Предраг Пажин: Игор Марковски пусна слуха, че съм се продал на ЦСКА
Предраг Пажин гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Той бе част от последния отбор на България, класирал се на огромно състезание – Евро 2004. Освен някогашен национал, той е и измежду любимците на Левски. И от тази позиция има аргумент да разяснява трусовете на „ Герена “ от последните месеци, както и новия път, по който поемат „ сините “.
- Предраг, здравей! Радостни сме да те приветстваме с „ Добре пристигнал “ в предаването „ Код Спорт “! Как си? Липсва ли ти футболът или бизнесът напълно е заел вниманието ти?
- Липсва, да. В момента обстановката е доста тежка и футболът ми липсва.
- Защо избра да станеш съучастник във компания за бои, в сравнение с да продължиш да се занимаваш с футбол?
- Не тъкмо съм се отказал от футбола. Просто, с изключение на футбола, в живота би трябвало да правиш и други неща. Не съм се отказал от футбола, просто сега съм си дал отмора.
- Как се отрази COVID-19 на бизнеса ти?
- Както и при всички, и при нас е по този начин. Работата е намаляла. Работи се, само че не е както беше преди рецесията.
- Да поговорим малко за футбол. Не е загадка, че направи добра кариера – следиш ли какво се случва в Левски?
- Нормално е. Това е единственият тим, който проследявам през всички тези години в България.
- Как ще коментираш старта на „ сините “ в елитната група?
- Фалстарт. Много е тежка обстановката в Левски и все пак доста неприятно започнаха сезона.
- Каква е действителната цел на Левски предвид на ситуацията, в което се намира?
- Първо и главно е, че по някакъв метод би трябвало да оцелее. Не знам по какъв начин ще стане това нещо. Ако не съумеят да се измъкнат от тази тежка обстановка, каква цел да имат тогава?
- Да останат в групата.
- Така се обрисува, тъй като в последно време, който пристигна на „ Герена “, си потегля с три точки, което не е доста добре.
- Защо се стигна до рецесията, в която изпадна „ синият “ клуб?
- Не знам, от години е по този начин. Не помня по кое време за последно спечелихме някакъв трофей. Беше през 2009 година и от този момент единствено вървим надолу. Дали е неприятна политика на ръководството? С прехвърлянията сигурно е неприятна политика, тъй като доста слаби задгранични футболисти през последните десетина години минаха през Левски и нищо не се направи. Жалко е и че се натрупаха задължения поради същите неприятни футболисти. Много неща са навързани.
- В едно твое изявление казваш, че треньорите в Левски наподобяват на играчи от „ Плейстейшън “.
- Така беше, да. Просто се сменят, а не виждат, че е напълно различен казусът. Не е проблем треньорът, казусът е доста по-дълбок. И ти може сега да си треньор там, нищо няма да се промени към по-лошо.
- Кой съгласно теб носи виновност за създалата се обстановка? Левски няма купа и купа от 11 години…
- Всичко е навързано. Не може тъкмо да посочиш един човек. Всички, които от 2009 година насам ръководят Левски, са отговорни.
- Ще успее ли Наско Сираков да избави Левски от банкрут? Като че ли това вълнува най-вече „ синята “ общност…
- Между другото, пристигнах в Левски, тъкмо когато Наско беше изпълнителен шеф. Той е доста кадърен човек и съм уверен, че ще направи всичко допустимо да оправи нещата. Ясно е, че самичък няма да се оправи.
- Дали обаче ще има кой да му помогне, тъй като доста задължения са насъбрани?
- Да, това е казусът, само че знам, че Вълка няма да се съобщи. Това е сигурно.
- Как гледаш на привличането на чужденци в българските тимове? Нужни ли са те изобщо? Трябва да кажем, че и ти пристигна като чужденец.
- Това е правилно, само че сякаш по наше време идваха доста по-качествени футболисти. Поне на едно равнище с българските играчи. Напоследък идват доста чужденци със съмнителни качества. Дори с две-три съсловия под българите. Не утвърждавам закона – ето, да вземем за пример Лудогорец играе с 11 чужденци. Български тим без един българин да играе. Всичко това унищожава българския футбол.
