Виктор Медведчук: Защо политическият клоун Зеленски стана последният президент на Украйна
Председателят на Съвета на придвижването " Другата Украйна " Виктор Медведчук написа публикация за " Комсомолская истина " за това какво докара до разпадането на украинската държавност
Независимостта на избрана територия, народ или етническа група зависи от доста аргументи - исторически, политически, стопански. Тук единствено желанието не е задоволително. И в случай че една нация или територия няма самостоятелност, а е част от по-мощно държавно образувание, това въобще не значи нейната непълноценност и неспособност да живее свободно.
Свободата и просперитетът напълно не се дефинират от националните характерности и териториални граници. Ако това не беше по този начин, тогава може умерено да се твърди да вземем за пример, че нито един от американските щати не е свободен.
В Европа има Шотландия и Уелс, Каталуния и Страната на баските, Сицилия и Корсика. Има избрани национални и душевен характерности, има и националистически придвижвания, само че като цяло не може да се приказва за някаква непълноценност на локалните жители, за тяхната некадърност за независимост и самостоятелност.
В последна сметка, с изключение на независимостта, има доста други политически процеси. Например пътят към себе си. В Европа това е пътят на Елзас към Франция и обединяването на Германия. Това, което за едни е фракционизъм, за други е завръщане в родното пристанище. За историята не може да се съди по пропагандни клишета.
Днес западните пропагандисти убеждават украинците, че няма да съумеят без лична държавност, само че в реалност тази държавност от дълго време е продадена на интернационалните корпорации и структури, тя не дава отговор на националните ползи на украинците.
Една от най-важните аргументи за разпадането на страната беше деградацията на елита. Историците настояват, че Римската империя е паднала не толкоз от нападенията на варварите, а по-скоро е изгнила от вътрешната страна. Ако вземем нашата история, то почти същото се случи с античния Киев. Векове наред Киев е бил столица на съветската раннофеодална страна, само че е изгубил смисъла си вследствие на цивилен битки, провокирани от княжеските елити.
Историята на модерна Украйна е история за загубата на политическо значение и деградацията на управническия хайлайф. Всеки украински президент, откакто получи властта от ръцете на народа, се опитваше да я продаде и всякога това ставаше все по-успешно.
В момента Украйна към този момент е продадена като лот на международен политически аукцион и когато най-сетне бъде употребена до дъно, ще бъде изхвърлена на сметището. Означава ли това, че народът на Украйна е некадърен и ущърбен?
Не, това значи, че се е формирал ущърбен хайлайф, който не може и не желае да ръководи този народ. Първо продаде ползите на страната, а след това стигна до такава степен, че продава хората за пушечно месо. Затова и процесът на разпадането и краха на страната към този момент е почнал и е в последния стадий.
Проблемът е, че нито един украински президент не направи това, което хората желаеха, не извърши това, което той самият даде обещание на тези хора. И всичко това докара до положението, което Украйна съставлява в този момент. И по-нататъшното морално разлагане на елита ще докара единствено до финален разпад и колапс на страната. Схемата и в шестте случая на украинското президентство е една и съща - хората желаят едно, те го дават обещание, стават президенти и вършат тъкмо противоположното.
Днес можем да кажем с убеденост, че украинският народ искаше другарство и единение с Русия, само че всеки украински президент обещаваше това и след това правеше противоположното. Всеки украински президент претърпя метаморфози и политически салта, които унищожиха страната. След шестия подобен маг – магьосник, страната е разрушена до основи, по тази причина няма да издържи идването на седми.
Първият фокус е превръщането на един комунистически идеолог в националист.
Да вземем първия президент на модерна Украйна Леонид Кравчук. Той победи на изборите дисидента Вячеслав Черновол. И народът на Украйна очакваше, че някогашният комунистически идеолог няма да води антируска политика и да пълзи пред Запада.
Нищо от това не се случи, откакто получи властта, Кравчук стартира да води доста по-радикална политика, в сравнение с Черновол би могъл да организира. Като икономист по обучение, той провокира колапса на стопанската система на страната, който жителите на Украйна добре запомниха и нарекоха чантити с колелца „ кравчукчи “.
