Дугин: Руският екстаз на Александър Проханов
Прекрасният съветски публицист, нравствен лидер на съветския народ Александър Андреевич Проханов навърши 85 години. Редакцията на " Катехон " и Института " Цариград " сърдечно поздравяват и пожелават да отстояваме до дъно нашата съветска идея.
Всеки човек има фантазия. Има я и Александър Андреевич Проханов. Но разликата е, че фантазиите на елементарните хора съвсем постоянно се отнасят до тях самите – тяхното бъдеще, триумфи, достижения, придобивки, близки, деца, родственици. Хората мечтаят за обич, семейство, шанс, кариера, здраве, дългоденствие, популярност. Най-често такива сънища имат строго избрани граници - те са вътре в персоналния небосвод. Малко хора мечтаят за нещо, което надвишава кръга на самостоятелните ползи. Проханов тук е изключение.
Щом стартира да сънува, мисълта му прави необикновен замайващ скок. Всичко персонално, близко, уютно, всичко съизмеримо с характерността и мащаба си незабавно отстъпва на назад във времето, угасва. Сега това не съществува. Една фантазия, сходно на пашкул на пеперуда, напуща човешките граници - тяло, душа, разум - и се трансформира в гигантско крилато създание, което се рее в небето, пада на земята, прониква в нея, с цел да се издигне още веднъж в безкрайния вертикал.
Пеперуда, птица, змей, ангел... Мечтата на Проханов има голямо измерение. Тази фантазия не е за себе си, не за неговите лични, не за това, за което е всекидневно да мечтаете. Това е фантазия за Русия, за великата безкрайна Родина. За това по какъв начин живее и защо копнее, за това по какъв начин страда и по какъв начин се радва. За това каква е била в началото и каква ще бъде в последните дни. Това е фантазия за сегашното, за това какво е Русия тук и в този момент и какво не може да стане в това време.
И ето, към този момент не сънува Александър Андреевич Проханов, а някой различен... Някой сънува посредством него --- а той, той единствено разрешава на тази фантазия да се прояви, да бъде - посредством себе си, посредством себе си, с изключение на и отвън себе си. Такъв сън е съветският възторг. Екстазът (еκστασις) на гръцки е изблик, изместване на центъра, полюсите. Докато човек мечтае за себе си, той е полюсът, той остава в себе си.
Проханов не учи да се прави по този начин. Напротив, належащо е да излезете от себе си, да се отворите към детайлите на вашето родно надълбоко земно битие и този възторг оттатък ще даде опция на Родината, Русия да живее личния си живот, да се освободи от скритата си същина. Ето по какъв начин сънят се схваща не от елементарен идеалист, а от стихотворец, оракул, тръбач, тръбач.
Проханов е тъкмо подобен. Той живее в съветски възторг, а събуждането на съветските течения дефинира битието му – в изкуството, мисълта, политиката, творчеството. Тук обаче всичко е същото - нито една рамка за съответен поминък не може да побере пълнотата на този заветен мирис на съветската пропаст.
Всички браншове и специалности са прекомерно тесни. Ако съберем всичките си хора на терена, фантазията няма да се побере в тях. Няма да е цялостна даже в случай че прибавим към това общоруско земство мъртвите и неродените.
И в този случай е невероятно да се приспособи изцяло тази фантазия, няма да работи. Ще разбие всяка рамка, всяко число пред него ще бъде безпределно малко. Но този, който е огрян от нея, е сходен с нея - и елементарно преодолява границите. В последна сметка съветската фантазия е трансцендентна.
Александър Андреевич Проханов е на 85 години. Господи какъв брой доста. Но тези цифри не значат нищо. Сложете ги до мащаба на съветската фантазия и това са трохи, това е малко, шепа, просто нищо.
Преданите, като Проханов, на съветската фантазия, възкръсват още приживе. Ако това е нашето наличие, тогава към този момент нямаме възраст или в противоположен случай сме по-стари и в това време по-млади от всевъзможни граници.
Руският човек е този, който е бил, е и постоянно ще бъде. И мечтае за безконечното, за трансцедентното. Това е самата Русия. Не просто Русия, а Русия като такава, в нейната дълбока и неразривна самоидентичност - тя гори като шубрак и не догаря, умира и оживява, свършва и в никакъв случай няма да свърши, тъй като няма край. Русия постоянно е единствено началото. Руското начало не желае да стартира (да стартира към този момент...) по този начин, че да стигне до края. Тя потегля в друга посока.
