Седмицата: Обикновените глисти на Сглобката
Премиерата и по света, и у нас на втората кино част на мегахитовото фентъзи „ Дюн “ набра скорост през миналата седмица. Тъкмо когато (само у нас) напълно като (не)съвпадение се вихри съвсем като посред „ живите “ пясъци на една дюна разглобяването на Сглобката от (не)коалиция в коалиция. Евентуално! Че чак пък такава фикция – нещата да си дойдат по местата, в нашата реалност и най-големите фантазьори не могат да си показват. Така че политпартийното ни фентъзи и то е (не)фентъзи.
Иначе, таман политически, нещата много приличат на „ Дюн “, нищо че фантастичната история е към 20 000 години напред в бъдещето. Но що пък фантазиите в Сглобката сред ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ да не сътворят някой меморандум-споразумение под заглавието „ 20 000 години по-рано “. Демек занапред да са на власт за туй доста бъдеще време. Когато властта на Сглобката дори няма да е планетарна, а напряко галактическа. Човечеството от дълго време ще е покорило Космоса (според „ Дюн “), като всички планети ще са обединени под ръководството таман на космически център на властта.
И в историята по отколешния разказ на към момента фентъзи великана Франк Хърбърт иде тирада за композиция от власт, вяра, публични строеве, философия на ръководството, екологията и ролята на индивида във всичко това, естествено. Е, всичкото това с доста дълбочина и мъдрост, но като в този момент като им и си тропат на полусглобената, по-скоро повече разглобената „ обща “ „ Сглобка “, може да се кара по надалеч по-плитка скица. Тази дълбочинно познатата ни, (не)философската единствено от два напълно партийнополитически сюжета – „ пари-власт “. Нещо като опростената система на човешката хранителна система във тип единствено на „ уста-анус “: лапане му е майката, пък какво ще излезе там най-после, все тая.
Точно толкоз опростени са и договарянията на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ в другояче в действителност комплицираната ротационна обстановка. При която би трябвало да се реализира кавалерски обещаният на всеки 9 месеца преход на общата им власт просто от държавното управление „ Денков-Габриел “ към държавно управление „ Габриел-Денков “. Но тъй като в тия първите девет месеца всичко все се разглобяваше в сякаш Сглобката, в този момент внезапно всичките й съставни елементи се разбързаха с „ ярка “ инженерна мисъл.
Като тази - таман от миналата седмица, че, видите ли, „ Демократична България стават стратегически мост сред ГЕРБ и Политическа партия. Понеже на националната си конференция „ Да, България “ - едната съставка на Демократична България, реши и тя да се причисли към европейското семейство посредством Европейската национална партия. А другата съставка – ДСБ, си е там от дълго време дружно с ГЕРБ и Съюз на демократичните сили, несъмнено. В същото време обаче Политическа партия, защото били „ със социаллиберален профил “, по-скоро щели да чукат на вратата на еврофамилията през Алианса на либералите и демократите в Европа. Но пък същите Политическа партия са в предизборно-изборно-следизборна Народното събрание коалиция с Демократична България.
И ей го, на – мостът е налице, всичко се свързва, сглобява в Сглобката. Ако не у нас, то в Европа! Даже нещата напряко към аутобан вървят – не посредством мост за свързване на скрибуцащото парламентарното болшинство сред ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, а посредством виадукт – мощен конституционно-парламентарен виадукт. По напълно простата причина, че в действителност Движение за права и свободи (дето им крепи туй конституционното) си е, ехеее от кой момент, таман в Либералния алианс и то с основни позиции там, като основните на ГЕРБ в ЕНП.
Чудесно, зер в тоя миг на евродържавицата ни кво по-добро от подобен крепък мост. Чудно ни се получава – напряко като Чудните мостове, дето Господ ги е сглобил там посред родопската природа като скален феномен за знамение и приказ.
Оп, да - висша работа е тая на Чудните мостове! Само дето не са съединени, а са разглобени от висшестоящата природа. Получили са се естествените мостове с милиони години „ човъркане “ от „ червейчетата “ точно на естествените сили. Мощните скали са се преобразували с течение на геоложкото време – най-просто казано пропуквали са се, изтънявали са, срутвали са се тук-там. И по този начин заради огромните дупки са замязяли на арки – сегашните два-три естествени моста, всичко разрушено е „ изтекло “ във тип на камъни, трошляк, пясък.
И като споменахме „ пясък “ – ето я отново приликата с „ Дюн “. Не единствено тъй като действието се развива основно на пясъчно-пустинна планета. А и във връзка с „ червейчетата “ на природата, дето са ни издълбали Чудните мостове. Само че в „ Дюн “ са „ егати “ червеите – както бихме рекли „ е те такова животно нЕма! “. В романа, и във кино лентата, „ страшната работа “ са емблематичните преогромни пясъчни червеи, дето гълтат цели хеликоптери, че и галактически кораби.
Прилика, аналогия, но какъв брой пък да си наподобяват тия пясъчни червеи с глистите на Сглобката, дето непрекъснато им изяждат (не)коалицията изотвътре. Приликата в действителност е единствено една и отново е обвързвана с Чудните (ни) мостове. И тях ги (до)човърк(в)аме „ човешки “ с нашенски вандалски - освен политпартийно безчовечен традиции. Всеки (не)човек – екскурзиант, единствено да му скимне, и си изчовърква „ феноменално “ името на естествения феномен. Нито почистването на „ творбите “, дори и законни санкции сред 500 и 5000 (в лв., засега) не стопират „ традицията “.
