Защо Франция не иска Северна Македония и Албания
Премиерът Бойко Борисов съумя да изтръгне най-малко заричане, че процесът на разширението на Европейски Съюз не е завършил
© European Council Северна Македония и Албания получиха успокоение – с помощта на намесата на българския министър председател Бойко Борисов водачите на Европейски Съюз се съгласиха въпреки всичко да упоменат, че към момента държат вратите за влизане в евросъюза полуотворени и ще се върнат към въпроса идната година. " Европейският съвет ще се върне към въпроса за разширението преди срещата на високо равнище ЕС-Западни балкани в Загреб през май 2020 година " Без намесата на Борисов, която дипломати дефинират като прочувствена, двете страни нямало да получат и това не доста обвързващо заричане. Това обаче е слаба премия за двете страни.
След като Франция към този момент блокира опцията двете страни да получат дата за започване на договаряния за участие в Европейски Съюз, Европейският съвет в Брюксел, който приключи през днешния ден, отдели повече от шест часа в опит да вдигне френската преграда. Дискусиите обаче освен не доведоха до прогрес, само че вместо това френският президент Еманюел Макрон е съумял да насочи диалога към екзистенциалните проблеми на Европейски Съюз, което не предвещава положителни вести за Северна Македония и Албания. Когато Европейски Съюз се вторачи в себе си, за него всичко в близост губи смисъл.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Макрон е декларирал съгласно дипломати, че не може с разширението Европейски Съюз да се вземат решение геополитическите проблеми, т.е. той е съперник на аргумента, че двете западнобалкански страни би трябвало да бъдат признати, с цел да се предотврати възможната им дестабилизация. Сблъсъкът е бил толкоз изострен, че Ангела Меркел е припомнила по какъв начин в случай че Европейски Съюз е нямал геополитически упоритости и водачи като Хелмут Кол, можеше да няма обединяване на Германия, а тя през днешния ден да не бъде немски канцлер.
Резултатът за Северна Македония и Албания е, че към този момент остават във фризера на Европейски Съюз. Пред двете страни бяха сложени доста условия през предходната и тази година, които те би трябвало да покрият, само че особено в македонския случай, те са доста по-незначителни от подхванатите до момента стъпки – да смени името си по гледище на Гърция и да подписа съглашение с България, което да сложи на разискване възприетата в страната история и национална еднаквост. След сходни старания на процедура мъчно може да се чака, че Скопие може да убеди скоро Франция, че заслужава да стартира договаряния за участие в Европейски Съюз. В допълнение, самата тематика за разширението ще стартира леко да избледнява в Брюксел. Бъдещият ръководител на Европейския съвет - белгиецът Шарл Мишел, ще бъде надалеч по-малко въодушевен по въпроса от предшественика си полякът Доналд Туск. Бойко Борисов сподели в четвъртък, че има заплаха прозорецът за двете страни да се затвори в идващите 10-15 години.
Преговори без история
Българският министър председател изглеждаше на моменти сърдит от обстановката, а в други - сакаш удовлетворен, че " имат шест-седем месеца двете комисии да имат време да завършат разногласията по историята, тъй че хората в България да нямат терзания ". Вече от няколко месеца българското държавно управление се пробва да притисне Скопие да пренапише учебниците си по история, което естествено не провокира възторг в Северна Македония. А признатата преди 10 дни българска " Рамкова позиция по отношение на разширението на Европейски Съюз и процеса на стабилизация и асоцииране: Република Северна Македония и Албания " се приема в Скопие безусловно като враждебна.
Въпреки това Борисов се оказа един от най-гласовите бранители на Северна Македония измежду водачите на Европейски Съюз.
Френското Non
Сред страните членки на процедура се оформят три лагера. Единият, в който са болшинството страни (24-25 по думите на Доналд Туск), упорства договарянията със Северна Македония и Албания да стартират незабавно, другият – Дания, Холандия и Испания, считат, че това може да се случи единствено със Скопие, само че не и с Тирана, в третият е Франция, която е корав съперник и двете страни да стартират договаряния за участие.
