар-касиер на Централен комитет. Основател на Общия работен синдикален съюз (1904 г.). Участва в разнообразни конгреси на Интернационала. Марксист, герой против опортюнизма в работническото движение; посреща с екстаз събитията през 1917 година в Русия.
Автор на песните: “Песен на труда ” (1898 г.), “Работнически марш ” (1899 г.) и други Георги Йорданов Кирков е един от най-големите български оратори.
1859 година
Роден е Христо Паков - български офицер, генерал-майор (1917 г.). Той приключва Военното учебно заведение с първи випуск (1879 г.) и военна академия в Санкт Петербург, Русия (1890 г.). В Сръбско-българската война командва 4-та тайфа от 6-ти пехотен Търновски полк и взе участие в преодоляването на Драгоманския проход и височината Остра чука. Участва в преврата на 9 август 1886 година и по-късно е уволнен от армията. Емигрира в Русия и служи в съветската войска. Връща се през 1898 година и командва поредно 9-и пехотен Пловдивски полк и 19-и пехотен Шуменски полк. През Балканската война (1912 г.-1913 г.) командва 2-а бригада от 6-а пехотна дивизия. През Първата международна война (1915 г.-1918 г.) е пълководец на дивизия. Автор е на " Действията на 6-и пехотен Търновски полк през време на Сръбско-българската война " (сп. " Военен вестник " кн. 3, 1908) и голям брой военно-исторически проучвания.
На тази дата умират:
1904 година
Умира Димитър Душанов - български възрожденски просветник. Душанов работи в Галац и Тулча, развива дейна социална активност. Учителства в Карнобат, Хасково, Плевен, Севлиево, Пловдив. Активен образован активист, съставител на образователни пособия. Сътрудник на " Цариградски вестник ", " Македония ", " Напредък ", " Читалище ", " Българска колекция и други Един от първите преводачи на Омир в България. Художественото му творчество е на ниво опити.
1889 година
Умира Иван Доспевски - български художник, иконописец и стенописец, представител на Самоковската художествена школа; читалищен и сценичен деец; фотограф. Той е наследник на Димитър Зограф и племенник на Захарий Зограф. Ученик на брат си Станислав Доспевски. Автор на иконите в църквите " Св. Илия " в с. Граница, Кюстендилско (1862 г.), " Св. архангел Михаил " в с. Косача, Пернишко, " Св. Димитър " в Кюстендил (1867 г.-1869 г.), " Успение Богородично " в Пирот (1870 г.), " Св. Теодор Тирон " в с. Конопница, Кривопаланско (1874 г.), " Успение Богородично " в с. Ново село, Видинско (1880 г.), " Св. Никола " в с. Негован, Софийско, в Германския манастир, в Пловдивската семинария и други Освен църковната живопис е създател и на портрети на Хр. Лекарски, Гр. Караманов (1875 г.), Хр. Николиев (1883 г.). Доспевски е първият кмет на Самоков след Освобождението (1878 г.), народен представител в Учредителното национално заседание (1879 г.).
1883 година
Умира Панайот Семерджиев - български възрожденски публицист, представител на “даскалската лирика ”. Учи в Педагогическото учебно заведение в Загреб (1868 г.-1875 г.). Учителства в Хасково (1875 г.-1876 г.). След Освобождението е административен и образован чиновник в Търново. От Загреб изпраща дописки, публикации и стихотворения в разнообразни вестници и списания. Сътрудничи на вестник “Право ”, “Век ”, “България ”, на сп. “Училище ”, “Читалище ”, “Ден ”. Помества стихотворенията си в сп. “Училище ”. През 1873 година превежда и издава “Емилия Галоти ” от Г. Е. Лесинг. Съчинения: “Аритметика за националните ни учебни заведения и за самоуци ” (дял I, Цариград, 1875 г.).
