Преп. Никита Изповедник, игумен Мидикийски
Преподобни Никита произлиза от Кесария Витинска, от благочестиви родители. Баща му, на име Филарет, като изгубил брачната половинка си, която на осмия ден от раждането на Никита отишла при Господа, се постригал в монашество. Отрокът бил отгледан и учтив от своята баба, майка на татко му, която тогава още била жива. Като станал пълновръстен и към този момент бил теоретичен на книга, преподобният Никита се предал в работа на Бога.
Отначало служел в църквата като парамонар и се упражнявал в четенето на Божествените книги, а след това отишъл при един аскет, на име Стефан, мъж добродетелен; получил от него положителни директиви, преподбни Никита, следвайки съвета, му се отправил към Мидикийския манастир, учреден от преподобни Никифор, който бил там свещеник. Той драговолно приел Никита, прозирайки в него Божията берекет, и го постригал за духовник. Тук преподобни Никита със своите подвизи в поста, смирението, послушанието с добродетелния си живот скоро надминал всички монаси. Преди да изтекат седем години от деня, когато се заселил в манастира, уверен от настоятеля, той приел ранг презвитер, отдаден от Тарасий, светейшия цариградски патриарх. Тогава преподобният Никифор, заради старческа отпадналост, предал ръководството на манастира на Никита, макар нежеланието му. И преподобни Никита, вместо своя отец Никифор, управлявал за положително манастира, внимателно пасял словесното стадо и го умножавал посредством образеца на своя благодетелен живот: мнозина, чувайки за неговото богоугодно житие, се отричали от света и идвали в обителта да слушат наставленията на преподобния за пътя към спасението и там оставали. Чрез Христовата берекет, в продължение на немного години, броят на братята се нараснал до 100.
Тук бил и блаженият Атанасий, мъж дивен и в действителност заслужен за респект. Презрял поради Бога този свят и неговите похоти, блаженият Атанасий отпътувал скрито от родителския дом в един манастир, с желанието да стартира отшелнически героизъм. Кроткият и преклонен манталитет, тихите ласкави думи, най-овехтелите окъсани облекла, които покривали тялото му, отличавали Атанасий. Безкрайна грубост пронизвала живота на този, който бил получил изнежено светско образование, като наследник на богати родители. Такъв благодетелен мъж, прекарал доста години в отшелнически писания, била довела в Мидикийския манастир любовта към преподобния наш отец Никита и славата на неговото ангелоподобно житие. И за двамата преподобни, Никифор и Никита, блаженият Атанасий бил мечтан събеседник и съжител. След някое време, по тяхна молба, Атанасий приел длъжността иконом на манастира. Все едно една душа и един разсъдък в две тела - така управлявали манастира блажени Атанасий и преподбни Никита, наставлявали братята с дума и образец във всички добродетели, та напълно да угодят на Бога, - те насаждали у братята обич, поучавали ги на примирение, били зорки стражи на тяхната душевна и телесна непорочност, подкрепяли немощите на малодушните, вършиме утвърждавали, падащите вдигали с най-различни директиви и увещания, и когато единият от тях бивал външно недопечен ментор, другият убеждавал добродушно и милостиво. Двамата били обичани от всички и братята приемали словото им като да излиза от Божии уста.
Но не могли да живеят до дъно дружно двамата така добродетелни наставници. След няколко години преподобни Атанасии, на 26-ия ден от октомври, се преставил в Господа. После и преподобният Никифор, основател и пръв свещеник на Мидикийския манастир, след доста труд и заболявания, си отпътувал при Господа, на 4-тия ден от май. Тъй преподобни Никита осиротял, като изгубил и своя нравствен отец Никифор, и обичания си приятел, преподобни Атанасий.