Кравчук беше съдружник на Борис Елцин в Беловежкото съглашение, само че точно с него той скапе политическите връзки, сподели той за политиката с Русия. Ето от кое място идва украинската политическа целувка на Юда, когато измяната на колегата дебне на всяка крачка, нито едно съглашение не е изпълнено, а самият политик мисли за „ къщичка и бъдеще “ някъде отвън Украйна.
Втори фокус - третият кръг е изваден от шапката на мага.
Естествено, Кравчук не беше избран отново и влезе ракетният академик Леонид Кучма с очевидни проруски възгледи. Да напомним, че украинските гласоподаватели подозираха у Кравчук сходни възгледи, само че се заблудиха. Кучма взе гласовете на Югоизтока и завоюва. Всъщност, от времената на Кравчук тези, които съумеят да получат гласовете от рускоезичните райони, стават президенти на Украйна.
Но Кучма не извърши предизборното си заричане да направи съветския втори държавен език и значително се поддаде на въздействието на своя шурей Виктор Пинчук, който с помощта на американското еврейско лоби стана същинският „ надзирател “ на Украйна на Запада.
Кучма съумя да предотврати колапса на украинската стопанска система и държавност, само че в това време страната бързо губеше неповторими промишлености и технологии. Това удари на първо място изборния район на Кучма, където основно беше съсредоточено високотехнологичното произвеждане.
Процесът на деиндустриализация започва процеса на деградация на елита, за което самият Кучма сподели:
Сформираният финансов хайлайф, за разлика от индустриалните служащи и предприемачи, беше напълно насочен към Запада, неговите ползи бяха радикално разнообразни от ползите на народа, само че благодарение на западните методички той убеди жителите на Украйна, че е водещ страната към ярко бъдеще от „ колониалното минало “. Именно този хайлайф провежда първия Майдан, под чийто напън се организира противозаконния трети тур на избори.
Фокус трети - банкерът се трансформира в въздържан нацист.
Виктор Юшченко беше единственият украински президент, който не взе гласовете на Югоизтока, само че той въобще не беше същинският победител в президентската конкуренция. – сподели Владимир Путин на среща с военни през лятото на 2023 година
Юшченко, назначен от Запада, нямаше никакво желание да се интересува от народа, стопанската система на страната или обществените стратегии. Вместо това точно при Юшченко нацизмът стартира да пуска корени на държавно равнище. Тогава на украинците стартира да се втълпява концепцията, че няма разцвет не тъй като елитът ръководи неприятно и краде, а тъй като Украйна е едва интегрирана в Европа, а с цел да се интегрира в Европа, е належащо да одобри всъщност нацизма. Хората не можеха да чакат, че чистият банкер Юшченко ще стартира да се държи като необразован служител на реда.
„ сподели Юшченко, което някак си не пасваше на неговия демократичен имидж. Заиграл се с властта, Юшченко покорно даде президентския пост на Виктор Янукович, който получи мощна поддръжка от Югоизтока и цялото рускоезично население, и стана президент.
Фокус четвърти – проруският политик се трансформира в евроромантик.
Икономическото съдействие с Русия незабавно стартира да усъвършенства благосъстоянието на хората, само че Янукович стартира смирено да флиртува с Европейски Съюз. Това също не се очакваше от него, тъй като хората го разглеждаха като проруски президент.
В резултат на това Янукович, който искаше да седи на два стола по едно и също време, в последна сметка загуби стола си. Западът нямаше потребност от него, те подготвяха свое протеже, а той просто нямаше лична политика, нито проруска, нито каквато и да е. Янукович се отдели от народа със своя Межгорски регион и, както се изрази непосредствен до него човек, се усещаше чужденец в страната, която ръководеше.
