Преди седемдесет и пет години фермер заклал пиле в Колорадо,

Преди седемдесет и пет години фермер заклал пиле в Колорадо, а то „ отказало “ да почине. Майк, по този начин се наричала птицата, оживял в продължение на 18 месеца и станал международно прочут. Как е живяла птицата без глава толкоз дълго, било мъчно да се изясни.

На 10 септември 1945 година Лойд Олсен и брачната половинка му Клара колят пилета във фермата си във Фруита, Колорадо. Олсен коли птиците, а жена му ги чисти. Но една от всичките 40 или 50 птици, които минали под брадвичката на Олсен този ден, не се държала като останалите.

„ Те заклали всички, само че една към момента била жива и се разхождала “, споделя правнукът на двойката, Трой Уотърс. Пилето ритало и бягало, не се спирало.

Оставили го за през нощта в остаряла кутия от ябълки в остъклената веранда на фермата и когато Лойд Олсен се събудил на идната заран, побързал да излезе, с цел да види какво се е случило. „ Това проклето нещо било към момента живо “, споделя Уотърс.

„ Това е част от нашата странна фамилна история “, споделя брачната половинка му Криста Уотърс.

Уотърс чул историята като момче, когато прикованият на легло прародител пристигнал да живее в дома на родителите му. Двамата обитавали прилежащи спални и старецът, страдайки от бодърствуване, му разказвал с часове.

Фермерът закарал пилешкото месо в града, с цел да го продаде на пазара. Той взел и обезглавения, само че жив  петел със себе си, хвърлил го във фургона. Като стигнал на пазара, почнал да се обзалага с хората на по бира, че във фургона има живо пиле без глава.

Из Фруита се разнесъл слуха за странната птица без глава. Местният вестник изпратил кореспондент да интервюира Олсен, а две седмици по-късно уредникът на предтсавления Хоуп Уейд минал близо 300 благи от Солт Лейк Сити, Юта с предложение да вършат с пилето представления, с цел да завоюват пари.

Тогава, през 40-те години, фамилията имало дребна плантация и се мъчели. Съгласили се.

Първо посетили Солт Лейк Сити и Университета в Юта, където петелът бил подложен на серия от проби. Слуховете описват, че университетските учени хирургично отстранили главите на доста други пилета, с цел да видят дали някое от тях ще оживее.

Когато списание „ Лайф “ разгласило историята за обезглавеният петел Майк, Лойд, Клара и Майк тръгнали на турне из Съединени американски щати.

Те ходили в Калифорния и Аризона, а Хоуп Уейд завел Майк на обиколка в югоизточната част на Съединени американски щати, когато фамилията трябвало да се върне във фермата, с цел да събира реколтата.

Пътешествията на птицата били усърдно документирани от Клара в албум, който се съхранява в сейфа от револвера на Уотърс.

Хората в цялата страна пишели писма и не всички били позитивни. Един сравнявал фамилията с нацистите, различен от Аляска ги молил да сменят бутчето на Майк с дървен крайник. Някои били адресирани единствено до „ Собствениците на безглавото пиле в Колорадо “, само че въпреки всичко намерили пътя към фамилната плантация.

След първичното турне семейство Олсен завели безглавият петел Майк във Финикс, Аризона, където напролет на 1947 година се случило злощастие. Той починал във Финикс.

Какво се случва, когато се отсече главата на пиле?

• Обезглавяването прекъсва мозъка от останалата част на тялото, само че за къс интервал веригите на гръбначния мозък към момента имат остатъчен О2.
• Без сигнал от мозъка тези вериги работят непринудено. „ Невроните стават дейни, краката стартират да се движат “, споделя доктор Том Смълдърс от университета в Нюкасъл.
• Обикновено пилето лежи, когато това се случи, само че в редки случаи невроните могат да задействат двигателна стратегия за тичане.
• „ Пилето в действителност ще тича малко “, споделя Смълдърс. „ Но не и 18 месеца, по-скоро към 15 минути. “

Майк се хранел с течна храна и вода, които фермерите пускали непосредствено в хранопровода му. Друга жизненоважна телесна функционалност, с която му помагали, е изчистването на слуз от гърлото му. Хранили го с капкомер и чистили гърлото му със спринцовка.

