Ето как мозъкът си играе с представата ни за време
Представата ни за време не постоянно съответствува със съвършеното цъкане на часовника. Както известният откъс (често приписван на Айнщайн) гласи: „ Когато мъж седне с красиво момиче за един час, наподобява все едно е предходна една минута. Накарайте го обаче да седне върху гореща печка за една минута – ще наподобява доста повече от един час. “
Учени от института „ Кавли " за проучвания в региона на невронауките в Норвегия откриха мрежата от мозъчни кафези, наречена енигматичния латерален енторинален кортекс (ЛЕК), която дава отговор директно за субективното усещане на времето. Проучването съставлява голяма крачка напред във връзка с разбирането ни за времето и най-много – за метода, по който то се трансформира по отношение на спомените ни.
„ Тази мрежа съхранява данни за събитията и следи за реда им на случване в рамките на съответно прекарване “, разяснява нобеловият лауреат Едвард Мозер, ръководителна института „ Кавли “.
Хората и останалите същества на земята имат голям брой разнообразни „ биологични часовници “, които „ тиктакат “ в телата им и мерят разнообразни телесно функционалности. Например нашият 24-часов циркаден темп, който ни споделя по кое време да спим, или 10-секундният часовник в клетките на хипокампа. Сега новото проучване съумява да разграничи и един характерен „ неврален часовник, който записва нашите прекарвания, поредицата от събития и спомените ни.
" Нашето проучване демонстрира по какъв начин мозъкът осмисля времето, когато претърпяваме обещано събитие - разяснява водещият създател Алберт Цао - Мрежата не кодира времето експлицитно. Това, което измерваме, е субективното време, изпитано в границите на протичащото прекарване ".
За задачата учените са анализирали мозъците на плъхове, изпълняващи разнообразни действия. Първо, гризачите е трябвало да тичат и да преследват късчета шоколад. След това са били натоварени с по-трудна задача - да гонят шоколад в лабиринт с формата на осмица.
В края на краищата при двете действия са регистрирани големи разлики в сигналите за шифроване на времето в ЛЕК. По време на първата " занимателна " задача плъховете са имали положително усещане за времето и ясна концепция за поредицата от събития. При втората обаче активността на ЛЕК е била постоянна и предсказуема, само че и повтараяема и припокриваща се.
Всичко това значи, че дейностите, с които се занимаваме (т.е. съответното наличие на обещано преживяване) може да промени хода на времевите сигнали в ЛЕК и да изкриви визията ни за време.
Изследването е оповестено в Nature.
