Премиерата на Горда срещна лекар и пациент след 13 години от трансплантацията
Премиерата на книгата " Горда " събра доктор и пациент 13 години след животоспасяваща трансплантация. Именно тази история въодушевява журналиста Ива Стоянова да напише първия си разказ " Горда ", който беше показан публично. Гвоздеят, който раздруса присъстващите на представянето на романа, бе срещата между проф. Любомир Спасов, някогашен началник на болница " Лозенец ", и трансплантираната преди 13 години Валя, която е един от действителните герои в книгата под името Вера. Присъстващите следиха тази среща и празненство на положителното със сълзи от радост и екстаз.
Трансплантираната Валя я дефинира като " вълнуваща и незабравима ", а проф. Спасов я назова " изненадваща, блага и сърдечна ", само че и мотив за констатация, че от година и половина в България не се правят трансплантации.
Авторът на романа Ива Стоянова е с опит в медиите повече от 25 години, а " Горда " е първата й книга. В комплициран пъзел тя преплита невероятните ориси на две елементарни девойки - Вера и Виктория.
" Историята на Вера от книгата е, че тя е с вродена бъбречна непълнота. От дете се бори, само че в последна сметка единственият късмет да оцелее е да бъде трансплантирана. Аз нямах визия кой е бил докторът, само че се оказа че трансплантацията е осъществена от проф. Любомир Спасов, който дълги години управляваше държавна болница и има над 400 трансплантации ", съобщи пред Dir.bg Ива Стоянова.
Срещата с него остави същинската Валя без думи. Тя се приготви какво да каже на премиерата, само че единственото, което изрече, беше " благодаря, в никакъв случай не бих ви подминала " с доста сълзи от екстаз и наслада. Валя срещна оня човек, който преди 13 години е избавил живота й. " Още с идването си проф. Спасов изиска да му покажа кое е момичето, тъй като несъмнено няма да я познае ", споделя Ива Стоянова.
Какво въодушевява Ива Стоянова да напише тази история
" Вдъхнови ме една от същинските героини. Отдавна желаех да напиша разказ и имах две други истории в главата си, само че когато срещнах това момиче и тя ми описа всичко, през което е минала, извънредно доста ме развълнува. Прибрах се, мислих и й звъннах на идната заран с въпроса дали мога да я употребявам като първообраз на история. Щастлива съм, че ми се довери, че ми разреши ", показа Ива Стоянова.
" Романът е история за две девойки, които са връстнички и израснали при доста разнообразни условия, фамилии, друга ценностна система и обществена среда. И едно от тези девойки в действителност е тази моя другарка /бел. ред. Валя, а в романа под името Вера/. Разказвайки нейния живот, усуквам историята с другото момиче, което не съществува физически, само че пък тя е общ брой от истории, свързани с мои познати и приятелки, т.е. тя по същия метод е доста достоверна. Та Валя е момичето, което ме въодушеви, от което стартирах книгата, в която тя се споделя Вера. За следващ път споделям, че това не е биографична книга има и художествена небивалица. Но онази линия на един логичен и благополучен живот я дължа на Валя и нейния брачен партньор Иво. Тя е от рядко срещаните в последно време доста чисти същества, които виждат положителното, не просто го виждат, те го раздават. За нея има доста ясна визия за вярно и погрешно и онази ценностна система, която да основава, която те кара да бъдеш добра и същински почтена. Тя има това чувство за любовта, което някак си е обвързвано със себеотдаването, със 100-процентовото партньорство. Много нормално и извънредно чисто момиче ", разяснява Ива Стоянова.
Снимка: Веселина Стоянова
" Когато показах ръкописа на маркетинг шефа на " Сиела ", които популяризират главно книгата, като го прочете сподели: " Малко ми е сладникава тази история за двамата основни герои - фамилията ". Аз й споделих: " Да, само че тя е същинска, аз не съм трансформирала нищо ". Тоест историята на Валя и Иво, които са същинските хора е онази история на рядко срещаната извънредно чиста обич. Това е вдъхновението да напиша борбите, успехите им ", споделя авторката.
