Предполагам, че се изисква много кураж, за да отглеждаш деца“,

...
Предполагам, че се изисква много кураж, за да отглеждаш деца“,
Коментари Харесай

Не мога да ти кажа НЕ, слънчице! - какво не трябва да казваме на децата си

„ Предполагам, че се изисква доста кураж, с цел да отглеждаш деца “, споделя Джон Стайнбек в „ На изток от парадайса “. И това е несъмнено.

 Изисква се доста кураж, с цел да можеш всекидневно да даваш обич, да насочваш в вярната посока и да се грижиш за дребосъче, което занапред се построява. Понякога се изисква много кураж, единствено с цел да преминеш през компликациите на деня. А най-трудното за един родител е да откри кураж и да си признае, когато е сбъркал. Често изричаме неща по табиет, от неспокойствие или от в действителност положителни планове, които обаче са доста нездравословни за дребните. Не можем да върнем думите си обратно – само че най-малко бихме могли да спрем да ги изричаме отсега нататък.

Това са 25 неща, които децата ни не трябва да чуват от нас:

Не бъди печален (ядосан, сърдит).

 Детето се усеща по този начин, както се усеща. Не можем да направляваме метода, по който се усещаме. Научете детето да разпознава и схваща страстите си, да ги преодолява, вместо да ги отхвърля.

Ти четеш доста по-добре от Ники!

 Не окуражавайте детето си да се съпоставя с приятелите си. Помогнете му да се концентрира върху личния си напредък и развиване. Не е нужно да се усеща по-велико от другите и да гради триумфа си върху техните дефекти.

Ти си съвършеното ми ангелче!

 Това кара детето ви да мисли, че очаквате от него да е идеално. Това води до ниско самочувствие и втълпяване на боязън от неуспех. Вместо това, обичайте ги несъвършени, каквито са всички хора.

Ох, за какво не си като брат си/сестра си.

 Всяко дете е неповторимо и особено. Окуражавайте го да бъде най-хубавата версия на себе си – а не реплика и зле скалъпена версия на някой различен.

Не мога да ти кажа " Не ", слънчице!

Децата имат потребност от граници, с цел да се усещат в сигурност и с цел да образуват привички за положително държание. Не се опасявайте да дисциплинирате детето си и да му задавате ясни ограничавания.

Знам, че не си желал да удариш брат си.

Разбира се, че е искал/а. Разберете за какво.

Казах ти аз, че по този начин ще стане!

На вас харесва ли ви някой да ви каже по този начин? В случай, че ви се е отдала опция да произнесете тази „ велика фраза “, то най-вероятно детето ви към този момент си е изпатило и си е взело поука от случилото се.

Би трябвало да се засрамиш от себе си!

Децата, които усещат позор, се трансформират в нападателни и нестабилни възрастни.

Така възпитаваме децата от генерации!

Идеята, че нещо постоянно е било правено по избран метод не е основателна причина да продължите да го вършиме по този начин.

Докато живееш под моя покрив, ще спазваш моите правила!

Детето може да употребява тази опасност като съображение да избяга от у дома. Дори и да не го направи, ще се усеща като в капан и нежелано в личния си дом.

Не ме карай да анулирам празненството за рождения ти ден!

Когато употребявате закани, които не можете или не желаете да извършите, това единствено подкопава престижа ви.

Защото по този начин споделих.

Ако детето не е напълно наясно с някои от разпоредбите, отделете време да му го обясните. Малкото би трябвало да е наясно с нуждата, от която произлиза това предписание. Вие бихте ли спазвали правила, които не разбирате или с които не сте съгласни?

Ти ме ядосваш (натъжаваш, дразниш)...

 Детето ви не е отговорно за вашите страсти. Такива изречения го учат да трансферира отговорността за личните си прочувствени положения върху близките, вместо да се пробва да преработи отрицателните си преживявания независимо.

Оф, какво пък ти би трябвало в този момент?

 Учете децата си, че потребностите им са значими. Това ще им помогне да се трансфорат във възрастни, които се грижат за себе си.

Държиш се като бебе.

 Раздразнено ли е детето ви? Или нервно? Превъзбудено? Уплашено? Нервно? Не ги засрамвайте! Помогнете им да преминат през тези отрицателни положения.

Големите деца не се плашат от такива неща!

 Не подценявайте страховете на детето си. Вместо това, бъдете образец за това по какъв начин се преодоляват.

Побързай!

 Тази фраза е една от най-често срещаните и неефективни. Тя няма да накара детето ви да побърза. Само ще го стресира.

Нищо ти няма. Добре си!

 Позволете на детето единствено да взема решение добре ли се усеща или не.

Успокой се. Не е огромна работа.

 Може и да не е огромна работа за теб – само че за детето ти е! Ако желаете да споделя значимите неща с вас, когато порасне, ще се наложи да слушате за „ дреболиите “ в този момент. За тях всичко е значимо.

Спри да плачеш!

 Децата имат потребност да показват страстите си. Не ги учете да ги прикриват и консервират.

Изяш си зеленчуците! Полезни са.

 Това че храната е потребна, не усъвършенства автоматизирано вкусовите й качества. Не започвайте лекции за здравословното хранене, в случай че не можете да извършите зеленчуците вкусни или най-малко яденето им занимателно за детето.

Не бива да хапвам. Имам потребност да отслабна.

 Всички имаме проблеми с метода, по който изглеждаме. Но не е нужно да ги споделяте с децата си. По-добре бъдете образец за човек, който харесва и приема себе си, подобен, какъвто е.

Ако ядеш доста сладолед, ще надебелееш.

 Съсредоточете се върху здравето и щастието, а не върху външния тип. Децата ви са красиви тъкмо такива, каквито са.

Чудесно че, че вкара гол през днешния ден. Сигурно идващия път ще вкараш два.

 Празнувайте триумфа. Не го омаловажавайте, като очаквате повече.

Толкова си добър през днешния ден. Защо не си всеки ден подобен?

 Не им отнемайте успеха. Оценете положителното държание, вместо да вършиме рецензия, прикрита зад комплимент.

„ Родителите могат единствено да дадат добър съвет и да ни упътят в вярната посока, само че окончателното образуване на характера ни е в личните ни ръце “, написа Ане Франк. Всички се опитваме да създадем най-хубавото, на което сме способни. Работим крепко, с цел да дадем опция на децата ни да тръгнат по добър път и да вземат в ръце личната си орис. Не можем да направляваме пътят им. Можем единствено да се надяваме, че сме им дали задоволително мъдрост, обич и почитание, което да носят със себе си, вървейки по него.

Инфо: www.webstage.bg

Източник: uchiteli.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР