Пленумът на 10 ноември: Сърдечна благодарност на другаря Живков
Прегледът на вестниците " Работническо дело ", " Земеделско знаме " и " Отечествен фронт " на 11 ноември 1989 година е оповестен за първи път в " Дневник " на 10 ноември 2014 година
От днешна позиция методът, по който вестниците в комунистическа България, оповестяват на 11 ноември за свалянето на Тодор Живков от върха, е напряко неясен. Най-важната информация е укрита надълбоко в текста на " информацията ". За събитието е написано, сякаш то е най-очакваното и се вписва чудесно в " определения път ".
За читателя от това време, привикнал да търси смисъла сред редовете, всичко е ясно. Той знае, че създатели на сходни трудове са тествани партийни фрагменти, а не публицисти, че всяка информация се ревизира преди да бъде отпечатана. Всеки може да разбере, че става дума за партиен прелом. Тодор Живков, който не харесва курса на руския началник Михаил Горбачов към преустрояване на социализма, и който не е харесван от Кремъл, е рискуван. На негово място е повдигнат считания за по-гъвкав и по-приемлив за Москва Петър Младенов.
Благодарностите към Тодор Живков се разчитат като въведения на цялостното му сриване.
И в действителност - на идващ пленум през декември Българска комунистическа партия към този момент се разграничава от него и го изключва. Не доста преди този момент - му се посвещават творби на изкуството, сценаристи на игрални филми написват ролята му на партизанин и герой - антифашист, снима се документалният филм " Човек от народа ". А народът го назовава " бай Тошо ", до момента в който комунистическата агитация го титулува " първи партиен и държавен началник ".
" Другарят Петър Младенов - общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия ", " Пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия, плануван е ХIV конгрес на Българска комунистическа партия в края на 1990 година ", " Ще вървим праволинейно по определения път дружно с народа и в името на народа! " Тези три заглавия са по първите страници на официозите в. " Работническо дело ", в. " Земеделско знаме " и в. " Отечествен фронт " след пленума на Централен комитет на Българска комунистическа партия на 10 ноември 1989 година, когато от власт е свален дългогодишният тоталитарен лидер Тодор Живков.
В нито едно от заглавията или подзаглавията на трите вестника не е упоменато името на Живков, оглавявал партията и страната в продължение на 35 години.
За Живков се заговаря едвам в 52-ия ред на информацията за пленума,
който е обсъждал две точки - за подготовката на 14-ия конгрес на Българска комунистическа партия в края на 1990 година " За хода на преустройството на настоящия стадий, за подготовката на XIV партиен конгрес ", и " организационни въпроси ".
"...По точка втора от дневния ред другарят Георги Атанасов (секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия и министър-председател по това време - бел. ред.) посочи, че въпросът, който Централният комитет следва да разиска, има извънредно огромно значение и за партията, и за страната.
Още преди една година другарят Тодор Живков в писмо до Политбюро помоли да се разиска и внесе на пленум на Зентралния комитет предложение да бъде освободен като общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия, член на Политбюро и ръководител на Държавния съвет. Той аргументира молбата си с кардиналните постановки, развити с Юлската идея и на Националната партийно конференция, и по-конкретно се базира на мандатния принцип, въпреки и той още да не е станал уставно и конституционно състояние.
Тогава, акцентира Георги Атанасов, Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия счете, че импортираната от другаря Тодор Живков молба не е настояща и го помоли да продължи да извършва своите партийни и държавни отговорности.
Напоследък другарят Тодор Живков още веднъж упорито сложи въпроса за освобождението му
от партийните и държавните постове, които заема. Към причините, изложени в писмото от предходната година, той посочи и събитието, че повече от 30 години е отпред на партията и страната, че наближава 80 години и чувствува, че силите го напущат, а работата на генералния секретар е постоянно доста напрегната, още повече в подобен решителен за страната исторически миг.
Политбюро с присъединяване на кандидат-членовете на Политбюро, ръководителя на Централната контролно-ревизионна комисия и секретарите на Централен комитет на Българска комунистическа партия разиска всестранно всички аспекти на този проблем и единомислещо реши да предложи на Централния комитет да одобри молбата на другаря Тодор Живков за освобождението му като общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия и член на политбюро, както и да предложи на Народното събрание да го освободи като ръководител на Държавния съвет на НР България.
