Оцелели от Буча разказват: За изпепелените руски колони и избитите цивилни украинци
Преди войната улица Вокзална в дребния град Буча, на 17 благи северозападно от столицата на Украйна, става прикритие за хора, изтощени от забързания живот в столицата Киев. Градът беше прочут като " дребната Швейцария ", тъй като беше комфортно да живееш там.
Днес Вокзална е опожарена. Разрушените домове и разрушената военна техника, стояща в калното тресавище на това, което в миналото е било път, съставляват някои от определящите облици на опустошението, породено от войната на Владимир Путин.
Едва ли е допустимо някой да е могъл да оцелее по време на явно жестоката борба по пътя за Киев.
Няма невредима тухла, нито леке кал, което да не е примесено с кръв. Но в този момент, когато руснаците си отидоха, жителите на Вокзална излизат от мазетата си, изтощени, разплакани и ядосани.
43-годишният Сергей Савенко, който живее с майка си Лариса на 72 година, на номер 35, е преброил съветските бронирани машини, защото те са минали в 9.10 ч. сутринта на 27 февруари, насочвайки се на юг към прилежащия град Ирпин и нататък към столицата.
" Имаше близо 70 бронирани машини, като танкове. Руските бойци вървяха до тях ", спомня си той. " Отне им към 40 минути да минат около нашата къща. Гледах и преброих. И тогава украинците изстреляха снарядите си против руснаците. "
Първият взривява навеса на Савенко в огромната му градина откъм гърба. Той беше първият от многото. Откритите бронирани транспортни средства се пробват да се извърнат в суматоха, когато идната по-точна вълна от снаряди се изсипа върху тях. Следват тридесет минути опустошаване. Руски тела са разпръснати по пътя, парещ метал лети във въздуха, разбивайки всеки прозорец, обгръщайки дърветата в огън и нажежавайки горящите транспортни средства до бяло.
Само пред 30-метровия плет на Савенко девет опустошени бронирани транспортни средства са оставени изгорени, изпълвайки въздуха с лютата миризма на изгоряло масло и метал.
Онези руснаци, които можеха да избягат, го направиха. Но час след украинското нахлуване руснаците се връщат, с цел да приберат мъртвите си – и да се окопаят в градините на Вокзална и това, което е останало от постройките й, установявайки точки, от които да изпращат артилерийския си огън по украинските бранители. Това било дълго и грубо занятие.
" През цялото време бяхме в мазето си ", споделя Савенко пред The Guardian. " Руснаците сложиха оръжията си в предната градина. Един слезе в мазето и ни видя. Той сподели да мълчим. Каза, че е добър човек, само че сътрудниците му щели да ни гръмнат. Взеха ни телефоните и споделиха, че няма пожари, като че ли можем да подадем някакъв сигнал.
Стоейки пред дома си на № 31, стискайки записка, със сълзи, стичащи се по лицето й, 62-годишната Зинаида била в мазето си от 5 март.
В неделя украинската войска откри тялото на нейния шурей тъкмо зад ъгъла. Тя таман се кани да каже на щерка си и на 16-годишния си внук, които са били евакуирани и до момента знаели единствено, че е липсващ. В Буча няма никаква интернет връзка - типично за всички градове,които Русия е набелязала в своята " специфична военна интервенция ".
" Дъщеря ми го помоли да напусне мазето им, с цел да вземе някои неща от къщата на комшия. Ето нейната записка, той я носеше със себе си: цигари на рафта до дивана, хапчета, хранителни артикули, чехли, одеяло. Той напусна къщата на 4 март. Вървял е единствено 20 метра и руснаците го умъртвили. Без предизвестие, без причина. Той беше толкоз добър татко, синът му го обичаше толкоз доста. Той е неработоспособен. Как мога да им кажа? "
От същата страна на пътя на номер 27, пред новопостроена жилищна постройка, 55-годишният Иван и 50-годишната Хелън, които не пожелаха да посочат фамилните си имена, чистеха стъкла, фрагменти от снаряди и невзривили се муниции обсипали общата веранда. Двамата се били нанесли единствено три месеца по-рано. От осемте фамилии, които живели тук, те били единствените, които останали, защото нямали къде другаде да отидат.
" Чистихме от самото начало. Все отново нямаме мазе. Искахме да покажем, че не сме уплашени, не знам ", споделя Иван. " Но виждате ли оня висок жилищен блок там? Е, имаше снайперист и той се ядоса, че не сме уплашени и не се крием. Така че той стреля над главите ни.
На пода в жилището на съседа му, измежду стъклото и метала, има кръв. Има кръв и върху кухненската маса, която към момента мокра. Това е кръвта на съветски бойци, които са се криели вътре, за което свидетелстват изхвърлените хранителни опаковки.
