„Не е революционен“: Бюджет 2023 мина на първо четене в парламента
Предложеният от Министерския съвет Закон за държавния бюджет за 2023 година мина на първо четен е в Народното събрание. Проектът, направен от Асен Василев, бе признат със 156 гласа „ За “, 71 гласа „ срещу “ и 1 глас „ въздържал се “.
Подкрепата си дадоха от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи, а от Българска социалистическа партия, „ Възраждане ” и „ ИТН “ гласоподаваха „ срещу ”.
Предложеният от Министерски съвет проектобюджет за актуалната година е съгласуван с Маастрихтските критерии за недостиг до 3% от Брутният вътрешен продукт, като това би трябвало да бъде реализирано без увеличение на налозите и без да се лимитират обществените заплащания.
Предложеният бюджет е образуван на база прогноза от 1,8% растеж на Брутният вътрешен продукт и 8,7% средногодишна инфлация. Предвижда се приходите да са в размер на 69.5 милиарда лева, а разноските – 74 милиарда лева
Минималната работна заплата се резервира на 780 лв..
Основните терзания и рецензии против плана на Бюджет 2023 бяха свързани със надценените доходи, взимането на 100% от облагата на държавните сдружения и заложеното увеличението на дълга с по 10 милиарда лева годишно.
Финансовият министър Асен Василев призна, че приходната част е „ напрегната “, само че увери, че е изпълнима. Относно разходната – сподели, че тя ще разреши естественото действие на всички държавни системи. Той акцентира, че се резервират ставките на всички налози, като се изключи тази на газа, за който е планувано връщане назад на 20% поради успокояването на интернационалните пазари.
Бюджет 2023 идва в средата на година, след някоолк снадки на миналогодишния, пристигнали вследствие на политическата рецесия и решението на служебното държавно управление да забави законопроекта. Икономистите дефинират финансовата рамка като „ закърпване на ситуацията до края на годината “. Очакванията са, че истински промени и управническа визия ще има едвам в Бюджет 2024.
„ Този бюджет не е революционен, само че няма по какъв начин и да бъде, при изискване че се приема в средата на годината и ще работи 5 месеца “, разяснява през днешния ден и Асен Василев.
Подкрепата си дадоха от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи, а от Българска социалистическа партия, „ Възраждане ” и „ ИТН “ гласоподаваха „ срещу ”.
Предложеният от Министерски съвет проектобюджет за актуалната година е съгласуван с Маастрихтските критерии за недостиг до 3% от Брутният вътрешен продукт, като това би трябвало да бъде реализирано без увеличение на налозите и без да се лимитират обществените заплащания.
Предложеният бюджет е образуван на база прогноза от 1,8% растеж на Брутният вътрешен продукт и 8,7% средногодишна инфлация. Предвижда се приходите да са в размер на 69.5 милиарда лева, а разноските – 74 милиарда лева
Минималната работна заплата се резервира на 780 лв..
Основните терзания и рецензии против плана на Бюджет 2023 бяха свързани със надценените доходи, взимането на 100% от облагата на държавните сдружения и заложеното увеличението на дълга с по 10 милиарда лева годишно.
Финансовият министър Асен Василев призна, че приходната част е „ напрегната “, само че увери, че е изпълнима. Относно разходната – сподели, че тя ще разреши естественото действие на всички държавни системи. Той акцентира, че се резервират ставките на всички налози, като се изключи тази на газа, за който е планувано връщане назад на 20% поради успокояването на интернационалните пазари.
Бюджет 2023 идва в средата на година, след някоолк снадки на миналогодишния, пристигнали вследствие на политическата рецесия и решението на служебното държавно управление да забави законопроекта. Икономистите дефинират финансовата рамка като „ закърпване на ситуацията до края на годината “. Очакванията са, че истински промени и управническа визия ще има едвам в Бюджет 2024.
„ Този бюджет не е революционен, само че няма по какъв начин и да бъде, при изискване че се приема в средата на годината и ще работи 5 месеца “, разяснява през днешния ден и Асен Василев.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