В нощта, когато Майк умира, те били събудени в стаята на мотела от звука на задушаващата се птица. Когато потърсили спринцовката, разбрали, че са я изгубили и преди да съумеят да намерят опция, Майк се задушил.

Години наред те твърдели, че са продали петелът на човек за представления. Едва, няколко години преди да почине, Лойд признал, че пилето умряло поради него. „ Мисля, че в никакъв случай не е желал да признае, че се е прецакал и е оставил „ златната кокошка “, която снасяла златни яйцата, да почине поради него “, споделя внукът.

Олсен в никакъв случай не разказал какво е направил с мъртвата птица. „ Готов съм да се обзаложа, че Майк е изхвърлен в пустинята някъде към Финикс, в канавката, и евентуално е бил изяден от койоти “, твърди Уотърс.

Как Майк съумял да оцелее толкоз дълго?

Нещото, което изненадва доктор Том Смълдърс, специалист по пилетата в Центъра за държание и еволюция в университета в Нюкасъл, е, че той не е кървял смъртоносно. Фактът, че е съумял да продължи да действа без глава става по-лесно разбираем.

Ако човек загуби главата си, няма да има никаква мозъчна функционалност. За пилето е много по-различно.

„ Ще се учудите какъв брой малко мозък има в предната част на главата на едно пиле “, споделя Смълдерс.

Той е съсредоточен най-много в задната част на черепа, зад очите, изяснява той.

Докладите сочат, че клюнът, лицето, очите и ухото на Майк са били отстранени с удар на брадвичката. Но Смълдърс пресмята, че до 80% от мозъка му – съвсем всичко, което управлява тялото на пилето, в това число сърдечната периодичност, дишането, глада и храносмилането – остава недокоснато.

По това време се предполагало, че Майк е оживял след удара, тъй като част или целият мозъчен дънер остава прикован към тялото му. Оттогава науката се е развила и това, което тогава е било наречено мозъчен дънер, е открито, че е част от мозъка.

„ По-голямата част от мозъка на птиците, какъвто го познаваме в този момент, в действителност се смятал за мозъчен дънер тогава “, споделя Смълдърс.

Имената, дадени на части от мозъка на птиците в края на 1800 година, в действителност били неверни.

Защо тези, които са се пробвали да основат личен Майк, не са съумели, е мъчно да се изясни. Изглежда, че разрезът в тази ситуация на Майк е пристигнал на точното място и навременният кръвен съсирек за благополучие е предотвратил смъртоносното кървене.

Трой Уотърс подозира, че прародител му няколко пъти се е опитвал да повтори триумфа си с брадвичката.

Съсед, който живеел наоколо, купувал всевъзможни пилета от пазара в близкия Гранд Джънкшън, Колорадо и спирал до фамилната плантация с шест опаковки бира за Олсен, с цел да го убеди да покаже по какъв начин тъкмо го е направил.

„ Спомням си, че той ми сподели, смеейки се, че получава безвъзмездна бира през уикенд, тъй като съседът бил сигурен, че е забогатял от това пиле “, споделя Уотърс.

„ Мръсно богати “ било мнение, което мнозина имали във Фруита за семейство Олсен. Но съгласно Уотърс това е пресилено.

„ Той в действителност спечелил малко пари от това “, споделя Уотърс. Купил машина за балиране на сено и два трактора, на мястото на коня и мулето. И също – малко разкош – пикап Шеврплет от 1946 година.

Веднъж Уотърс попитал Лойд Олсен дали се е забавлявал. Той удостоверил. Казал, че имал опция да обиколи и да види елементи от страната, които евентуално другояче не би видял. Успял да модернизира фермата си и да разполага със земеделско съоръжение. Лойд се занимавал със земеделие до края на живота си, стараейки се да се измъкне от мизерията.

Автор: Десислава Михалева