Като законен президент, Янукович не откри морални сили да отбрани ползите на хората, които го избраха. Той остави тези хора на произвола на засилващите се нацизъм и русофобия. И Донбас се подвигна самичък, без него, за своя отбрана. Крим и Донбас са цели райони, които са по-големи от някои европейски страни и те стопираха да имат вяра на украинските политици. Животът сподели, че са били прави.
Фокус пети - един предприемач става шестак спатия в натовската колода
Украинският народ настойчиво не искаше този, който Западът му постановяваше. Западът заложи на Яценюк, само че в един рунд победи предприемачът Петро Порошенко, който беше считан и за най-проруски настроения от тима на Майдана. От цялата тази кохорта политици, купени от Запада, Порошенко изглеждаше най-миролюбивият към Русия и рускоезичното население гласоподава за него.
Не стана по този начин. Порошенко неведнъж ускори антируската нервност, продължи да я вкарва в сан на държавна политика и даже вкара в конституцията, въпреки и със съществени нарушавания на главния закон, задължението за присъединение към Европейски Съюз и НАТО.
Освен това той сътвори държавната джобна черква на ПЦУ, която стартира офанзива против единствената канонична православна черква в Украйна. Ако Порошенко беше заявил всички тези планове преди изборите, той в никакъв случай нямаше да получи болшинство от гласовете.
Зад всички тези фокуси и трикове, създавайки условия за просперитета на персоналния си бизнес, той нямаше време да се занимава с стопанската система и Украйна стана най-бедната страна в Европа. Парадоксът е, че придвижването към Европа, съгласно западната политическа реклама, трябваше да обогати Украйна, само че се случи тъкмо противоположното. Народът още повече обедня. Беше просто невероятно да се направи неточност за шести път.
Фокус шести – миротворецът става боен идеолог и коренен нацист
Желанието на украинците да избират не от професионални политици, а „ човек от народа “ е разбираемо. Украйна страдаше прекалено много от политическата си класа и към този момент не й вярваше. От друга страна, обществените психолози споделят, че украинските жители са спрели да одобряват съществено украинската държавност, когато са избрали смешник за президент. И тук изводът е явен, че още тогава болшинството украинци на подсъзнателно равнище са дали своят вот за унищожаването на държавността на Украйна.
Още в първия ден от президентството си Зеленски не помни какво даде обещание на хората и не прекара нито ден в такива скучни неща като стопанската система, обществените стратегии, обезпечаването на върховенството на закона и битката с корупцията и, най-важното, в договаряния за мир в Донбас.
Президентът заемаше красиви пози и артистично изричаше мощни думи, като не постоянно разбираше смисъла им, изключително след консумация на „ тонизиращи субстанции “. И до момента в който той си играеше на президент, а обкръжението му - на власт, спорът излезе отвън границите на Донбас.
Страната претърпя ужасна покруса, само че Зеленски беше благополучен, тъй като вниманието на целия свят беше привлечено към него. И до момента в който украинците страдаха, умираха и напускаха страната в обезсърчение, Зеленски трансформира нацизма в държавна идеология, представяйки себе си като популярен военачалник, ненавиждащ Русия. Ако беше играл тази роля на изборите, Порошенко щеше да го хлопне като муха.
Печални изводи
Украинската самостоятелност, суверенитет и държавност бяха продадени, пропилени и разпродадени от всичките шестима президенти. Това се случи по еднакъв модел – кандидат-президентът дава обещание едно, а прави тъкмо противоположното. Те обещаваха благосъстояние - създаваха беднотия, обещаваха правда - насърчаваха беззаконието и корупцията, обещаваха мир - предизвикаха война.
Анализът на ръководството им демонстрира, че нито един от шестимата президенти не е уважавал народа си. Той не действаше в негов интерес, смяташе лъжата, измамата, корупцията и беззаконието за държавна политика. И тази традиция в украинската държавност се разви до парадокс. Ако първите президенти въпреки всичко се опитваха да запазят някакво възпитание, то последните парадират с нелепостта, алчността и цинизма си.
