Гешев "връща жеста" на президента
Преподавателят по конституционно право Атанас Славов разяснява по БНР хода на основния прокурор Иван Гешев да изиска от Конституционния съд наложително пояснение на конституционната наредба, обвързвана с търсене на наказателна отговорност от президента.
Нито един експерт не намира текста на член 103 от конституцията за неразбираем, нито пък той е породил спорна процедура на Конституционния съд. Тоест за хората, занимаващи се професионално с конституционно право или обществено право, в никакъв случай този текст не е пораждал въпроси, които да постановат едно тълкувателно решение на Конституционния съд.
Стигам до извода, четейки тълкувателното искане, че се преследват други цели, а не изясняване на наличието на един като цяло явен парламентарен текст.
Аз проумявам в настояването на основния прокурор политически претекстове. Те за мен са пределно ясни.
Те всъщност са отговор на стартирания от президента развой за иницииране на промени в конституцията. Това е може би " връщане на жеста ", меко казано, с върнатото първо предложение за назначение на Гешев, тъй че Гешев да не наподобява обществено слабият човек в целия този развой, който е протекъл.
Големият проблем е в това, че в настояването на основния прокурор доста ясно прозира опитът за внушения, че президентът има защо да бъде държан виновен и единствено поради отбраната, която конституцията му дава, прокуратурата не е почнала някакви производства.
В конституционния текст е написана
класическа за институцията на президента форма на неотговорност.
Нека напомним, че самата институция на президента поражда като републикански аналог на институцията на монарха, на краля. В монархическата конституция, даже Търновската, лицето на краля е свещено и неприкосновено. Макар българският цар да е определен от Велико национално заседание и да е квази републикански цар, въпреки всичко традицията е, че президентът не носи юридическа отговорност или единствено при доста редки хипотези може такава отговорност да бъде повдигана – най-често тя е политическа, а не юридическа.
Ако има подозрение, че президентът е нарушил Конституцията, упражнявайки пълномощията си или е направил държавна измяна, може да бъде притеглен към една особена политическа отговорност през Народното събрание и Конституционния съд и да бъде отхвърлен от служба.
В тази процедура основният прокурор няма безусловно никаква роля.
Стандартът на тази отговорност, която се търси по парламентарен ред, е политически стандарт. Не е належащо да е осъществено безусловно тежко закононарушение. Органът, който може да стартира процедурата против президента, е Народното събрание – една четвърт от народните представители. Главният прокурор няма място в този стадий на реализиране на тази политическа отговорност на президента.
В настояването си основният прокурор пояснява като нарушаване на Конституцията всяко неспазване на закона, което е прекомерно свободно пояснение, излизащо отвън замисъла на конституционния текст. Ако всяко нарушение на закона беше нарушаване на конституцията, то конституционният законодател щеше по този начин и да го напише. Само дребна част от нарушаванията на законите биха били класифицирани като нарушаване на конституцията и това касае закони, разрастващи всъщност конституционна материя.
Нито един експерт не намира текста на член 103 от конституцията за неразбираем, нито пък той е породил спорна процедура на Конституционния съд. Тоест за хората, занимаващи се професионално с конституционно право или обществено право, в никакъв случай този текст не е пораждал въпроси, които да постановат едно тълкувателно решение на Конституционния съд.
Стигам до извода, четейки тълкувателното искане, че се преследват други цели, а не изясняване на наличието на един като цяло явен парламентарен текст.
Аз проумявам в настояването на основния прокурор политически претекстове. Те за мен са пределно ясни.
Те всъщност са отговор на стартирания от президента развой за иницииране на промени в конституцията. Това е може би " връщане на жеста ", меко казано, с върнатото първо предложение за назначение на Гешев, тъй че Гешев да не наподобява обществено слабият човек в целия този развой, който е протекъл.
Големият проблем е в това, че в настояването на основния прокурор доста ясно прозира опитът за внушения, че президентът има защо да бъде държан виновен и единствено поради отбраната, която конституцията му дава, прокуратурата не е почнала някакви производства.
В конституционния текст е написана
класическа за институцията на президента форма на неотговорност.
Нека напомним, че самата институция на президента поражда като републикански аналог на институцията на монарха, на краля. В монархическата конституция, даже Търновската, лицето на краля е свещено и неприкосновено. Макар българският цар да е определен от Велико национално заседание и да е квази републикански цар, въпреки всичко традицията е, че президентът не носи юридическа отговорност или единствено при доста редки хипотези може такава отговорност да бъде повдигана – най-често тя е политическа, а не юридическа.
Ако има подозрение, че президентът е нарушил Конституцията, упражнявайки пълномощията си или е направил държавна измяна, може да бъде притеглен към една особена политическа отговорност през Народното събрание и Конституционния съд и да бъде отхвърлен от служба.
В тази процедура основният прокурор няма безусловно никаква роля.
Стандартът на тази отговорност, която се търси по парламентарен ред, е политически стандарт. Не е належащо да е осъществено безусловно тежко закононарушение. Органът, който може да стартира процедурата против президента, е Народното събрание – една четвърт от народните представители. Главният прокурор няма място в този стадий на реализиране на тази политическа отговорност на президента.
В настояването си основният прокурор пояснява като нарушаване на Конституцията всяко неспазване на закона, което е прекомерно свободно пояснение, излизащо отвън замисъла на конституционния текст. Ако всяко нарушение на закона беше нарушаване на конституцията, то конституционният законодател щеше по този начин и да го напише. Само дребна част от нарушаванията на законите биха били класифицирани като нарушаване на конституцията и това касае закони, разрастващи всъщност конституционна материя.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