" Нарекох романа " летен ", тъй като е книга, която се чете доста бързо и доста елементарно. Това е безусловно книга, която като я хванеш и не можеш да я пуснеш до момента в който не я прочетеш и последния ред. И постоянно асоциацията ми за такава експедитивност на четене е сядането на плажа, почиваш си и се наслаждаваш на позитивната страст в книгата. Нещо, което се чете бързо, леко и трогва. Тогава редакторът ми сподели - " това е доста повече от летен разказ ". За мен всеки човек е история, въпросът е да се заровиш в нея и да разкажеш. От всеки живот имам вяра, че има какво да получиш като чувство, като шерване. Дай Боже повече мотиви за такова шерване на добрина, на благополучие, на тези положителни страсти и човешки качества, които ни се желае все по-често и по-дълго да имаме пред самите нас, в обществото. Ще не преставам да диря такива истории ", безапелационна е Ива Стоянова.
" А премиерата бе празненство на добрината, по тази причина, че хората имат шанса да срещнат помощ и имат силата да го запомнят, имат силата да го почитат и почитат и като цяло това предоставяне и приемане на положително, което носи щастието. Няма нещо по-хубаво да бих си поискала, което се случи с историята, книгата и тази среща ", декларира Ива Стоянова.
Действителната героиня Валя дефинира срещата със спасителя си като " извънредно вълнуваща и незабравима "
" Емоцията е незабравима, няма такова прекарване. Благодаря на Ива Стоянова, тъй като тя след толкоз време ни събра да се забележим. Аз през годините след трансплантацията нямах здравословен проблем и не се наложи да потърся лекарска помощ при проф. Спасов. Много се вълнувах. Знаех, че той ще бъде там и той знаеше, само че както сподели и при диалога, в случай че на улицата ме види ще ме подмине, тъй като няма да ме познае, само че аз в никакъв случай не бих го подминала, тъй като той е огромен Човек ", показа пред Dir.bg Валя.
" Три години и половина бях на хемодиализа, когато ми се обадиха и имаше подобаващ донор за мен. Тогава аз самата си избрах трансплантацията да бъде в болница " Лозенец ", а проф. Спасов да бъде моят доктор. Година и половина преди този момент имах едно предложение да ми бъде извършена трансплантация, само че отхвърлих, тъй като не бе доста уместно. Когато избрах екипа на проф. Спасов бях уверена, че ще стане. Но несъмнено има и орис. Тогава бях единствено на 25 години и много бързо ми се наложи да порасна при всичко, което претърпях. При мен всяка една компликация ме прави по-силна и считам, че по този начин би трябвало да бъде за всеки един човек. Когато има компликации не би трябвало да се предаваш, а би трябвало повече да вярваш и да продължаваш, тъй като идва нещо по-добро ", споделя Валя.
" Горда " не е автобиография, само че множеството от написаното е моето аз и моят живот, разказан е и моята мощна обич и човек, който е най-истинското нещо в живота ми - ние сме към този момент 16 години с Иво дружно. Без фамилията сме за на никое място. Късметлийка съм, че имам прелестно семейство и без него не бих могла да се оправя ", споделя Валя.
Снимка: Веселина Стоянова
Героинята в романа разяснява и донорството
" Много хора не се замислят над въпроса за донорството и трансплантациите. Но аз съм жив образец, че към този момент 13 години повеждам естествен метод на живот, като изключим периодическите прегледи и медикаментите, които до живот се пият, само че това няма нищо общо с интервала, когато си на хемодиализа. Хората нормално не се слагат от другата страна. Ако има повече говорене на тази тематика, повече видимост може би ще си дадем сметка какъв брой е значимо да попълниш един документ и когато настъпи мозъчна гибел да може да окажеш помощ на различен човек да продължи да живее. Няма публичност. Има други неща, които са проблем - няма такава организация, няма средства, само че имаме доста положителни лекари, което е най-безценното. Аз от 6-годишна съм със здравословни проблеми. След като ме включиха на хемодиализа родителите ми започнаха да търсят дарителски фондове. Предложиха ми майка ми да бъде донор, само че аз отхвърлих и споделих, че ще очаквам моят донор и това ще стане в България, а не в чужбина. Имам голямо почитание и религия в лекарите ни. В България е огромен проблем, че хората не имат вяра в лекарите. Аз считам, че нашите лекари са незаменими ", безапелационна е Валя.
