Валя Брадшоу – от модните корици в София до Мериленд
Преди тя е била една от хубавиците от кориците на стилните ни издания, в този момент – още веднъж модел, доказваща, че възрастта е само положение на духа. Демонстрира това и като една от най-младоликите носителки на купата „ Мисис Баба “ 2010. Валя Брадшоу от Анаполис, щата Мериленд, впечатлява с артистичните си пейзажни фотографии, с изящните си бижута, като че ли всяка фибра от нея е изтъкана от обич към хубостта – в света в близост и в връзките сред хората.
Родена е в София в семейство на боен доктор. „ Той постоянно се местеше по военните поделения из цяла България, а с него и ние с брат ми и майка ми. Следвахме го неразделно, постоянно дружно. Сменях градове, квартири, учебни заведения, учители, съученици… Към старите другари прибавях нови, не страдах, а се любувах на измененията. Където и да отидех, при каквито и условия да живеех, постоянно намирах съидейници и метод да върша това, което обичам “, споделя Валя.
Когато е на 12 години, фамилията й се мести за няколко години в Алжир и родителите й работят като лекари в болница в дребен град. Тя стартира да учи френски с първокласниците в едно френско учебно заведение и приключва с децата на възрастта й, усвоява и арабски. „ Когато учителят по арабски излизаше, оставяше ме да го заменявам с дребните. Директорката на учебното заведение, французойка, нашата учителка по френски, ми повери списването, графичното оформяне и печатането на учебния вестник, който пълнех основно с мои есета “, споделя дамата.
Накрая фамилията й се открива още веднъж в София, в квартал Изток. Тя обича доста да рисува. Преди, когато с родителите и брат си живее в тавански апартамент, го изрисува целия.
Мечтае да стане актриса или художник
Иска да кандидатства в Художествената гимназия, само че татко й, много закостенял човек, споделя: „ Там са децата на големците. Там не е за тебе “. Завършва гимназия и кандидатства архитектура. „ Няма да не помни, на изпита ми се падна да рисувам рогозка. Баба ми от село Беглеж, Плевенско, доста тъчеше и обичах да я гледам… Завърших архитектурата, само че по този начин и не съумях да й подаря сърцето си “, споделя дамата. Днес обича да споделя, че е проектант по обучение, само че актьор по душа.
По време на следването си стартира да се снима като манекен – първо за рекламни брошури на заведения за хранене, а след това и за стилните списания. „ Тогава нямаше състезания за хубост, нямахме гримьори, фризьори – спомня си тя. – Започнах да се фотографирам за списанията „ Лада “, „ Жената през днешния ден “, „ Божур “. Имам може би най-вече корици от всички останали девойки, с които се снимахме дружно. Добре че беше мъжът ми Ройс. Като пристигна в къщата ми в София, той не знаеше, че съм била момиче от кориците. Видя купчина остарели списания с мен от горната страна и беше сюрпризиран. Каза да ги вземем в Америка и да ти преснимаме. Чудеше ми се, споделяше, че в Америка една корица да снимаш и към този момент си звезда, а аз даже не съм събрала всичките за спомен. “
Валя споделя, че откогато е навършила 37 години, си е останала на тази възраст. Дори на тортите за рождения й ден поставят свещички с цифрата 37. От предходната година се е заела да възроди кариерата си на модел: „ Разбрах, че има късмет за всяка възраст, тъй като духът възраст няма “. През 2010 година тя стана
една от най-младоликите и чаровни носителки на купата „ Мисис Баба “
Валя споделя, че в никакъв случай не е мислила, нито възнамерявала да отпътува за чужбина. През 2000 година обаче е намесена в неприятна история и преследвана от мутри. За да се избави, отпътува за Брюксел. Тогава щерка й е към този момент омъжена, а синът й още не е навършил 18 години и го взема със себе си. Към Брюксел потегля с вярата, че ще стартира нов живот. Там върви на курсове по британски и фламандски език и по администрация. Вече владее и френски.
