Шведски ли е филмът за армията или съветски
Преди седмица в защитата се случиха три значими неща – от Съединени американски щати долетя новината, че договарянията за придобиване на нов военен аероплан не престават, на второ четене бяха признати промени в Закона за защитата и въоръжените сили и Народното събрание одобри годишния отчет за положението на защитата и въоръжените сили през 2018 година
Първият въпрос е обгърнат в неизясненост. Сигналите разрешават тълкования в посока, че сделка няма и въпросът се отсрочва, може би до есента. Промените в закона бяха предстоящи и не провокираха особени въпроси. Приемането на отчета предстоящо не провокира сензация, само че отразяването му мина прекомерно незадълбочено поради неговата значимост.
Приемането на годишен отчет за положението на защитата се утвърди като добра традиция. Може би с това е единственото му достолепие. Защото с цел да се трансформира в автентичен инструмент за парламентарен надзор, той се нуждае от два сериозни детайла – мощна и способена съпротива и информация, която да разрешава разбор и разискване на действителни други възможности.
Засега и двете липсват. Поради тези аргументи приемането на отчета за 2018 година мина прекомерно неенергично и с минимално обществено внимание. Последното не дава отговор нито на значимостта на защитата като една от главните държавни функционалности, нито на отделяните годишно за задачата над един милиард лв..
Какво ни споделя отчетът?
Военната техника – Българската войска е близо до софтуерен колапс. Публично известните обстоятелства по отношение на положението на военното съоръжение са приети. " Публичната загадка " се трансформира в публично изказване - 48% от танковете, 30-40% от бойните машини и 80% от летателните апарати са отвън валидност и много от системите не подлежат на възобновяване. Това самопризнание идва 10-15 години по-късно спрямо водещите източноевропейски страни. Все отново то е значимо за спиране на спекулациите дали превъоръжаването може да се отсрочва във времето. Става изрично ясно, че ресурсът на наличното съоръжение е даже оттатък своя лимит.
Хората – сред 13 и 20% от длъжностите не са заети. Естествено тези проценти не са разпределени отмерено. Основната липса е във военните формирования, където този % доближава до 27 при длъжностите за бойци. За разлика от някои административни и поддържащи единици, за бойните не може да се одобри, че една активност може да се прави по същия метод, само че с по-малко хора. Разбира се, най-големият дефицит е точно в тези елементи. Ако на други места може да се приказва за раздути щатове, то в основата на армията виждаме отварянето на голяма дупка, която слага под подозрение способността за осъществяване на действителни бойни задания. Информационните акции и повишението на възнагражденията не могат да дадат отговор на структурния проблем. Няма по какъв начин, даже при постигане на 2% от Брутният вътрешен продукт за защита, да бъдат открити задоволително средства за изпреварващ по отношение на този в действителната стопанска система растеж на заплатите. При поддържане на номинална бройка от над 40 000 воннослужещи и цивилни защитата постоянно ще изостава и няма да е в положение да притегли и задържи задоволително хора с нужните качества.
Подготовката - въпреки и на пръв взор не толкоз притеснителни, се появяват констатациите, свързани с бойната подготовка. За разлика от досегашната процедура за причина се показва не просто неналичието на пари за консумативи (основно горива и боеприпаси), а техническо изхабяване, липса на аварийни елементи и хора. Този на пръв взор малък подробност слага под доста огромно подозрение изказванието, че българската войска е в положение да извършва дилемите си, въпреки и с ограничавания и нараснал риск. Така показано, това изказване за всеки останал би звучало като " Може да си прави работата, само че не напълно. ". Но в тази ситуация няма място за смешки поради нарасналите условия към армиите на страните от НАТО и Европейски Съюз.
Какво не ни споделя?
Финансовата информация още веднъж е прекомерно нищожна и лишена от същинска опция за разбор. И в тази ситуация отбраната на " класифицираната информация " не може да е опрощение. Можем да бъдем сигурни, че непознатите разследващи организации надали биха разчитали на формалния парламентарен отчет.
Въпросът е изключително значим, защото визира над 1,2 милиарда лева, от които над 300 млн. за финансови разноски. Например не би било мъчно да се уточни кои са финансираните капиталови планове за над 1 млн. лева, дружно с времето за реализация и предстоящите резултати. Както и кои са огромните поръчки, които са били спрени и за какво. Последното е значимо освен за по-добро схващане на положителните и неприятните практики в ръководството на ресурсите за защита. В българския подтекст е значимо да се разбере каква част от финансовите средства са предопределени в действителност за вложения и каква – за ремонт на остаряло съоръжение. Последното е освен политически въпрос. Защото може да се окаже, че до момента в който заявяваме, че западното съоръжение ни е прекомерно скъпо, в последните 20 години сме отделили повече от същите тези суми за поддръжка на руското.
Какво липсва? Решения
Основният отсъстващ са решенията. Докато положението на армията е повече или по-малко ясно, съществува голяма неопределеност по отношение на желанията за развиване.
Параметрите на трите съществени капиталови плана – за бойни самолети, батальонни бойни групи и многоцелеви корвети са повече или по-малко известни. Общото и за трите е (без това да е посочено в доклада), че се постановат големи взаимни отстъпки в намиране на задоволително съответствие качество/обхват/цена/срок.
Но това, което напълно липсва, е вероятност за останалата част от армията. Например изказванието, че планът за батальонните бойни групи води до превъоръжаване на Сухопътните войски, няма по какъв начин да дава отговор на истината – той отчасти обгръща една от двете съществени бригади, без да се регистрира третата. Предвид констатацията за положението на наличната техника изниква въпросът дали изобщо се търси решение за останалите и
каква ще бъде тяхната бойна стойност след 10 години?
Това важи с цялостна мощ и за военновъздушните и за военноморските сили.
Когато прибавим и въпроса за хората, стартира да се утвърждава мнението, че на процедура липсва цялостна визия за развиване. Основната причина за това умозаключение е следната – основава се усещане за опити за усъвършенстване, които обаче не обгръщат цялата войска, нямат ясна времева рамка и което е най-важното – нямат работещ и одобрен финансов план. А точно той ще даде да се разбере дали желанията по отношение на новото съоръжение, набирането и задържането на нужните хора и повишението на подготовката изобщо могат да бъдат осъществени.
Разбираемо е, че откакто отчетът се изготвя от изпълнителната власт задачата му е не да подлага на критика ръководещите, а да подчертава върху техните старания. Но това не би трябвало да води до икономисване на информация или уклончиви формулировки. И за Народното събрание, и за обществото, а и за армията, ще бъде потребно да бъде възложен разбор, който демонстрира действителното положение и предлаганите решения.
Георги Цветков е учител по национална сигурност. Член е на Управителния съвет на Атлантическия съвет на България. Статията отразява неговото персонално мнение.
Първият въпрос е обгърнат в неизясненост. Сигналите разрешават тълкования в посока, че сделка няма и въпросът се отсрочва, може би до есента. Промените в закона бяха предстоящи и не провокираха особени въпроси. Приемането на отчета предстоящо не провокира сензация, само че отразяването му мина прекомерно незадълбочено поради неговата значимост.
Приемането на годишен отчет за положението на защитата се утвърди като добра традиция. Може би с това е единственото му достолепие. Защото с цел да се трансформира в автентичен инструмент за парламентарен надзор, той се нуждае от два сериозни детайла – мощна и способена съпротива и информация, която да разрешава разбор и разискване на действителни други възможности.
Засега и двете липсват. Поради тези аргументи приемането на отчета за 2018 година мина прекомерно неенергично и с минимално обществено внимание. Последното не дава отговор нито на значимостта на защитата като една от главните държавни функционалности, нито на отделяните годишно за задачата над един милиард лв..
Какво ни споделя отчетът?
Военната техника – Българската войска е близо до софтуерен колапс. Публично известните обстоятелства по отношение на положението на военното съоръжение са приети. " Публичната загадка " се трансформира в публично изказване - 48% от танковете, 30-40% от бойните машини и 80% от летателните апарати са отвън валидност и много от системите не подлежат на възобновяване. Това самопризнание идва 10-15 години по-късно спрямо водещите източноевропейски страни. Все отново то е значимо за спиране на спекулациите дали превъоръжаването може да се отсрочва във времето. Става изрично ясно, че ресурсът на наличното съоръжение е даже оттатък своя лимит.
Хората – сред 13 и 20% от длъжностите не са заети. Естествено тези проценти не са разпределени отмерено. Основната липса е във военните формирования, където този % доближава до 27 при длъжностите за бойци. За разлика от някои административни и поддържащи единици, за бойните не може да се одобри, че една активност може да се прави по същия метод, само че с по-малко хора. Разбира се, най-големият дефицит е точно в тези елементи. Ако на други места може да се приказва за раздути щатове, то в основата на армията виждаме отварянето на голяма дупка, която слага под подозрение способността за осъществяване на действителни бойни задания. Информационните акции и повишението на възнагражденията не могат да дадат отговор на структурния проблем. Няма по какъв начин, даже при постигане на 2% от Брутният вътрешен продукт за защита, да бъдат открити задоволително средства за изпреварващ по отношение на този в действителната стопанска система растеж на заплатите. При поддържане на номинална бройка от над 40 000 воннослужещи и цивилни защитата постоянно ще изостава и няма да е в положение да притегли и задържи задоволително хора с нужните качества.
Подготовката - въпреки и на пръв взор не толкоз притеснителни, се появяват констатациите, свързани с бойната подготовка. За разлика от досегашната процедура за причина се показва не просто неналичието на пари за консумативи (основно горива и боеприпаси), а техническо изхабяване, липса на аварийни елементи и хора. Този на пръв взор малък подробност слага под доста огромно подозрение изказванието, че българската войска е в положение да извършва дилемите си, въпреки и с ограничавания и нараснал риск. Така показано, това изказване за всеки останал би звучало като " Може да си прави работата, само че не напълно. ". Но в тази ситуация няма място за смешки поради нарасналите условия към армиите на страните от НАТО и Европейски Съюз.
Какво не ни споделя?
Финансовата информация още веднъж е прекомерно нищожна и лишена от същинска опция за разбор. И в тази ситуация отбраната на " класифицираната информация " не може да е опрощение. Можем да бъдем сигурни, че непознатите разследващи организации надали биха разчитали на формалния парламентарен отчет.
Въпросът е изключително значим, защото визира над 1,2 милиарда лева, от които над 300 млн. за финансови разноски. Например не би било мъчно да се уточни кои са финансираните капиталови планове за над 1 млн. лева, дружно с времето за реализация и предстоящите резултати. Както и кои са огромните поръчки, които са били спрени и за какво. Последното е значимо освен за по-добро схващане на положителните и неприятните практики в ръководството на ресурсите за защита. В българския подтекст е значимо да се разбере каква част от финансовите средства са предопределени в действителност за вложения и каква – за ремонт на остаряло съоръжение. Последното е освен политически въпрос. Защото може да се окаже, че до момента в който заявяваме, че западното съоръжение ни е прекомерно скъпо, в последните 20 години сме отделили повече от същите тези суми за поддръжка на руското.
Какво липсва? Решения
Основният отсъстващ са решенията. Докато положението на армията е повече или по-малко ясно, съществува голяма неопределеност по отношение на желанията за развиване.
Параметрите на трите съществени капиталови плана – за бойни самолети, батальонни бойни групи и многоцелеви корвети са повече или по-малко известни. Общото и за трите е (без това да е посочено в доклада), че се постановат големи взаимни отстъпки в намиране на задоволително съответствие качество/обхват/цена/срок.
Но това, което напълно липсва, е вероятност за останалата част от армията. Например изказванието, че планът за батальонните бойни групи води до превъоръжаване на Сухопътните войски, няма по какъв начин да дава отговор на истината – той отчасти обгръща една от двете съществени бригади, без да се регистрира третата. Предвид констатацията за положението на наличната техника изниква въпросът дали изобщо се търси решение за останалите и
каква ще бъде тяхната бойна стойност след 10 години?
Това важи с цялостна мощ и за военновъздушните и за военноморските сили.
Когато прибавим и въпроса за хората, стартира да се утвърждава мнението, че на процедура липсва цялостна визия за развиване. Основната причина за това умозаключение е следната – основава се усещане за опити за усъвършенстване, които обаче не обгръщат цялата войска, нямат ясна времева рамка и което е най-важното – нямат работещ и одобрен финансов план. А точно той ще даде да се разбере дали желанията по отношение на новото съоръжение, набирането и задържането на нужните хора и повишението на подготовката изобщо могат да бъдат осъществени.
Разбираемо е, че откакто отчетът се изготвя от изпълнителната власт задачата му е не да подлага на критика ръководещите, а да подчертава върху техните старания. Но това не би трябвало да води до икономисване на информация или уклончиви формулировки. И за Народното събрание, и за обществото, а и за армията, ще бъде потребно да бъде възложен разбор, който демонстрира действителното положение и предлаганите решения.
Георги Цветков е учител по национална сигурност. Член е на Управителния съвет на Атлантическия съвет на България. Статията отразява неговото персонално мнение.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