Бизнесът е против увеличение на МРЗ на 933 лева от 1 януари
Представители на бизнеса се оповестиха срещу плануваното от държавното управление нарастване на минималната работна заплата от сегашните 780 на 933 лв. от 1 януари 2024 година, съобщи БНР.
Преди дни планът на държавно разпореждане за покачването беше оповестен за публично разискване.
Според публикувана от Съюза за стопанска самодейност позиция растежът на минималната заплата ще усили сивата стопанска система, а в редица райони на страната ще стане близка до междинната в тях.
Предложението на кабинета за растеж от над 150 лв. на най-ниското заплащане е в осъществяване на новия механизъм за определянето му, който влиза за първи път следващата година.
Според него минималната заплата е 50 % от междинната за интервал от 12 месеца.
От Съюза за стопанска самодейност обаче считат, че използването в практиката на новия механизъм може да се окаже гибелен за огромна част от дребния и междинен бизнес в цели райони у нас, както и да докара до банкрути на компании.
Това покачване визира най-малко 20% от наетите у нас и ще се отрази отрицателно на работодателите в дребните обитаеми места и в браншове с ниска добавена стойност.
От Съюза предизвестяват, че за работодателите с изключение на разхода за самата заплата, нарастват и вноските за осигуровки.
При повишение на МРЗ до 933 лева и опазване на данъчно-осигурителната тежест разноските за труд на работодателя ще се покачат до 1109,51 лева
Тоест повишаването на разноските за труд ще бъде 181,93 лева на месец (2 183,16 лева на година).
Минималната заплата не би трябвало да извършва обществени функционалности и се дефинира от продуктивността на служащите и чиновниците, а не от нужната им покупателна дарба, показват представителите на бизнеса.
Синдикатите обаче упорстват даже за още по-висока минимална заплата.
Преди дни планът на държавно разпореждане за покачването беше оповестен за публично разискване.
Според публикувана от Съюза за стопанска самодейност позиция растежът на минималната заплата ще усили сивата стопанска система, а в редица райони на страната ще стане близка до междинната в тях.
Предложението на кабинета за растеж от над 150 лв. на най-ниското заплащане е в осъществяване на новия механизъм за определянето му, който влиза за първи път следващата година.
Според него минималната заплата е 50 % от междинната за интервал от 12 месеца.
От Съюза за стопанска самодейност обаче считат, че използването в практиката на новия механизъм може да се окаже гибелен за огромна част от дребния и междинен бизнес в цели райони у нас, както и да докара до банкрути на компании.
Това покачване визира най-малко 20% от наетите у нас и ще се отрази отрицателно на работодателите в дребните обитаеми места и в браншове с ниска добавена стойност.
От Съюза предизвестяват, че за работодателите с изключение на разхода за самата заплата, нарастват и вноските за осигуровки.
При повишение на МРЗ до 933 лева и опазване на данъчно-осигурителната тежест разноските за труд на работодателя ще се покачат до 1109,51 лева
Тоест повишаването на разноските за труд ще бъде 181,93 лева на месец (2 183,16 лева на година).
Минималната заплата не би трябвало да извършва обществени функционалности и се дефинира от продуктивността на служащите и чиновниците, а не от нужната им покупателна дарба, показват представителите на бизнеса.
Синдикатите обаче упорстват даже за още по-висока минимална заплата.
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