От другата страна на пътя на № 32 не е останало нищо друго с изключение на остатъци от стени, в съседство има рамка на това, което в миналото е било гараж. 62-годишният Владимир Мацик и брачната половинка му Лидмила и двамата им синове, 33-годишният Артьом и 20-годишният Бодган, останаха подземен в мазето, защото светът им от горната страна бил взривен. Все отново те са съумели да се изтеглят. Но съседът, 56-годишният Димитро Замогилни, споделя, че ранен съветски боец, който е бил откаран там, с цел да получи здравна помощ, не е имал подобен шанс. " Бомба падна тъкмо върху къщата и го умъртви ", споделя той.
На № 23 87-годишният Александър Лоза беше открит легнал на земята, още в пижамата си, некадърен да се движи след първичната борба на 27 февруари. Оттогава той е евакуиран.
Красивият зелен покрив на прилежащия дом на номер 25 се срутва от директен удар. Собствениците му, скрили се в мазето, 66-годишният Александър и 65-годишният Галайно, които се грижат за своя възрастен другар в съседство, се избавят по знамение.
Буча е почерняла. Все още се намират нови и нови тела на цивилни.
В понеделник чиновниците взеха пет тела на мъже, които изглеждаха на вързани хора, убити от руснаците в мазето на лятна резиденция за деца. Твърди се също, че човешки остатъци, открити покрай града, принадлежат на Олга Сухенк, кметът на Мотижин, и нейният брачен партньор и наследник.
Посещавайки града в понеделник, президентът на Украйна Владимир Зеленски приказва по националната телевизия за това, което е видял.
" Това са военни закононарушения и ще бъдат приети от света за геноцид ", сподели той, облечен в бронежилетка и заобиколен от боен личен състав. " Знаем за хиляди убити и измъчвани, с отрязани крака, изнасилени дами и убити деца. "
Зад ъгъла на улица Вокзална, покрай мястото, където в събота бяха открити 21 цивилни, пръснати по един от основните пътища на Буча, 57-годишният Сергей Зебенко и брачната половинка му Хелън на 49 година, демонстрираха гроба на своя братовчед Дмитро Бернасски, 59 година, в градината им. " Намерихме тялото му на 31 март единствено на 150 метра от нас и го погребахме тук ", споделя Хелън. " Дори не знаем по кое време беше погубен, може би 10 дни по-рано, когато е идвал да ни види. Имаше три патрона в левия си крайник, един в сърцето и един в белия дроб. Беше до супермаркета. Искаме да го погребем още веднъж. Бил е водач в украинските военновъздушни сили. Искаме да го погребем в униформата му, би трябвало да се случи. Защо ни предизвикаха това? "
Днес Вокзална е опожарена. Разрушените домове и разрушената военна техника, стояща в калното тресавище на това, което в миналото е било път, съставляват някои от определящите облици на опустошението, породено от войната на Владимир Путин.
Едва ли е допустимо някой да е могъл да оцелее по време на явно жестоката борба по пътя за Киев.
Няма невредима тухла, нито леке кал, което да не е примесено с кръв. Но в този момент, когато руснаците си отидоха, жителите на Вокзална излизат от мазетата си, изтощени, разплакани и ядосани.
43-годишният Сергей Савенко, който живее с майка си Лариса на 72 година, на номер 35, е преброил съветските бронирани машини, защото те са минали в 9.10 ч. сутринта на 27 февруари, насочвайки се на юг към прилежащия град Ирпин и нататък към столицата.
" Имаше близо 70 бронирани машини, като танкове. Руските бойци вървяха до тях ", спомня си той. " Отне им към 40 минути да минат около нашата къща. Гледах и преброих. И тогава украинците изстреляха снарядите си против руснаците. "
Първият взривява навеса на Савенко в огромната му градина откъм гърба. Той беше първият от многото. Откритите бронирани транспортни средства се пробват да се извърнат в суматоха, когато идната по-точна вълна от снаряди се изсипа върху тях. Следват тридесет минути опустошаване. Руски тела са разпръснати по пътя, парещ метал лети във въздуха, разбивайки всеки прозорец, обгръщайки дърветата в огън и нажежавайки горящите транспортни средства до бяло.
Само пред 30-метровия плет на Савенко девет опустошени бронирани транспортни средства са оставени изгорени, изпълвайки въздуха с лютата миризма на изгоряло масло и метал.
Онези руснаци, които можеха да избягат, го направиха. Но час след украинското нахлуване руснаците се връщат, с цел да приберат мъртвите си – и да се окопаят в градините на Вокзална и това, което е останало от постройките й, установявайки точки, от които да изпращат артилерийския си огън по украинските бранители. Това било дълго и грубо занятие.
" През цялото време бяхме в мазето си ", споделя Савенко пред The Guardian. " Руснаците сложиха оръжията си в предната градина. Един слезе в мазето и ни видя. Той сподели да мълчим. Каза, че е добър човек, само че сътрудниците му щели да ни гръмнат. Взеха ни телефоните и споделиха, че няма пожари, като че ли можем да подадем някакъв сигнал.
