Прокуратурата на България с предложения за промени в НПК и НК с цел по-ефективно и бързо правосъдие
Предложения за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Наказателния кодекс (НК), които да доведат до възстановяване на успеваемостта на наказателния развой, до ограничение на формализма и до по-бързо и заслужено правосъдие, бяха показани от заместител основния прокурор Красимира Филипова.
Предложенията са направени след относителен разбор с правните уредби на редица европейски страни, измежду тях на Франция, Германия, Италия, и са съобразени с рекомендации на европейски специалисти в региона на наказателното правосъдие.
Част от концепциите за промени имат за цел да се преодолее един от главните проблеми – формализмът в наказателния развой, и се отнасят до условията за правене на обвинителния акт и до годността на доказателствата. В България законът изисква в обвинителния акт да бъдат разказани тъкмо времето, мястото и метода на осъществяване на закононарушението, за разлика от други страни, където, да вземем за пример, няма обвързване да бъде в детайли разказан методът на осъществяване на закононарушението в обвинителния акт. Съгласно Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи (ЕКЗПЧОС) упрекнатото лице би трябвало „ да бъде неотложно осведомено и в детайлности осведомено за характера и аргументите за обвиняването против него “, а не за всички условия, посочени в чл.246 от Наказателно-процесуален кодекс.
Други от предложенията за промени в Наказателно-процесуален кодекс и Наказателен кодекс се отнасят до кръга на поемните лица, до разпити на избрани категории очевидци, до усъвършенстване на съставите на закононарушението „ рушвет “, отпадане на провокацията към рушвет, както и до способите за откриване и доказване на подкупа и други Например предлага се регламентиране на провокацията към рушвет като ново особено разследващо средство, реализирано от чиновник под прикритие, при подобаващ правосъден надзор.
Предложенията са ориентирани и към обезпечаване на нужната наказателно-правна отбрана при закононарушения, осъществени от ненавист. Едно от тях е – да се вкара норма в Общата част на Наказателния кодекс, съгласно която осъществяването на закононарушение по дискриминационни подбуди се смята за отегчаващо наказателната отговорност събитие.
Според прокуратурата са нужни и други промени, свързани със съставите за тероризъм, трафика на хора, длъжностните и корупционните закононарушения.
Предлага се в случаите на ръководство на моторно транспортно средство след приложимост на алкохол или наркотични субстанции, ръководеното МПС да се лишава в интерес на страната, когато е благосъстоятелност на дееца.
Необходими са и промени в законовите разпореждания по отношение на наказванията при осъществяването на голям брой закононарушения, реабилитацията и метода на приспадане на задържането под стража при осъществяването на наказванията „ отнемане от независимост “ или „ пробация “.
Предложенията са направени след относителен разбор с правните уредби на редица европейски страни, измежду тях на Франция, Германия, Италия, и са съобразени с рекомендации на европейски специалисти в региона на наказателното правосъдие.
Част от концепциите за промени имат за цел да се преодолее един от главните проблеми – формализмът в наказателния развой, и се отнасят до условията за правене на обвинителния акт и до годността на доказателствата. В България законът изисква в обвинителния акт да бъдат разказани тъкмо времето, мястото и метода на осъществяване на закононарушението, за разлика от други страни, където, да вземем за пример, няма обвързване да бъде в детайли разказан методът на осъществяване на закононарушението в обвинителния акт. Съгласно Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи (ЕКЗПЧОС) упрекнатото лице би трябвало „ да бъде неотложно осведомено и в детайлности осведомено за характера и аргументите за обвиняването против него “, а не за всички условия, посочени в чл.246 от Наказателно-процесуален кодекс.
Други от предложенията за промени в Наказателно-процесуален кодекс и Наказателен кодекс се отнасят до кръга на поемните лица, до разпити на избрани категории очевидци, до усъвършенстване на съставите на закононарушението „ рушвет “, отпадане на провокацията към рушвет, както и до способите за откриване и доказване на подкупа и други Например предлага се регламентиране на провокацията към рушвет като ново особено разследващо средство, реализирано от чиновник под прикритие, при подобаващ правосъден надзор.
Предложенията са ориентирани и към обезпечаване на нужната наказателно-правна отбрана при закононарушения, осъществени от ненавист. Едно от тях е – да се вкара норма в Общата част на Наказателния кодекс, съгласно която осъществяването на закононарушение по дискриминационни подбуди се смята за отегчаващо наказателната отговорност събитие.
Според прокуратурата са нужни и други промени, свързани със съставите за тероризъм, трафика на хора, длъжностните и корупционните закононарушения.
Предлага се в случаите на ръководство на моторно транспортно средство след приложимост на алкохол или наркотични субстанции, ръководеното МПС да се лишава в интерес на страната, когато е благосъстоятелност на дееца.
Необходими са и промени в законовите разпореждания по отношение на наказванията при осъществяването на голям брой закононарушения, реабилитацията и метода на приспадане на задържането под стража при осъществяването на наказванията „ отнемане от независимост “ или „ пробация “.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