При разискването в Политбюро особено бе маркирано, че революционните преобразования, които правим, обновителните процеси, които протичат, са съпроводени със съществени компликации и проблеми. Очевидно обществото се нуждае от всестранни промени и реализирането им изисква и доста сила, и огромно напрежение, и нови кадрови решения.
По-нататък другарят Атанасов посочи, че активността и делото на другаря Тодор Живков повече от три десетилетия са неразривно свързани с всички основни събития в живота на нашето общество.
От името на Политбюро той предложи Централният комитет да изкаже сърдечна признателност на другаря Живков
за това, че той посвети целия си умишлен живот и отдава безусловно своите сили и сила на делото на партията, в работа на народа.
Разрешете ми, съобщи Георги Атанасов, от името на Политбюро да ви предложа кандидатурата, която единомислещо издигаме. За общоприет секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия да бъде определен другарят Петър Младенов. Той е добре прочут на всички ни, защото е от 18 години в партийното управление.
Преминал през школата на Комсомола, израснал и утвърдил се като почитан представител на младото потомство управителни партийни и държавни дейци, високообразован, натрупал многостранен опит, той се употребява с престиж освен у нас, само че и зад граница.
Другарят Петър Младенов съчетава единството и приемствеността сред поколенията. Той умее да работи с хората, да се вслушва в други отзиви, непознат е на властническия жанр на работа. Същевременно е съдбоносен, може да отстоява позиция и да организира линия.
Той има всички качества, с цел да поеме отговорностите, които изисква длъжността общоприет секретар на Централния комитет на Българска комунистическа партия...
...Молбата за освобождение на другаря Тодор Живков бе призната единомислещо.
Другарят Петър Младенов бе определен за общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия с огромно мнозинство - единствено един глас срещу.
С това днешният пленум приключва своята работа, сподели другарят Георги Атанасов. Той ще заеме изключително, повратно място и роля в развиването на страната, в процеса на дълбоките публични промени.
Искам от ваше име да уверя другаря Петър Младенов, че в осъществяването на своите отговорности той ще има поддръжката на Централния комитет, на цялата партия. Единството, което бе изразено при разискването на въпросите, е индикатор освен за зрелостта на Централния комитет, а и за твърдата наша воля и решителност да отстоим и изпълним преустройството - в името на индивида, в името на България, в името на социализма ", това е известието за решенията на пленума.
Биографията на Петър Младенов е съпроводена със фотография - единственият фотоматериал на първите страници на трите вестника. Публикувано е и заключителното му слово " Ще вървим праволинейно по определения път дружно с народа и в името на народа ".
В словото той изрича признателност на другаря Тодор Живков " за неговата дългогодишна и вярна работа на делото на партията и революцията. Известни са неговите заслуги през годините на съпротивата и антифашистката битка. След успеха в продължение на повече от три десетилетия като първи партиен началник той разпростра обилни по мащаби активност за реализиране на социалистическите преобразования в страната. За всичко това,
изпращайки другаря Тодор Живков на подобаващ отдих, ние най-сърдечно му благодарим
и му желаем още дълги години здраве, жизненост и креативна интензивност ".
"...Изводът е един, с цел да изградим сполучливо същински социализъм, с цел да поддържаме връзка пълноценно с цивилизованите страни, належащо е дефинитивно и окончателно да демонтираме командно-административната система и да не допуснем да се появят рецидиви. На нейно място би трябвало да изградим самоуправляващо се гражданско общество, проведено в страна със обществен строй според свободния избор на народа. Избор, който един път вечно нашият народ е направил.
Нека още един път да подчертая: ние виждаме преустройството в България само и извънредно в границите на социализма, в името на социализма и по пътя на социализма.
Ние добре разбираме, че дилемите, които би трябвало да решим, няма да бъдат леки. Отнася се за същинска гражданска война, която е предопределена да освободи креативния капацитет на индивида и да сътвори условия за цялостната му самореализация.
Българската комунистическа партия като плът от плътта на българския народ,
като политическа мощ с дълбоки корени в нашата национална история носи голяма отговорност за триумфа на преустройството. Това е отговорност пред хората на днешна България, отговорност пред тези, които посветиха живота и труда си на битките за успеха и одобряването на социализма на българска земя, отговорност пред бъдещите генерации. Ние поехме тази отговорност и ще вървим праволинейно по определения път дружно с народа и в името на народа! " - по този начин приключва заключителното слово на Младенов.
