300 – Битката при Термопилите
Предполагам множеството от вас са гледали кино лентата „ 300 “, където става въпрос за епичния конфликт сред 300 спартанци и многомилионната персийска войска на Ксеркс. В реалност персите били образували съюз с гръцките градове страни и броят им в началото е бил някъде към 7000.
Въпросната борба стартира, тъй като персите са желали да завладеят целия свят – Анатолия, Лидия, Юдея, Месопотамия и Египет просто не им били задоволителни. Спартанците, знаейки, че нямат никакъв късмет против толкоз огромна войска, трябвало да измислят проект, с който да забавят Ксеркс до момента в който атиняните изградят флотата си. Разчитайки на брилянтните си военни тактики, те решили да изпратят дребна армия да се бие с персите, жертвайки боец по боец, до момента в който всички не загинат. Малката им войска се справила добре и блокирала единствения път, през който персийската войска можела да мине, принуждавайки я да навлезе в техен проход, където големият им брой не бил от голяма важност.
Обучението на спартанските бойци е тъкмо разказано във кино лентата. То е започвало още при раждането, когато бебето е деликатно оглеждано, с цел да се ревизира дали е с верния размер и дали има някакви деформации. Ако са били открити такива, бебето не е одобрявано (иначе казано, хвърляли са го от скала). Официалното образование започвало на 7-годишна възраст. Отвеждани са в групи с други момчета, където години наред са упражнявали всекидневно и са практикували битка и бойни изкуства. Хранени са тъкмо с толкоз храна, едвам не умрат, тъй като по този начин се учели да крадат, с цел да не умрат от апетит. Ако били хванати да крадат обаче, били наказвани сурово. Наказания имало и когато не успявали да дават отговор малко и изобретателно на въпроси. Това изяснява за какво постоянно са можели да затапват враговете си с епични реплики. Много от най-запомнящите се реплики от кино лентата са директни цитати от записките на историците. Ето няколко образеца:
Тежкото образование продължавало до 12-годишна възраст, когато момчетата получавали по една дреха и никакви обувки. След това били изпращани да живеят измежду природата, изложени на суровото време и дивите животни, с цел да се научат на техники за оцеляване. От 13 до 20 години момчетата взели участие във „ военни игри “, при които доста от „ участниците “ свършвали мъртви или ранени. Обучението приключвало на 20-годишна възраст, само че те продължавали да живеят в казармите до 30 години, след което им било разрешено на се женят, да имат деца и да живеят като жители. Оставали в армията до навършване на 60 години, след което се пенсионирали. В множеството случаи умирали доста преди този момент.
Прелюдия
През пролетта на 480г. пр.н.е. в Гърция царял безпорядък. Носели се клюки за настъплението на персийския цар, придружаван от най-голямата войска, която светът е виждал. Единствената му цел била да подчини народа и да трансформира земята в нова сатрапия, западна граница на голямата Персийска империя. Група от гръцки градове страни, образуващи Елинската лига, се обединили в битка против нашествието. Съюзниците се били събрали в Кортинския провлак, в сърцето на Гърция, с цел да разискват войната.
В спартанската делегация, представляваща най-могъщия град в Гърция по това време и лидер на лигата, евентуално е бил и самият Леонид, един от царете на града. Всички били мощно разтревожени. Спартанците се съветвали с оракула на Аполон в Делфи, който в общи линии им споделил, че великият град ще бъде опустошен от синовете на Персей или всички в рамките на Лакедемон трябвало да оплакват гибелта на цар, изтичащ от родословието на Херакъл.
След това пристигнала делегация от Тесалия. Те говорели за идеалното място, където да спрат настъплението на персите. Това било стеснен проход със стръмни стени под връх Олимп – Темпийската котловина. Бързо били събрани 10 000 хоплита и изпратени на север под командването на спартанеца Евнетус, само че в редиците бил и атинянския пълководец Темистокъл. Когато достигнали до Тесалия обаче, станало ясно, че Темпийската котловина не била единствения път за персите и на всички места гъмжало от сътрудници на Персия и гръцки предатели. Били принудени да избягат, когато персийската войска прекосила планините през различен проход в Сарантапоро.