Когато блаженият отец Никифор се преставил, всички братя помолили преподобния Никита да одобри сана и да се назова свещеник. Докато преподобни Никифор бил жив, свети Никита не приемал игуменския ранг, въпреки че напълно управлявал манастира вместо своя отец свети Никифор, дълги години безсилен от напреднала възраст. Поради огромните молби на братята, и изключително поради настояването на мнозина отци от другите манастири, той приел този ранг и получил благословението на светейшия цариградски патриарх Никифор, приемникът на Тарасий. Към предходните си писания преподобният Никита прибавил нови, когато с Божията помощ почнал да ръководи манастира като свещеник, с грижата за спасението на поверените му души. В възхвала на Своя ласкател Бог му дарил благодатта да изцерява недъзи и да изгонва бесове.
По това време още не била прекъсната ереста на иконоборството. На престола седнал Лъв, наименуван Арменец, петият, който носел това име. Подражавайки на предходния собствен адаш, нечестивият Лъв Исаврянин, той също като него повдигнал гонение против православните и светиите. Той търсел помощници съидейници и намерил няколко велможи, от които най-големи последователи на иконоборската разкол били двама - Йоан, наименуван Спекта, и Евтихиан. От лицата със духовнически ранг привлякъл на своя страна Йоан, наименуван Граматик, нов Тертул, определен съсъд на дявола, и някой си Антоний Силей; а от монашеския чин Леонтий и Зосима, който неотдавна бил махленски в разпътство, осъден с ампутиране на носа и починал срамно. Заедно с тях царят се утвърждавал в неправилната религия, а те със своите препоръки го поощрявали за битката, която към този момент бил повел против Църквата.
Несправедливо свалил от престола праведния овчар, светейшия патриарх Никифор, постъпил по този начин и с останалите православни архиереи, като ги изпратил всички на изгнание из всякакви страни и места, а също по този начин и преподобния Теодор Студит. Поставил на Цариградския патриаршески трон един от своите съветници - мирянина Теодот, с название Каситер, по религия разколник, човек с грешен живот, който сякаш с цел да го лекува (той казвал, че е болен от стомах), а в действителност поради прегрешението, държал при себе си една робиня, която се занимавала с лечебно изкуство. И още веднъж против православните почнало същото гонение заради почитанието на светите икони, каквото било по-рано и при Лъв Исаврянин и неговия наследник Копроним.
Царят разколник Лъв Армянин и съидейника му лъжепатриарх Теодот свикали в Цариград свое беззаконно сборище, и самите те, бидейки под клетва, проклели православните, божествени и благословени свети отци. А които пък не били съгласни с това неправедно сборище, тях предавали на най-различни страдания и на гибел. Когато еретическото сборище завършило, царят повикал при себе си игумените на най-големите манастири, а измежду тях и божествения наш отец Никита, за който и описваме. Отначало с лъжливи речи царят се опитвал да ги притегли към своето зловерие, само че след това, като видял, че те не се подчиняват на волята му, затворил ги в разнообразни тъмници, всеки поотделно, и се замислил: по какъв начин да постъпи по-нататък с тях?
Преподобни Никита прокиснал доста дни в смрадната тюрма. Самият зловонен тъмничен затвор бил за светеца немалка тъга, само че също така при него всеки ден идвали най-различни безсрамни хора, недостойни даже за човешкото име. Те обиждали и укорявали светия дъртак с хулни и срамни думи и го унижавали всячески. Преподобният прекарал доста дни в затворнически страдания; по-късно царят заповядал да го отведат на изгнание на изток, в град Масалеон. Било люта зима и старецът претърпял доста беди от студа, снега и вятъра, облечен в своите леки облекла.