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
National Geographic Arhive;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ”;
1923 година - подписано е съглашение за неутралитет сред Българска комунистическа партия и Вътрешна македонска революционна организация. Комунистите се задължават да не подвигат въстание в Пиринския край и да разхлабен Емигрантския комунистически съюз " Освобождение ", а Вътрешна македонска революционна организация - да не се намесва във въстанието. 1981 година - стартира втората интернационална асамблея " Знаме на мира - София ". На 15 август е роден генерал-майор Христо Паков. На тази дата умират византийският император възрожденският публицист – създател на „ даскалска лирика ” Панайот Семерджиев, художникът Иван Доспевски.
2016 година
Президентът на Република България присъжда медал „ Стара планина “ първа степен на господин Марко Контичели, ексклузивен и пълномощен дипломат на Италианската република в Република България, за извънредно огромните му заслуги за развиването и укрепването на българо-италианските връзки.
2000 година
Президентът на Република България присъжда медал „ Стара планина “ първа степен на:
1. Норбърт Рандов, немски българист — откривател и преводач на българска литература
2. проф. доктор Ото Кронщайнер, австрийски славист и българист
3. проф. Джузепе дел Агата, италиански лингвист — славист и българист
4. проф. Майкъл Холман, британски българист — лингвист и преводач
5. проф. доктор Дануше Хронкова, чешка българистка — литературовед и преводач
6. проф. доктор Ян Кошка, словашки българист — литературовед и преводач
7. проф. доктор Игор Калиганов, съветски лингвист — славист и българист
1981 година
Започва втората интернационална асамблея " Знаме на мира - София ".
Председател на Инициативния и организационния комитет на интернационалната детска асамблея е Людмила Живкова. Фондация " Людмила Живкова - Знаме на мира " е приемник на концепциите на Людмила Живкова за " Единство, Творчество и Красота ", в които е вложено наличието на интелектуално завещание и висока хуманна същина: грижи за детското развиване и образование, откриване на детските качества и насърчаване на креативното израстване и възпитанието на децата в дух на мир. Фондация " Людмила Живкова - Знаме на мира " е неправителствена организация, основана през 1999 година по отношение на 20-годишнината от основаването на Международното придвижване " Знаме на мира ". Фондацията няма политически или идеологически претекстове и цели.
1981 година
На връх Рожен стартира народен събор-надпяване. Той е отдаден на 1300-годишнината от основаването на Българската страна. Организирано е надпяване на 4 естради. За първи път има детски естради “Единство, творчество, хубост ”. Участват повече от 3 000 самодейци.
1965 година
Във Варна стартира Балканиада на националната ария.
1926 година
Подписана е декларация на Централен комитет на Вътрешната добруджанска революционна организация срещу четническата активност в Добруджа. На 26 август българската полиция разрушава четата на Дочо Михайлов край с. Никола Козлево и той е погубен.
1923 година
Сключено е съглашение за неутралитет сред Българска комунистическа партия и Вътрешна македонска революционна организация. Комунистите се задължават да не подвигат въстание в Пиринския край и да разхлабен Емигрантския комунистически съюз " Освобождение ", а Вътрешна македонска революционна организация - да не се намесва във въстанието.