Човек, когато чете една книга се пробва да си го показа, до момента в който аз го претърпях. Дано тази книга да допре всеки един и да повярва, че положителното съществува и стават чудеса, споделя героинята в романа.
Снимка: Веселина Стоянова
Проф. Спасов: Вълнуваща изненада, блага и сърдечна среща. Но и мотив за констатация, че от година и половина в България не се правят трансплантации
Срещата с Валя за мен бе изненада. Ива Стоянова ми се обади същият ден на представянето на книгата и ме предложения. Каза, че ще бъде забавно и вълнуващо и по този начин се оказа. Аз не чаках, защото не знаех за нейната книга. Не бях я прочел преди представянето. Оказа се, че пациентката, която съм трансплантирал преди 13 години е действително една от героините в романа, което бе изненадващо за мен. На представянето описах, че по напълно друг метод наподобяват пациентите, които са преди трансплантация. Те са с изменена осанка, за жалост с не добър тип и момичето не бих го познал, в случай че го срещна на улицата, само че отговорът на Валя бе " Аз не бих ви подминала ". Така, че беше доста вълнуващо.
При толкоз трансплантации над 350-400, не съм ги броил, е мъчно да си спомниш имената и лицата на всички пациенти, които са трансплантирани, още повече, че с годините те се трансформират. Някои от тях, когато съм ги трансплантирал са били деца на 6 месеца, а най-малкото което трансплантирах бе на четири и половина месеца. Така, че с годините ти знаеш за случая, спомняш си го като професионално предизвикателство, само че самата персона, която се крие зад пациента от време на време не можеш да я разпознаеш, защото минава време.
Срещата отново ще повторя бе доста вълнуваща и изненадваща за мен. Още повече, когато преди години стартирах трансплантациите в България - първата чернодробна през 2004 година, а първата белодробна 2019 година, постоянно съм изхождал от мисълта, че пациентите би трябвало да получават всичко належащо за тяхното здраве, в това число и трансплантациите тук в България. Да не се скитат благи, недраги по света, тъй като първо на всички места се усещат чужденци и са признати по изключително. Още повече, че огромните европейски страни имат лични страни имат лични стратегии с листи от чакащи за трансплантация пациенти, които са техни жители. Така, че доста мъчно наши жители могат да получат орган действително в тези страни. Ние би трябвало да развиваме трансплантологията тук в България, разяснява пред Dir.bg проф. Спасов.
Беше прекрасен мотив представянето на книгата, с цел да изкажа, за жалост, извънредно неприятната констатацията, че през последната година и половина съвсем няма никакви трансплантации в България, а сигурно има доста нуждаещи се български жители от това. Аз зная какъв брой доста деца изпращаме в Германия поради това, че у нас се стопираха трансплантациите. Но има и нещо друго, което сподели коронавирус пандемията, че обществото се изолира едно от друго. Примерно възбрана за епидемиологично уединяване - тогава нуждаещи се пациенти от време на време за тази здравна услуга няма по какъв начин да пътуват в Европа, където и да е да получават подобен вид здравно обслужване, интервенции, от които те се нуждаят. Това, което е належащо за българските жители, би трябвало да е тук и да не разчитаме, че те ще вървят някъде и ще разчитат на други здравеопазни системи. Така, че беше прелестно преживяване тази среща, не я чаках, беше доста благо и доста същинско и сърдечно. Благодаря на Ива Стоянова за тази изненада.
Доверието в здравната система и трансплантациите, съгласно проф. Спасов
За страдание здравните управляващи от време на време унищожават доверието в трансплантациите. Медицината и в частност трансплантациите са доверие сред пациент - лекар-общество и здравна система. Така, че когато здравните управляващи споделят, че еди какво си не е редно при трансплантациите, не е законно или по този начин да се каже не е добре изпълнено, се нарушава доверието. И когато няма доверие естествено, че нещата не се развиват. Така, че това е доста деликатна тематика. Пациентите заради това, че се демонстрират неудачи в здравната система през другите масмедии постоянно разрушават доверието. Трябва да се направи всичко допустимо да се възвърне това доверие, което има обществото в своите лекари, в своята здравна система, предлага доктор Спасов.