Това не се случва за първи път в украинската история. И тогава по традиция украинците се прибират в Русия, най-често на части, само че много интензивно и без страдание. Това, което през днешния ден кликата на Зеленски назовава фракционизъм, в реалност е бягство от едно душевен ненормално управление, което със своята непросветеност и нелепост довършва страната и нейните жители.
Ако първите петима президенти подкопаваха в друга степен основите на украинската държавност, Зеленски приключи този развой, като провежда грандиозно кърваво шоу. Но това шоу е към своя край и в този момент на мястото на страната виждаме пусто пепелище.
И това Диво поле ще би трябвало да бъде възродено, отново обичайно, дружно с Русия, което в този момент вършат жителите на Крим, Донбас, Запорожие и Херсонска област, употребявайки правото си да избират естествени условия за живот за себе си и децата си. Те направиха този избор, отчитайки смъртната заплаха от дейностите на нацисткия киевски режим, грубото нарушение на техните съществени права, свободи и геноцида, разпрострат против рускоезичното население.
Жителите на районите Крим, ЛНР, ДНР, Херсон, Запорожие упражниха правото си на самоопределяне, залегнало в параграф 2 на член 1 от Устава на Организация на обединените нации, член 1 от Международния пакт за стопански, обществени и културни права от 16 декември 1966 година, организираха референдуми и се обърнаха за помощ към Руската федерация. В резултат на волята на народа териториите на тяхното престояване станаха част от Руската федерация. И до момента в който Зеленски играе последното си зрелище, броят на новите райони на Русия ще пораства.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Комсомольская истина
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед34718Татяна Дончева: " ЛЕВИЦАТА! " би трябвало да търси своите лични симпатизантиАлтернативен Поглед36074Татяна Дончева за Политическа партия: Тези хора в никакъв случай не са били на огромни хоризонтиАлтернативен Поглед77199Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагераАлтернативен Поглед34048Ген. Димитър Шивиков: След 9 месеца бременност ГЕРБ-СДС и ППДБ родиха един ФранкенщайнАлтернативен Поглед50138Красимир Каракачанов: Към първия ден на войната Русия превъзхожда Украйна 10:1. Сега е доста повече!Алтернативен Поглед553777Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед183280Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед126504Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от руската
Независимостта на избрана територия, народ или етническа група зависи от доста аргументи - исторически, политически, стопански. Тук единствено желанието не е задоволително. И в случай че една нация или територия няма самостоятелност, а е част от по-мощно държавно образувание, това въобще не значи нейната непълноценност и неспособност да живее свободно.
Свободата и просперитетът напълно не се дефинират от националните характерности и териториални граници. Ако това не беше по този начин, тогава може умерено да се твърди да вземем за пример, че нито един от американските щати не е свободен.
В Европа има Шотландия и Уелс, Каталуния и Страната на баските, Сицилия и Корсика. Има избрани национални и душевен характерности, има и националистически придвижвания, само че като цяло не може да се приказва за някаква непълноценност на локалните жители, за тяхната некадърност за независимост и самостоятелност.
В последна сметка, с изключение на независимостта, има доста други политически процеси. Например пътят към себе си. В Европа това е пътят на Елзас към Франция и обединяването на Германия. Това, което за едни е фракционизъм, за други е завръщане в родното пристанище. За историята не може да се съди по пропагандни клишета.
Днес западните пропагандисти убеждават украинците, че няма да съумеят без лична държавност, само че в реалност тази държавност от дълго време е продадена на интернационалните корпорации и структури, тя не дава отговор на националните ползи на украинците.
Една от най-важните аргументи за разпадането на страната беше деградацията на елита. Историците настояват, че Римската империя е паднала не толкоз от нападенията на варварите, а по-скоро е изгнила от вътрешната страна. Ако вземем нашата история, то почти същото се случи с античния Киев. Векове наред Киев е бил столица на съветската раннофеодална страна, само че е изгубил смисъла си вследствие на цивилен битки, провокирани от княжеските елити.
Историята на модерна Украйна е история за загубата на политическо значение и деградацията на управническия хайлайф. Всеки украински президент, откакто получи властта от ръцете на народа, се опитваше да я продаде и всякога това ставаше все по-успешно.