ВМРО е националнореволюционна организация на македонските българи, основана през есента на 1919 година от Т. Александров, П. Чаулев и ген. Ал. Протогеров. Ръководителите й са последователи на концепцията за присъединение на Вардарска и Беломорска Македония към България, само че заради нейното проваляне в Първата международна война (1914 г.–1918 г.) одобряват концепцията на ВМОРО за автономност на Македония. В организацията в началото вземат участие и последователи на Я. Сандански (Серската група), само че по-късно напущат нейните редове. Вътрешна македонска революционна организация изпраща ревю по македонския въпрос до Парижката мирна конференция (1919 г.–1920 г.) с гледище да бъдат признати и изслушани нейни представители. На дипломатическото посланичество на Сърбо-хърватско-словенското кралство в София се внушава, че би трябвало да усъвършенства ситуацията на българите в Македония. По образеца на ВМОРО се възвръща четническият институт. Изградена е няколко хилядна четническа организация в Пиринския край, частично в Кюстендилско и Софийско. През февруари 1920 година са изпратени в Македония няколко дребни чети. Към края на същата година се появяват признаци за разединение на македонското придвижване. Създадена е Македонска федеративна организация от проектант Н. Юруков, доктор Хр. Татарчев и доктор Ф. Атанасов. Тя афишира, че ще води битка за самостоятелна федеративна Македония, в ръководството на която ще вземат присъединяване всички населяващи я народности. Ръководството на организацията открива тесни връзки с Български земеделски народен съюз и държавното управление на Александър Стамболийски. С помощта на българските управляващи се пробват да изтласкат Вътрешна македонска революционна организация от Пиринско и Вардарска Македония. Вътрешна македонска революционна организация подхваща ответни удари. Убит е един от идеолозите на ВМОРО Г. Петров и министърът на вътрешните работи Ал. Димитров. Ръководството на Вътрешна македонска революционна организация открива тесни връзки с Военния съюз и буржоазните опозиционни партии. Организацията не взема директно присъединяване в държавния прелом на 9 юни 1923 година, само че обособени нейни четници вземат участие в залавянето и убийството на министър-председателя Ал. Стамболийски. Вътрешна македонска революционна организация поддържа сговористкото държавно управление при потушаването на Септемврийското въстание 1923 година Поради опазване на Нишката конвенция със Сърбо-хърватско-словенското кралство и подписването на нови съглашения, връзките сред Вътрешна македонска революционна организация и сговористкото държавно управление в края на 1923 година, се изострят. През март 1924 година държавното управление на проф. Ал. Цанков прави арести на доста македонски дейци. В края на април 1924 година Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация подписва декларация, в която декларира, че ще се бори за основаване на единна, независима, самостоятелна Македония. Организацията стартира договаряния с Коминтерна и Съветския съюз, а на 6 май 1924 година подписва с представители на Балканската комунистическа федерация манифест във Виена. Независимо, че след издание на Майския манифест Т. Александров и ген. Ал. Протогеров се отхвърлят от подписите си, управлението на Вътрешна македонска революционна организация губи доверието на българското държавно управление. В организацията настава раздор. За това способства и убийството на Т. Александров през август 1924 година Неговото място в Централен комитет заема Ив. Михайлов. Извършена е жестока кавга с съперниците на Т. Александров в Горна Джумая (днес Благоевград), Разложко, Неврокопско (днес Гоцеделчевско), Петричко, София, Пловдив и Свиленград. Във Вътрешна македонска революционна организация се обособяват две групи: на ген. Ал. Протогеров, подсилен интензивно от Ал. Цанков, и на ген. Ив. Михайлов – от А. Ляпчев и ген. Ив. Вълков. През 1925 година последователите на Майския манифест основават Вътрешна македонска революционна организация (обединена) (ВМРО (об.). Засиленото съревнование сред двете групи нараства. По разпореждане на Ив. Михайлов през 1928 година е погубен ген. Ал. Протогеров. След неговата гибел Вътрешна македонска революционна организация в действителност се разцепва на две обособени организации. Започва взаимно изтребване сред двете организации, което продължава няколко години и отслабва тяхната роля като националнореволюционни организации. След държавния прелом на 19 май 1934 година са неразрешени всички други политически, професионални и националнореволюционни организации в страната.
1915 година
Осъществен е експериментален полет на първия български самолет в Божурище, издигнат от изобретателя Асен Йорданов.
Асен Йорданов е роден през 1896 година в София. От 1921 година работи в Съединени американски щати в конструкторските екипи на водещите в самолетостроенето “Боинг ”, “Локхийд ” и “Дъглас ”. Създава самолета “Дъглас ДС-3 ”. Участва при изобретяването на самолетите “Боинг ” - “Б-17 ”, “Б-29 Супер-Фортрес ”, както и “Лайтинг П-38 ”. Той е считан за един от основателите на гражданската авиация на Съединени американски щати.
1892 година
В Букурещ е учредено Българско научно-благотворително сдружение " Братство ".
1866 година
Варненската община провежда епархиален събор, който създава " Привременен правилник ". Според него управлението на църковно-училищните каузи в цялата епархия се поемат от общината и нейния ръководител.
1856 година
В Шумен е проведено първото театрално зрелище у нас. Изиграна е пиесата на Сава Доброплодни " Михал ".
