Преп. Йоаникий Велики. Св. свщмчци Никандър,еп. Мирски и Ермей презвитер
Преподобни Йоаникий бил роден в малоазийската област Витиния. Баща му се наричал Миритрикий, а майка му Анастасия. Йоаникий от млади години бил учтив в боязън Божи. Още като малко момче, когато бил овчарче, той горял от предпочитание да служи на Бога. Отличавал се сред своите връстници с добродетелите си - благост, примирение, самообладание и смирение. Имал огромно увлечение към молитвата. Когато наближавало време за молитва, с цел да не мисли за стадото, той го благославял с кръстно предсказание, отдалечавал се в гората на молитва и вечер, когато се завръщал при стадото си, намирал го събрано дружно невредимо. По време на иконобореца император Лъв Хазар (775-780 г.), наследник на Константин Копроним, Йоаникий бил взет във войската. Като боец служил прилежно. Бил заплашителен за враговете на империята и обичан за своите приятели поради кротостта и смирението си. Но злият дух завидил на добродетелния му живот и го подмамил и увлякъл в иконоборческа разкол. Йоаникий станал съидейник на иконоборците, които се разгласявали срещу иконите и преследвали техните фенове. Бог обаче, Който желае всички да се спасят, избавил и него от тая пагубна разкол.
Веднъж Йоаникий вървял с войската през планината Олимп. Изведнъж чужд нему духовник, назовавайки го по име, почнал да го упреква за това, че се е включил към иконоборците. „ О, чадо Йоаникнй, извикал той, по какъв начин можеш ти, наричайки се християнин, да презираш изображенията на Христа, твоя Спасител? Знай, че са суетни всички твои подвижническн писания, щом не спазваш учението на православната религия! " Като чул това. " Йоаникий съзнал своята илюзия, разкаял се от сърце и останалото време от живота си посветил на иконопочитанието, като станал огромен бранител на светите икони.
Не след дълго време почнала война сред гърци и българи. Гърците били по-добре въоръжени и завзели Тракия. По време на тази война Йоаникий показал изумителна смелост и с това обърнал върху себе си вниманието на самия цар, който наредил да бъде записано името му в специфичен лист за награждаване. Йоаникий не желаел почести. При довеждане докрай на войната той отново минал през планината Олимп, спомнил си за монаха, който го изобличил за иконоборството, поискал да остане там и постъпил в един от тамошните манастири. Тогава бил на 24 години и помолил преподобния свещеник Григорий, мъж благоверен, да го благослови да живее като аскет насаме. Игуменът добре познавал неприятните замисли на врага, по тази причина го посъветвал да остане известно време в манастира, с цел да изучи монашеския ред, а по-късно да излезе в суровата пустиня. „ Внимавай, чадо, рекъл му старецът, да не би да бъдеш съблазнен от дявола, тъй като който не може да го победи, бива надвит от него ". Преподобни Йоаникий извършил отеческия съвет на игумена, останал в манастира и се предал на отшелнически подвизи. След това обходил няколко манастири, научил се да чете и написа, а след това се заселил в пустинно място. Един пастир от прилежащите села му носел по малко храна. Йоаникий се подвизавал в пещера и пребъдвал в молитва. Той имал за предписание при четене на Давидовите псалми след всеки стих от псалома да вмъква една своя лична молитва: „ Упованието ми е Отец, прибежището ми е Син, а покровът Дух Светии. Света Троице, популярност на Тебе! " Тази молитва и до момента е известна като молитва на св. Йоаникий. Тя се чете в края на повечерието.
Още приживе Господ популяризирал своя ласкател. Той го надарил с чудотворна мощ, проницателност и огромна мъдрост. Много благочестиви хора идвали при св. ласкател, с цел да получат от него съвет и помощ, и всички си отивали удовлетворени и радостни. Между многото гости били и огромните църковни светци Теодор Студит и цариградският патриарх Методий - и двамата потърпевши от иконоборците. Преподобни Йоаникий сочел на заблудилите се същинския път, изцерявал болните с името на Христа и правил доста чудеса. През своя живот тоя свят подвижник обходил доста манастири, построил няколко църкви и предсказал прекратяването на иконоборството. Починал към 834 година на 94 години.
Веднъж Йоаникий вървял с войската през планината Олимп. Изведнъж чужд нему духовник, назовавайки го по име, почнал да го упреква за това, че се е включил към иконоборците. „ О, чадо Йоаникнй, извикал той, по какъв начин можеш ти, наричайки се християнин, да презираш изображенията на Христа, твоя Спасител? Знай, че са суетни всички твои подвижническн писания, щом не спазваш учението на православната религия! " Като чул това. " Йоаникий съзнал своята илюзия, разкаял се от сърце и останалото време от живота си посветил на иконопочитанието, като станал огромен бранител на светите икони.
Не след дълго време почнала война сред гърци и българи. Гърците били по-добре въоръжени и завзели Тракия. По време на тази война Йоаникий показал изумителна смелост и с това обърнал върху себе си вниманието на самия цар, който наредил да бъде записано името му в специфичен лист за награждаване. Йоаникий не желаел почести. При довеждане докрай на войната той отново минал през планината Олимп, спомнил си за монаха, който го изобличил за иконоборството, поискал да остане там и постъпил в един от тамошните манастири. Тогава бил на 24 години и помолил преподобния свещеник Григорий, мъж благоверен, да го благослови да живее като аскет насаме. Игуменът добре познавал неприятните замисли на врага, по тази причина го посъветвал да остане известно време в манастира, с цел да изучи монашеския ред, а по-късно да излезе в суровата пустиня. „ Внимавай, чадо, рекъл му старецът, да не би да бъдеш съблазнен от дявола, тъй като който не може да го победи, бива надвит от него ". Преподобни Йоаникий извършил отеческия съвет на игумена, останал в манастира и се предал на отшелнически подвизи. След това обходил няколко манастири, научил се да чете и написа, а след това се заселил в пустинно място. Един пастир от прилежащите села му носел по малко храна. Йоаникий се подвизавал в пещера и пребъдвал в молитва. Той имал за предписание при четене на Давидовите псалми след всеки стих от псалома да вмъква една своя лична молитва: „ Упованието ми е Отец, прибежището ми е Син, а покровът Дух Светии. Света Троице, популярност на Тебе! " Тази молитва и до момента е известна като молитва на св. Йоаникий. Тя се чете в края на повечерието.
Още приживе Господ популяризирал своя ласкател. Той го надарил с чудотворна мощ, проницателност и огромна мъдрост. Много благочестиви хора идвали при св. ласкател, с цел да получат от него съвет и помощ, и всички си отивали удовлетворени и радостни. Между многото гости били и огромните църковни светци Теодор Студит и цариградският патриарх Методий - и двамата потърпевши от иконоборците. Преподобни Йоаникий сочел на заблудилите се същинския път, изцерявал болните с името на Христа и правил доста чудеса. През своя живот тоя свят подвижник обходил доста манастири, построил няколко църкви и предсказал прекратяването на иконоборството. Починал към 834 година на 94 години.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