А романът като, че ли ни демонстрира, че може би най-важното е да продължим да вървим с гордо вдигната глава, да отстояваме себе си, правото си на благополучие и вярата в положителното.
Трансплантираната Валя я дефинира като " вълнуваща и незабравима ", а проф. Спасов я назова " изненадваща, блага и сърдечна ", само че и мотив за констатация, че от година и половина в България не се правят трансплантации.
Авторът на романа Ива Стоянова е с опит в медиите повече от 25 години, а " Горда " е първата й книга. В комплициран пъзел тя преплита невероятните ориси на две елементарни девойки - Вера и Виктория.
" Историята на Вера от книгата е, че тя е с вродена бъбречна непълнота. От дете се бори, само че в последна сметка единственият късмет да оцелее е да бъде трансплантирана. Аз нямах визия кой е бил докторът, само че се оказа че трансплантацията е осъществена от проф. Любомир Спасов, който дълги години управляваше държавна болница и има над 400 трансплантации ", съобщи пред Dir.bg Ива Стоянова.
Срещата с него остави същинската Валя без думи. Тя се приготви какво да каже на премиерата, само че единственото, което изрече, беше " благодаря, в никакъв случай не бих ви подминала " с доста сълзи от екстаз и наслада. Валя срещна оня човек, който преди 13 години е избавил живота й. " Още с идването си проф. Спасов изиска да му покажа кое е момичето, тъй като несъмнено няма да я познае ", споделя Ива Стоянова.
Какво въодушевява Ива Стоянова да напише тази история
" Вдъхнови ме една от същинските героини. Отдавна желаех да напиша разказ и имах две други истории в главата си, само че когато срещнах това момиче и тя ми описа всичко, през което е минала, извънредно доста ме развълнува. Прибрах се, мислих и й звъннах на идната заран с въпроса дали мога да я употребявам като първообраз на история. Щастлива съм, че ми се довери, че ми разреши ", показа Ива Стоянова.
" Романът е история за две девойки, които са връстнички и израснали при доста разнообразни условия, фамилии, друга ценностна система и обществена среда. И едно от тези девойки в действителност е тази моя другарка /бел. ред. Валя, а в романа под името Вера/. Разказвайки нейния живот, усуквам историята с другото момиче, което не съществува физически, само че пък тя е общ брой от истории, свързани с мои познати и приятелки, т.е. тя по същия метод е доста достоверна. Та Валя е момичето, което ме въодушеви, от което стартирах книгата, в която тя се споделя Вера. За следващ път споделям, че това не е биографична книга има и художествена небивалица. Но онази линия на един логичен и благополучен живот я дължа на Валя и нейния брачен партньор Иво. Тя е от рядко срещаните в последно време доста чисти същества, които виждат положителното, не просто го виждат, те го раздават. За нея има доста ясна визия за вярно и погрешно и онази ценностна система, която да основава, която те кара да бъдеш добра и същински почтена. Тя има това чувство за любовта, което някак си е обвързвано със себеотдаването, със 100-процентовото партньорство. Много нормално и извънредно чисто момиче ", разяснява Ива Стоянова.
Снимка: Веселина Стоянова " Когато показах ръкописа на маркетинг шефа на " Сиела ", които популяризират главно книгата, като го прочете сподели: " Малко ми е сладникава тази история за двамата основни герои - фамилията ". Аз й споделих: " Да, само че тя е същинска, аз не съм трансформирала нищо ". Тоест историята на Валя и Иво, които са същинските хора е онази история на рядко срещаната извънредно чиста обич. Това е вдъхновението да напиша борбите, успехите им ", споделя авторката.