Този неуспех бил позорен за Елинската лига. В Атина нараствало недоволството от промените на Темистокъл, който вложил доста запаси в нови кораби и пренасочвал хора от пехотата към флотата. Именно атиняните победили персите 10 години по-рано в борбата при Маратон и някои изрязвали предпочитание отново да се изправят против тях на същото място. За да имали някаква вяра да се опрат на персите по море, всеки атинянин бил необходим, оставяйки борбата по суша на спартанците и мъжете от другите градове.
Бил извършен втори конгрес, на който Темистокъл разкрил нова тактичност. При марша към Темпийската котловина той добре огледал района и разкрил идеалното място да спрат персите, както по земя, по този начин и по вода. В северния завършек на остров Евбея имало стеснен проход с ширина 10км, а 65км на запад се намирал даже по-тесния проход Термопили, сврян сред планините и морето. Армията и флота можели да удържат многочислена войска в залива, което било добре, тъй като тъкмо такава се била насочила натам. Флотата на Атина щяла да бъде подкрепена с кораби от Коринт, Мегара и Егина. Спартанците трябвало да водят сухопътна армия, с цел да подсигурят Термопилите. Оставало им единствено да чакат.
Ксеркс I ги оставил да чакат до момента в който пролетта не отстъпила място на лятото и жаркото слънце не почнало да усложнява живота на гръцките хоплити, които носели тежки брони. Освен това на пълнолунието през август се засичали два фестивала – олимпийските игри и спартанската Карнея – които нямало по какъв начин да бъдат анулирани, без да се обидят боговете. Персийците били наясно с това и евентуално по този начин са го възнамерявали. Когато кръглата Луна осветила нощното небе, персийската войска навлязла от Древна Македония в Гърция.
В Спарта за нула време трябвало да измислят компромисен проект. Спартанците били доста набожни и не можели да рискуват да си навлекат гнева на боговете като изпратят цялата си войска по времето на Карнея. Вместо това решили да изпратят дребен първокласен отряд, предвождан от цар, с цел да се покаже какъв брой отдадени са на идеята с вярата хора от градовете, през които минават, да се причислят към тях и по този начин да съберат войска по пътя. Царят, който оглавил този първокласен отряд, бил Леонид. Той взел със себе си единствено опитни ветерани, мъже със синове, които били изпълнили дълга си към Спарта. Символизмът на тези дейности бил явен на всички в Гърция. При Адските врати щяла да се води борба до гибел.
Гърците вярвали, че Термопилите били основани за тази цел от боговете. Фокийците, които преди били окупирали района, в миналото издигнали 20-метрова стена посред прохода. Там Леонид разположил армията си, която се била напълнила с мъже по пътя. Всички се заели да поправят и укрепват стената, която била известна като Средната врата.
Едно нещо обаче тревожило Леонид. Когато дошъл, малийците го уведомили, че има тясна пътека през планините, която заобикаляла Термопилите. Царят не желал да разделя силите си, само че най-после изпратил 1000 фокийци да пазят пътеката. Те били неопитни бойци, само че познавали местността добре, а и вероятно щели да се изправят единствено против лека пехота, в случай че персийците решили да преминат от там.
На 65км от там, при другата теснина кипели сходни мерки. От северната страна на Евбея имало дълъг, еднакъв плаж, където гръцките кораби можело да бъдат ситуирани и бързо пускани в дълбоки води при потребност. Флотата елементарно можела да блокира проходите, само че не можели да рискуват персийските кораби да ги подминат и да нападат Атика или Атина.
Гръцката войска
Пехотата на гърците наброявала към 7000 души, най-малко по този начин написа Херодот. Това били 300 спартанци, 500 мантинейци, 500 тегейци, 1120 аркадийци, 400 коринтяни, 200 флоянци, 80 микенци, 700 теспийци, 400 тиванци и 1000 фокийци. В допълнение имало и към 2000 души помощни елементи.
По море гърците разполагали с 271 кораба, като 127 от тях били от Атина и Платея. Всичките били триреми, най-хубавите бойни кораби в Средиземноморието. Типичната атинска трирема била дълга 35 метра. Флотата била водена от Еврибиад, който имал малко опит в морските борби, само че знаел по какъв начин да се бие в отбрана.