В Брюксел Валя среща Ройс Брадшоу – американец, който работи като граждански експерт по информационни планове във финансовия департамент на НАТО. Контролира финансирането на обекти на НАТО в разнообразни страни. Любовта пламва, женят се и Валя го съпровожда при пътуванията му по военните обекти. „ Така видях доста забавни места, които другояче мъчно бих обиколила сама “, споделя тя.
Когато Ройс се пенсионира, упорства да отидат да живеят в родината му Америка. „ Не ми е мъчно да се натъкмявам към нови места, към хора, към условия. Не ми тежи да заживея тук или там, да сменя София с Брюксел, Европа с Америка “, споделя Валя. Тя споделя на Ройс обаче, че в случай че ще живее в Америка, то желае да е в Анаполис. „ Бяхме на посетители там с Ройс още преди да се оженим и този дребен град ме очарова. Там се намира Военноморската академия, огромен яхтен център. Много нашенски тип е – ниско строителство, кафенета, заведения за хранене и е на брега на залива Честър Бей “, споделя Валя.
„ Все още не мога изцяло да се приспособявам към живота в Америка. Не мога да привикна с това, което всеки българин прави – звънкаш на другар и казваш: „ Аз излизам, пред НДК съм, ела да се забележим “. А там всичко се възнамерява, и то в случай че има с кого да се видиш. Там българите всички са заети денем. “
Тогава Валя се захваща съществено с фотографията, която обожава отпреди. Ходи на курсове, взе участие във фотографска група, пътува по уъркшопи, пленери. През окото й на художник излизат пейзажи като пощенски картички. Вдъхновяват я природата, децата и най-много птиците. „ С Ройс обичаме да обикаляме по резервати и по-диви места, а там има чудни екзотични птици “, споделя Валя.
При едно посещаване в Annapolis Senior Activity Center (Център за интензивности на хора на 55+) е
изумена от хубостта на миналите 80-те
В тези центрове за хора над 55 има спортни зали, курсове, хиляда неща за всеки, който може да си го разреши. Там вървят хора дейни, занимават се с пилатес, аеробика, танци, йога. Има даже гимнастика за неподвижни, които вършат извършения както са на инвалидния стол.
„ На събитията, които проведоха, виждах баби на по 98 години с гривничките, бижутата, прическите, по какъв начин танцуват. Виждах и уважението на другите хора към тях. Това ми доставя голямо наслаждение. Тук у нас ти лепват етикета „ остарял “ още като навършиш 45 “, споделя Валя. Тя стартира фотопроекта си „ Изкуството да остаряваме красиво “, само че не желае към този момент да употребява думата „ остаряваме “ и в този момент името му е „ Изкуството да живеем дълго и красиво “. Снимките й постоянно се разгласяват в локалния вестник Capital. „ Вдъхновяват ме срещите ми с прелестни, интелигентни, дейни и жадни за живот дами и мъже, за които възрастта е единствено цифра, само че не и причина да не живеят пълноценно, даже когато са над 80 или 90 години. Общуването с тях ми носи неописуема страст. А най-голямата ми наслада е, че хората се харесват на моите фотоси. Искам това да го споделя с българките, доста от които стават невидими толкоз рано, считайки себе си за остарели “, споделя Валя.
От няколко месеца тя има и нов фотопроект –
„ Новите татковци “
„ Това, което най-вече ме впечатлява през последните години в Америка, по света и най-много у нас, в България, са новите млади татковци. Те имат деца, тъй като са поискали да станат татковци. Те се посвещават същински на децата си. Не единствено ги обичат, отделят им от времето си, споделят страстите им, грижат се за тях, готвят им, хранят ги, къпят ги, водят ги на разходка, на учебно заведение, на кино, четат им приказки, учат ги да плуват, да карат колело, да се катерят… Заспиват прегърнати дружно с тях, честват рождените им дни “, вълнува се Валя.
