Преди повече от 2000 години от едно важно дърво е

Преди повече от 2000 години от едно значимо дърво е откъснат клон по заповед на император Ашока Велики. Точно под същото това дърво Буда бил достигнал прояснение. Ашока дава на клона кралска купа и го посява във ваза от солидно злато.

След това той отнася клона през планините до Бенгалския залив. Там щерка му го поема на борда на транспортен съд и отплава за Шри Ланка, с цел да го подари на краля. Ашока обичал растението толкоз доста, че сълзи се стичали по лицето му, до момента в който следил по какъв начин го отнасят.

Историята е от поема за краля на смокиновото дърво, което учените назовават ficus religiosa. Вярно на името си, то има своите отдадени почитатели хиляди години преди времето на Ашока.

Но f. religiosa не е само. То е единствено един от над 750 типа смокини. Никое друго растение не е имало такова въздействие върху човешкото въображение. Смокини има във всяка огромна вяра и са повлиявали на крале и кралици, учени и бойци. Играли са роля в човешката еволюция и в зората на цивилизацията. Тези дървета освен са станали очевидци на историята; те са я начертали.

Повечето цъфтящи растения излагат цветовете си на показ, само че смокинята крие своите в плодовете си. И до момента в който множеството растения заравят корените си подземен, смокинята удушвач ги демонстрира гордо.

Смокинята удушвач е необикновено растение, което пораства от семена, изпуснати високо в дърветата от преминаващи птици и бозайници. Започвайки високо в горските клони, вместо на земята, семената на удушвача получават нужната светлина, с цел да порастват със ужасно движение. Растейки, те пускат въздушни корени, които стават по-дебели и дървесни, обгръщайки другите дървета в жив плет. Могат даже да задушат и убият великански дървета, нараствайки до колосални размери.

Две страни са сложили смокиня удушвач на своите гербове. В случая с Индонезия, дървото символизира единение от разнообразието, като висящите корени съставляват множеството острови, съставляващи страната.

При Барбадос, гербът е въодушевен от гледката, посрещнала португалския откривател Педро Кампош, когато кораба му достигнал острова през 1536г. Той видял доста смокини удушвачи, виреещи по крайбрежието на острова. Кафеникавите корени висели от клоните като кичури коса. Кампош кръстил острова Лос Барбадос – „ брадатите “.

Повече от 300 години по-късно, английският биолог Алфред Ръсел Уолъс изследвал островите от другата страна на света. По думите му, смокините удушвачи, които видял по време на 8-годишната си авантюра в Малайзия били „ най-необикновените дървета в гората “. Борбата им за живот го въодушевила за теорията за естествения асортимент, която той измислил без значение от Чарлз Дарвин.

Но смокините удушвачи са намерили място в човешкия разум доста преди тези европейски откриватели да са кръстосвали моретата.

Да вземем да вземем за пример Ашока и f. religiosa. Будисти, индуси и джайнисти са почитали този тип повече от две хилядолетия. Същото дърво е възпято в бойни химнове на ведичите преди 3500 години. А 1500 години по-рано се появява в легенди и изкуство от Индската котловина.

На други места в Азия – в тропиците и субтропиците – култури са приемали смокините като знаци на власт и място за молитва. Тези дървета участват в истории за сътворението, фолклора и ритуали за плодовитост. Шампионът е бенгалският фикус – толкоз огромно дърво, че отдалече единствено по себе си наподобява на цяла гора.

Бенгалските фикуси стават толкоз огромни, тъй като корените, които пускат, могат да се сплитат в стълбове, дебели колкото дъбови дървета. Тези стволове поддържат големите клони на смокинята и им разрешават да стават доста по-дълги и даже да пускат още повече корени.

За една бенгалска смокиня в Утар Прадеш се споделя, че е безсмъртна. Друга в Гуджарат била израснала от клонка, употребена за четка за зъби. Трета поникнала там, където жена се хвърлила в горящата клада на погребението на мъжа си и умряла. Това дърво, в Андхра Пареш, може да подслони 20 000 души.

Първите европейци, насладили се на сянката на бенгалската смокиня били Александър Велики и неговите бойци, пристигнали в Индия през 326г.пр.Хр. Разказите им за това дърво скоро достигнали до гръцкия мъдрец Теофраст, създателят на модерната ботаника. Той изучавал ядливата смокиня, ficus carica.

Теофраст забелязал дребни инсекти, влизащи и излизащи от смокините. Тяхната история се оказва една от най-забележителните в ботаниката. Повече от 2000 години минават, преди учените да открият, че всеки тип смокиня си има своите оси опрашители, а някои даже по два типа. И по същия метод, всеки тип смокинови оси може да снася яйцата си в цветовете на съответните смокини.

Тази връзка е почнала преди повече от 80 милиона години и оттогава е оформила света. Дърветата би трябвало да създават смокини целогодишно, с цел да могат да оцелеят осите опрашители. Това е добра вест за хранещите се с плодове животни, които другояче биха гладували през огромна част от годината. Всъщност смокините поддържат повече типове диви животни от който и да е различен плод.

Повече от 1200 типа се хранят със смокини, в това число 10% от всички типове птици, съвсем всички познати типове плодоядни прилепи и десетки типове примати, които популяризират по този метод семената. Затова еколозите назовават смокините „ основни запаси “.

Смокините не хранят само животни. Целогодишното наличие на зрели смокини е помогнало на ранните ни прародители.

