Велики понеделник. Преп. Теодор Сикеот
Преподобни Теодор се родил през шестия век в малоазийската област Галатия, с. Сикеа, от което е получил и името си Сикеот. При благочестивите му родители живеела и престарялата му баба по майка, и сестрата на майка му, Деспина. Баща му бил на военна работа в армията на император Юстиниан. Взаимна обич свързвала членовете на това семейство. Раждането на детето доставило огромна наслада на всички и допълнило щастието на фамилията. На младенеца дали името Теодор, което значи Божи подарък, тъй като всички решили раждането му като особена демонстрация на Божията благосклонност към тях.
Когато Теодор навършил шест години, родителите му желали да го обрекат да служи във войската. Майка му приготвила богато украсена дреха и златен пояс и се готвели да заминат за Цариград, с цел да го запишат в императорската армия. Но един път й се явил св. великомъченик Георги и й споделил:
- Не се труди на вятъра, тъй като Небесният Цар желае сина ти.
Като се събудила, майката доста плакала, тъй като схванала тези думи в смисъл, че детето скоро ще почине. Поради това тя не изпълнила своето желание да го обрече на военна работа. А момчето растяло и заяквало. На осемгодишна възраст Теодор почнал да посещава учебно заведение и учудвал другарите и учителите си със своето усърдие, положителни триумфи и примерно държание. При детските игри бил въздържан, не произнасял неприлични думи, помирявал скаралите се.
В дома на Теодоровото семейство живеел и един благоверен дъртак, на име Стефан. Той прекарвал живота си в пост и непрекъснато се молел. Малкият Теодор обикнал стареца, почнал постоянно да дохожда и да беседва с него и се стараел да подражава на делата му. Понякога отказвал да обядва, следвайки постническия образец на стареца. През свободното от учебно заведение време отивал в църквата " Св. великомъченик Георги ", която се намирала на един рид покрай селото, и там се молел със Стефана. Майка му мислела, че Теодор използва всичкото си време за подготовка на уроците си и се страхувала да не би това да повреди здравето му, тъй като го виждала, че стартира да слабее. Затова помолила учителя му да го пуска по-рано от учебно заведение. Но Теодор и в този момент от учебното заведение отивал напряко в църквата, а по-късно в избрания час още веднъж се прибирал в учебно заведение с другите деца. След известно време Теодор почнал да върви на молитва в храма и през нощта. Като се безпокояла за здравето му, майка му му забранила да излиза нощем от къщи. Понеже препоръките на помогнали, тя почнала да го санкционира, а най-сетне се видяла принудена да го привързва за леглото. Но още веднъж й се явил насън св. Георги и й споделил да не отклонява сина си от Бога. Когато запитали Теодора, не се ли опасява да отива през нощта до църквата, където могат да го атакуван вълци или други зверове, той дал отговор, че не върви самичък. За молитва го събуждал един ярък младеж, водел го за ръка и го предпазвал от всякаква заплаха. Тогава всички разбрали, че св. великомъченик Георги пази момчето и към този момент не му пречели да отива нощем в храма....
Когато Теодор навършил шест години, родителите му желали да го обрекат да служи във войската. Майка му приготвила богато украсена дреха и златен пояс и се готвели да заминат за Цариград, с цел да го запишат в императорската армия. Но един път й се явил св. великомъченик Георги и й споделил:
- Не се труди на вятъра, тъй като Небесният Цар желае сина ти.
Като се събудила, майката доста плакала, тъй като схванала тези думи в смисъл, че детето скоро ще почине. Поради това тя не изпълнила своето желание да го обрече на военна работа. А момчето растяло и заяквало. На осемгодишна възраст Теодор почнал да посещава учебно заведение и учудвал другарите и учителите си със своето усърдие, положителни триумфи и примерно държание. При детските игри бил въздържан, не произнасял неприлични думи, помирявал скаралите се.
В дома на Теодоровото семейство живеел и един благоверен дъртак, на име Стефан. Той прекарвал живота си в пост и непрекъснато се молел. Малкият Теодор обикнал стареца, почнал постоянно да дохожда и да беседва с него и се стараел да подражава на делата му. Понякога отказвал да обядва, следвайки постническия образец на стареца. През свободното от учебно заведение време отивал в църквата " Св. великомъченик Георги ", която се намирала на един рид покрай селото, и там се молел със Стефана. Майка му мислела, че Теодор използва всичкото си време за подготовка на уроците си и се страхувала да не би това да повреди здравето му, тъй като го виждала, че стартира да слабее. Затова помолила учителя му да го пуска по-рано от учебно заведение. Но Теодор и в този момент от учебното заведение отивал напряко в църквата, а по-късно в избрания час още веднъж се прибирал в учебно заведение с другите деца. След известно време Теодор почнал да върви на молитва в храма и през нощта. Като се безпокояла за здравето му, майка му му забранила да излиза нощем от къщи. Понеже препоръките на помогнали, тя почнала да го санкционира, а най-сетне се видяла принудена да го привързва за леглото. Но още веднъж й се явил насън св. Георги и й споделил да не отклонява сина си от Бога. Когато запитали Теодора, не се ли опасява да отива през нощта до църквата, където могат да го атакуван вълци или други зверове, той дал отговор, че не върви самичък. За молитва го събуждал един ярък младеж, водел го за ръка и го предпазвал от всякаква заплаха. Тогава всички разбрали, че св. великомъченик Георги пази момчето и към този момент не му пречели да отива нощем в храма....
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