По първите страници на официозите тогава е и приветствената депеша от Михаил Горбачов до Петър Младенов: " Скъпи другарю Петър Младенов, от името на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз и персонално от свое име ви приветствам с избирането Ви за общоприет секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия. В Съветския съюз са уверени, че българските комунисти и всички трудещи се в страната ще се окажат на висотата на стоящите пред тях задания за коренно и поредно обновяване на обществото в духа на социалистическия избор. От своя страна ние и отсега нататък ще се стремим към подсилване на съветско-българската дружба и към обогатяване на
всестранното взаимоотношение сред Комунистическа партия на Съветския съюз и Българска комунистическа партия, сред Съюз на съветските социалистически републики и Народна република България
за богатството на нашите приятелски нации, за делото на социализма и мира. С откровено почитание и благопожелание за триумфи във вашите каузи и инициативи ".
От обзора " Светът разяснява решенията на Централен комитет на Българска комунистическа партия " се схваща, че " руските средства за всеобща информация отразиха необятно работата на пленума на Централен комитет на Българска комунистическа партия, състоял се на 10 ноември ", че известието за решението на пленума " заема централно място " във всички медии в Германска демократична република и Федерална Република Германия, че " белгийската телевизия и радио отделиха доста място в своите осведомителни блокове за работата на пленума ". Информацията за отразения в непознатия щемпел пленум обаче се свеждат единствено до избора на Петър Младенов и акценти от работата му като външен министър.
Следващите три страници от вестниците са за изявленията на пленума на Атанас Константинов (член на Централен комитет на Българска комунистическа партия и първи секретар на Областния комитет на Българска комунистическа партия - Михайловград, дн. Монтана), Иван Станев (член на Централен комитет на Българска комунистическа партия и чорбаджия на монтажна бригада в строително ръководство " Кремиковци ", воин на социалистическия труд), Кунчо Кунев (кандидат-член на Централен комитет на Българска комунистическа партия, ръководител на ИК на Областния национален съвет - Ловеч), Трифон Пашов (член на Централен комитет на Българска комунистическа партия и министър на транспорта), Минчо Чунтов (член на Централен комитет на Българска комунистическа партия и секретар на Софийския градски комитет на БКП), Петър Танчев (секретар на БЗНС) и Орлин Орлинов (член на Централен комитет на Българска комунистическа партия и основен редактор на в. " Стършел " ).
От днешна позиция методът, по който вестниците в комунистическа България, оповестяват на 11 ноември за свалянето на Тодор Живков от върха, е напряко неясен. Най-важната информация е укрита надълбоко в текста на " информацията ". За събитието е написано, сякаш то е най-очакваното и се вписва чудесно в " определения път ".
За читателя от това време, привикнал да търси смисъла сред редовете, всичко е ясно. Той знае, че създатели на сходни трудове са тествани партийни фрагменти, а не публицисти, че всяка информация се ревизира преди да бъде отпечатана. Всеки може да разбере, че става дума за партиен прелом. Тодор Живков, който не харесва курса на руския началник Михаил Горбачов към преустрояване на социализма, и който не е харесван от Кремъл, е рискуван. На негово място е повдигнат считания за по-гъвкав и по-приемлив за Москва Петър Младенов.
Благодарностите към Тодор Живков се разчитат като въведения на цялостното му сриване.
И в действителност - на идващ пленум през декември Българска комунистическа партия към този момент се разграничава от него и го изключва. Не доста преди този момент - му се посвещават творби на изкуството, сценаристи на игрални филми написват ролята му на партизанин и герой - антифашист, снима се документалният филм " Човек от народа ". А народът го назовава " бай Тошо ", до момента в който комунистическата агитация го титулува " първи партиен и държавен началник ".
" Другарят Петър Младенов - общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия ", " Пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия, плануван е ХIV конгрес на Българска комунистическа партия в края на 1990 година ", " Ще вървим праволинейно по определения път дружно с народа и в името на народа! " Тези три заглавия са по първите страници на официозите в. " Работническо дело ", в. " Земеделско знаме " и в. " Отечествен фронт " след пленума на Централен комитет на Българска комунистическа партия на 10 ноември 1989 година, когато от власт е свален дългогодишният тоталитарен лидер Тодор Живков.
В нито едно от заглавията или подзаглавията на трите вестника не е упоменато името на Живков, оглавявал партията и страната в продължение на 35 години.