Персийската войска
Размерът на персийската войска е обект на доста диспути. Херодот написа за 517 610 моряка, 1 700 000 пехота, 111 000 конница, 20 000 араби и либийци, 324 000 гърци. Това прави общо над 2.8 милиона души, а с подкрепленията армията може да е била от 5 милиона – към 7% от популацията на Империята. Някои по-модерни калкулации обаче поставят числеността на персийската войска на 300 000 души, което също е внушително и неведнъж повече от гръцките сили.
Във флотата на персите взели участие най-видните морски народи. Сред тях се откроявали финикийците, които били отлични навигатори и за разлика от гърците можели да направляват в намерено море през нощта. Общо във флотата на персите имало към 1200 триреми, 300 от които били финикийски.
Битката
В средата на август през 480г. пр.н.е., откакто предиздвикали гърците да чакат известно време, персите пристигнали. Сигналните огньове на североизток пламнали, известявайки за офанзивата. Три гръцки патрулни кораба били нападнати от 10 финикийски кораба и потопени. Финикийският патрул получил видимост към цялата гръцка флота и разкрил маршрут край прикрит риф, където три от корабите им заседнали. Гърците били толкоз ужасени от концепцията да се сблъскат с толкоз всесилен зложелател, че не създали нищо, с цел да ги спрат. Флотата излязла в морето, само че избягала на запад към теснините. Еврибиад бил съвсем ненужен като лидер. Според Плутарх той прекарал множеството от времето си настоявайки, че „ персите са невидими в морето “. Темистокъл, пълководец на по-голямата част от контингентите във флота, се намесил и въвел ред. Бягството може да е било тактика, с която да примамят персите в тесните проходи на Евбея и да ги вкарат в капан. Врагът обаче го очаквал. В последна сметка гръцките кораби се отдръпнали до Халкида, където чакали в сигурност за вести. Чак след 10 дни Аброник, другар на Темистокъл, който бил назначен за делегат сред Леонид и флотата, дошъл на дребен транспортен съд, носейки вести, че персийската войска лагерувала на север от Термопилите.
Гръцките шпиони, които пътували до Азия да наблюдават персийската войска, говорели, че тя наброявала милиони и целият континент бил обезлюдял. Маршът на армията вдигнал голям прашен облак, а земята се разтърсвала под краката им. Персийските скаути пристигнали при прохода малко откакто прашният облак се забелязал на хоризонта. Спартанците пренебрегнали конниците. Вместо това те решели дългите си коси, мажели телата си с олио и се борили или правели извършения, с цел да провиснал мускулите си. Скоро по-късно пристигнала формалната персийска делегация, която изискала гърците да пуснат оръжията си. “Molon labe ” – „ Елате и ги вземете! “, дал отговор Леонид. Друг спартанец, Диенекий, чувайки от локалните, че врагът разполагал с толкоз стрелци, че стрелите можели да засенчат слънцето, дал отговор: „ Чудесни вести. Ако мидийците скрият слънцето, още по-добре за нас – ще се бием на сянка. “
В продължение на два дни по-късно брегът бил връхлетян от стихия. Когато взела да утихва, гръцката флота се върнала на поста си на нос Артемизий, което било огромно облекчение за Леонид. Вражеската флота останала скрита от погледа и скоро пристигнали вести, че повода за това била бурята, която разрушила доста от корабите им.
9 август
На 5-ия ден от идването на персите, те нападнали. Мидийците водели тази офанзива, която трябвало да разбие дребната гръцка войска при Термопилите. Въпреки, че били привикнали с планините и добре въоръжени и бронирани, страните на прохода били прекомерно стръмни за нанагорнище, а пред тях била месомелачката – групировката фаланга.
Липсата на място попречила на мидийците да употребяват лъковете си, по тази причина те влезнали в близка борба. Мидийските копия били къси, а щитовете им – плетени. Гърците имали дълги копия и тежки бронзови щитове, които ги предпазвали от врата до коленете. Същите, въпреки и малобройни, разполагали с задоволително хора, с цел да сменят редиците във фалангата, позволявайки на мъжете да почиват. След през целия ден борби, мидийците били победени и на тяхно място пристигнали Безсмъртните.
Това било доста по-голямо тестване за гърците. Безсмъртните били елитна персийска войска, която постоянно наброявала 10 000 мъже, откъдето идва и името й. Всеки тежко ранен или погубен боец незабавно се заменял от нов, което създавало илюзията, че са безсмъртни.