Царят постъпил по този начин и с останалите почтени игумени, като изпратил всекиго поотделно в заточение. Но след това, като поразмислил в себе си, че като държи заточени тези, които са над всякаква тъга, той освен няма да реализира триумф, само че даже ще ги подтикне към по-голямо старание в отстояването на своето обучение, царят, който бил променлив в помислите и мозъка си, трансформирал своето желание. Преподобни Никита прекарал единствено пет дни в Масалеон като заточеник, защото царят заповядал той и другите игумени неотложно да се завърнат във Византия. Обратния път минали още по-бързо и от дългото странствуване и от страшния студ светецът едвам останал жив. Когато всички игумени били доведени във Византия, царят заповядал да ги слагат под контрол, до момента в който реши по какъв метод да ги притегли към единодушие със себе си. Зимата предходна, настъпила Светата Велика Четиридесетница, а и празникът Света Пасха. Тогава царят предал пандизчиите на упоменатия към този момент Йоан Граматик, теоретичен на сладкодумство от самите демонски уста, с цел да ги изтезава както си изиска. Като ги затворил поотделно в разнообразни тъмници, той ги изтезавал не по-малко в сравнение с езичниците - светиите. Затворите били тесни, мрачни, смрадливи и причинявали тежки страдания на пандизчиите, които нямали никакви улеснения, даже кревати. През мъничко прозорче им подавали като на псета замърсен и плесенясал самун, едвам не умрат от апетит, и мътна, воняща вода.
Еретиците, като виждали, че отците по-скоро са подготвени да умрат, в сравнение с да правят отстъпка от правоверието си, измислили против тях следната ловкост. Те споделили:
- Не желаеме от вас нищо друго, с изключение на единствено един път да се причастите в църквата дружно с патриарх Теодот със Светите Тайни; нищо повече няма да вършиме и всеки ще си отиде свободен в своя манастир, със своята религия и разбирания.
Не от предпочитание да избегне страданията и не заради боязън от тъгите, само че поради прилежните молби на отците и от респект към старините им, преподобният Никита, макар своята воля, отстъпил пред увещанията им и излязъл. Пред него стояли животът и гибелта. Той по-охотно би избрал гибелта за православието, в сравнение с живота, само че този път решил да се вслуша в настояванията на светата тайфа, чиито права религия и благодетелен живот му били известни.
Всички дружно отишли при лъжепатриарха. За да ги склони по-лесно към общение с него, той ги отвел в едно молитвено място, преднамерено украсено с икони, та отците, при типа на светите икони, да създадат умозаключение за правоверието на патриарха. Теодот отслужил Литургия и те приели причестяване от неговите ръце, като чули от устата му следните думи: „ Който не уважава светите икони, анатема да бъде! " Патриархът споделил по този начин не тъй като той самият почитал светите икони на Спасителя, само че заради двуличие пред отците, с цел да не се усъмнят те и да встъпят в общение с него. После, когато всички се разотишли по манастирите си, преподобни Никита почнал сърдечно да скърби, че е имал общение с лъжепатриарха Теодот, лицемерния измамник. Малкото отклоняване от правия път светията си приписал като изцяло подвеждане.
След това Никита намерено вървял из града и храбро учел хората да съблюдават верните канони, открити от светите отци на Седмия космополитен събор.
Царят, като видял твърдостта на неговите убеждения, изпратил свети Никита на изгнание на острова на света мъченица Гликерия. Този незначителен остров се наричал с името на светата мъченица, тъй като там почивали нейните свети мощи и на нейно име били издигнати огромна черква и манастир, поверени от властта на еретиците на един евнух на име Антим. Този човек напълно не се отличавал с добрина. Той бил влъхв, светотатец, кадърен на всякакво зло, противен, подъл, горделив и немилосърден. Тамошните поданици за неговото коравосърдечие и злобен темперамент го наричали Каиафа. Антим приел изпратения при него светец и като употребявал властта, която му била дадена, почнал интензивно да го изтезава. Като затворил Божия ласкател в най-тясната тюрма, подложил го на непрестанни мъчения, като не му разрешавал даже да надзърне вън от тъмницата, самият той пазел ключа, и заповядал да му подават оскъдната храна през един напълно стеснен отвор.
Преподобният страдал в тъмницата шест години, до гибелта на богопротивния цар Лъв Армянин. Когато той бил ненадейно погубен от своите бойци и на престола се възкачил Михаил от Амория, именуван Травлий или Валвос, почнали да освобождават светите отци от веригите и заточенията и да ги пускат на независимост. Тогава бил освободен и преподобният отец Никита, игуменът на Мидикийския манастир, страдалец без проливане на кръв, мъжественият изповедник на православието, непобедимият боец Христов. Той не отишъл в своя манастир, а се заселил в едно насаме място, в близост на север от Византия, като желал да живее безмълвно. Той не проживял дълго време там, след продължителните си премеждия, само че на мнозина оказал чудни благодеяния със силата на целебната берекет. Преди своята кончина, след всички претърпени в заточение премеждия, той за финален път се разболял, в събота се причастил с Божествените Тайни, а в неделя, призори, се показал пред Господа на третия ден от месец април.
В столицата и покрайнините незабавно станало известно за неговата кончина. Скоро от града и отвред се събрало голям брой народ от двата пола, и от двата чина, духовния и светския, братя от Мидикийския и от други манастири, пристигнали и двама епископи, свети Теофил Ефески и свети Йосиф Солунски. Като приготвили съгласно обичая честното тяло на светия отец, те го положили в ракла, отнесли го на един транспортен съд и отплавали в Мидикийския манастир. Блаженият Павел, плусадски свещеник, дружно с голям брой монаси и миряни посрещнали тялото на брега, вдигнали го на рамената си и го понесли в манастира. По пътя станали дивни чудеса: недъгави се изцелявали и бесновати се избавяли от лукавите духове. Една жена, която дълго време страдала от кръвотечение, единствено като се докоснала до светите мощи на преподобния, в същия момент получила излекуване. Сред църковното пеене на псалми и подобаващи песни, положили преподобния от лявата страна на притвора, в гробницата на умрелия преди свети отец Никифор, първия свещеник на тази обител. И след погребението също ставали доста чудеса и тези, които идвали с религия, получавали излекуване, за популярност на Христа, нашия Бог, прославян от Своите светии. На Него, с Отца и Светия Дух да бъде от всички чест и популярност, и поклонение, в този момент и постоянно, и във безконечни времена. Амин.
Отначало служел в църквата като парамонар и се упражнявал в четенето на Божествените книги, а след това отишъл при един аскет, на име Стефан, мъж добродетелен; получил от него положителни директиви, преподбни Никита, следвайки съвета, му се отправил към Мидикийския манастир, учреден от преподобни Никифор, който бил там свещеник. Той драговолно приел Никита, прозирайки в него Божията берекет, и го постригал за духовник. Тук преподобни Никита със своите подвизи в поста, смирението, послушанието с добродетелния си живот скоро надминал всички монаси. Преди да изтекат седем години от деня, когато се заселил в манастира, уверен от настоятеля, той приел ранг презвитер, отдаден от Тарасий, светейшия цариградски патриарх. Тогава преподобният Никифор, заради старческа отпадналост, предал ръководството на манастира на Никита, макар нежеланието му. И преподобни Никита, вместо своя отец Никифор, управлявал за положително манастира, внимателно пасял словесното стадо и го умножавал посредством образеца на своя благодетелен живот: мнозина, чувайки за неговото богоугодно житие, се отричали от света и идвали в обителта да слушат наставленията на преподобния за пътя към спасението и там оставали. Чрез Христовата берекет, в продължение на немного години, броят на братята се нараснал до 100.