1851 година
За архиерей на цариградските българи тържествено е ръкоположен Стефан Ковачевич под името свещеник Лаодикийски. Той е сърбин по рождение и кандидатурата му е наложена от Русия.
Стефан Ковачевич е преподавател и свещеник. Той е пропъден от своята страна през 1842 година и става преподавател във Враца. По-късно приема монашество и е ръкоположен за архимандрит в Рилския манастир. През 1851 година, по искане на българите в Цариград и по рекомендация на съветския дипломат в Османската империя, е повдигнат за пръв български свещеник в българската църква " Св. Стефан ". Дейността му не се харесва на Вселенската патриаршия и по нейно искане през 1858 година е изпратен на изгнание в Мала Азия. След като е освободен, той се завръща в Сърбия, където остава до края на живота си. Стефан Ковачевич умира през 1862 година
1836 година
Турските управляващи съумяват дефинитивно да потушат въстанието в Белоградчишко и Пиротско.
1279 година
Армията на Ивайло разгромява петхилядната византийска армия, командвана от протовестиария Априн, който намира гибелта си в сражението. Въстанието на Ивайло е антифеодално селско въстание, едно от първите селски антифеодални въстания в Европа. Отслабването на централната власт и усилването на вътрешните феодални междуособици, честите нашествия на татарите, които опустошават българските земи, вършат отвратително ситуацията на селското население. То е обременено с налози и ангарии, лишено е от права. През пролетта на 1277 година в Североизточна България избухва въстание. Негов лидер става Ивайло. Отначало дейностите на въстаниците са ориентирани срещу болярите, само че по-късно и срещу татарите, които правят нападения от север. След няколко сполучливи борби въстаниците разгромяват татарите и ги изтласкват оттатък река Дунав. Постигнатите триумфи притеглят на тяхна страна огромен брой от популацията в Североизточна България и скоро се образува огромна въстаническа войска. През есента на 1277 година тя се насочва към столицата Търново. Срещу нея излиза с армия цар Константин Асен. В сражението царските войски са разрушени, а Константин Асен е погубен. От своя страна Византия, възползвайки се от размириците в страната, се пробва да наложи със мощ на българския трон Иван Асен III - внук на цар Иван Асен II. Византийците съумяват да нахлуят в България откъм Варна, пускат слух, че Ивайло е погубен от татарите, и това открива пътя към престола на Иван Асен III. Скоро обаче Ивайло съумява да разбие татарите и откакто ги прогонва на север от Дунав, се насочва към Търново. Въпреки поддръжката на византийците Иван Асен III не съумява да устои на натиска на въстаническата войска и е заставен да избяга в Цариград, заграбвайки царското богатство. Сраженията сред Ивайло и византийските войски не престават към година и приключват с триумф за Византия. За да избегне пленничеството, Ивайло бяга при татарите оттатък р. Дунав, където е погубен.
1002 година
Българската войска под командването на цар Самуил завладява Адрианопол (Одрин). Докато византийската армия е съсредоточена при обсадата на Бдин (Видин), българите доближават Тракия. По това време в Адрианопол доста хора са се събрали за обичайния панаир, проведен на празника на св. Богородица. Без да срещнат опозиция, българските войски заграбват забележителна плячка и се отдръпват.
На тази дата са родени:
1946 година
Родена е Доротея Тончева - българска актриса. Тя приключва ВИТИЗ (НАТФИЗ) през 1969 година Играе на сцените на спектакъл “София ” и “Театър 199 ” ( “Последната нощ на Сократ ”, “Събота 23 ” и др.). Носителка е на две награди “Златна роза ” за женска роля на Варненския кинофестивал. През 1997 година става шеф на спектакъл “София ”.
Участва в: “Почти фамилна история ” (1977 г.), “Реквием за една мръсница ” (1977 г.) и други В киното играе в: “Отклонение ” (1967 г.), “С мирис на бадеми ” (1967 г.), “Бялата стая ” (1968 г.), “Шибил ” (1968 г.), “Черните ангели ” (1970 г.), “Езоп ” (1970 г.), “Князът ” (1970 г.), “Нона ” (1973 г.), “Последната дума ” (1973 г.), “Иван Кондарев ” (1974 г.), “На живот и гибел ” (тв, 1974 г.), “Сватбите на Йоан Асен ” (1975 г.), “Вината ” (1976 г.), “Петимата от РМС ” (тв, 1977 г.), “Всеки ден, всяка нощ ” (1978 г.), “Дами канят ” (1980 г.), “Адската машина ” (1998 г.), “Адът - това съм аз ” (1998 г.).