" Нарекох романа " летен ", тъй като е книга, която се чете доста бързо и доста елементарно. Това е безусловно книга, която като я хванеш и не можеш да я пуснеш до момента в който не я прочетеш и последния ред. И постоянно асоциацията ми за такава експедитивност на четене е сядането на плажа, почиваш си и се наслаждаваш на позитивната страст в книгата. Нещо, което се чете бързо, леко и трогва. Тогава редакторът ми сподели - " това е доста повече от летен разказ ". За мен всеки човек е история, въпросът е да се заровиш в нея и да разкажеш. От всеки живот имам вяра, че има какво да получиш като чувство, като шерване. Дай Боже повече мотиви за такова шерване на добрина, на благополучие, на тези положителни страсти и човешки качества, които ни се желае все по-често и по-дълго да имаме пред самите нас, в обществото. Ще не преставам да диря такива истории ", безапелационна е Ива Стоянова.
" А премиерата бе празненство на добрината, по тази причина, че хората имат шанса да срещнат помощ и имат силата да го запомнят, имат силата да го почитат и почитат и като цяло това предоставяне и приемане на положително, което носи щастието. Няма нещо по-хубаво да бих си поискала, което се случи с историята, книгата и тази среща ", декларира Ива Стоянова.
Действителната героиня Валя дефинира срещата със спасителя си като " извънредно вълнуваща и незабравима "
" Емоцията е незабравима, няма такова прекарване. Благодаря на Ива Стоянова, тъй като тя след толкоз време ни събра да се забележим. Аз през годините след трансплантацията нямах здравословен проблем и не се наложи да потърся лекарска помощ при проф. Спасов. Много се вълнувах. Знаех, че той ще бъде там и той знаеше, само че както сподели и при диалога, в случай че на улицата ме види ще ме подмине, тъй като няма да ме познае, само че аз в никакъв случай не бих го подминала, тъй като той е огромен Човек ", показа пред Dir.bg Валя.
" Три години и половина бях на хемодиализа, когато ми се обадиха и имаше подобаващ донор за мен. Тогава аз самата си избрах трансплантацията да бъде в болница " Лозенец ", а проф. Спасов да бъде моят доктор. Година и половина преди този момент имах едно предложение да ми бъде извършена трансплантация, само че отхвърлих, тъй като не бе доста уместно. Когато избрах екипа на проф. Спасов бях уверена, че ще стане. Но несъмнено има и орис. Тогава бях единствено на 25 години и много бързо ми се наложи да порасна при всичко, което претърпях. При мен всяка една компликация ме прави по-силна и считам, че по този начин би трябвало да бъде за всеки един човек. Когато има компликации не би трябвало да се предаваш, а би трябвало повече да вярваш и да продължаваш, тъй като идва нещо по-добро ", споделя Валя.
" Горда " не е автобиография, само че множеството от написаното е моето аз и моят живот, разказан е и моята мощна обич и човек, който е най-истинското нещо в живота ми - ние сме към този момент 16 години с Иво дружно. Без фамилията сме за на никое място. Късметлийка съм, че имам прелестно семейство и без него не бих могла да се оправя ", споделя Валя.
Снимка: Веселина Стоянова Героинята в романа разяснява и донорството
" Много хора не се замислят над въпроса за донорството и трансплантациите. Но аз съм жив образец, че към този момент 13 години повеждам естествен метод на живот, като изключим периодическите прегледи и медикаментите, които до живот се пият, само че това няма нищо общо с интервала, когато си на хемодиализа. Хората нормално не се слагат от другата страна. Ако има повече говорене на тази тематика, повече видимост може би ще си дадем сметка какъв брой е значимо да попълниш един документ и когато настъпи мозъчна гибел да може да окажеш помощ на различен човек да продължи да живее. Няма публичност. Има други неща, които са проблем - няма такава организация, няма средства, само че имаме доста положителни лекари, което е най-безценното. Аз от 6-годишна съм със здравословни проблеми. След като ме включиха на хемодиализа родителите ми започнаха да търсят дарителски фондове. Предложиха ми майка ми да бъде донор, само че аз отхвърлих и споделих, че ще очаквам моят донор и това ще стане в България, а не в чужбина. Имам голямо почитание и религия в лекарите ни. В България е огромен проблем, че хората не имат вяра в лекарите. Аз считам, че нашите лекари са незаменими ", безапелационна е Валя.
Човек, когато чете една книга се пробва да си го показа, до момента в който аз го претърпях. Дано тази книга да допре всеки един и да повярва, че положителното съществува и стават чудеса, споделя героинята в романа.