- Но нито Левски, нито ЦСКА могат да спрат превъзходството на Лудогорец.
- Те работят вярно, обаче какъв брой е добре това за българския футбол? Те гледат себе си. Според мен този тим въобще не е за българския футбол. Трябва да играе единствено европейски мачове вероятно.
- Как се стигна до твоя трансфер от Партизан (Белград) в Левски?
- Малко е комплицирана обстановката, тъй като стана през 1999 година Преди да дойда в Левски, отидох на 10-дневни проби във Вердер (Бремен). Имаше закон и макар че имах изминал контракт, в случай че в границите на месец не подпишех нов, имаха право да желаят трансферна сума. Станаха всякакви неща – не ме пускаха да играя, немците желаеха утвърждение от Партизан, с цел да мога да играя надзорен мач. Както и да е, най-после желаеха голяма сума и пропадна прехвърлянето. Върнах се отчаян в Сърбия, упражнявах за здраве и един ден ми се обади един общ другар с Люпко Петрович. Каза, че ме търсят от Левски. Тогава споделих: „ Каква България? Аз пристигам от Германия, от Вердер (Бремен)! “ Приятелят ми сподели да отида, да видя и в случай че не ми хареса, да се върна. Така и стана.
- Как те одобриха тогава на „ Герена “?
- Имах голям шанс, че като пристигнах, незабавно отидохме на подготовка в Германия. Върнахме се и имахме контрола с Анортозис пред 15 хиляди индивида. Не имах вяра, че един другарски мач може да събере толкоз почитатели. Имах шанс, че на мача за УЕФА с АПОЕЛ вкарах гол и тогава ме одобриха. С този мач почитателите ме заобичаха.
- Има ли разлика сред публиката на Партизан и тази на Левски?
- И двете са страхотни! Въпреки че сега на Левски са доста по-малко и почитателите са разграничени, до момента в който на Партизан постоянно вървят най-малко по 3-4 хиляди индивида. Не мога да направя разлика. Много са темпераментни, доста са положителни и двете агитки.
- Коя беше най-успешната година в кариерата ти?
- Като цяло през цялата ми кариера пет пъти бях първенец на разнообразни страни. Четири пъти завоювах купата. Годината ми в Левски ми беше най-хубава – взехме и купа, спечелихме и купата, играхме добре в купата на УЕФА.
- Защо обаче остана единствено една година на „ Герена “? Оттам те продадоха на турския Коджаелиспор.
- Да, имаше преференциална оферта. Нали знаете по какъв начин е в България? Щом излезе хубава оферта, не се чака, а незабавно се продава.
- Ти беше ли склонен тогава да отидеш?
- Не доста, почтено казано. Особено не ми се ходеше в Турция. Но не можах да се върна в България, споделиха ми да остана там.
- Откъде потегли информацията, че си бил „ заловен “ от ЦСКА в решаващия мач на Левски за шампионската купа с „ алените “?
- От моя другар Игор Марковски.
- Датата е 13 май 2000 година и ще се запомни с кървавия гол на Георги Иванов-Гонзо.
- От Игор Марковски (б.р. – тогава пресаташе на ЦСКА) потегли всичко. Направи „ Хари Потър “ приказка. Не знам от кое място му хрумна това нещо. Защо мен тъкмо? Имаше цяла седмица до мача, пък с някакви писалки са ме записвали… Сашо Диков тогава беше най-активен и сега, в който го попита за записа и за тази писалка, той спря.
- Ти трябваше да пуснеш Бербатов да вкара гол, нали?
- Трябваше, да. И всичко случило се на мача, все едно Игор Марковски беше прав. Защото в главата ми бе, че съм упрекнат, че продавам мача. Правих тъпи, детски неточности, само че за шанс спечелихме.
- Може би тогава след Гонзо, ти си бил най-радостен.