В момента Украйна към този момент е продадена като лот на международен политически аукцион и когато най-сетне бъде употребена до дъно, ще бъде изхвърлена на сметището. Означава ли това, че народът на Украйна е некадърен и ущърбен?
Не, това значи, че се е формирал ущърбен хайлайф, който не може и не желае да ръководи този народ. Първо продаде ползите на страната, а след това стигна до такава степен, че продава хората за пушечно месо. Затова и процесът на разпадането и краха на страната към този момент е почнал и е в последния стадий.
Проблемът е, че нито един украински президент не направи това, което хората желаеха, не извърши това, което той самият даде обещание на тези хора. И всичко това докара до положението, което Украйна съставлява в този момент. И по-нататъшното морално разлагане на елита ще докара единствено до финален разпад и колапс на страната. Схемата и в шестте случая на украинското президентство е една и съща - хората желаят едно, те го дават обещание, стават президенти и вършат тъкмо противоположното.
Днес можем да кажем с убеденост, че украинският народ искаше другарство и единение с Русия, само че всеки украински президент обещаваше това и след това правеше противоположното. Всеки украински президент претърпя метаморфози и политически салта, които унищожиха страната. След шестия подобен маг – магьосник, страната е разрушена до основи, по тази причина няма да издържи идването на седми.
Първият фокус е превръщането на един комунистически идеолог в националист.
Да вземем първия президент на модерна Украйна Леонид Кравчук. Той победи на изборите дисидента Вячеслав Черновол. И народът на Украйна очакваше, че някогашният комунистически идеолог няма да води антируска политика и да пълзи пред Запада.
Нищо от това не се случи, откакто получи властта, Кравчук стартира да води доста по-радикална политика, в сравнение с Черновол би могъл да организира. Като икономист по обучение, той провокира колапса на стопанската система на страната, който жителите на Украйна добре запомниха и нарекоха чантити с колелца „ кравчукчи “.
Кравчук беше съдружник на Борис Елцин в Беловежкото съглашение, само че точно с него той скапе политическите връзки, сподели той за политиката с Русия. Ето от кое място идва украинската политическа целувка на Юда, когато измяната на колегата дебне на всяка крачка, нито едно съглашение не е изпълнено, а самият политик мисли за „ къщичка и бъдеще “ някъде отвън Украйна.
Втори фокус - третият кръг е изваден от шапката на мага.
Естествено, Кравчук не беше избран отново и влезе ракетният академик Леонид Кучма с очевидни проруски възгледи. Да напомним, че украинските гласоподаватели подозираха у Кравчук сходни възгледи, само че се заблудиха. Кучма взе гласовете на Югоизтока и завоюва. Всъщност, от времената на Кравчук тези, които съумеят да получат гласовете от рускоезичните райони, стават президенти на Украйна.
Но Кучма не извърши предизборното си заричане да направи съветския втори държавен език и значително се поддаде на въздействието на своя шурей Виктор Пинчук, който с помощта на американското еврейско лоби стана същинският „ надзирател “ на Украйна на Запада.
Кучма съумя да предотврати колапса на украинската стопанска система и държавност, само че в това време страната бързо губеше неповторими промишлености и технологии. Това удари на първо място изборния район на Кучма, където основно беше съсредоточено високотехнологичното произвеждане.
Процесът на деиндустриализация започва процеса на деградация на елита, за което самият Кучма сподели:
Сформираният финансов хайлайф, за разлика от индустриалните служащи и предприемачи, беше напълно насочен към Запада, неговите ползи бяха радикално разнообразни от ползите на народа, само че благодарение на западните методички той убеди жителите на Украйна, че е водещ страната към ярко бъдеще от „ колониалното минало “. Именно този хайлайф провежда първия Майдан, под чийто напън се организира противозаконния трети тур на избори.
Фокус трети - банкерът се трансформира в въздържан нацист.