1909 година
Роден е Пеко Таков - български политик, болшевик. Преди преврата от 9-ти септември 1944 година лежи в пандиза за антиправителствена активност. Член е на Българска комунистическа партия, на Централен комитет на БКП; министър на външната и вътрешната търговия; кандидат-член на Политбюро на БКП; заместник-председател на Държавния съвет.
1908 година
Роден е Кръстьо Генов - български литературовед. Той приключва славянска лингвистика в Софийския университет “Св. Климент Охридски ” през 1932 година Професор (от 1972 г.) в Института за литература при Българска академия на науките.
Съчинения: " Поетиката на Аристотел " (1943 година, в съавт. с П. Радев), " Съветска литература. Развой и представители " (1946 г.), " Д. Чинтулов. Живот, хрумвания, лирика " (1949 г.), " Е. Пелин - живот и творчество " (1956 г.), " От Паисий до Ботев " (1967 г.) и други
1878 година
Роден е Пьотър Николаевич Врангел- съветски дворянин, барон; гвардейски офицер, генерал-лейтенант (1917 г.). Той приключва Минния институт в Петербург (1901 г.) и постъпва на работа в Лейбгвардейския конен полк, създаден в чин офицер през 1902 г.; взе участие в Руско-японската война. Завършва Николаевската академия на Генералния щаб (1910 г.); по време на Първата международна война е пълководец на кавалерийски корпус. След болшевишкия прелом (1917 г.) постъпва в национално-патриотичната Доброволческа войска, в която командва конна дивизия и конен корпус; командващ Доброволческата войска взе участие в Гражданската война и пази демокрацията, свободата и правата на индивида от настъплението на болшевиките. След провалянето на доброволческата войска е бежанец. Пьотър Врангел е създател на записки " Записки " (1928 г.).
1877 година
Роден е Стефан Руневски - български публицист. Завършва гимназия в Габрово (1897 г.). Учителства в с. Баниска, Русенско, в с. Гостилица, Габровско и в Дряново. Учи право в Софийския университет “Св. Климент Охридски ” (1910 г.) и става юрист. Участва в Балканската и в Първата международна война. Един от създателите на Българския училищен съюз. През 1908 г.-1909 година е редактор на неговия орган - вестник " Съзнание ". Участва и в редактирането на сп. " Селска пробуда " на Ц. Церковски и " Наш живот " ( " Наблюдател " ) на А. Страшимиров. Издава, дружно с Г. Малкьов (Балтаджиев), " Илюстрована национална читанка за вечерни и празнични учебни заведения " (1905).
Съчинения: " Чужденец. Драма в 1 д. В. Търново " (1903 г.), " Разкази. Габрово " (1904 г.), " Стоян и Калина. Сцени из селския живот. Кюстендил " (1906 г.), " Разкази. Т. I. Дряново " (1977 г.), " Разкази. Т. II. Дряново " (1912 г.), " Нашенци. Разкази. " (1919 г.), " Разкази. С увод от Н. Димков " (1967 г.).
1867 година
Роден е Георги Кирков (Майстора) - български журналист и публицист, член на БРСДП от 1895 година Той учи в Александровската гимназия в град Николаев (Русия). От 1886 година до 1887 година е възпитаник в Априловската гимназия в Габрово. През 1887 година оказва помощ на Ц. Гинчев в издаването на сп. “Труд ” в Търново, а от началото на 1888 година взе участие в редактирането на сп. “Развитие ” в Русе. Работи като преподавател. Завършва Школата за запасни офицери (1890 г.). Следва картография във Виена (1892 г.-1895 г.). Сътрудничи на вестник “Социалист ” и сп. “Ден ”. Главен редактор на “Работнически вестник ”, който излиза в Казанлък (печатаните фейлетони във вестника излизат в обособена брошура - “Дремиградски смешила ”, 1900 г.). Избран за член на Централен комитет на БРСДП (на V конгрес на партията), а от 1903 година е секретар-касиер на Централен комитет. Основател на Общия работен синдикален съюз (1904 г.). Участва в разнообразни конгреси на Интернационала. Марксист, герой против опортюнизма в работническото движение; посреща с екстаз събитията през 1917 година в Русия.