Другата й огромна пристрастеност са бижутата. Занимавала се е с това от дълго време, само че когато е в Брюксел, се записва в Международния женски клуб, където членуват съпрузи на работещи в институциите. Те вършат арт събития, на които всяка жена показва нещата, които умее. Валя се записва и на клас по бижутерия и прави своя галерия в дамския клуб. Много нейни бижута са изплатени и това я въодушевява да продължи, стартира да дава бижута и по магазини. Преди е работила повече с кристали Сваровски, в този момент – с полускъпоценни камъни.
Престоят в България е просто неминуем
„ София ми е все по този начин блага, а годишният ми престой в България е просто неминуем – споделя с неспокойствие Валя. – В България зареждам батериите си, срещам хора, за които не съм и подозирала какъв брой близки ще ми станат и по какъв начин мощно ще ги заобичам. “ С Ройс се разбрали да си разделят престоите в Америка и в България. „ Няма по какъв начин да го убедя да останем единствено тук, тъй като в Америка фамилните му връзки са доста мощни – 3 деца и 8 внуци, брат и 3 сестри, задружни са и доста се обичат – споделя Валя. – Ройс доста харесва България. Имаме дребен апартамент в Каварна, обикаляме доста и из страната. Ходили сме на доста места – в Рупите, Мелник, Рилския манастир, Велико Търново, Арбанаси, в селото на татко ми Беглеж, къде ли не… “
Кое ме удовлетворява и ме прави щастлива? Най-много това, че съм сътрудник на „ Икар прес “ за Съединени американски щати и че се срещам с толкоз доста забавни българи в Америка; че имам опция да пиша за други хора и за техните положителни каузи, които вършат името българин почтено да се произнася в Щатите.
Живот, разграничен на две
На 12 август 2014 година фамилията на Валя претърпява ужасна покруса – тя губи внука си. „ Оттогава си броя времето преди тази дата и по-късно. Каквото и да трансферирам – фотоси, мемоари, си споделям: „ Да,това беше преди “ или „ това е след “… Това е моят поврат. Оттогава знам, че всичко може да се случи. Един идващ момент, който не се мери с нищо друго “.
Преди Ройс Валя се омъжва още като студентка за Емил Угринов – надарен оперен артист, баритон, солист на доста добра позиция. „ Разделихме се, само че и до момента поддържаме доста хубави връзки “, споделя тя, която и до ден сегашен носи неговата фимилия, въпреки във фейсбук да се подписва като Валя Брадшоу.
Родена е в София в семейство на боен доктор. „ Той постоянно се местеше по военните поделения из цяла България, а с него и ние с брат ми и майка ми. Следвахме го неразделно, постоянно дружно. Сменях градове, квартири, учебни заведения, учители, съученици… Към старите другари прибавях нови, не страдах, а се любувах на измененията. Където и да отидех, при каквито и условия да живеех, постоянно намирах съидейници и метод да върша това, което обичам “, споделя Валя.
Когато е на 12 години, фамилията й се мести за няколко години в Алжир и родителите й работят като лекари в болница в дребен град. Тя стартира да учи френски с първокласниците в едно френско учебно заведение и приключва с децата на възрастта й, усвоява и арабски. „ Когато учителят по арабски излизаше, оставяше ме да го заменявам с дребните. Директорката на учебното заведение, французойка, нашата учителка по френски, ми повери списването, графичното оформяне и печатането на учебния вестник, който пълнех основно с мои есета “, споделя дамата.
Накрая фамилията й се открива още веднъж в София, в квартал Изток. Тя обича доста да рисува. Преди, когато с родителите и брат си живее в тавански апартамент, го изрисува целия.
Мечтае да стане актриса или художник
Иска да кандидатства в Художествената гимназия, само че татко й, много закостенял човек, споделя: „ Там са децата на големците. Там не е за тебе “. Завършва гимназия и кандидатства архитектура. „ Няма да не помни, на изпита ми се падна да рисувам рогозка. Баба ми от село Беглеж, Плевенско, доста тъчеше и обичах да я гледам… Завърших архитектурата, само че по този начин и не съумях да й подаря сърцето си “, споделя дамата. Днес обича да споделя, че е проектант по обучение, само че актьор по душа.