- Много пъти съм гледал запис на гола. След него качих Гонзо на раменете и го носих. Имах един потник под футболната тениска и на него пишеше: „ Сам против всички. “ Много ми беше тежко душевен по време на мача. Постоянно мислиш да не сбъркаш, да не сбъркаш и тъкмо тогава правиш неточност.
- Спомена, че Люпко Петрович доста те е желал на „ Герена “ – по какъв начин се работеше с него?
- О, Люпко е свръхестествен треньор! Удоволствие беше да се работи с него!
- Човек, който е водил Цървена звезда, взима футболист от Партизан.
- Той доста се има с футбола. Няма секрети за него. След това работихме дружно в Китай за една година. Страхотно, хубави тренировки. Много огромен стратег. Ако желае да не загуби, ще направи тъй че да не падне.
- Имал ли си спорове с него?
- Не, даже като бяхме в Китай непрестанно бяхме дружно. Миналата година, до момента в който беше в ЦСКА, се виждахме доста постоянно.
- Трудно ли ти беше в Китай?
- Не. Слагам го след Левски и Партизан. Но за 19 години професионален футбол най-хубавото ми време беше в Китай.
- Много хора не привикват там с метода на живот.
- Като отидох за първи път през 2002 година с Люпко в Пекин, паснах доста. Просто ми харесва тази страна. След това отидох квалифициран, към този момент знаех манталитета. Усмивка и всичко е окей.
- Обаче би трябвало и да играеш добре.
- Аз играх добре. Най-хубавата ми форма беше на 32-34 години. Тогава играх най-добре.
- Какво ще кажеш за Украйна?
- Голяма неточност. Не е моята страна, не е моят футбол, не е моят нрав.
- Кое не ти хареса там?
- Не ми харесва футболът, не ми харесва манталитетът, не ми харесва методът на живот, тренировките. Всичко е комунизъм, изнервяне, електроника, цифровизация, проценти. Всичко е изчислено. Собственикът на Шахтьор е доста богат човек и държи всичко да е топ. Много тежко беше. Но моята генерация сме пионери. Оттогава започнаха да вършат Шахтьор това, което е сега. Всяка година е или в Шампионска лига, или в Лига Европа.
- Но изискванията за футбол в базата са страхотни.
- Да, само че към този момент базата не съществува. Но в действителност там единствено мислиш за футбол. Всичко друго ти е предоставено.
- Защо се съгласи да вземеш български паспорт?
- Още до момента в който играх в Партизан, имах някакви мачове за „ Б “ националния тим на Югославия, само че неофициални – против Канарски острови, събирателен тим на Тенерифе. Беше преди европейското в Белгия и Холандия през 2000 година Подписах с Левски и тогава Херо беше селекционер. Всеки мач даваше някакви оценки за чужденците и разбрах, че ме желае в националния тим. След това Херо стана треньор в Левски, а Стойчо Младенов - народен селекционер. Иван Вуцов, лека му пръст, ми предложи да играя. Отидох в Сърбия и споделих, че имам предложение от българския народен тим. Ще ме викате ли за европейското? Ами, зависи от теб. Разбрах защо става въпрос и се съгласих да взема български паспорт.
- Кой беше първият ти мач за българския народен тим?
- Контрола с Белгия на „ Герена “. Загубихме с 1:3, само че беше огромно наслаждение. Вашите сътрудници – публицисти ми споделиха, че наложително би трябвало да науча българския химн да го пея и го пеех на първия мач.
- Беше част от състава ни на европейското състезание в Португалия през 2004 година Можеше ли да се представим по-добре?
- Разбира се, че да. Много постоянно се сещам, като чета вестници и написа за последното ни класиране. Можехме, просто доста неточности допуснахме тогава. Преди европейското, приключихме шампионата в Украйна, прибрах се в България. Пламен Марков беше треньор и ми сподели да си умря 5-6 дни. А преди европейско да почиваш 5-6 дни… Разбира се, аз не съм почивал, а съм упражнявал да подкрепям някаква форма. Изненадващо имахме една подготовка на Панчарево и някакви проучвания. Толкова бях изтощен, че въобще не можах да се оправя до европейското. Спринтове, бегови извършения и до ден-днешен не разбрах за какво стана това. Според мен подготовката беше неправилна. Имахме добър тим и това го показахме и в квалификациите, които минахме доста леко. Гледах запис и на трите мача. Не беше действително 0:5 в полза на истината. При 1:0 имахме едно или две положения на Янкович. Но като изпуснеш, всичко потегля надолу, навързват се грешките една след друга. Не недооценявам Швеция, който беше доста мощен тим. Ама ние не бяхме толкоз слаби. Повтори се мачът от Чехия, когато паднахме с 0:6. Също не бяхме за 0:6, само че по този начин се получи. Седем удара, шест гола. Това е статистика.
- Кой е най-силният ти мач за националния отбор на България?
- Срещу Холандия на „ Васил Левски “. Тогава ме купи Шахтьор. Между другото, пристигнаха да гледат Росен Кирилов, това след това го разбрах. Прибрахме се в „ Бояна “ и видях на телефона 50 пропуснати повиквания. Обадих се и трябваше незабавно да отида. Мениджърът ми сподели, че са пристигнали да гледат различен футболист, само че взимат мен. Казах – зависи, в случай че се разберем, ще ме вземете.
- Престоят срещи на „ лъвовете “ с Ейре на ст. „ Васил Левски “ и посещение на Уелс – какви са възможностите ни против тези два противника?
- Някой ще каже 50:50, тъй като постоянно преди мач е 50:50. В интерес на истината не виждам доста огромни шансове. В момента Ейре са по-силни от България, само че не постоянно по-добрият побеждава. Уелс е реализуем съперник. По-скоро тях можем да бием, само че първо би трябвало да се оправим с Ейре.
- Чувстваш ли се българин?
- Да, изрично. Много пъти приказвам с другари, към този момент 21 години съм в България. От 2008 година към този момент непрекъснато съм тук. Като отида в Сърбия или при майка ми в Босна, на втория-третия ден ми се прибира. По принцип в Сърбия нямам нищо, роден съм в Босна и Херцеговина. Но два дни отвън София и България, и ми се прибира. Тук ми е най-добре. Намерих себе си тук.
- Как ти се отрази войната в Югославия?
- Много пъти се чудя дали да напиша една книга. При мен е доста комплицирано самото начало на футболната кариера, войната. 1991 година подписах със Сутиеска в остаряла Югославия. Отидох там на 18 години, шест месеца по-късно отидох в казарма през януари 1992 година Март месец стартира войната и по време на войната един ден в казармата се брои за три. Демек за шест месеца изкарах година и половина. Баща ми сподели, че съм дотук и се връщам да играя. Имаше КПП-та, трябваше ти позволение да можеш да излезеш. Отидох за едно изявление за един вестник и демонстрирах на границата, а митничарят ме пита къде съм се изгубил една година? Така ме пуснаха.
- Как стана снайперист в казармата?
- Имахме пукотевица и видяха, че съм добър.
- И от този момент стрелял ли си?
- Е, не съм убивал човек, само че съм стрелял, да. От време в точния момент отивам на стрелбище. Но не е моето, не ме кефи. Дори на лов ме водиха…
- Кой те кръсти Стената в Партизан?
- Дамир Чакар, в една стая бяхме. Бяхме доста прекрасен тим, доста положителни другари и се бъзикахме. Имаше една песен; „ Кой е най-хубавият футболист? Сашевич! Кой е най-хубавият механик? Драган Чилич! Кой е най-силният? Предраг Пажин! “ Казваше – по-добре да те удари трен, в сравнение с да те удари Пажин!
- Поддържаш ли връзка с някой от някогашните ти съотборници в Партизан, в Левски?
- Честно казано, не. Със Саша Илич се чух преди една година. Повечето не са в Сърбия, а някъде по чужбина, само че нямаме контакт, даже и със съотборниците ми от Левски.
