Едно френско Non спира преговори със Скопие и Тирана за членство в ЕС
Премиерът на Северна Македония Зоран Заев и досегашният ръководител на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер на среща в Брюксел през юни т.г..
© Francois Lenoir Външните министри на Европейски Съюз през днешния ден и на следващия ден би трябвало намерят формулата, по която Северна Македония и Албания да стартират договаряния за участие в Европейски Съюз. Ако това не стане, въпросът ще би трябвало да бъде решен от водачите на страните членки на 17-18 октомври, само че вероятността тогава да бъде открит компромис е дребна.
В петък Франция е настояла, че преди да се премине към покана за договаряния с нови страни, би трябвало да се промени цялата методология на разширението. Няколко дипломатически източника споделиха за " Капитал ", че не са наясно какво тъкмо желае Париж, само че евентуално става дума за стопиране на целия развой на разширение.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Към момента страните членки са разграничени на няколко групи. Най-голямата упорства Европейски Съюз да даде началото на договарянията с двете страни без никакви предварителни или спомагателни условия. Тази позиция залегна и в плана на заключенията от идната тази седмица срещата на върха на 27-те, който беше направен от финландското председателство на Съвета на Европейски Съюз.
Заради опозицията на няколко страни обаче това няма по какъв начин да се случи. Германия и Холандия да вземем за пример са положително настроени към Северна Македония, само че не и към Албания. Франция пък е корав съперник на договарянията с нови кандидат-членки към този момент от няколко години.
Затова преди 10 дни Берлин предложи компромис, съгласно който Скопие и Тирана би трябвало да бъдат поканени да стартират договаряния за участие, само че механически диалозите да стартират едвам който двете страни изпълнят дълъг лист от условия. По-този метод западнобалканските страни биха били разграничени, защото Албания ще има доста повече задания за осъществяване. По сходен метод през 1997 година България и Румъния бяха поканени да стартират договаряния за участие, само че действително тяхното начало се забави по отношение на другите източноевропейски страни.
Предложението на Германия (което следва резолюция на Бундестага) е задоволително освен Берлин, Амстердам и Копенхаген, само че и за българското държавно управление, което бързо го възприе. От една страна Северна Македония ще бъде поканена за участие в Европейски Съюз, само че в това време страната ще би трябвало да извършва спомагателни условия, с които тя надали би се заела, в случай че врата към Европейски Съюз остава затворена.
Франция до момента не е смекчила метода си, даже в противен случай. През предходната година, когато страните членки трябваше да вземат решение за Северна Македония и Албания, Париж настояваше, че преди самият Европейски Съюз да бъде реформиран, няма по какъв начин да се одобряват нови членки. Въпреки това Скопие и Тирана правеха непосилен напредък. През юни 2018 водачите на страните от Европейски Съюз заключиха, че Европейският съвет " се съгласява да отговори положително на посочения нагоре напредък реализиран от някогашната югославска република Македония и поставя пътеката за отваряне на договаряния за присъединение през юни 2019 година " Този юни обаче въпросът беше оставен за октомври, когато Европейски Съюз да вземе " уверено решение ".
Дали такова решение ще се вземе обаче към момента не е ясно, защото Франция, стига да желае, може и независимо да блокира поканата към Северна Македония и Албания. Подкрепата за двете страни пък не е чак толкоз мощна, с цел да се притисне Париж по друга линия.
© Francois Lenoir Външните министри на Европейски Съюз през днешния ден и на следващия ден би трябвало намерят формулата, по която Северна Македония и Албания да стартират договаряния за участие в Европейски Съюз. Ако това не стане, въпросът ще би трябвало да бъде решен от водачите на страните членки на 17-18 октомври, само че вероятността тогава да бъде открит компромис е дребна.
В петък Франция е настояла, че преди да се премине към покана за договаряния с нови страни, би трябвало да се промени цялата методология на разширението. Няколко дипломатически източника споделиха за " Капитал ", че не са наясно какво тъкмо желае Париж, само че евентуално става дума за стопиране на целия развой на разширение.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Към момента страните членки са разграничени на няколко групи. Най-голямата упорства Европейски Съюз да даде началото на договарянията с двете страни без никакви предварителни или спомагателни условия. Тази позиция залегна и в плана на заключенията от идната тази седмица срещата на върха на 27-те, който беше направен от финландското председателство на Съвета на Европейски Съюз.
Заради опозицията на няколко страни обаче това няма по какъв начин да се случи. Германия и Холандия да вземем за пример са положително настроени към Северна Македония, само че не и към Албания. Франция пък е корав съперник на договарянията с нови кандидат-членки към този момент от няколко години.
Затова преди 10 дни Берлин предложи компромис, съгласно който Скопие и Тирана би трябвало да бъдат поканени да стартират договаряния за участие, само че механически диалозите да стартират едвам който двете страни изпълнят дълъг лист от условия. По-този метод западнобалканските страни биха били разграничени, защото Албания ще има доста повече задания за осъществяване. По сходен метод през 1997 година България и Румъния бяха поканени да стартират договаряния за участие, само че действително тяхното начало се забави по отношение на другите източноевропейски страни.
Предложението на Германия (което следва резолюция на Бундестага) е задоволително освен Берлин, Амстердам и Копенхаген, само че и за българското държавно управление, което бързо го възприе. От една страна Северна Македония ще бъде поканена за участие в Европейски Съюз, само че в това време страната ще би трябвало да извършва спомагателни условия, с които тя надали би се заела, в случай че врата към Европейски Съюз остава затворена.
Франция до момента не е смекчила метода си, даже в противен случай. През предходната година, когато страните членки трябваше да вземат решение за Северна Македония и Албания, Париж настояваше, че преди самият Европейски Съюз да бъде реформиран, няма по какъв начин да се одобряват нови членки. Въпреки това Скопие и Тирана правеха непосилен напредък. През юни 2018 водачите на страните от Европейски Съюз заключиха, че Европейският съвет " се съгласява да отговори положително на посочения нагоре напредък реализиран от някогашната югославска република Македония и поставя пътеката за отваряне на договаряния за присъединение през юни 2019 година " Този юни обаче въпросът беше оставен за октомври, когато Европейски Съюз да вземе " уверено решение ".
Дали такова решение ще се вземе обаче към момента не е ясно, защото Франция, стига да желае, може и независимо да блокира поканата към Северна Македония и Албания. Подкрепата за двете страни пък не е чак толкоз мощна, с цел да се притисне Париж по друга линия.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