Снимка: Веселина Стоянова Проф. Спасов: Вълнуваща изненада, блага и сърдечна среща. Но и мотив за констатация, че от година и половина в България не се правят трансплантации
Срещата с Валя за мен бе изненада. Ива Стоянова ми се обади същият ден на представянето на книгата и ме предложения. Каза, че ще бъде забавно и вълнуващо и по този начин се оказа. Аз не чаках, защото не знаех за нейната книга. Не бях я прочел преди представянето. Оказа се, че пациентката, която съм трансплантирал преди 13 години е действително една от героините в романа, което бе изненадващо за мен. На представянето описах, че по напълно друг метод наподобяват пациентите, които са преди трансплантация. Те са с изменена осанка, за жалост с не добър тип и момичето не бих го познал, в случай че го срещна на улицата, само че отговорът на Валя бе " Аз не бих ви подминала ". Така, че беше доста вълнуващо.
При толкоз трансплантации над 350-400, не съм ги броил, е мъчно да си спомниш имената и лицата на всички пациенти, които са трансплантирани, още повече, че с годините те се трансформират. Някои от тях, когато съм ги трансплантирал са били деца на 6 месеца, а най-малкото което трансплантирах бе на четири и половина месеца. Така, че с годините ти знаеш за случая, спомняш си го като професионално предизвикателство, само че самата персона, която се крие зад пациента от време на време не можеш да я разпознаеш, защото минава време.
Срещата отново ще повторя бе доста вълнуваща и изненадваща за мен. Още повече, когато преди години стартирах трансплантациите в България - първата чернодробна през 2004 година, а първата белодробна 2019 година, постоянно съм изхождал от мисълта, че пациентите би трябвало да получават всичко належащо за тяхното здраве, в това число и трансплантациите тук в България. Да не се скитат благи, недраги по света, тъй като първо на всички места се усещат чужденци и са признати по изключително. Още повече, че огромните европейски страни имат лични страни имат лични стратегии с листи от чакащи за трансплантация пациенти, които са техни жители. Така, че доста мъчно наши жители могат да получат орган действително в тези страни. Ние би трябвало да развиваме трансплантологията тук в България, разяснява пред Dir.bg проф. Спасов.
Беше прекрасен мотив представянето на книгата, с цел да изкажа, за жалост, извънредно неприятната констатацията, че през последната година и половина съвсем няма никакви трансплантации в България, а сигурно има доста нуждаещи се български жители от това. Аз зная какъв брой доста деца изпращаме в Германия поради това, че у нас се стопираха трансплантациите. Но има и нещо друго, което сподели коронавирус пандемията, че обществото се изолира едно от друго. Примерно възбрана за епидемиологично уединяване - тогава нуждаещи се пациенти от време на време за тази здравна услуга няма по какъв начин да пътуват в Европа, където и да е да получават подобен вид здравно обслужване, интервенции, от които те се нуждаят. Това, което е належащо за българските жители, би трябвало да е тук и да не разчитаме, че те ще вървят някъде и ще разчитат на други здравеопазни системи. Така, че беше прелестно преживяване тази среща, не я чаках, беше доста благо и доста същинско и сърдечно. Благодаря на Ива Стоянова за тази изненада.
Доверието в здравната система и трансплантациите, съгласно проф. Спасов
За страдание здравните управляващи от време на време унищожават доверието в трансплантациите. Медицината и в частност трансплантациите са доверие сред пациент - лекар-общество и здравна система. Така, че когато здравните управляващи споделят, че еди какво си не е редно при трансплантациите, не е законно или по този начин да се каже не е добре изпълнено, се нарушава доверието. И когато няма доверие естествено, че нещата не се развиват. Така, че това е доста деликатна тематика. Пациентите заради това, че се демонстрират неудачи в здравната система през другите масмедии постоянно разрушават доверието. Трябва да се направи всичко допустимо да се възвърне това доверие, което има обществото в своите лекари, в своята здравна система, предлага доктор Спасов.
А романът като, че ли ни демонстрира, че може би най-важното е да продължим да вървим с гордо вдигната глава, да отстояваме себе си, правото си на благополучие и вярата в положителното.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