Обсерваторията Рожен премина на работа от дистанция
Предвид ограниченията против разпространяването на ковид, визитите в обсерваторията „ Рожен” са лимитирани. Екип на NOVA получи шанса да наблюдава по какъв начин работят астрономите в такава среда и да види галактиката “М81” през очите на най-големият телескоп на Балканите.
В помещението, където се прави отдалеченото наблюдаване по поръчка и ръководството на огромния телескоп следим галактиката “M81”. „ Тя е от фамилията на нашата вселена “Млечния път”. Намира се на към 12 милиона светлинни години от нас. Тези мъгляви петна биха могли да са области на формиране на нови звезди или пък останки от към този момент избухнали свръхнови звезди” – споделя доктор Никола Петров.
Направените фотоси, с изключение на чисто астрономически, са забавни и по друга причина. Получени са от оператора на телескопа по поръчка на Университета в Белград в границите на взаимен план с българските астрономи. Така обсерваторията работи в изискванията на пандемия.
„ Хората контактуват с оператора през Скайп или друга стратегия през телефона. Могат да зададат програмата за наблюдаване и той тук с телескопа да я извърши сам”, изясни шефът на Института по астрономия с НАО „ Рожен” към Българска академия на науките проф. доктор Евгени Семков.
В обсерваторията има непрекъснат оптичен интернет. Телескопът е оборудван с мощни цифрови камери. Предлага опция за дистанционно управление от години, само че едвам в този момент събитията вършат всичко това неотложно.
„ Поради събитията се постанова да ограничим пътуванията до обсерваторията. Колегите се тормозят от пътешестване с трен, с автобус” – аргументира новия метод на работа Евгени Семков.
Пандемията няма по какъв начин да заслепи телескопите, само че сигурно ще отнеме част от романтиката на класическото наблюдаване на Космоса. „ Човек, когато види да се отваря куполът и да се насочва телескопа към обекта за наблюдаване, се усеща по напълно различен начин” – разяснява проф. Семков.
Д-р Никола Петров добавя: „ Все отново през зимата като дойдете да наблюдавате с телескопа при минус 15 градуса, доста постоянно се случва романтиката да “замръзне” в най-буквалния смисъл на думата. Но самото наслаждение да получиш кадър, да видиш невидимото за очите, е задоволство за всеки астроном.”
По света най-съвременните телескопите от дълго време се ръководят от разстояние, през интернет. Такъв ще има и тук, в Роженската обсерватория. Диаметърът на огледалото му е 1,5 м. Ще е ситуиран в кула с височина 6 м и диаметър 7-8 м.
„ Предвидили сме година и половина разработване. Така че през 2022 телескопът да може да бъде монтиран”, изясни Евгени Семков.
Финансирането за новата облага е по " Европейска пътна карта 2020 ", където Институтът по астрономия при Българска академия на науките взе участие с плана „ РАЦИО” (Регионален център за астрономически проучвания и образование). Институтът е в консорциум с катедрите по астрономия на Софийския и Шуменския университет.
Обсерваторията скоро ще разполага и с нов, профилиран безоблачен телескоп, който ще размени остарелия и амортизиран коронограф. Той е подготвен и съединен напълно в Украйна, посочи доктор Никола Петров. Телескопът ще помогне на българските астрономи да изследват по-детайлно слънцето и изригванията в неговата корона.
В помещението, където се прави отдалеченото наблюдаване по поръчка и ръководството на огромния телескоп следим галактиката “M81”. „ Тя е от фамилията на нашата вселена “Млечния път”. Намира се на към 12 милиона светлинни години от нас. Тези мъгляви петна биха могли да са области на формиране на нови звезди или пък останки от към този момент избухнали свръхнови звезди” – споделя доктор Никола Петров.
Направените фотоси, с изключение на чисто астрономически, са забавни и по друга причина. Получени са от оператора на телескопа по поръчка на Университета в Белград в границите на взаимен план с българските астрономи. Така обсерваторията работи в изискванията на пандемия.
„ Хората контактуват с оператора през Скайп или друга стратегия през телефона. Могат да зададат програмата за наблюдаване и той тук с телескопа да я извърши сам”, изясни шефът на Института по астрономия с НАО „ Рожен” към Българска академия на науките проф. доктор Евгени Семков.
В обсерваторията има непрекъснат оптичен интернет. Телескопът е оборудван с мощни цифрови камери. Предлага опция за дистанционно управление от години, само че едвам в този момент събитията вършат всичко това неотложно.
„ Поради събитията се постанова да ограничим пътуванията до обсерваторията. Колегите се тормозят от пътешестване с трен, с автобус” – аргументира новия метод на работа Евгени Семков.
Пандемията няма по какъв начин да заслепи телескопите, само че сигурно ще отнеме част от романтиката на класическото наблюдаване на Космоса. „ Човек, когато види да се отваря куполът и да се насочва телескопа към обекта за наблюдаване, се усеща по напълно различен начин” – разяснява проф. Семков.
Д-р Никола Петров добавя: „ Все отново през зимата като дойдете да наблюдавате с телескопа при минус 15 градуса, доста постоянно се случва романтиката да “замръзне” в най-буквалния смисъл на думата. Но самото наслаждение да получиш кадър, да видиш невидимото за очите, е задоволство за всеки астроном.”
По света най-съвременните телескопите от дълго време се ръководят от разстояние, през интернет. Такъв ще има и тук, в Роженската обсерватория. Диаметърът на огледалото му е 1,5 м. Ще е ситуиран в кула с височина 6 м и диаметър 7-8 м.
„ Предвидили сме година и половина разработване. Така че през 2022 телескопът да може да бъде монтиран”, изясни Евгени Семков.
Финансирането за новата облага е по " Европейска пътна карта 2020 ", където Институтът по астрономия при Българска академия на науките взе участие с плана „ РАЦИО” (Регионален център за астрономически проучвания и образование). Институтът е в консорциум с катедрите по астрономия на Софийския и Шуменския университет.
Обсерваторията скоро ще разполага и с нов, профилиран безоблачен телескоп, който ще размени остарелия и амортизиран коронограф. Той е подготвен и съединен напълно в Украйна, посочи доктор Никола Петров. Телескопът ще помогне на българските астрономи да изследват по-детайлно слънцето и изригванията в неговата корона.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