Питателните смокини може да си помогнали да развият по-големи мозъци. Има и доктрина, съгласно която ръцете ни са еволюирали като принадлежности, с които да оценяваме дали смокините меки, затова сладки и богати на сила. Докато първите хора са се възползвали от биологията на смокините, техните почитатели са се усъвършенствали. Смокинята е едно от първите култивирани от индивида растения преди няколко хиляди години.

Древните египтяни се занимавали с типа ficus sycomorus, чиито оси опрашители били изчезнали или по този начин и не пристигнали. Очаквано, дървото не е трябвало да даде нито един зрял плод. Но с помощта на чист шанс или гениална мисъл, фермерите са разкрили, че могат да накарат смокините да узреят, като ги надупчат с нож. Не след дълго смокините заемат главно място в египетското земеделие. Фермерите даже обучавали маймуни да се катерят по дърветата и да берат плодовете.

Смокините в Египет хранили както стомасите, по този начин и вярата. Фараоните отнасяли в гробовете си сушени смокини, с цел да поддържат душите им по пътя към задгробния живот. Те вярвали, че майката богиня Хатор щяла да излезе от митично смокиново дърво, с цел да ги приветства в Рая.

На север и изток, по-сладкият братовчед на тази смокиня, f. carica, се трансформира във значим хранителен източник за няколко други антични цивилизации. Шумерският крал Урукагина написа за тях преди 5000 години. Цар Навуходоносор II ги засява в градините на Вавилон. Цар Соломон от Израел ги възпява в ария. Древните гърци и римляни считали смокините за блага от боговете.

Популярността им може да бъде обяснена и с друго качество. Освен че са сладки и вкусни, смокините са цялостни и с фибри, витамини и минерали.

Тези хранителни качества са известни от дълго време. Римският мъдрец Плиний Стари написа през 1-ви век, че „ смокините имат тонизиращ резултат и са най-хубавата храна за тези, покосени от дълготрайно боледуване “.

Известен образец за лековитите свойства на смокините има в Библията. Езекия, крал на Юдея, бил смъртно болен, затрупан с чума от мехури, само че се възстановил откакто го намазали с паста от намачкани смокини.

Свойствата на смокинята не се лимитират единствено до плода. Хората в тропиците от хилядолетие вършат медикаменти от кората, листата, корените и сока.

Смокиновите дървета като жива аптечка може да са по-древни от нашия тип. Най-близките ни роднини, шимпанзетата, също употребяват смокините поради лековитите им свойства, което подсказва, че и общият ни предходник може би го е правил.

Учени в Уганда от време на време следят шимпанзета да ядат невероятни храни, като кората или листата на смокинови дървета. Тези шимпанзета евентуално се самолекуват. Изследвания демонстрират, че съдържащото се в листата и кората работи мощно против бактерии, паразити и тумори.

Смокиновите дървета освен са помогнали за възхода на цивилизации и култури. Те също по този начин са гледали по какъв начин падат и са помогнали за скриване на руините им.

Големите градове в Индската цивилизация са процъфтявали сред 3300 и 1500г.пр.Хр, само че са били изгубени за историята до 1827г, когато Чарлз Масон, беглец, бягащ от Британска източноиндийска компания, дошъл тук.

Гигантски смокини удушвачи доминирали пейзажа. Руини надничали от загадъчни могили. Местните споделили на Масон, че това били реликви от общество, което било унищожено, откакто боговете се намесили, с цел да поправят „ похотта и престъпността на суверена “. Всъщност продължителната суша е това, което е съкрушило Индската цивилизация.

Смокини удушвачи са заместили и покосените от сушата хора в майските пирамиди в Тикал и кхмерските храмове в Ангкор Ват.

Във всеки случай, смокините са помогнали на гората да се възвърне и да погълне изоставените здания. Техните семена са попаднали в пукнатините на камъните. Корените им са раздрали зидарията и са смачкали стените с тежестта си. Плодовете им са привлекли животни, които от своя страна са разпръснали семена на десетки други типове дървета.

Тази мощ е следена и при вулкани като Кракатао, чието изригване през 1883г унищожава живота на острова. Смокиновите дървета, обхванали чистата застинала лава, са били основни за появяването на нова гора. В тропиците през днешния ден учените пресъздават този резултат, като засаждат смокинови дървета, с цел да ускорят регенерирането на дъждовните гори в райони, където е унищожена от дърводобива.

Всичко това значи, че смокините могат да са вяра за бъдеще с изменчив климат. Те могат да ни оказват помощ да се приспособяваме към рискови условия.

В североизточна Индия хората оказват помощ на корените на смокините да прекосяват реки, да се преплитат и удебеляват, с цел да образуват естествени мостове, които избавят животи в дъждовния сезон. В Етиопия смокиновите дървета оказват помощ на фермери да се приспособяват към сушата, като дават нужната сянка на посевите и храна за козите.

Смокините могат да ни оказват помощ да ограничим резултата на климатичните промени, да опазим биоразнообразието и да подобрим метода си на живот, стига да продължим да засаждаме и пазим тези дървета, както човечеството е предписание хилядолетия наред.

Много култури по света са трансформирали в табу рязането на смокинови дървета. За страдание през днешния ден тези разбирания последователно избледняват от паметта.

Дългата 80 милиона години история на смокинята ни припомня, че ние сме новодошлите на Земята. Бъдещето ни ще е по-сигурно, в случай че включим и тези дървета в проектите си.