Спартанците излезли на фронтовата линия, с цел да ги посрещнат и се блъскали непосредствено с тях. Тогава внезапно се обърнали и почнали да бягат, поставяйки щитовете на гърбовете си. Безсмъртните тръгнали след тях, само че спартанците бързо се обърнали, подредили се още веднъж и заключили щитовете си. Така след известно време Безсмъртните трябвало да се отдръпват, носейки срам на Ксеркс. Гърците били изтощени от през целия ден борба на живот и гибел и прекарали нощта сами измежду труповете.
В късния следобяд, до момента в който Безсмъртните атакували, измежду гръцката флота още веднъж избухнали вълнения. Йонийски беглец от персийската флота дошъл, откакто бил плувал 15км под вода. Носел неприятни вести. Врагът бил изпратил 200 кораба на източния бряг на Евбея, за да заобиколят южната страна на острова и да изникнат в тил. Отново Темистокъл бил единственият пълководец, които имал съответно решение и желал да изпрати ескадра, която да посрещне втората персийска мощ. Било рисковано, само че имало вяра, че корабите, които били останали в Атина, ще атакуван персите, откривайки втори фронт против тях. Решили обаче първо да покажат на персите, че възнамеряват да се бият, с цел да ги обезкуражат, до момента в който част от флотата липсвала. Те се отправили към морето, където се срещнали с персите. Вражеската линия била доста по-дълга от на гърците, само че посредством гъста групировка и нападателни маневри, гърците избегнали заплахата от обграждане. При този конфликт заловили 30 противников кораба, което много успокоило гърците.
10 август
Друга стихия през нощта попречила на ескадрата да се насочи на юг. До следобеда гръцките адмирали получили вести, че 200 персийски кораба са попаднали в бурята и са се разрушили в скалистия източен бряг на острова. Добрите вести продължавали. 53 кораба пристигнали от Атина, с цел да им оказват помощ. Още една персийска ескадра била унищожена. Леонид удържал Термопилите към този момент втори ден. Всички гърци се надявали, че персийската войска ще стартира да гладува, в случай че не може да продължи, тъй като мястото на лагера им не можело да поддържа толкоз доста хора.
11 август
Тогава се случило немислимото. На третия ден персийската флота нападнала с цялостна мощ. Планът им бил да пробият гръцката линия и да стигнат до отбраната в Термопилите. Гърците се изтеглили, с цел да пазят проходите и доста скоро персите се изправили против тях. Последвалата борба направила предходните конфликти с персийските кораби да наподобяват като детска игра. Положението било отчайващо. Цял ден персийските кораби се тъпчели в теснините, а гърците се опитвали да ги спрат. Половината от атинските кораби били отвън строя. Накрая персийската флота се отдръпнала с рухването на нощта, само че нямало никакъв късмет гърците да удържат още един ден. Дори Темистокъл осъзнал, че му е необходим авариен проект за отдръпване от Артемизий. Преди да бъде взето решение обаче, трябвало да получат вести за това по какъв начин се е справил Леонид.
Откакто персите били възпрени при Термопилите през първите дни, Ксеркс изпращал сътрудници да разпитват локалните за терена. Родните персийски земи са планински и той знаел, че рядко имало проход, край който да няма обиколен път. След втория ден сражения, гръцки изменник отишъл при него. Неговото име било Ефилат и той предал родината си за торбичка с пари. Разказал на Ксеркс за планинска пътека, която минавала над прохода. Дори предложил да преведе персите.
Леонид очаквал, че по пътеката може да мине единствено лека пехота, само че това била огромната му неточност. Безсмъртните, които упражнявали в планината, били изцяло способни да се изкачат, макар стръмнината на пътеката. Всичките 10 000 елитни бойци под командването на Хидарн поели от там. Те тръгнали по залез-слънце и минали няколко километра на запад по пътеката, която елементарно се виждала на пълнолуние. След няколко часа Безсмъртните се оказали на 1500м от Леонид. Фокийците се изненадали и паникьосали от дъжда персийски стрели. Оттеглили се до непосредствен рид, където чакали пряк конфликт. Безсмъртните обаче ги пренебрегнали и обърнали на запад.