Стоейки пред дома си на № 31, стискайки записка, със сълзи, стичащи се по лицето й, 62-годишната Зинаида била в мазето си от 5 март.
В неделя украинската войска откри тялото на нейния шурей тъкмо зад ъгъла. Тя таман се кани да каже на щерка си и на 16-годишния си внук, които са били евакуирани и до момента знаели единствено, че е липсващ. В Буча няма никаква интернет връзка - типично за всички градове,които Русия е набелязала в своята " специфична военна интервенция ".
" Дъщеря ми го помоли да напусне мазето им, с цел да вземе някои неща от къщата на комшия. Ето нейната записка, той я носеше със себе си: цигари на рафта до дивана, хапчета, хранителни артикули, чехли, одеяло. Той напусна къщата на 4 март. Вървял е единствено 20 метра и руснаците го умъртвили. Без предизвестие, без причина. Той беше толкоз добър татко, синът му го обичаше толкоз доста. Той е неработоспособен. Как мога да им кажа? "
От същата страна на пътя на номер 27, пред новопостроена жилищна постройка, 55-годишният Иван и 50-годишната Хелън, които не пожелаха да посочат фамилните си имена, чистеха стъкла, фрагменти от снаряди и невзривили се муниции обсипали общата веранда. Двамата се били нанесли единствено три месеца по-рано. От осемте фамилии, които живели тук, те били единствените, които останали, защото нямали къде другаде да отидат.
" Чистихме от самото начало. Все отново нямаме мазе. Искахме да покажем, че не сме уплашени, не знам ", споделя Иван. " Но виждате ли оня висок жилищен блок там? Е, имаше снайперист и той се ядоса, че не сме уплашени и не се крием. Така че той стреля над главите ни.
На пода в жилището на съседа му, измежду стъклото и метала, има кръв. Има кръв и върху кухненската маса, която към момента мокра. Това е кръвта на съветски бойци, които са се криели вътре, за което свидетелстват изхвърлените хранителни опаковки.
От другата страна на пътя на № 32 не е останало нищо друго с изключение на остатъци от стени, в съседство има рамка на това, което в миналото е било гараж. 62-годишният Владимир Мацик и брачната половинка му Лидмила и двамата им синове, 33-годишният Артьом и 20-годишният Бодган, останаха подземен в мазето, защото светът им от горната страна бил взривен. Все отново те са съумели да се изтеглят. Но съседът, 56-годишният Димитро Замогилни, споделя, че ранен съветски боец, който е бил откаран там, с цел да получи здравна помощ, не е имал подобен шанс. " Бомба падна тъкмо върху къщата и го умъртви ", споделя той.
На № 23 87-годишният Александър Лоза беше открит легнал на земята, още в пижамата си, некадърен да се движи след първичната борба на 27 февруари. Оттогава той е евакуиран.
Красивият зелен покрив на прилежащия дом на номер 25 се срутва от директен удар. Собствениците му, скрили се в мазето, 66-годишният Александър и 65-годишният Галайно, които се грижат за своя възрастен другар в съседство, се избавят по знамение.
Буча е почерняла. Все още се намират нови и нови тела на цивилни.
В понеделник чиновниците взеха пет тела на мъже, които изглеждаха на вързани хора, убити от руснаците в мазето на лятна резиденция за деца. Твърди се също, че човешки остатъци, открити покрай града, принадлежат на Олга Сухенк, кметът на Мотижин, и нейният брачен партньор и наследник.
Посещавайки града в понеделник, президентът на Украйна Владимир Зеленски приказва по националната телевизия за това, което е видял.
" Това са военни закононарушения и ще бъдат приети от света за геноцид ", сподели той, облечен в бронежилетка и заобиколен от боен личен състав. " Знаем за хиляди убити и измъчвани, с отрязани крака, изнасилени дами и убити деца. "
Зад ъгъла на улица Вокзална, покрай мястото, където в събота бяха открити 21 цивилни, пръснати по един от основните пътища на Буча, 57-годишният Сергей Зебенко и брачната половинка му Хелън на 49 година, демонстрираха гроба на своя братовчед Дмитро Бернасски, 59 година, в градината им. " Намерихме тялото му на 31 март единствено на 150 метра от нас и го погребахме тук ", споделя Хелън. " Дори не знаем по кое време беше погубен, може би 10 дни по-рано, когато е идвал да ни види. Имаше три патрона в левия си крайник, един в сърцето и един в белия дроб. Беше до супермаркета. Искаме да го погребем още веднъж. Бил е водач в украинските военновъздушни сили. Искаме да го погребем в униформата му, би трябвало да се случи. Защо ни предизвикаха това? "
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