По време на следването си стартира да се снима като манекен – първо за рекламни брошури на заведения за хранене, а след това и за стилните списания. „ Тогава нямаше състезания за хубост, нямахме гримьори, фризьори – спомня си тя. – Започнах да се фотографирам за списанията „ Лада “, „ Жената през днешния ден “, „ Божур “. Имам може би най-вече корици от всички останали девойки, с които се снимахме дружно. Добре че беше мъжът ми Ройс. Като пристигна в къщата ми в София, той не знаеше, че съм била момиче от кориците. Видя купчина остарели списания с мен от горната страна и беше сюрпризиран. Каза да ги вземем в Америка и да ти преснимаме. Чудеше ми се, споделяше, че в Америка една корица да снимаш и към този момент си звезда, а аз даже не съм събрала всичките за спомен. “
Валя споделя, че откогато е навършила 37 години, си е останала на тази възраст. Дори на тортите за рождения й ден поставят свещички с цифрата 37. От предходната година се е заела да възроди кариерата си на модел: „ Разбрах, че има късмет за всяка възраст, тъй като духът възраст няма “. През 2010 година тя стана
една от най-младоликите и чаровни носителки на купата „ Мисис Баба “
Валя споделя, че в никакъв случай не е мислила, нито възнамерявала да отпътува за чужбина. През 2000 година обаче е намесена в неприятна история и преследвана от мутри. За да се избави, отпътува за Брюксел. Тогава щерка й е към този момент омъжена, а синът й още не е навършил 18 години и го взема със себе си. Към Брюксел потегля с вярата, че ще стартира нов живот. Там върви на курсове по британски и фламандски език и по администрация. Вече владее и френски.
В Брюксел Валя среща Ройс Брадшоу – американец, който работи като граждански експерт по информационни планове във финансовия департамент на НАТО. Контролира финансирането на обекти на НАТО в разнообразни страни. Любовта пламва, женят се и Валя го съпровожда при пътуванията му по военните обекти. „ Така видях доста забавни места, които другояче мъчно бих обиколила сама “, споделя тя.
Когато Ройс се пенсионира, упорства да отидат да живеят в родината му Америка. „ Не ми е мъчно да се натъкмявам към нови места, към хора, към условия. Не ми тежи да заживея тук или там, да сменя София с Брюксел, Европа с Америка “, споделя Валя. Тя споделя на Ройс обаче, че в случай че ще живее в Америка, то желае да е в Анаполис. „ Бяхме на посетители там с Ройс още преди да се оженим и този дребен град ме очарова. Там се намира Военноморската академия, огромен яхтен център. Много нашенски тип е – ниско строителство, кафенета, заведения за хранене и е на брега на залива Честър Бей “, споделя Валя.
„ Все още не мога изцяло да се приспособявам към живота в Америка. Не мога да привикна с това, което всеки българин прави – звънкаш на другар и казваш: „ Аз излизам, пред НДК съм, ела да се забележим “. А там всичко се възнамерява, и то в случай че има с кого да се видиш. Там българите всички са заети денем. “
Тогава Валя се захваща съществено с фотографията, която обожава отпреди. Ходи на курсове, взе участие във фотографска група, пътува по уъркшопи, пленери. През окото й на художник излизат пейзажи като пощенски картички. Вдъхновяват я природата, децата и най-много птиците. „ С Ройс обичаме да обикаляме по резервати и по-диви места, а там има чудни екзотични птици “, споделя Валя.
При едно посещаване в Annapolis Senior Activity Center (Център за интензивности на хора на 55+) е
изумена от хубостта на миналите 80-те
В тези центрове за хора над 55 има спортни зали, курсове, хиляда неща за всеки, който може да си го разреши. Там вървят хора дейни, занимават се с пилатес, аеробика, танци, йога. Има даже гимнастика за неподвижни, които вършат извършения както са на инвалидния стол.