- Кое е обичаното място за теб и приятелката ти?
- Любимото място е в квартал „ Изток “ в жилището. Като се приберем вечер – безшумно, умерено, уютно. Почиваме си двамата след тежък ден.
- Предраг, здравей! Радостни сме да те приветстваме с „ Добре пристигнал “ в предаването „ Код Спорт “! Как си? Липсва ли ти футболът или бизнесът напълно е заел вниманието ти?
- Липсва, да. В момента обстановката е доста тежка и футболът ми липсва.
- Защо избра да станеш съучастник във компания за бои, в сравнение с да продължиш да се занимаваш с футбол?
- Не тъкмо съм се отказал от футбола. Просто, с изключение на футбола, в живота би трябвало да правиш и други неща. Не съм се отказал от футбола, просто сега съм си дал отмора.
- Как се отрази COVID-19 на бизнеса ти?
- Както и при всички, и при нас е по този начин. Работата е намаляла. Работи се, само че не е както беше преди рецесията.
- Да поговорим малко за футбол. Не е загадка, че направи добра кариера – следиш ли какво се случва в Левски?
- Нормално е. Това е единственият тим, който проследявам през всички тези години в България.
- Как ще коментираш старта на „ сините “ в елитната група?
- Фалстарт. Много е тежка обстановката в Левски и все пак доста неприятно започнаха сезона.
- Каква е действителната цел на Левски предвид на ситуацията, в което се намира?
- Първо и главно е, че по някакъв метод би трябвало да оцелее. Не знам по какъв начин ще стане това нещо. Ако не съумеят да се измъкнат от тази тежка обстановка, каква цел да имат тогава?
- Да останат в групата.
- Така се обрисува, тъй като в последно време, който пристигна на „ Герена “, си потегля с три точки, което не е доста добре.
- Защо се стигна до рецесията, в която изпадна „ синият “ клуб?
- Не знам, от години е по този начин. Не помня по кое време за последно спечелихме някакъв трофей. Беше през 2009 година и от този момент единствено вървим надолу. Дали е неприятна политика на ръководството? С прехвърлянията сигурно е неприятна политика, тъй като доста слаби задгранични футболисти през последните десетина години минаха през Левски и нищо не се направи. Жалко е и че се натрупаха задължения поради същите неприятни футболисти. Много неща са навързани.
- В едно твое изявление казваш, че треньорите в Левски наподобяват на играчи от „ Плейстейшън “.
- Така беше, да. Просто се сменят, а не виждат, че е напълно различен казусът. Не е проблем треньорът, казусът е доста по-дълбок. И ти може сега да си треньор там, нищо няма да се промени към по-лошо.
- Кой съгласно теб носи виновност за създалата се обстановка? Левски няма купа и купа от 11 години…
- Всичко е навързано. Не може тъкмо да посочиш един човек. Всички, които от 2009 година насам ръководят Левски, са отговорни.
- Ще успее ли Наско Сираков да избави Левски от банкрут? Като че ли това вълнува най-вече „ синята “ общност…
- Между другото, пристигнах в Левски, тъкмо когато Наско беше изпълнителен шеф. Той е доста кадърен човек и съм уверен, че ще направи всичко допустимо да оправи нещата. Ясно е, че самичък няма да се оправи.
- Дали обаче ще има кой да му помогне, тъй като доста задължения са насъбрани?
- Да, това е казусът, само че знам, че Вълка няма да се съобщи. Това е сигурно.
- Как гледаш на привличането на чужденци в българските тимове? Нужни ли са те изобщо? Трябва да кажем, че и ти пристигна като чужденец.
- Това е правилно, само че сякаш по наше време идваха доста по-качествени футболисти. Поне на едно равнище с българските играчи. Напоследък идват доста чужденци със съмнителни качества. Дори с две-три съсловия под българите. Не утвърждавам закона – ето, да вземем за пример Лудогорец играе с 11 чужденци. Български тим без един българин да играе. Всичко това унищожава българския футбол.