За Живков се заговаря едвам в 52-ия ред на информацията за пленума,
който е обсъждал две точки - за подготовката на 14-ия конгрес на Българска комунистическа партия в края на 1990 година " За хода на преустройството на настоящия стадий, за подготовката на XIV партиен конгрес ", и " организационни въпроси ".
"...По точка втора от дневния ред другарят Георги Атанасов (секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия и министър-председател по това време - бел. ред.) посочи, че въпросът, който Централният комитет следва да разиска, има извънредно огромно значение и за партията, и за страната.
Още преди една година другарят Тодор Живков в писмо до Политбюро помоли да се разиска и внесе на пленум на Зентралния комитет предложение да бъде освободен като общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия, член на Политбюро и ръководител на Държавния съвет. Той аргументира молбата си с кардиналните постановки, развити с Юлската идея и на Националната партийно конференция, и по-конкретно се базира на мандатния принцип, въпреки и той още да не е станал уставно и конституционно състояние.
Тогава, акцентира Георги Атанасов, Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия счете, че импортираната от другаря Тодор Живков молба не е настояща и го помоли да продължи да извършва своите партийни и държавни отговорности.
Напоследък другарят Тодор Живков още веднъж упорито сложи въпроса за освобождението му
от партийните и държавните постове, които заема. Към причините, изложени в писмото от предходната година, той посочи и събитието, че повече от 30 години е отпред на партията и страната, че наближава 80 години и чувствува, че силите го напущат, а работата на генералния секретар е постоянно доста напрегната, още повече в подобен решителен за страната исторически миг.
Политбюро с присъединяване на кандидат-членовете на Политбюро, ръководителя на Централната контролно-ревизионна комисия и секретарите на Централен комитет на Българска комунистическа партия разиска всестранно всички аспекти на този проблем и единомислещо реши да предложи на Централния комитет да одобри молбата на другаря Тодор Живков за освобождението му като общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия и член на политбюро, както и да предложи на Народното събрание да го освободи като ръководител на Държавния съвет на НР България.
При разискването в Политбюро особено бе маркирано, че революционните преобразования, които правим, обновителните процеси, които протичат, са съпроводени със съществени компликации и проблеми. Очевидно обществото се нуждае от всестранни промени и реализирането им изисква и доста сила, и огромно напрежение, и нови кадрови решения.
По-нататък другарят Атанасов посочи, че активността и делото на другаря Тодор Живков повече от три десетилетия са неразривно свързани с всички основни събития в живота на нашето общество.
От името на Политбюро той предложи Централният комитет да изкаже сърдечна признателност на другаря Живков
за това, че той посвети целия си умишлен живот и отдава безусловно своите сили и сила на делото на партията, в работа на народа.
Разрешете ми, съобщи Георги Атанасов, от името на Политбюро да ви предложа кандидатурата, която единомислещо издигаме. За общоприет секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия да бъде определен другарят Петър Младенов. Той е добре прочут на всички ни, защото е от 18 години в партийното управление.
Преминал през школата на Комсомола, израснал и утвърдил се като почитан представител на младото потомство управителни партийни и държавни дейци, високообразован, натрупал многостранен опит, той се употребява с престиж освен у нас, само че и зад граница.
Другарят Петър Младенов съчетава единството и приемствеността сред поколенията. Той умее да работи с хората, да се вслушва в други отзиви, непознат е на властническия жанр на работа. Същевременно е съдбоносен, може да отстоява позиция и да организира линия.
Той има всички качества, с цел да поеме отговорностите, които изисква длъжността общоприет секретар на Централния комитет на Българска комунистическа партия...
...Молбата за освобождение на другаря Тодор Живков бе призната единомислещо.
Другарят Петър Младенов бе определен за общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия с огромно мнозинство - единствено един глас срещу.
С това днешният пленум приключва своята работа, сподели другарят Георги Атанасов. Той ще заеме изключително, повратно място и роля в развиването на страната, в процеса на дълбоките публични промени.
Искам от ваше име да уверя другаря Петър Младенов, че в осъществяването на своите отговорности той ще има поддръжката на Централния комитет, на цялата партия. Единството, което бе изразено при разискването на въпросите, е индикатор освен за зрелостта на Централния комитет, а и за твърдата наша воля и решителност да отстоим и изпълним преустройството - в името на индивида, в името на България, в името на социализма ", това е известието за решенията на пленума.