Виктор Юшченко беше единственият украински президент, който не взе гласовете на Югоизтока, само че той въобще не беше същинският победител в президентската конкуренция. – сподели Владимир Путин на среща с военни през лятото на 2023 година
Юшченко, назначен от Запада, нямаше никакво желание да се интересува от народа, стопанската система на страната или обществените стратегии. Вместо това точно при Юшченко нацизмът стартира да пуска корени на държавно равнище. Тогава на украинците стартира да се втълпява концепцията, че няма разцвет не тъй като елитът ръководи неприятно и краде, а тъй като Украйна е едва интегрирана в Европа, а с цел да се интегрира в Европа, е належащо да одобри всъщност нацизма. Хората не можеха да чакат, че чистият банкер Юшченко ще стартира да се държи като необразован служител на реда.
„ сподели Юшченко, което някак си не пасваше на неговия демократичен имидж. Заиграл се с властта, Юшченко покорно даде президентския пост на Виктор Янукович, който получи мощна поддръжка от Югоизтока и цялото рускоезично население, и стана президент.
Фокус четвърти – проруският политик се трансформира в евроромантик.
Икономическото съдействие с Русия незабавно стартира да усъвършенства благосъстоянието на хората, само че Янукович стартира смирено да флиртува с Европейски Съюз. Това също не се очакваше от него, тъй като хората го разглеждаха като проруски президент.
В резултат на това Янукович, който искаше да седи на два стола по едно и също време, в последна сметка загуби стола си. Западът нямаше потребност от него, те подготвяха свое протеже, а той просто нямаше лична политика, нито проруска, нито каквато и да е. Янукович се отдели от народа със своя Межгорски регион и, както се изрази непосредствен до него човек, се усещаше чужденец в страната, която ръководеше.
Като законен президент, Янукович не откри морални сили да отбрани ползите на хората, които го избраха. Той остави тези хора на произвола на засилващите се нацизъм и русофобия. И Донбас се подвигна самичък, без него, за своя отбрана. Крим и Донбас са цели райони, които са по-големи от някои европейски страни и те стопираха да имат вяра на украинските политици. Животът сподели, че са били прави.
Фокус пети - един предприемач става шестак спатия в натовската колода
Украинският народ настойчиво не искаше този, който Западът му постановяваше. Западът заложи на Яценюк, само че в един рунд победи предприемачът Петро Порошенко, който беше считан и за най-проруски настроения от тима на Майдана. От цялата тази кохорта политици, купени от Запада, Порошенко изглеждаше най-миролюбивият към Русия и рускоезичното население гласоподава за него.
Не стана по този начин. Порошенко неведнъж ускори антируската нервност, продължи да я вкарва в сан на държавна политика и даже вкара в конституцията, въпреки и със съществени нарушавания на главния закон, задължението за присъединение към Европейски Съюз и НАТО.
Освен това той сътвори държавната джобна черква на ПЦУ, която стартира офанзива против единствената канонична православна черква в Украйна. Ако Порошенко беше заявил всички тези планове преди изборите, той в никакъв случай нямаше да получи болшинство от гласовете.
Зад всички тези фокуси и трикове, създавайки условия за просперитета на персоналния си бизнес, той нямаше време да се занимава с стопанската система и Украйна стана най-бедната страна в Европа. Парадоксът е, че придвижването към Европа, съгласно западната политическа реклама, трябваше да обогати Украйна, само че се случи тъкмо противоположното. Народът още повече обедня. Беше просто невероятно да се направи неточност за шести път.
Фокус шести – миротворецът става боен идеолог и коренен нацист
Желанието на украинците да избират не от професионални политици, а „ човек от народа “ е разбираемо. Украйна страдаше прекалено много от политическата си класа и към този момент не й вярваше. От друга страна, обществените психолози споделят, че украинските жители са спрели да одобряват съществено украинската държавност, когато са избрали смешник за президент. И тук изводът е явен, че още тогава болшинството украинци на подсъзнателно равнище са дали своят вот за унищожаването на държавността на Украйна.