Позицията на Дания и Холандия не е оригиналност (холандският парламент има и специфична резолюция по този повод), до момента в който Испания за първи път декларира толкоз твърдо не. Според испански дипломати повода е, че просто Албания обективно не е подготвена. Техни сътрудници обаче подозират, че Мадрид свързва по някакъв метод договарянията с Албания със Косово, което страната отхвърля да признае като независима страна.
Формално Франция споделя, че към Северна Македония и Албания са били сложени условия, които те към момента не са изпълнили. Например през 2018 година Скопие беше призована да постави повече старания в битката с проведената престъпност, промяната на разследващата си общественост, административните промени и така нататък Тогава обаче беше ясно декларирано, че от напредъка в тези области ще зависи съответната дата за договаряния, не самата покана.
Париж обаче се пробва да стопира не датата, а самият развой. Сега Франция упорства за смяна в методологията на разширението и договарянията. Въпреки че не е ясно какво тъкмо значи това, зад бюрократичната дефиниция евентуално стои опита да се влезе в безпределно разискване на детайлите към това по какъв начин да се водят договарянията, тъй че техният старт да се отмести с години.
Ако методологията беше казуса, Париж можеше да каже това още през предходната година, тъй че до момента тя да бъде поправена и обещанието, което тогава страните членки дадоха на Северна Македония и Албания че през 2019 година техният път към Европейски Съюз ще бъде отворен, да се извърши. Реално въпросът е различен и през предходната година френският президент Емануел Макрон сподели, че процесът на разширение не може да продължи без сериозна промяна в самия Европейски Съюз.
На конференцията си в петък след срещата на водачите френският президент сподели още, че процесът на присъединение би трябвало да бъде ръководен по този начин, че да не разрешава връщане на промените обратно, евентуално визирайки такива образци като Унгария, Полша, Румъния и България. Освен това съгласно него в случай че в този момент за договаряния беше поканена единствено Северна Македония, само че не и Албания, това може да докара до етническо напрежение в двете страни. Миналата седмица Макрон пък уточни, че не може да изясни на съгражданите си по какъв начин Брюксел би стартирал договаряния с Тирана, откакто към момента в страната идват хиляди албанци и желаят леговище. По-важното е, че съгласно него Европейски Съюз към този момент е мъчно управляем, с цел да взема решение личните си рецесии.
Председателите на Европейската комисия и Европейския съвет Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск се насочат към конференцията си, с цел да кажат, че отводът Северна Македония и Албания да бъдат поканени за договаряния за участие е историческа неточност
Фотограф: European Council
Това не е нова френска позиция. През 1997 година, когато трябваше да се реши дали България и Румъния да бъдат признати дружно с другите централно и източноевропейски страни, Франция беше срещу. Малко по-късно Париж стартира да поддържа тезата, че без институционални промени Европейски Съюз няма да може да действа. През 2001 година починалият към този момент френски президент Жак Ширак предложи изгражданите на " пионерски групи " от страни, които желаят по-тясна интеграция и които да тласкат политиките на евросъюза. Естествено в тази пионерска група трябваше да бъдат Франция и Германия, като естествените водачи на Европейски Съюз. Въпреки че концепцията не откри доста последователи в последните съвсем 20 години, тя продължава да е в основата на визията на Макрон. " След напускането на Англия френският президент очевидно си мисли, че Франция дефинира дневния ред на Европейски Съюз ", е коментирал посланик пред брюкселския Politico.
Ефектът обаче е, че Европейски Съюз за подред път не съумя да удържи на думата си - че през октомври тази година със Северна Македония и Албания ще стартират договаряния за участие. В случая това е изключително мъчително – ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер назова неуспеха " историческа неточност ", защото започването на договарянията не значи, че и двете страни ще ги завършат скоро. Преговорите с Турция текат от 2005 година, което към момента не значи, че тя ще стане скоро член на Европейски Съюз.
