Председателят на Литературен клуб „Христо Ботев“ при НЧ „Просвета 1925“

Председателят на Литературен клуб „ Христо Ботев “ при НЧ „ Просвета 1925 “ - Мездра Светла Дамяновска завоюва първа премия в литературния конкурс на тематика „ Последният ден на 21 век - действителен или приказен?”, проведен в границите на Проекта „ Nickname: В@зов “, част от пилотната самодейност на Столична община „ Академия за визионери “. Нейният роман „ Последният ден на 21 век “ беше класиран от журито преди всичко в категорията „ Разказ в 10 фрази “ във възрастовата група „ 26 г.+ “.
В състезанието взеха присъединяване създатели от разнообразни генерации с поетични и белетристични творби, въодушевени от първия приказен роман в българската литература - „ Последният ден на ХХ век “, написан от националния стихотворец през 1899 година Те се съревноваваха в три категории: „ Twitter лирика “ (ограничение до 140 символа), „ Разказ в 10 фрази “ и „ Хайку “ (три реда, съдържащи надлежно 5-7-5 срички) в три възрастови групи - 8-15 година, 16-25 година и 26 г.+.
Конкурсът имаше за цел да даде изява на фенове и да поддържа един нетрадиционен взор към класическите създатели като Иван Вазов. С него беше почетена и 100-годишнината от гибелта на Патриарха на българската литература.
Произведенията, основани в границите на двата състезанието - книжовен и образен, бяха показани на 22 септември в „ Tobacco Garden Bar “ в столицата. Отличените произведения ще бъдат запечатани в „ капсула на времето “, която ще се съхранява в Регионален исторически музей - София и ще бъде отворена в последния ден на XXI век - 31.12.2100 година
***
Последният ден на 21 век
Днес е 31 декември 2100 година и аз пия деликатесна планинска вода (на относително прилична цена) в Туристически комплекс „ Дядо Йоцо гледа “ край курортното населено място Очиндол, кацнало на скалите над Искърския пролив, по който сега напредва един относително дребен круизен транспортен съд. Времето е прелестно, декемврийската температура - умерена (някъде към 37 градуса по Целзий), а слънчевата радиация - съвсем в норма, тъй че през днешния ден имаме код „ Жълто” и можем да излизаме навън, въпреки и за малко.
Преди малко вървях до паметника на вазовия воин, който към този момент 94 години се възправя на канарата (някога предложила панорама към Искърския каньон, а в този момент облизвана от морските вълни) и там, в реставрираната беседка видях клонинга на великия български публицист Иван Вазов, който седеше и пишеше саморъчно на листове хартия (едно към този момент изчезнало човешко умение) фрагменти от творбата „ Неотдавна “, които продаваше на туристите. Платих 300 булгара (паричната единица, въведена у нас, откакто страните от някогашния континент Европа са премахнали общата си валута) и си взех един лист за спомен.
И в този момент, до момента в който седнал съм на сянка, сричам текста: „ …параходът пореше дебелите тъмнозелени води на Черно море, пенеше ги, обеляваше ги, разшумотяваше ги и ги оставяше дълго време да се преливат, разиграват и бърчат по дирята му… На изток морският простор се повече и повече закръгляваше и най-сетне се сливаше със синината на небето, и към този момент не се виждаше нищо. Тайното с непроницаемото издигаха бариера пред очите, хаосът заместяше живата, познатата природа.”
Да, хаосът от дълго време беше заместил живата, познатата природа, за което безспорно си беше отговорно човечеството, само че това въпреки всичко са греховете на предците - нашето потомство към този момент не води война с природата и се надява и тя да престане да води война с нас.
Изчаках да се стече в гърлото ми последната капка кристална вода от чашата, прибрах сувенира в куфарчето си за документи, погледнах си часовника и видях, че към този момент е време да тръгвам към с. Очиндол, където след 1 час щеше да стартира националният търг на творби на земеделското и животновъдно изкуство. Бях инструктирана от моите шефове да наддавам без терзание и непременно да се сдобия с двата розови домата и 100-грамовата бучка овче сирене, които попадаха в каталога.
5-6 август 2021 година Светла Дамяновска