Автор на песните: “Песен на труда ” (1898 г.), “Работнически марш ” (1899 г.) и други Георги Йорданов Кирков е един от най-големите български оратори.
1859 година
Роден е Христо Паков - български офицер, генерал-майор (1917 г.). Той приключва Военното учебно заведение с първи випуск (1879 г.) и военна академия в Санкт Петербург, Русия (1890 г.). В Сръбско-българската война командва 4-та тайфа от 6-ти пехотен Търновски полк и взе участие в преодоляването на Драгоманския проход и височината Остра чука. Участва в преврата на 9 август 1886 година и по-късно е уволнен от армията. Емигрира в Русия и служи в съветската войска. Връща се през 1898 година и командва поредно 9-и пехотен Пловдивски полк и 19-и пехотен Шуменски полк. През Балканската война (1912 г.-1913 г.) командва 2-а бригада от 6-а пехотна дивизия. През Първата международна война (1915 г.-1918 г.) е пълководец на дивизия. Автор е на " Действията на 6-и пехотен Търновски полк през време на Сръбско-българската война " (сп. " Военен вестник " кн. 3, 1908) и голям брой военно-исторически проучвания.
На тази дата умират:
1904 година
Умира Димитър Душанов - български възрожденски просветник. Душанов работи в Галац и Тулча, развива дейна социална активност. Учителства в Карнобат, Хасково, Плевен, Севлиево, Пловдив. Активен образован активист, съставител на образователни пособия. Сътрудник на " Цариградски вестник ", " Македония ", " Напредък ", " Читалище ", " Българска колекция и други Един от първите преводачи на Омир в България. Художественото му творчество е на ниво опити.
1889 година
Умира Иван Доспевски - български художник, иконописец и стенописец, представител на Самоковската художествена школа; читалищен и сценичен деец; фотограф. Той е наследник на Димитър Зограф и племенник на Захарий Зограф. Ученик на брат си Станислав Доспевски. Автор на иконите в църквите " Св. Илия " в с. Граница, Кюстендилско (1862 г.), " Св. архангел Михаил " в с. Косача, Пернишко, " Св. Димитър " в Кюстендил (1867 г.-1869 г.), " Успение Богородично " в Пирот (1870 г.), " Св. Теодор Тирон " в с. Конопница, Кривопаланско (1874 г.), " Успение Богородично " в с. Ново село, Видинско (1880 г.), " Св. Никола " в с. Негован, Софийско, в Германския манастир, в Пловдивската семинария и други Освен църковната живопис е създател и на портрети на Хр. Лекарски, Гр. Караманов (1875 г.), Хр. Николиев (1883 г.). Доспевски е първият кмет на Самоков след Освобождението (1878 г.), народен представител в Учредителното национално заседание (1879 г.).
1883 година
Умира Панайот Семерджиев - български възрожденски публицист, представител на “даскалската лирика ”. Учи в Педагогическото учебно заведение в Загреб (1868 г.-1875 г.). Учителства в Хасково (1875 г.-1876 г.). След Освобождението е административен и образован чиновник в Търново. От Загреб изпраща дописки, публикации и стихотворения в разнообразни вестници и списания. Сътрудничи на вестник “Право ”, “Век ”, “България ”, на сп. “Училище ”, “Читалище ”, “Ден ”. Помества стихотворенията си в сп. “Училище ”. През 1873 година превежда и издава “Емилия Галоти ” от Г. Е. Лесинг. Съчинения: “Аритметика за националните ни учебни заведения и за самоуци ” (дял I, Цариград, 1875 г.).
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
National Geographic Arhive;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ”;
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