Един йонийски беглец предизвестил Леонид за идването на Безсмъртните в тил. Не е несъмнено дали в действителност не е бил персийски сътрудник, изпратен да всее суматоха измежду гърците, с цел да бъдат по-лесно победени. Леонид повикал командирите си им споделил какво ще се случи. Царят и неговата персонална защита щели да останат непременно. На останалите било подредено да изоставен, с цел да се бият различен ден. Теспийците, предвождани от Демофилий, знаели, че техният град ще е първият по пътя на Ксеркс и отказали да изоставен. Същото се случило с тиванците, които останали да се бият като лека пехота. Общо в Термопилите останали 1500 мъже, а останалите се качили на корабите и избягали на юг. „ Закусете добре, тъй като през днешния ден ще вечеряме в пъкъла! “ – споделил Леонид на хората си в последния ден от отбраната на прохода.
На 19 август гърците от два дни задържали позиция, биейки се на смени. Те знаели, че това е последният им ден и желали да нанесат колкото се може повече провали на персите. Когато персите настъпили от запад, гърците формирали единична фаланга и излезли пред Средната врата, с цел да ги посрещнат. Там излезли навън пред цялата персийска войска. Персийската пехота била подтиквана от камшици и се размазвала в щитовете на гърците. Това били леко въоръжени мъже, събрани от земите на Империята и задачата им била постепенно да пробият гръцката линия и да обезвреждат преимуществото, което дългите копия им давали. Когато върховете на гръцките копия били строшени, присъединила се елитната пехота. Преди последната борба тиванците се предали на Ксеркс, както Леонид бил очаквал.
Ксеркс заповядал всеки мъж да се бие до гибел. Отново командирите юрнали войските си напред. Мнозина перси били стъпкани до гибел от другарите си. Други, които били изблъскани встрани, се удавили в морето. По думите на Херодот никой не можел да преброи мъртвите.
Спартанците и теспийците, с изпочупени копия, извадили мечовете си и траяли да се бият. При този финален конфликт се сбъднало видението на оракула – Леонид бил покосен. Гърците четири пъти отблъснали персите, преди да се доберат до тялото на царя си и да го приберат. В този миг от планинския проход пристигнала втората персийска мощ.
Напълно обградени, изтощените гърци се отдръпнали за последно зад стената и образували фаланга. Това била последната им отбрана – с извадени мечове, в случай че имали такива, или със зъби и нокти, в случай че нямали мечове. Накрая персите, прииждащи към стената, ги заобиколили и ги надделели.
Битката при Термопилите завършила. Леонид и 300-та спартанци били мъртви, също като 700-те теспийци, които се били до тях. Персите били изгубили 20 000 мъже, въпреки Ксеркс да се опитал да прикрие този факт, като погребал огромна част от тях скрито. Оставил единствено 1000 тела, които армията му да види, когато премине през прохода.
В спарта било бит да се организира огромна гала при гибелта на цар. Вестоносци разнасяли новините из цялата страна, а дамите обикаляли из столицата и удряли по котел. Леонид обаче не получил даже заравяне. Ксеркс наредил главата му да бъде отрязана и набучена на прът. Останалите гърци били заровени, с цел да се прикрие това какъв брой малко мъже са се опрели на могъщата му войска и с цел да се подсети на бойците му, че спартанците въпреки всичко били смъртни.
Легендарната отбрана на гърците при планинския проход съвсем не забавила настъплението на Ксеркс. Четири дни очакване и три дни битка – героизмът на Леонид спечелил единствено седмица на сънародниците му. Обезлюдената Атина скоро била плячкосана.
Въпреки всичко борбата при Термопилите не била неуспех. Нашественическата войска понесла тежки загуби и това се отразило на морала измежду персите. Ефектът върху гърците бил безспорен. Когато войната свършила и гърците най-сетне победили персите, те открили празници в чест на Леонид и смелите гърци и издигнали монументи на бойното поле.
Легендата за Леонид и 300-та спартанци е жива и до през днешния ден. Историята в никакъв случай няма да не помни по какъв начин 7000 смели гърци са се изправили против милиони перси. Спартанците и теспийците са научили света на това какво реализира куражът в лицето на невъзможното.
Бележка: Числеността на двете армии е обект на разгорещени диспути от години и има разнообразни сведения и източници, които цитират разнообразни цифри. Сигурно е обаче, че персите са имали голямо числено предимство над гърците.