- Но нито Левски, нито ЦСКА могат да спрат превъзходството на Лудогорец.
- Те работят вярно, обаче какъв брой е добре това за българския футбол? Те гледат себе си. Според мен този тим въобще не е за българския футбол. Трябва да играе единствено европейски мачове вероятно.
- Как се стигна до твоя трансфер от Партизан (Белград) в Левски?
- Малко е комплицирана обстановката, тъй като стана през 1999 година Преди да дойда в Левски, отидох на 10-дневни проби във Вердер (Бремен). Имаше закон и макар че имах изминал контракт, в случай че в границите на месец не подпишех нов, имаха право да желаят трансферна сума. Станаха всякакви неща – не ме пускаха да играя, немците желаеха утвърждение от Партизан, с цел да мога да играя надзорен мач. Както и да е, най-после желаеха голяма сума и пропадна прехвърлянето. Върнах се отчаян в Сърбия, упражнявах за здраве и един ден ми се обади един общ другар с Люпко Петрович. Каза, че ме търсят от Левски. Тогава споделих: „ Каква България? Аз пристигам от Германия, от Вердер (Бремен)! “ Приятелят ми сподели да отида, да видя и в случай че не ми хареса, да се върна. Така и стана.
- Как те одобриха тогава на „ Герена “?
- Имах голям шанс, че като пристигнах, незабавно отидохме на подготовка в Германия. Върнахме се и имахме контрола с Анортозис пред 15 хиляди индивида. Не имах вяра, че един другарски мач може да събере толкоз почитатели. Имах шанс, че на мача за УЕФА с АПОЕЛ вкарах гол и тогава ме одобриха. С този мач почитателите ме заобичаха.
- Има ли разлика сред публиката на Партизан и тази на Левски?
- И двете са страхотни! Въпреки че сега на Левски са доста по-малко и почитателите са разграничени, до момента в който на Партизан постоянно вървят най-малко по 3-4 хиляди индивида. Не мога да направя разлика. Много са темпераментни, доста са положителни и двете агитки.
- Коя беше най-успешната година в кариерата ти?
- Като цяло през цялата ми кариера пет пъти бях първенец на разнообразни страни. Четири пъти завоювах купата. Годината ми в Левски ми беше най-хубава – взехме и купа, спечелихме и купата, играхме добре в купата на УЕФА.
- Защо обаче остана единствено една година на „ Герена “? Оттам те продадоха на турския Коджаелиспор.
- Да, имаше преференциална оферта. Нали знаете по какъв начин е в България? Щом излезе хубава оферта, не се чака, а незабавно се продава.
- Ти беше ли склонен тогава да отидеш?
- Не доста, почтено казано. Особено не ми се ходеше в Турция. Но не можах да се върна в България, споделиха ми да остана там.
- Откъде потегли информацията, че си бил „ заловен “ от ЦСКА в решаващия мач на Левски за шампионската купа с „ алените “?
- От моя другар Игор Марковски.
- Датата е 13 май 2000 година и ще се запомни с кървавия гол на Георги Иванов-Гонзо.
- От Игор Марковски (б.р. – тогава пресаташе на ЦСКА) потегли всичко. Направи „ Хари Потър “ приказка. Не знам от кое място му хрумна това нещо. Защо мен тъкмо? Имаше цяла седмица до мача, пък с някакви писалки са ме записвали… Сашо Диков тогава беше най-активен и сега, в който го попита за записа и за тази писалка, той спря.
- Ти трябваше да пуснеш Бербатов да вкара гол, нали?
- Трябваше, да. И всичко случило се на мача, все едно Игор Марковски беше прав. Защото в главата ми бе, че съм упрекнат, че продавам мача. Правих тъпи, детски неточности, само че за шанс спечелихме.
- Може би тогава след Гонзо, ти си бил най-радостен.
- Много пъти съм гледал запис на гола. След него качих Гонзо на раменете и го носих. Имах един потник под футболната тениска и на него пишеше: „ Сам против всички. “ Много ми беше тежко душевен по време на мача. Постоянно мислиш да не сбъркаш, да не сбъркаш и тъкмо тогава правиш неточност.