Тук бил и блаженият Атанасий, мъж дивен и в действителност заслужен за респект. Презрял поради Бога този свят и неговите похоти, блаженият Атанасий отпътувал скрито от родителския дом в един манастир, с желанието да стартира отшелнически героизъм. Кроткият и преклонен манталитет, тихите ласкави думи, най-овехтелите окъсани облекла, които покривали тялото му, отличавали Атанасий. Безкрайна грубост пронизвала живота на този, който бил получил изнежено светско образование, като наследник на богати родители. Такъв благодетелен мъж, прекарал доста години в отшелнически писания, била довела в Мидикийския манастир любовта към преподобния наш отец Никита и славата на неговото ангелоподобно житие. И за двамата преподобни, Никифор и Никита, блаженият Атанасий бил мечтан събеседник и съжител. След някое време, по тяхна молба, Атанасий приел длъжността иконом на манастира. Все едно една душа и един разсъдък в две тела - така управлявали манастира блажени Атанасий и преподбни Никита, наставлявали братята с дума и образец във всички добродетели, та напълно да угодят на Бога, - те насаждали у братята обич, поучавали ги на примирение, били зорки стражи на тяхната душевна и телесна непорочност, подкрепяли немощите на малодушните, вършиме утвърждавали, падащите вдигали с най-различни директиви и увещания, и когато единият от тях бивал външно недопечен ментор, другият убеждавал добродушно и милостиво. Двамата били обичани от всички и братята приемали словото им като да излиза от Божии уста.
Но не могли да живеят до дъно дружно двамата така добродетелни наставници. След няколко години преподобни Атанасии, на 26-ия ден от октомври, се преставил в Господа. После и преподобният Никифор, основател и пръв свещеник на Мидикийския манастир, след доста труд и заболявания, си отпътувал при Господа, на 4-тия ден от май. Тъй преподобни Никита осиротял, като изгубил и своя нравствен отец Никифор, и обичания си приятел, преподобни Атанасий.
Когато блаженият отец Никифор се преставил, всички братя помолили преподобния Никита да одобри сана и да се назова свещеник. Докато преподобни Никифор бил жив, свети Никита не приемал игуменския ранг, въпреки че напълно управлявал манастира вместо своя отец свети Никифор, дълги години безсилен от напреднала възраст. Поради огромните молби на братята, и изключително поради настояването на мнозина отци от другите манастири, той приел този ранг и получил благословението на светейшия цариградски патриарх Никифор, приемникът на Тарасий. Към предходните си писания преподобният Никита прибавил нови, когато с Божията помощ почнал да ръководи манастира като свещеник, с грижата за спасението на поверените му души. В възхвала на Своя ласкател Бог му дарил благодатта да изцерява недъзи и да изгонва бесове.
По това време още не била прекъсната ереста на иконоборството. На престола седнал Лъв, наименуван Арменец, петият, който носел това име. Подражавайки на предходния собствен адаш, нечестивият Лъв Исаврянин, той също като него повдигнал гонение против православните и светиите. Той търсел помощници съидейници и намерил няколко велможи, от които най-големи последователи на иконоборската разкол били двама - Йоан, наименуван Спекта, и Евтихиан. От лицата със духовнически ранг привлякъл на своя страна Йоан, наименуван Граматик, нов Тертул, определен съсъд на дявола, и някой си Антоний Силей; а от монашеския чин Леонтий и Зосима, който неотдавна бил махленски в разпътство, осъден с ампутиране на носа и починал срамно. Заедно с тях царят се утвърждавал в неправилната религия, а те със своите препоръки го поощрявали за битката, която към този момент бил повел против Църквата.
Несправедливо свалил от престола праведния овчар, светейшия патриарх Никифор, постъпил по този начин и с останалите православни архиереи, като ги изпратил всички на изгнание из всякакви страни и места, а също по този начин и преподобния Теодор Студит. Поставил на Цариградския патриаршески трон един от своите съветници - мирянина Теодот, с название Каситер, по религия разколник, човек с грешен живот, който сякаш с цел да го лекува (той казвал, че е болен от стомах), а в действителност поради прегрешението, държал при себе си една робиня, която се занимавала с лечебно изкуство. И още веднъж против православните почнало същото гонение заради почитанието на светите икони, каквото било по-рано и при Лъв Исаврянин и неговия наследник Копроним.