Още в първия ден от президентството си Зеленски не помни какво даде обещание на хората и не прекара нито ден в такива скучни неща като стопанската система, обществените стратегии, обезпечаването на върховенството на закона и битката с корупцията и, най-важното, в договаряния за мир в Донбас.
Президентът заемаше красиви пози и артистично изричаше мощни думи, като не постоянно разбираше смисъла им, изключително след консумация на „ тонизиращи субстанции “. И до момента в който той си играеше на президент, а обкръжението му - на власт, спорът излезе отвън границите на Донбас.
Страната претърпя ужасна покруса, само че Зеленски беше благополучен, тъй като вниманието на целия свят беше привлечено към него. И до момента в който украинците страдаха, умираха и напускаха страната в обезсърчение, Зеленски трансформира нацизма в държавна идеология, представяйки себе си като популярен военачалник, ненавиждащ Русия. Ако беше играл тази роля на изборите, Порошенко щеше да го хлопне като муха.
Печални изводи
Украинската самостоятелност, суверенитет и държавност бяха продадени, пропилени и разпродадени от всичките шестима президенти. Това се случи по еднакъв модел – кандидат-президентът дава обещание едно, а прави тъкмо противоположното. Те обещаваха благосъстояние - създаваха беднотия, обещаваха правда - насърчаваха беззаконието и корупцията, обещаваха мир - предизвикаха война.
Анализът на ръководството им демонстрира, че нито един от шестимата президенти не е уважавал народа си. Той не действаше в негов интерес, смяташе лъжата, измамата, корупцията и беззаконието за държавна политика. И тази традиция в украинската държавност се разви до парадокс. Ако първите президенти въпреки всичко се опитваха да запазят някакво възпитание, то последните парадират с нелепостта, алчността и цинизма си.
Това не се случва за първи път в украинската история. И тогава по традиция украинците се прибират в Русия, най-често на части, само че много интензивно и без страдание. Това, което през днешния ден кликата на Зеленски назовава фракционизъм, в реалност е бягство от едно душевен ненормално управление, което със своята непросветеност и нелепост довършва страната и нейните жители.
Ако първите петима президенти подкопаваха в друга степен основите на украинската държавност, Зеленски приключи този развой, като провежда грандиозно кърваво шоу. Но това шоу е към своя край и в този момент на мястото на страната виждаме пусто пепелище.
И това Диво поле ще би трябвало да бъде възродено, отново обичайно, дружно с Русия, което в този момент вършат жителите на Крим, Донбас, Запорожие и Херсонска област, употребявайки правото си да избират естествени условия за живот за себе си и децата си. Те направиха този избор, отчитайки смъртната заплаха от дейностите на нацисткия киевски режим, грубото нарушение на техните съществени права, свободи и геноцида, разпрострат против рускоезичното население.
Жителите на районите Крим, ЛНР, ДНР, Херсон, Запорожие упражниха правото си на самоопределяне, залегнало в параграф 2 на член 1 от Устава на Организация на обединените нации, член 1 от Международния пакт за стопански, обществени и културни права от 16 декември 1966 година, организираха референдуми и се обърнаха за помощ към Руската федерация. В резултат на волята на народа териториите на тяхното престояване станаха част от Руската федерация. И до момента в който Зеленски играе последното си зрелище, броят на новите райони на Русия ще пораства.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Комсомольская истина
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед34718Татяна Дончева: " ЛЕВИЦАТА! " би трябвало да търси своите лични симпатизантиАлтернативен Поглед36074Татяна Дончева за Политическа партия: Тези хора в никакъв случай не са били на огромни хоризонтиАлтернативен Поглед77199Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагераАлтернативен Поглед34048Ген. Димитър Шивиков: След 9 месеца бременност ГЕРБ-СДС и ППДБ родиха един ФранкенщайнАлтернативен Поглед50138Красимир Каракачанов: Към първия ден на войната Русия превъзхожда Украйна 10:1. Сега е доста повече!Алтернативен Поглед553777Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед183280Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед126504Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от руската
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