- Спомена, че Люпко Петрович доста те е желал на „ Герена “ – по какъв начин се работеше с него?
- О, Люпко е свръхестествен треньор! Удоволствие беше да се работи с него!
- Човек, който е водил Цървена звезда, взима футболист от Партизан.
- Той доста се има с футбола. Няма секрети за него. След това работихме дружно в Китай за една година. Страхотно, хубави тренировки. Много огромен стратег. Ако желае да не загуби, ще направи тъй че да не падне.
- Имал ли си спорове с него?
- Не, даже като бяхме в Китай непрестанно бяхме дружно. Миналата година, до момента в който беше в ЦСКА, се виждахме доста постоянно.
- Трудно ли ти беше в Китай?
- Не. Слагам го след Левски и Партизан. Но за 19 години професионален футбол най-хубавото ми време беше в Китай.
- Много хора не привикват там с метода на живот.
- Като отидох за първи път през 2002 година с Люпко в Пекин, паснах доста. Просто ми харесва тази страна. След това отидох квалифициран, към този момент знаех манталитета. Усмивка и всичко е окей.
- Обаче би трябвало и да играеш добре.
- Аз играх добре. Най-хубавата ми форма беше на 32-34 години. Тогава играх най-добре.
- Какво ще кажеш за Украйна?
- Голяма неточност. Не е моята страна, не е моят футбол, не е моят нрав.
- Кое не ти хареса там?
- Не ми харесва футболът, не ми харесва манталитетът, не ми харесва методът на живот, тренировките. Всичко е комунизъм, изнервяне, електроника, цифровизация, проценти. Всичко е изчислено. Собственикът на Шахтьор е доста богат човек и държи всичко да е топ. Много тежко беше. Но моята генерация сме пионери. Оттогава започнаха да вършат Шахтьор това, което е сега. Всяка година е или в Шампионска лига, или в Лига Европа.
- Но изискванията за футбол в базата са страхотни.
- Да, само че към този момент базата не съществува. Но в действителност там единствено мислиш за футбол. Всичко друго ти е предоставено.
- Защо се съгласи да вземеш български паспорт?
- Още до момента в който играх в Партизан, имах някакви мачове за „ Б “ националния тим на Югославия, само че неофициални – против Канарски острови, събирателен тим на Тенерифе. Беше преди европейското в Белгия и Холандия през 2000 година Подписах с Левски и тогава Херо беше селекционер. Всеки мач даваше някакви оценки за чужденците и разбрах, че ме желае в националния тим. След това Херо стана треньор в Левски, а Стойчо Младенов - народен селекционер. Иван Вуцов, лека му пръст, ми предложи да играя. Отидох в Сърбия и споделих, че имам предложение от българския народен тим. Ще ме викате ли за европейското? Ами, зависи от теб. Разбрах защо става въпрос и се съгласих да взема български паспорт.
- Кой беше първият ти мач за българския народен тим?
- Контрола с Белгия на „ Герена “. Загубихме с 1:3, само че беше огромно наслаждение. Вашите сътрудници – публицисти ми споделиха, че наложително би трябвало да науча българския химн да го пея и го пеех на първия мач.
- Беше част от състава ни на европейското състезание в Португалия през 2004 година Можеше ли да се представим по-добре?
- Разбира се, че да. Много постоянно се сещам, като чета вестници и написа за последното ни класиране. Можехме, просто доста неточности допуснахме тогава. Преди европейското, приключихме шампионата в Украйна, прибрах се в България. Пламен Марков беше треньор и ми сподели да си умря 5-6 дни. А преди европейско да почиваш 5-6 дни… Разбира се, аз не съм почивал, а съм упражнявал да подкрепям някаква форма. Изненадващо имахме една подготовка на Панчарево и някакви проучвания. Толкова бях изтощен, че въобще не можах да се оправя до европейското. Спринтове, бегови извършения и до ден-днешен не разбрах за какво стана това. Според мен подготовката беше неправилна. Имахме добър тим и това го показахме и в квалификациите, които минахме доста леко. Гледах запис и на трите мача. Не беше действително 0:5 в полза на истината. При 1:0 имахме едно или две положения на Янкович. Но като изпуснеш, всичко потегля надолу, навързват се грешките една след друга. Не недооценявам Швеция, който беше доста мощен тим. Ама ние не бяхме толкоз слаби. Повтори се мачът от Чехия, когато паднахме с 0:6. Също не бяхме за 0:6, само че по този начин се получи. Седем удара, шест гола. Това е статистика.