Царят разколник Лъв Армянин и съидейника му лъжепатриарх Теодот свикали в Цариград свое беззаконно сборище, и самите те, бидейки под клетва, проклели православните, божествени и благословени свети отци. А които пък не били съгласни с това неправедно сборище, тях предавали на най-различни страдания и на гибел. Когато еретическото сборище завършило, царят повикал при себе си игумените на най-големите манастири, а измежду тях и божествения наш отец Никита, за който и описваме. Отначало с лъжливи речи царят се опитвал да ги притегли към своето зловерие, само че след това, като видял, че те не се подчиняват на волята му, затворил ги в разнообразни тъмници, всеки поотделно, и се замислил: по какъв начин да постъпи по-нататък с тях?
Преподобни Никита прокиснал доста дни в смрадната тюрма. Самият зловонен тъмничен затвор бил за светеца немалка тъга, само че също така при него всеки ден идвали най-различни безсрамни хора, недостойни даже за човешкото име. Те обиждали и укорявали светия дъртак с хулни и срамни думи и го унижавали всячески. Преподобният прекарал доста дни в затворнически страдания; по-късно царят заповядал да го отведат на изгнание на изток, в град Масалеон. Било люта зима и старецът претърпял доста беди от студа, снега и вятъра, облечен в своите леки облекла.
Царят постъпил по този начин и с останалите почтени игумени, като изпратил всекиго поотделно в заточение. Но след това, като поразмислил в себе си, че като държи заточени тези, които са над всякаква тъга, той освен няма да реализира триумф, само че даже ще ги подтикне към по-голямо старание в отстояването на своето обучение, царят, който бил променлив в помислите и мозъка си, трансформирал своето желание. Преподобни Никита прекарал единствено пет дни в Масалеон като заточеник, защото царят заповядал той и другите игумени неотложно да се завърнат във Византия. Обратния път минали още по-бързо и от дългото странствуване и от страшния студ светецът едвам останал жив. Когато всички игумени били доведени във Византия, царят заповядал да ги слагат под контрол, до момента в който реши по какъв метод да ги притегли към единодушие със себе си. Зимата предходна, настъпила Светата Велика Четиридесетница, а и празникът Света Пасха. Тогава царят предал пандизчиите на упоменатия към този момент Йоан Граматик, теоретичен на сладкодумство от самите демонски уста, с цел да ги изтезава както си изиска. Като ги затворил поотделно в разнообразни тъмници, той ги изтезавал не по-малко в сравнение с езичниците - светиите. Затворите били тесни, мрачни, смрадливи и причинявали тежки страдания на пандизчиите, които нямали никакви улеснения, даже кревати. През мъничко прозорче им подавали като на псета замърсен и плесенясал самун, едвам не умрат от апетит, и мътна, воняща вода.
Еретиците, като виждали, че отците по-скоро са подготвени да умрат, в сравнение с да правят отстъпка от правоверието си, измислили против тях следната ловкост. Те споделили:
- Не желаеме от вас нищо друго, с изключение на единствено един път да се причастите в църквата дружно с патриарх Теодот със Светите Тайни; нищо повече няма да вършиме и всеки ще си отиде свободен в своя манастир, със своята религия и разбирания.
Не от предпочитание да избегне страданията и не заради боязън от тъгите, само че поради прилежните молби на отците и от респект към старините им, преподобният Никита, макар своята воля, отстъпил пред увещанията им и излязъл. Пред него стояли животът и гибелта. Той по-охотно би избрал гибелта за православието, в сравнение с живота, само че този път решил да се вслуша в настояванията на светата тайфа, чиито права религия и благодетелен живот му били известни.