„ На събитията, които проведоха, виждах баби на по 98 години с гривничките, бижутата, прическите, по какъв начин танцуват. Виждах и уважението на другите хора към тях. Това ми доставя голямо наслаждение. Тук у нас ти лепват етикета „ остарял “ още като навършиш 45 “, споделя Валя. Тя стартира фотопроекта си „ Изкуството да остаряваме красиво “, само че не желае към този момент да употребява думата „ остаряваме “ и в този момент името му е „ Изкуството да живеем дълго и красиво “. Снимките й постоянно се разгласяват в локалния вестник Capital. „ Вдъхновяват ме срещите ми с прелестни, интелигентни, дейни и жадни за живот дами и мъже, за които възрастта е единствено цифра, само че не и причина да не живеят пълноценно, даже когато са над 80 или 90 години. Общуването с тях ми носи неописуема страст. А най-голямата ми наслада е, че хората се харесват на моите фотоси. Искам това да го споделя с българките, доста от които стават невидими толкоз рано, считайки себе си за остарели “, споделя Валя.
От няколко месеца тя има и нов фотопроект –
„ Новите татковци “
„ Това, което най-вече ме впечатлява през последните години в Америка, по света и най-много у нас, в България, са новите млади татковци. Те имат деца, тъй като са поискали да станат татковци. Те се посвещават същински на децата си. Не единствено ги обичат, отделят им от времето си, споделят страстите им, грижат се за тях, готвят им, хранят ги, къпят ги, водят ги на разходка, на учебно заведение, на кино, четат им приказки, учат ги да плуват, да карат колело, да се катерят… Заспиват прегърнати дружно с тях, честват рождените им дни “, вълнува се Валя.
Другата й огромна пристрастеност са бижутата. Занимавала се е с това от дълго време, само че когато е в Брюксел, се записва в Международния женски клуб, където членуват съпрузи на работещи в институциите. Те вършат арт събития, на които всяка жена показва нещата, които умее. Валя се записва и на клас по бижутерия и прави своя галерия в дамския клуб. Много нейни бижута са изплатени и това я въодушевява да продължи, стартира да дава бижута и по магазини. Преди е работила повече с кристали Сваровски, в този момент – с полускъпоценни камъни.
Престоят в България е просто неминуем
„ София ми е все по този начин блага, а годишният ми престой в България е просто неминуем – споделя с неспокойствие Валя. – В България зареждам батериите си, срещам хора, за които не съм и подозирала какъв брой близки ще ми станат и по какъв начин мощно ще ги заобичам. “ С Ройс се разбрали да си разделят престоите в Америка и в България. „ Няма по какъв начин да го убедя да останем единствено тук, тъй като в Америка фамилните му връзки са доста мощни – 3 деца и 8 внуци, брат и 3 сестри, задружни са и доста се обичат – споделя Валя. – Ройс доста харесва България. Имаме дребен апартамент в Каварна, обикаляме доста и из страната. Ходили сме на доста места – в Рупите, Мелник, Рилския манастир, Велико Търново, Арбанаси, в селото на татко ми Беглеж, къде ли не… “
Кое ме удовлетворява и ме прави щастлива? Най-много това, че съм сътрудник на „ Икар прес “ за Съединени американски щати и че се срещам с толкоз доста забавни българи в Америка; че имам опция да пиша за други хора и за техните положителни каузи, които вършат името българин почтено да се произнася в Щатите.
Живот, разграничен на две
На 12 август 2014 година фамилията на Валя претърпява ужасна покруса – тя губи внука си. „ Оттогава си броя времето преди тази дата и по-късно. Каквото и да трансферирам – фотоси, мемоари, си споделям: „ Да,това беше преди “ или „ това е след “… Това е моят поврат. Оттогава знам, че всичко може да се случи. Един идващ момент, който не се мери с нищо друго “.
Преди Ройс Валя се омъжва още като студентка за Емил Угринов – надарен оперен артист, баритон, солист на доста добра позиция. „ Разделихме се, само че и до момента поддържаме доста хубави връзки “, споделя тя, която и до ден сегашен носи неговата фимилия, въпреки във фейсбук да се подписва като Валя Брадшоу.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