Биографията на Петър Младенов е съпроводена със фотография - единственият фотоматериал на първите страници на трите вестника. Публикувано е и заключителното му слово " Ще вървим праволинейно по определения път дружно с народа и в името на народа ".
В словото той изрича признателност на другаря Тодор Живков " за неговата дългогодишна и вярна работа на делото на партията и революцията. Известни са неговите заслуги през годините на съпротивата и антифашистката битка. След успеха в продължение на повече от три десетилетия като първи партиен началник той разпростра обилни по мащаби активност за реализиране на социалистическите преобразования в страната. За всичко това,
изпращайки другаря Тодор Живков на подобаващ отдих, ние най-сърдечно му благодарим
и му желаем още дълги години здраве, жизненост и креативна интензивност ".
"...Изводът е един, с цел да изградим сполучливо същински социализъм, с цел да поддържаме връзка пълноценно с цивилизованите страни, належащо е дефинитивно и окончателно да демонтираме командно-административната система и да не допуснем да се появят рецидиви. На нейно място би трябвало да изградим самоуправляващо се гражданско общество, проведено в страна със обществен строй според свободния избор на народа. Избор, който един път вечно нашият народ е направил.
Нека още един път да подчертая: ние виждаме преустройството в България само и извънредно в границите на социализма, в името на социализма и по пътя на социализма.
Ние добре разбираме, че дилемите, които би трябвало да решим, няма да бъдат леки. Отнася се за същинска гражданска война, която е предопределена да освободи креативния капацитет на индивида и да сътвори условия за цялостната му самореализация.
Българската комунистическа партия като плът от плътта на българския народ,
като политическа мощ с дълбоки корени в нашата национална история носи голяма отговорност за триумфа на преустройството. Това е отговорност пред хората на днешна България, отговорност пред тези, които посветиха живота и труда си на битките за успеха и одобряването на социализма на българска земя, отговорност пред бъдещите генерации. Ние поехме тази отговорност и ще вървим праволинейно по определения път дружно с народа и в името на народа! " - по този начин приключва заключителното слово на Младенов.
По първите страници на официозите тогава е и приветствената депеша от Михаил Горбачов до Петър Младенов: " Скъпи другарю Петър Младенов, от името на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз и персонално от свое име ви приветствам с избирането Ви за общоприет секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия. В Съветския съюз са уверени, че българските комунисти и всички трудещи се в страната ще се окажат на висотата на стоящите пред тях задания за коренно и поредно обновяване на обществото в духа на социалистическия избор. От своя страна ние и отсега нататък ще се стремим към подсилване на съветско-българската дружба и към обогатяване на
всестранното взаимоотношение сред Комунистическа партия на Съветския съюз и Българска комунистическа партия, сред Съюз на съветските социалистически републики и Народна република България
за богатството на нашите приятелски нации, за делото на социализма и мира. С откровено почитание и благопожелание за триумфи във вашите каузи и инициативи ".
От обзора " Светът разяснява решенията на Централен комитет на Българска комунистическа партия " се схваща, че " руските средства за всеобща информация отразиха необятно работата на пленума на Централен комитет на Българска комунистическа партия, състоял се на 10 ноември ", че известието за решението на пленума " заема централно място " във всички медии в Германска демократична република и Федерална Република Германия, че " белгийската телевизия и радио отделиха доста място в своите осведомителни блокове за работата на пленума ". Информацията за отразения в непознатия щемпел пленум обаче се свеждат единствено до избора на Петър Младенов и акценти от работата му като външен министър.
Следващите три страници от вестниците са за изявленията на пленума на Атанас Константинов (член на Централен комитет на Българска комунистическа партия и първи секретар на Областния комитет на Българска комунистическа партия - Михайловград, дн. Монтана), Иван Станев (член на Централен комитет на Българска комунистическа партия и чорбаджия на монтажна бригада в строително ръководство " Кремиковци ", воин на социалистическия труд), Кунчо Кунев (кандидат-член на Централен комитет на Българска комунистическа партия, ръководител на ИК на Областния национален съвет - Ловеч), Трифон Пашов (член на Централен комитет на Българска комунистическа партия и министър на транспорта), Минчо Чунтов (член на Централен комитет на Българска комунистическа партия и секретар на Софийския градски комитет на БКП), Петър Танчев (секретар на БЗНС) и Орлин Орлинов (член на Централен комитет на Българска комунистическа партия и основен редактор на в. " Стършел " ).
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