Всички дружно отишли при лъжепатриарха. За да ги склони по-лесно към общение с него, той ги отвел в едно молитвено място, преднамерено украсено с икони, та отците, при типа на светите икони, да създадат умозаключение за правоверието на патриарха. Теодот отслужил Литургия и те приели причестяване от неговите ръце, като чули от устата му следните думи: „ Който не уважава светите икони, анатема да бъде! " Патриархът споделил по този начин не тъй като той самият почитал светите икони на Спасителя, само че заради двуличие пред отците, с цел да не се усъмнят те и да встъпят в общение с него. После, когато всички се разотишли по манастирите си, преподобни Никита почнал сърдечно да скърби, че е имал общение с лъжепатриарха Теодот, лицемерния измамник. Малкото отклоняване от правия път светията си приписал като изцяло подвеждане.
След това Никита намерено вървял из града и храбро учел хората да съблюдават верните канони, открити от светите отци на Седмия космополитен събор.
Царят, като видял твърдостта на неговите убеждения, изпратил свети Никита на изгнание на острова на света мъченица Гликерия. Този незначителен остров се наричал с името на светата мъченица, тъй като там почивали нейните свети мощи и на нейно име били издигнати огромна черква и манастир, поверени от властта на еретиците на един евнух на име Антим. Този човек напълно не се отличавал с добрина. Той бил влъхв, светотатец, кадърен на всякакво зло, противен, подъл, горделив и немилосърден. Тамошните поданици за неговото коравосърдечие и злобен темперамент го наричали Каиафа. Антим приел изпратения при него светец и като употребявал властта, която му била дадена, почнал интензивно да го изтезава. Като затворил Божия ласкател в най-тясната тюрма, подложил го на непрестанни мъчения, като не му разрешавал даже да надзърне вън от тъмницата, самият той пазел ключа, и заповядал да му подават оскъдната храна през един напълно стеснен отвор.
Преподобният страдал в тъмницата шест години, до гибелта на богопротивния цар Лъв Армянин. Когато той бил ненадейно погубен от своите бойци и на престола се възкачил Михаил от Амория, именуван Травлий или Валвос, почнали да освобождават светите отци от веригите и заточенията и да ги пускат на независимост. Тогава бил освободен и преподобният отец Никита, игуменът на Мидикийския манастир, страдалец без проливане на кръв, мъжественият изповедник на православието, непобедимият боец Христов. Той не отишъл в своя манастир, а се заселил в едно насаме място, в близост на север от Византия, като желал да живее безмълвно. Той не проживял дълго време там, след продължителните си премеждия, само че на мнозина оказал чудни благодеяния със силата на целебната берекет. Преди своята кончина, след всички претърпени в заточение премеждия, той за финален път се разболял, в събота се причастил с Божествените Тайни, а в неделя, призори, се показал пред Господа на третия ден от месец април.
В столицата и покрайнините незабавно станало известно за неговата кончина. Скоро от града и отвред се събрало голям брой народ от двата пола, и от двата чина, духовния и светския, братя от Мидикийския и от други манастири, пристигнали и двама епископи, свети Теофил Ефески и свети Йосиф Солунски. Като приготвили съгласно обичая честното тяло на светия отец, те го положили в ракла, отнесли го на един транспортен съд и отплавали в Мидикийския манастир. Блаженият Павел, плусадски свещеник, дружно с голям брой монаси и миряни посрещнали тялото на брега, вдигнали го на рамената си и го понесли в манастира. По пътя станали дивни чудеса: недъгави се изцелявали и бесновати се избавяли от лукавите духове. Една жена, която дълго време страдала от кръвотечение, единствено като се докоснала до светите мощи на преподобния, в същия момент получила излекуване. Сред църковното пеене на псалми и подобаващи песни, положили преподобния от лявата страна на притвора, в гробницата на умрелия преди свети отец Никифор, първия свещеник на тази обител. И след погребението също ставали доста чудеса и тези, които идвали с религия, получавали излекуване, за популярност на Христа, нашия Бог, прославян от Своите светии. На Него, с Отца и Светия Дух да бъде от всички чест и популярност, и поклонение, в този момент и постоянно, и във безконечни времена. Амин.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