Също като в Сглобката, дето личната им вътрешна паразитна фауна – глистите, мира не им дава да се изчовъркват един различен. Целта е ясна – само, с цел да се запишат в личната си властова историята. Само дето природата на глистите е надалеч по-скоростна в разяждането от оная Природата Свише. И не творят глистите чудеса, а ла*на.
Иначе, таман политически, нещата много приличат на „ Дюн “, нищо че фантастичната история е към 20 000 години напред в бъдещето. Но що пък фантазиите в Сглобката сред ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ да не сътворят някой меморандум-споразумение под заглавието „ 20 000 години по-рано “. Демек занапред да са на власт за туй доста бъдеще време. Когато властта на Сглобката дори няма да е планетарна, а напряко галактическа. Човечеството от дълго време ще е покорило Космоса (според „ Дюн “), като всички планети ще са обединени под ръководството таман на космически център на властта.
И в историята по отколешния разказ на към момента фентъзи великана Франк Хърбърт иде тирада за композиция от власт, вяра, публични строеве, философия на ръководството, екологията и ролята на индивида във всичко това, естествено. Е, всичкото това с доста дълбочина и мъдрост, но като в този момент като им и си тропат на полусглобената, по-скоро повече разглобената „ обща “ „ Сглобка “, може да се кара по надалеч по-плитка скица. Тази дълбочинно познатата ни, (не)философската единствено от два напълно партийнополитически сюжета – „ пари-власт “. Нещо като опростената система на човешката хранителна система във тип единствено на „ уста-анус “: лапане му е майката, пък какво ще излезе там най-после, все тая.
Точно толкоз опростени са и договарянията на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ в другояче в действителност комплицираната ротационна обстановка. При която би трябвало да се реализира кавалерски обещаният на всеки 9 месеца преход на общата им власт просто от държавното управление „ Денков-Габриел “ към държавно управление „ Габриел-Денков “. Но тъй като в тия първите девет месеца всичко все се разглобяваше в сякаш Сглобката, в този момент внезапно всичките й съставни елементи се разбързаха с „ ярка “ инженерна мисъл.
Като тази - таман от миналата седмица, че, видите ли, „ Демократична България стават стратегически мост сред ГЕРБ и Политическа партия. Понеже на националната си конференция „ Да, България “ - едната съставка на Демократична България, реши и тя да се причисли към европейското семейство посредством Европейската национална партия. А другата съставка – ДСБ, си е там от дълго време дружно с ГЕРБ и Съюз на демократичните сили, несъмнено. В същото време обаче Политическа партия, защото били „ със социаллиберален профил “, по-скоро щели да чукат на вратата на еврофамилията през Алианса на либералите и демократите в Европа. Но пък същите Политическа партия са в предизборно-изборно-следизборна Народното събрание коалиция с Демократична България.
И ей го, на – мостът е налице, всичко се свързва, сглобява в Сглобката. Ако не у нас, то в Европа! Даже нещата напряко към аутобан вървят – не посредством мост за свързване на скрибуцащото парламентарното болшинство сред ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, а посредством виадукт – мощен конституционно-парламентарен виадукт. По напълно простата причина, че в действителност Движение за права и свободи (дето им крепи туй конституционното) си е, ехеее от кой момент, таман в Либералния алианс и то с основни позиции там, като основните на ГЕРБ в ЕНП.
Чудесно, зер в тоя миг на евродържавицата ни кво по-добро от подобен крепък мост. Чудно ни се получава – напряко като Чудните мостове, дето Господ ги е сглобил там посред родопската природа като скален феномен за знамение и приказ.
Оп, да - висша работа е тая на Чудните мостове! Само дето не са съединени, а са разглобени от висшестоящата природа. Получили са се естествените мостове с милиони години „ човъркане “ от „ червейчетата “ точно на естествените сили. Мощните скали са се преобразували с течение на геоложкото време – най-просто казано пропуквали са се, изтънявали са, срутвали са се тук-там. И по този начин заради огромните дупки са замязяли на арки – сегашните два-три естествени моста, всичко разрушено е „ изтекло “ във тип на камъни, трошляк, пясък.
И като споменахме „ пясък “ – ето я отново приликата с „ Дюн “. Не единствено тъй като действието се развива основно на пясъчно-пустинна планета. А и във връзка с „ червейчетата “ на природата, дето са ни издълбали Чудните мостове. Само че в „ Дюн “ са „ егати “ червеите – както бихме рекли „ е те такова животно нЕма! “. В романа, и във кино лентата, „ страшната работа “ са емблематичните преогромни пясъчни червеи, дето гълтат цели хеликоптери, че и галактически кораби.
Прилика, аналогия, но какъв брой пък да си наподобяват тия пясъчни червеи с глистите на Сглобката, дето непрекъснато им изяждат (не)коалицията изотвътре. Приликата в действителност е единствено една и отново е обвързвана с Чудните (ни) мостове. И тях ги (до)човърк(в)аме „ човешки “ с нашенски вандалски - освен политпартийно безчовечен традиции. Всеки (не)човек – екскурзиант, единствено да му скимне, и си изчовърква „ феноменално “ името на естествения феномен. Нито почистването на „ творбите “, дори и законни санкции сред 500 и 5000 (в лв., засега) не стопират „ традицията “.
Също като в Сглобката, дето личната им вътрешна паразитна фауна – глистите, мира не им дава да се изчовъркват един различен. Целта е ясна – само, с цел да се запишат в личната си властова историята. Само дето природата на глистите е надалеч по-скоростна в разяждането от оная Природата Свише. И не творят глистите чудеса, а ла*на.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