Ако Европейски Съюз е може да влага малко политически капитал в един толкоз релативно непротиворечив случай, какво остава когато би трябвало да работи в доста по-тежки обстановки.
© European Council Северна Македония и Албания получиха успокоение – с помощта на намесата на българския министър председател Бойко Борисов водачите на Европейски Съюз се съгласиха въпреки всичко да упоменат, че към момента държат вратите за влизане в евросъюза полуотворени и ще се върнат към въпроса идната година. " Европейският съвет ще се върне към въпроса за разширението преди срещата на високо равнище ЕС-Западни балкани в Загреб през май 2020 година " Без намесата на Борисов, която дипломати дефинират като прочувствена, двете страни нямало да получат и това не доста обвързващо заричане. Това обаче е слаба премия за двете страни.
След като Франция към този момент блокира опцията двете страни да получат дата за започване на договаряния за участие в Европейски Съюз, Европейският съвет в Брюксел, който приключи през днешния ден, отдели повече от шест часа в опит да вдигне френската преграда. Дискусиите обаче освен не доведоха до прогрес, само че вместо това френският президент Еманюел Макрон е съумял да насочи диалога към екзистенциалните проблеми на Европейски Съюз, което не предвещава положителни вести за Северна Македония и Албания. Когато Европейски Съюз се вторачи в себе си, за него всичко в близост губи смисъл.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Макрон е декларирал съгласно дипломати, че не може с разширението Европейски Съюз да се вземат решение геополитическите проблеми, т.е. той е съперник на аргумента, че двете западнобалкански страни би трябвало да бъдат признати, с цел да се предотврати възможната им дестабилизация. Сблъсъкът е бил толкоз изострен, че Ангела Меркел е припомнила по какъв начин в случай че Европейски Съюз е нямал геополитически упоритости и водачи като Хелмут Кол, можеше да няма обединяване на Германия, а тя през днешния ден да не бъде немски канцлер.
Резултатът за Северна Македония и Албания е, че към този момент остават във фризера на Европейски Съюз. Пред двете страни бяха сложени доста условия през предходната и тази година, които те би трябвало да покрият, само че особено в македонския случай, те са доста по-незначителни от подхванатите до момента стъпки – да смени името си по гледище на Гърция и да подписа съглашение с България, което да сложи на разискване възприетата в страната история и национална еднаквост. След сходни старания на процедура мъчно може да се чака, че Скопие може да убеди скоро Франция, че заслужава да стартира договаряния за участие в Европейски Съюз. В допълнение, самата тематика за разширението ще стартира леко да избледнява в Брюксел. Бъдещият ръководител на Европейския съвет - белгиецът Шарл Мишел, ще бъде надалеч по-малко въодушевен по въпроса от предшественика си полякът Доналд Туск. Бойко Борисов сподели в четвъртък, че има заплаха прозорецът за двете страни да се затвори в идващите 10-15 години.
Преговори без история
Българският министър председател изглеждаше на моменти сърдит от обстановката, а в други - сакаш удовлетворен, че " имат шест-седем месеца двете комисии да имат време да завършат разногласията по историята, тъй че хората в България да нямат терзания ". Вече от няколко месеца българското държавно управление се пробва да притисне Скопие да пренапише учебниците си по история, което естествено не провокира възторг в Северна Македония. А признатата преди 10 дни българска " Рамкова позиция по отношение на разширението на Европейски Съюз и процеса на стабилизация и асоцииране: Република Северна Македония и Албания " се приема в Скопие безусловно като враждебна.
Въпреки това Борисов се оказа един от най-гласовите бранители на Северна Македония измежду водачите на Европейски Съюз.
Френското Non
Сред страните членки на процедура се оформят три лагера. Единият, в който са болшинството страни (24-25 по думите на Доналд Туск), упорства договарянията със Северна Македония и Албания да стартират незабавно, другият – Дания, Холандия и Испания, считат, че това може да се случи единствено със Скопие, само че не и с Тирана, в третият е Франция, която е корав съперник и двете страни да стартират договаряния за участие.
