Възрастта на щастието или синдром на изгубените години
Преди три години журналистът Владимир Яковлев стартира собствен план, в който споделя за хората и животът след 50. Възраст на независимост, благополучие, осъществени фантазии, нови другарства, може би нова обич, ново начало. Така се ражда уеб сайтът „ Възрастта на щастието ”, а в него може да откриете впечатляващите истории на познати и непознати герои и невероятни житейски трансформации. Яковлев написа за вероятните житейски сюжети откакто минем 50-те и споделя, че това е времето, когато животът ни може да стане по-ярък, по-жив, по-истински. „ Аз непрекъснато странствувам по света и групирам историите на хора, които отхвърлят да остареят както се поставя - те имат живот, доста по-динамичен и впечатляващ, в сравнение с в младите им години ”, споделя Яковлев. А ние споделяме неговите думи във връзка „ изгубените години ”.
Синдром на „ изгубените години ”
Чували ли сте в миналото за синдрома на изгубените години? Не!? А това е много забавно. Изгубената възраст – това са годините от 50 до 70. Нарича се „ изгубена ”, тъй като за мнозина тази възраст от живота някак си не съществува.
Не съществува по простата причина, че в този интервал ние с всички сили се опитваме да изглеждаме млади, а след това с горест признаваме пред себе си, че старостта е на прага. И вследствие на това с лека ръка изхвърляме оня голям залък, който в действителност може да се окаже най-вкусен в нашия живот.
Мнозина смятат, че след 55 или 60, е най-добре за не помнят за удоволствието в живота.
Аз пък ви споделям – нищо сходно! Тайната е елементарна.
Не е нужно след 55 да се пробвате да живеете по този начин, както е било на 30 или 40 години. Просто се пробвайте да се развивате и да извършите крачките пред себе си.
Нищо в живота ни не се завръща, нищо не може и не е нужно да бъде същото като преди. Музиката, която сте харесвали на 15, на 30 ви се коства смешна, на 40 поглеждате към своето 20-годишно „ Аз ” и се чудите на типа и на акъла си. И всичко това не значи, че когато минем избрана възраст, получаваме по-малко наслаждение. Просто получаваме наслаждение от други неща.
Мнозина откакто минат 50-те, вършат тъжна равносметка – мислят какво са могли да реализират, а въобще не са го и почнали, усещат че животът като че ли е спрял, напряко е завършил и нищо хубаво към този момент няма да се случи. Често това е интервал на оттегляне от света и поглъщане в мрачни мисли, голяма пауза на безучастие, носталгия и липса на религия, в която някои хора оставят до самия край.
И какво да се прави?
Всичко е в задачите, другари, задачите, които си слагаме. След 50 ние си слагаме цел да живеем не ПО-ЗЛЕ, в сравнение с сме живели до момента. Не ПО-ЗЛЕ да работим, не ПО-ЗЛЕ да печелим, не ПО-ЗЛЕ да изглеждаме, не ПО-ЗЛЕ да си почиваме…
И има ли смисъл да се чудим, че толкоз доста хора с горест споделят, че след 50 животът им като че ли стопира? Как да е другояче, в случай че всичко, което се опитваме да вършим е само да повтаряме себе си?
Опитайте да си поставите нова цел, по-различна – да живеете ПО-ДОБРЕ, в сравнение с преди. Да черпите повече наслаждение от живота. По-весело, по-интересно, по-ползотворно да употребявате скъпото време, което ви е обещано.
Какво казвате? Не е допустимо! И за какво?
Докато си мислим, че след 50 нашето личностно развиване е завършило, до момента в който обезверено се стремим да задържим остарялото, да живеем като преди, тогава може да забравим за удоволствието и насладата в живота.
Радостта и удоволствието в живота след 50 идва тогава, когато пуснете предишното и позволите на себе си да продължите да живеете, да се променяте, да се развивате, да бъдете по-различни, да си позволите нови увлечения, нови другари, нови каузи, нови удоволствия!
В съпоставяне с поколението на нашите родители, ние разполагаме с още 25 години деен живот. Четвърт век като премия – белким ще го прахосаме?
Източник:
Снимка: oot-oot.com
Илюстрация: ruthjackson.com