И Проханов в своята орис - умен в младостта си и жизнен във възрастта на патриарсите - постоянно е първоначално. Той не узрява с годините - същата подигравка, същият едвам прикрит тъничък комизъм, същата мощ, същата изясненост на пронизващата мисъл. Тайната на такава резистентност е, че Проханов не е просто Проханов, а някой доста повече. Той е взривен съд на съветския принцип. Той е пътят на съветската фантазия.
А какво можем да кажем за възрастта, за рождения ден. Такива хора (и има ли още такива?) Всеки ден е рожден ден. В края на краищата всеки ден в нашия съветски календар е отдаден на светец, а най-често на няколко светци по едно и също време, и толкоз доста от тези светци са съветски. Щом сме руснаци, значи това са нашите светци, значи това е нашият ден, нашето рождение. Само оня, в който плиска живата небесна вода, може да върви по земята по този начин богато, компактно и живо. Руската земя е единствено част от нас.
Все още има съветско небе и то е вътре в нас, покрай нашата земя. В съветския човек се реализира бракът на небето и земята. Това сме ние самите. Проханов знае за това. И той мечтае за това, и написа, и приказва, и пее. Той пророкува.
Когато Родината се навежда към бездната, децата й вият от болежка. Когато Родината се връща към съветския си път, децата й крещят от наслада. Но и двете са неразривно единение, минаващо през епохи, столетия, режими, етапи. Това е диалектиката на съветската фантазия. Мечтата на Александър Проханов.
Трябва ли да му помогнем с това? Да участваме, да браним, да продължаваме делото му? Това е значимо за нас – щом сме руснаци, значи това е нашата фантазия, това е нашият Проханов, просто това сме... И нямаме избор.
Да си руснак към този момент е решение. Няма назад деяние. И тогава стартира вихрушката на живота. Тогава стартира съветският свят и съветската война, съветската обич и съветската гибел, всичко е съветско.
Но самият Проханов си е самодостатъчен. Той реши казуса с Родината, като стана едно и също с нея. И тя се трансформира в него, заприказва през устата му, стартира да движи писалката му, да трепти във все по-проницателния му, остроумен взор.
Уважаеми Александър Андреевич! Остани тук колкото искаш. Но в това време Вие към този момент сте създали всичко, като сте се родили руснаци и сте приели Русия като своя орис, като своя фантазия. Безкрайността не може да бъде лимитирана или измерена. Тя може да бъде единствено.
Превод: СМ
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо`. Подскажете на вашите другари в Ловеч кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Всеки човек има фантазия. Има я и Александър Андреевич Проханов. Но разликата е, че фантазиите на елементарните хора съвсем постоянно се отнасят до тях самите – тяхното бъдеще, триумфи, достижения, придобивки, близки, деца, родственици. Хората мечтаят за обич, семейство, шанс, кариера, здраве, дългоденствие, популярност. Най-често такива сънища имат строго избрани граници - те са вътре в персоналния небосвод. Малко хора мечтаят за нещо, което надвишава кръга на самостоятелните ползи. Проханов тук е изключение.
Щом стартира да сънува, мисълта му прави необикновен замайващ скок. Всичко персонално, близко, уютно, всичко съизмеримо с характерността и мащаба си незабавно отстъпва на назад във времето, угасва. Сега това не съществува. Една фантазия, сходно на пашкул на пеперуда, напуща човешките граници - тяло, душа, разум - и се трансформира в гигантско крилато създание, което се рее в небето, пада на земята, прониква в нея, с цел да се издигне още веднъж в безкрайния вертикал.
Пеперуда, птица, змей, ангел... Мечтата на Проханов има голямо измерение. Тази фантазия не е за себе си, не за неговите лични, не за това, за което е всекидневно да мечтаете. Това е фантазия за Русия, за великата безкрайна Родина. За това по какъв начин живее и защо копнее, за това по какъв начин страда и по какъв начин се радва. За това каква е била в началото и каква ще бъде в последните дни. Това е фантазия за сегашното, за това какво е Русия тук и в този момент и какво не може да стане в това време.
И ето, към този момент не сънува Александър Андреевич Проханов, а някой различен... Някой сънува посредством него --- а той, той единствено разрешава на тази фантазия да се прояви, да бъде - посредством себе си, посредством себе си, с изключение на и отвън себе си. Такъв сън е съветският възторг. Екстазът (еκστασις) на гръцки е изблик, изместване на центъра, полюсите. Докато човек мечтае за себе си, той е полюсът, той остава в себе си.