- Кой е най-силният ти мач за националния отбор на България?
- Срещу Холандия на „ Васил Левски “. Тогава ме купи Шахтьор. Между другото, пристигнаха да гледат Росен Кирилов, това след това го разбрах. Прибрахме се в „ Бояна “ и видях на телефона 50 пропуснати повиквания. Обадих се и трябваше незабавно да отида. Мениджърът ми сподели, че са пристигнали да гледат различен футболист, само че взимат мен. Казах – зависи, в случай че се разберем, ще ме вземете.
- Престоят срещи на „ лъвовете “ с Ейре на ст. „ Васил Левски “ и посещение на Уелс – какви са възможностите ни против тези два противника?
- Някой ще каже 50:50, тъй като постоянно преди мач е 50:50. В интерес на истината не виждам доста огромни шансове. В момента Ейре са по-силни от България, само че не постоянно по-добрият побеждава. Уелс е реализуем съперник. По-скоро тях можем да бием, само че първо би трябвало да се оправим с Ейре.
- Чувстваш ли се българин?
- Да, изрично. Много пъти приказвам с другари, към този момент 21 години съм в България. От 2008 година към този момент непрекъснато съм тук. Като отида в Сърбия или при майка ми в Босна, на втория-третия ден ми се прибира. По принцип в Сърбия нямам нищо, роден съм в Босна и Херцеговина. Но два дни отвън София и България, и ми се прибира. Тук ми е най-добре. Намерих себе си тук.
- Как ти се отрази войната в Югославия?
- Много пъти се чудя дали да напиша една книга. При мен е доста комплицирано самото начало на футболната кариера, войната. 1991 година подписах със Сутиеска в остаряла Югославия. Отидох там на 18 години, шест месеца по-късно отидох в казарма през януари 1992 година Март месец стартира войната и по време на войната един ден в казармата се брои за три. Демек за шест месеца изкарах година и половина. Баща ми сподели, че съм дотук и се връщам да играя. Имаше КПП-та, трябваше ти позволение да можеш да излезеш. Отидох за едно изявление за един вестник и демонстрирах на границата, а митничарят ме пита къде съм се изгубил една година? Така ме пуснаха.
- Как стана снайперист в казармата?
- Имахме пукотевица и видяха, че съм добър.
- И от този момент стрелял ли си?
- Е, не съм убивал човек, само че съм стрелял, да. От време в точния момент отивам на стрелбище. Но не е моето, не ме кефи. Дори на лов ме водиха…
- Кой те кръсти Стената в Партизан?
- Дамир Чакар, в една стая бяхме. Бяхме доста прекрасен тим, доста положителни другари и се бъзикахме. Имаше една песен; „ Кой е най-хубавият футболист? Сашевич! Кой е най-хубавият механик? Драган Чилич! Кой е най-силният? Предраг Пажин! “ Казваше – по-добре да те удари трен, в сравнение с да те удари Пажин!
- Поддържаш ли връзка с някой от някогашните ти съотборници в Партизан, в Левски?
- Честно казано, не. Със Саша Илич се чух преди една година. Повечето не са в Сърбия, а някъде по чужбина, само че нямаме контакт, даже и със съотборниците ми от Левски.
- Кое е обичаното място за теб и приятелката ти?
- Любимото място е в квартал „ Изток “ в жилището. Като се приберем вечер – безшумно, умерено, уютно. Почиваме си двамата след тежък ден.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