Позицията на Дания и Холандия не е оригиналност (холандският парламент има и специфична резолюция по този повод), до момента в който Испания за първи път декларира толкоз твърдо не. Според испански дипломати повода е, че просто Албания обективно не е подготвена. Техни сътрудници обаче подозират, че Мадрид свързва по някакъв метод договарянията с Албания със Косово, което страната отхвърля да признае като независима страна.
Формално Франция споделя, че към Северна Македония и Албания са били сложени условия, които те към момента не са изпълнили. Например през 2018 година Скопие беше призована да постави повече старания в битката с проведената престъпност, промяната на разследващата си общественост, административните промени и така нататък Тогава обаче беше ясно декларирано, че от напредъка в тези области ще зависи съответната дата за договаряния, не самата покана.
Париж обаче се пробва да стопира не датата, а самият развой. Сега Франция упорства за смяна в методологията на разширението и договарянията. Въпреки че не е ясно какво тъкмо значи това, зад бюрократичната дефиниция евентуално стои опита да се влезе в безпределно разискване на детайлите към това по какъв начин да се водят договарянията, тъй че техният старт да се отмести с години.
Ако методологията беше казуса, Париж можеше да каже това още през предходната година, тъй че до момента тя да бъде поправена и обещанието, което тогава страните членки дадоха на Северна Македония и Албания че през 2019 година техният път към Европейски Съюз ще бъде отворен, да се извърши. Реално въпросът е различен и през предходната година френският президент Емануел Макрон сподели, че процесът на разширение не може да продължи без сериозна промяна в самия Европейски Съюз.
На конференцията си в петък след срещата на водачите френският президент сподели още, че процесът на присъединение би трябвало да бъде ръководен по този начин, че да не разрешава връщане на промените обратно, евентуално визирайки такива образци като Унгария, Полша, Румъния и България. Освен това съгласно него в случай че в този момент за договаряния беше поканена единствено Северна Македония, само че не и Албания, това може да докара до етническо напрежение в двете страни. Миналата седмица Макрон пък уточни, че не може да изясни на съгражданите си по какъв начин Брюксел би стартирал договаряния с Тирана, откакто към момента в страната идват хиляди албанци и желаят леговище. По-важното е, че съгласно него Европейски Съюз към този момент е мъчно управляем, с цел да взема решение личните си рецесии.
Председателите на Европейската комисия и Европейския съвет Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск се насочат към конференцията си, с цел да кажат, че отводът Северна Македония и Албания да бъдат поканени за договаряния за участие е историческа неточност
Фотограф: European Council
Това не е нова френска позиция. През 1997 година, когато трябваше да се реши дали България и Румъния да бъдат признати дружно с другите централно и източноевропейски страни, Франция беше срещу. Малко по-късно Париж стартира да поддържа тезата, че без институционални промени Европейски Съюз няма да може да действа. През 2001 година починалият към този момент френски президент Жак Ширак предложи изгражданите на " пионерски групи " от страни, които желаят по-тясна интеграция и които да тласкат политиките на евросъюза. Естествено в тази пионерска група трябваше да бъдат Франция и Германия, като естествените водачи на Европейски Съюз. Въпреки че концепцията не откри доста последователи в последните съвсем 20 години, тя продължава да е в основата на визията на Макрон. " След напускането на Англия френският президент очевидно си мисли, че Франция дефинира дневния ред на Европейски Съюз ", е коментирал посланик пред брюкселския Politico.
Ефектът обаче е, че Европейски Съюз за подред път не съумя да удържи на думата си - че през октомври тази година със Северна Македония и Албания ще стартират договаряния за участие. В случая това е изключително мъчително – ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер назова неуспеха " историческа неточност ", защото започването на договарянията не значи, че и двете страни ще ги завършат скоро. Преговорите с Турция текат от 2005 година, което към момента не значи, че тя ще стане скоро член на Европейски Съюз.
Ако Европейски Съюз е може да влага малко политически капитал в един толкоз релативно непротиворечив случай, какво остава когато би трябвало да работи в доста по-тежки обстановки.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