Проханов не учи да се прави по този начин. Напротив, належащо е да излезете от себе си, да се отворите към детайлите на вашето родно надълбоко земно битие и този възторг оттатък ще даде опция на Родината, Русия да живее личния си живот, да се освободи от скритата си същина. Ето по какъв начин сънят се схваща не от елементарен идеалист, а от стихотворец, оракул, тръбач, тръбач.
Проханов е тъкмо подобен. Той живее в съветски възторг, а събуждането на съветските течения дефинира битието му – в изкуството, мисълта, политиката, творчеството. Тук обаче всичко е същото - нито една рамка за съответен поминък не може да побере пълнотата на този заветен мирис на съветската пропаст.
Всички браншове и специалности са прекомерно тесни. Ако съберем всичките си хора на терена, фантазията няма да се побере в тях. Няма да е цялостна даже в случай че прибавим към това общоруско земство мъртвите и неродените.
И в този случай е невероятно да се приспособи изцяло тази фантазия, няма да работи. Ще разбие всяка рамка, всяко число пред него ще бъде безпределно малко. Но този, който е огрян от нея, е сходен с нея - и елементарно преодолява границите. В последна сметка съветската фантазия е трансцендентна.
Александър Андреевич Проханов е на 85 години. Господи какъв брой доста. Но тези цифри не значат нищо. Сложете ги до мащаба на съветската фантазия и това са трохи, това е малко, шепа, просто нищо.
Преданите, като Проханов, на съветската фантазия, възкръсват още приживе. Ако това е нашето наличие, тогава към този момент нямаме възраст или в противоположен случай сме по-стари и в това време по-млади от всевъзможни граници.
Руският човек е този, който е бил, е и постоянно ще бъде. И мечтае за безконечното, за трансцедентното. Това е самата Русия. Не просто Русия, а Русия като такава, в нейната дълбока и неразривна самоидентичност - тя гори като шубрак и не догаря, умира и оживява, свършва и в никакъв случай няма да свърши, тъй като няма край. Русия постоянно е единствено началото. Руското начало не желае да стартира (да стартира към този момент...) по този начин, че да стигне до края. Тя потегля в друга посока.
И Проханов в своята орис - умен в младостта си и жизнен във възрастта на патриарсите - постоянно е първоначално. Той не узрява с годините - същата подигравка, същият едвам прикрит тъничък комизъм, същата мощ, същата изясненост на пронизващата мисъл. Тайната на такава резистентност е, че Проханов не е просто Проханов, а някой доста повече. Той е взривен съд на съветския принцип. Той е пътят на съветската фантазия.
А какво можем да кажем за възрастта, за рождения ден. Такива хора (и има ли още такива?) Всеки ден е рожден ден. В края на краищата всеки ден в нашия съветски календар е отдаден на светец, а най-често на няколко светци по едно и също време, и толкоз доста от тези светци са съветски. Щом сме руснаци, значи това са нашите светци, значи това е нашият ден, нашето рождение. Само оня, в който плиска живата небесна вода, може да върви по земята по този начин богато, компактно и живо. Руската земя е единствено част от нас.
Все още има съветско небе и то е вътре в нас, покрай нашата земя. В съветския човек се реализира бракът на небето и земята. Това сме ние самите. Проханов знае за това. И той мечтае за това, и написа, и приказва, и пее. Той пророкува.
Когато Родината се навежда към бездната, децата й вият от болежка. Когато Родината се връща към съветския си път, децата й крещят от наслада. Но и двете са неразривно единение, минаващо през епохи, столетия, режими, етапи. Това е диалектиката на съветската фантазия. Мечтата на Александър Проханов.
Трябва ли да му помогнем с това? Да участваме, да браним, да продължаваме делото му? Това е значимо за нас – щом сме руснаци, значи това е нашата фантазия, това е нашият Проханов, просто това сме... И нямаме избор.
Да си руснак към този момент е решение. Няма назад деяние. И тогава стартира вихрушката на живота. Тогава стартира съветският свят и съветската война, съветската обич и съветската гибел, всичко е съветско.
Но самият Проханов си е самодостатъчен. Той реши казуса с Родината, като стана едно и също с нея. И тя се трансформира в него, заприказва през устата му, стартира да движи писалката му, да трепти във все по-проницателния му, остроумен взор.
Уважаеми Александър Андреевич! Остани тук колкото искаш. Но в това време Вие към този момент сте създали всичко, като сте се родили руснаци и сте приели Русия като своя орис, като своя фантазия. Безкрайността не може да бъде лимитирана или измерена. Тя може да бъде единствено.
Превод: СМ
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо`. Подскажете на вашите другари в Ловеч кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