Италия планира да пусне валута, подобна на османските каймета
Преди към месец The Wall Street Journal излезе с материал за желанията на евроскептичните елементи от италианския политически бранш да пуснат миниоблигации (mini-ВОТ от Buoni Ordinari del Tesoro – т.е. букв. дребни елементарни облигации на хазната) с номинал от €50[1], съгласно други източници €100. Идеята на италианските евроскептици се препредаде и в български уеб сайтове и съгласно тях въпросните безлихвени бонове ще съставляват пари, които „ няма да съставляват конкуренция на еврото, само че ще може да се одобряват вътре в Италия за заплащане на всевъзможни артикули и услуги, ако платецът и получателят на заплащането са съгласни да употребяват тези бумаги като платежно средство “. Написаното беше мотив и за дейни диспути, в това число и в българските обществени мрежи. Без задачата ми да е поднасянето на претоплени манджи на читателите, ще се опитам да прегледам случая през призмата на един исторически образец от Балканите.
Това, което на процедура оферират италианските политици, е издаване на паралелни на еврото пари, които да се употребяват от държавната хазна за облекчение на дефицита при вътрешни заплащания и така нататък Като се абстрахирамe от реакцията на редица финансисти, съгласно които това е началото на края на еврото, ще припомня, че тази процедура по никакъв начин не е нова и образци за нейното използване, някои от които сполучливи, а други пагубни, могат да се вземат и от близката, и от по-далечната финансова история. Ще показва подобен образец от Балканите (от 40-те години на XIX век) и по-конкретно от Цариград. Тогава е бил налице почти същият проблем. Съществували са съвсем непрестанен държавен недостиг и увеличаващ се дълг (като в Италия), златно-сребърен стандарт с закрепен курс сред златната османска лира и сребърния грош (подобно на еврото, което е някакъв тип стандарт) и надлежно желание на османското държавно управление да емитира бонове с дребен номинал, които да носят рента и да се употребяват от популацията и като пари. По-късно тези бонове се емитират и без да носят рента – като книжни пари, циркулиращи на пазарите дружно със златните и сребърните и одобрявани при данъчни разплащания (каквато е и концепцията на Апенините).
Няколко думи за османската парична система
През 1844 година Османската империя възприема биметален стандарт и в съществени монетни единици се трансформират златната лира и сребърният грош (куруш). Цената на лирата е закрепена и възлиза на 100 гроша. Стриктно се дефинира златната монета да тежи 7.216 грама и надлежно да е с непорочност от 91.67%, или другояче казано, всяка златна лира съдържа 6.6 грама от скъпия метал. Постановено е надлежно сребърният грош да тежи 1.2027 грама и да бъде с непорочност 83%. Така във всеки грош има един грам чисто сребро. Нормативно се дефинира и прецизно опазване на съотношението сред двата благородни метала (т.нар. gold/silver ratio) на 15.09. С други думи, османците възприемат ясна парична система, определяна от мнозина откриватели като благонадежден поръчител против инфлацията.
От друга страна, стабилността на монетния ред надалеч не значи, че османските финанси са наред. Бюджетните дефицити непрестанно тормозят държавното богатство. Приемането на посочения горе стандарт не разрешава на османците да девалвират монетите си. Нещо, което те драговолно вършат през предходните епохи, с цел да могат да финансират недостига в хазната. Вътрешните заеми също са лимитирани, доколкото локалните капитали са незадоволителни, и това ще резултира в първите външни заеми от 50-те години на XIX век, които в вероятност пък ще доведат до банкрута от 1875 година
Така неналичието на свежи капитали за обслужване на разноските на държавното управление кара Високата врата да стартира да печата книжни пари (т.нар. каймета - kaime). Целта е освен облагата от сеньораж да се облекчат заплащанията на хазната, да се насърчи вътрешната търговия, да се облекчи дефицитът на монети за ежедневни покупки на османските пазари и да се заздравят държавните финанси.
Първото странствуване в света на книжните пари[2]става посредством емисия на скъпи бумаги
Най-ранните каймета са написани на ръка и са пуснати в обращение през 1840 година Били са с номинал от 50, 100, 250 и повече грошове и са носили годишна рента от 12.5% с падеж от осем години. Тези каймета са били и платежно средство – също като златните и сребърните монети. Между 1840 и 1844 година търговците в Цариград драговолно ги одобряват и те циркулират и се обменят против монети. До 1852 година тиражите им са лимитирани и надлежно те се показват добре на пазарите.
От тази година са пуснати в обращение за първи път каймета, които не носят рента. Те са с по-малки номинали – 10 и 20 гроша. Целта е, с изключение на да се подтикват ежедневните сделки, да се обезпечат и нови доходи за бюджета. През 1853 година общата маса на книжните пари е 175 милиона гроша. Когато по време на Кримската война (1853-1856) са пуснати в големи тиражи каймета, с една златна лира стартират да се купуват към 200-220 гроша в кайме (или неговата действителна стойност спада на половина от номинала му). Книжните пари непрестанно се обезценяват и на пазарите в Цариград търговците отхвърлят да ги одобряват.
По този мотив на 19 юли 1858 година българският „ Цариградски вестник “ написа: „ Празниците на Курбан Байрам совсем услабиха придвижването на пияцата ( т.е. пазара ) за все що ся касае за стоките, които от вон дохождат. От друга страна, качиванието на парите доста повредиха продажбата, и торговците, както ся види, решени са да не вземат кайме, и не желаят да продават с изключение на с металическа монета единствено “. Инфлационната наклонност продължава и през 1861 година тиражът на каймето към този момент доближава до 1.250 милиона гроша и цената му спада до 400 каймета за една златна лира. На идната година заради публичното неодобрение държавното управление изтегля каймето благодарение на краткосрочни заеми от Имперската отоманска банка. През 1876 година обаче има нова емисия на каймета – след банкрута от 1875 година и с чукаща на вратата война с Русия през 1877-1878 година
Няколко думи в умозаключение
Очевидно Италия е изправена пред сходни финансови проблеми като тези в Османската империя през втората половина на XIX век. Ясно е, че италианското държавно управление не може да стартира да печата пари – има различен тип стандарт (общата европейска валута) и надлежно няма по какъв начин да покрие по този метод бюджетните си дефицити. Реформите и тогава (за османците), и в този момент (за италианците) се оказват сложна писта в търсене на балансиране на бюджета и обслужването на задълженията. Остават заемите – вътрешни и външни, и надлежно различен метод за „ изпускане на парата “ и облекчение най-малко на вътрешните задължения. Този различен метод е издаването на паралелни пари. При османците в началото се пускат скъпи бумаги, носещи рента, които се употребяват и като платежно средство, и като втори „ стадий “ към този момент директно отпечатване на пари, които да циркулират дружно с „ постоянните “ (на Апенините непосредствено мислят да създадат това) – в османския случай лира и грош, в италианския - евро. С ангажимента, че във връзка с Италия това е единствено концепция, на база на османския опит може да предположим какво ще се случи с въпросните mini-ВОТ.
В кратковременен проект те евентуално ще се окажат сполучливи. Не би следвало да има някакъв значителен проблем да се трансфорат в платежно средство, т.е. италиански пари, които да действат дружно с еврото. В дълготраен проект обаче съм уверен, че държавното управление ще ги емитира все по-масово и надлежно те ще инфлират. Дали това ще е краят на еврото? Принципно съм съперник на правенето на дълготрайни прогнози въз основа на историческия опит[3]. Османската биметална монетна система си съжителства с книжните пари в избрани интервали, без очевидно да страда от това – съвсем до края на империята, когато стандартът рухва. Така че дано забележим какво ще стане.
[1] Link (23.07.2019): https://www.wsj.com/articles/italy-short-of-euros-flirts-with-a-different-way-to-pay-11560178888
[2] Ако си разреша да преразказвам заглавието на книгата на моя добър другар и сътрудник Орлин Събев. Вж. Събев, О. Първото османско странствуване в света на печатната книга (1726 – 1746). С., 2004.
[3] Насим Талеб доста безапелационно потвърди какъв брой глупави могат да бъдат те.
Това, което на процедура оферират италианските политици, е издаване на паралелни на еврото пари, които да се употребяват от държавната хазна за облекчение на дефицита при вътрешни заплащания и така нататък Като се абстрахирамe от реакцията на редица финансисти, съгласно които това е началото на края на еврото, ще припомня, че тази процедура по никакъв начин не е нова и образци за нейното използване, някои от които сполучливи, а други пагубни, могат да се вземат и от близката, и от по-далечната финансова история. Ще показва подобен образец от Балканите (от 40-те години на XIX век) и по-конкретно от Цариград. Тогава е бил налице почти същият проблем. Съществували са съвсем непрестанен държавен недостиг и увеличаващ се дълг (като в Италия), златно-сребърен стандарт с закрепен курс сред златната османска лира и сребърния грош (подобно на еврото, което е някакъв тип стандарт) и надлежно желание на османското държавно управление да емитира бонове с дребен номинал, които да носят рента и да се употребяват от популацията и като пари. По-късно тези бонове се емитират и без да носят рента – като книжни пари, циркулиращи на пазарите дружно със златните и сребърните и одобрявани при данъчни разплащания (каквато е и концепцията на Апенините).
Няколко думи за османската парична система
През 1844 година Османската империя възприема биметален стандарт и в съществени монетни единици се трансформират златната лира и сребърният грош (куруш). Цената на лирата е закрепена и възлиза на 100 гроша. Стриктно се дефинира златната монета да тежи 7.216 грама и надлежно да е с непорочност от 91.67%, или другояче казано, всяка златна лира съдържа 6.6 грама от скъпия метал. Постановено е надлежно сребърният грош да тежи 1.2027 грама и да бъде с непорочност 83%. Така във всеки грош има един грам чисто сребро. Нормативно се дефинира и прецизно опазване на съотношението сред двата благородни метала (т.нар. gold/silver ratio) на 15.09. С други думи, османците възприемат ясна парична система, определяна от мнозина откриватели като благонадежден поръчител против инфлацията.
От друга страна, стабилността на монетния ред надалеч не значи, че османските финанси са наред. Бюджетните дефицити непрестанно тормозят държавното богатство. Приемането на посочения горе стандарт не разрешава на османците да девалвират монетите си. Нещо, което те драговолно вършат през предходните епохи, с цел да могат да финансират недостига в хазната. Вътрешните заеми също са лимитирани, доколкото локалните капитали са незадоволителни, и това ще резултира в първите външни заеми от 50-те години на XIX век, които в вероятност пък ще доведат до банкрута от 1875 година
Така неналичието на свежи капитали за обслужване на разноските на държавното управление кара Високата врата да стартира да печата книжни пари (т.нар. каймета - kaime). Целта е освен облагата от сеньораж да се облекчат заплащанията на хазната, да се насърчи вътрешната търговия, да се облекчи дефицитът на монети за ежедневни покупки на османските пазари и да се заздравят държавните финанси.
Първото странствуване в света на книжните пари[2]става посредством емисия на скъпи бумаги
Най-ранните каймета са написани на ръка и са пуснати в обращение през 1840 година Били са с номинал от 50, 100, 250 и повече грошове и са носили годишна рента от 12.5% с падеж от осем години. Тези каймета са били и платежно средство – също като златните и сребърните монети. Между 1840 и 1844 година търговците в Цариград драговолно ги одобряват и те циркулират и се обменят против монети. До 1852 година тиражите им са лимитирани и надлежно те се показват добре на пазарите.
От тази година са пуснати в обращение за първи път каймета, които не носят рента. Те са с по-малки номинали – 10 и 20 гроша. Целта е, с изключение на да се подтикват ежедневните сделки, да се обезпечат и нови доходи за бюджета. През 1853 година общата маса на книжните пари е 175 милиона гроша. Когато по време на Кримската война (1853-1856) са пуснати в големи тиражи каймета, с една златна лира стартират да се купуват към 200-220 гроша в кайме (или неговата действителна стойност спада на половина от номинала му). Книжните пари непрестанно се обезценяват и на пазарите в Цариград търговците отхвърлят да ги одобряват.
По този мотив на 19 юли 1858 година българският „ Цариградски вестник “ написа: „ Празниците на Курбан Байрам совсем услабиха придвижването на пияцата ( т.е. пазара ) за все що ся касае за стоките, които от вон дохождат. От друга страна, качиванието на парите доста повредиха продажбата, и торговците, както ся види, решени са да не вземат кайме, и не желаят да продават с изключение на с металическа монета единствено “. Инфлационната наклонност продължава и през 1861 година тиражът на каймето към този момент доближава до 1.250 милиона гроша и цената му спада до 400 каймета за една златна лира. На идната година заради публичното неодобрение държавното управление изтегля каймето благодарение на краткосрочни заеми от Имперската отоманска банка. През 1876 година обаче има нова емисия на каймета – след банкрута от 1875 година и с чукаща на вратата война с Русия през 1877-1878 година
Няколко думи в умозаключение
Очевидно Италия е изправена пред сходни финансови проблеми като тези в Османската империя през втората половина на XIX век. Ясно е, че италианското държавно управление не може да стартира да печата пари – има различен тип стандарт (общата европейска валута) и надлежно няма по какъв начин да покрие по този метод бюджетните си дефицити. Реформите и тогава (за османците), и в този момент (за италианците) се оказват сложна писта в търсене на балансиране на бюджета и обслужването на задълженията. Остават заемите – вътрешни и външни, и надлежно различен метод за „ изпускане на парата “ и облекчение най-малко на вътрешните задължения. Този различен метод е издаването на паралелни пари. При османците в началото се пускат скъпи бумаги, носещи рента, които се употребяват и като платежно средство, и като втори „ стадий “ към този момент директно отпечатване на пари, които да циркулират дружно с „ постоянните “ (на Апенините непосредствено мислят да създадат това) – в османския случай лира и грош, в италианския - евро. С ангажимента, че във връзка с Италия това е единствено концепция, на база на османския опит може да предположим какво ще се случи с въпросните mini-ВОТ.
В кратковременен проект те евентуално ще се окажат сполучливи. Не би следвало да има някакъв значителен проблем да се трансфорат в платежно средство, т.е. италиански пари, които да действат дружно с еврото. В дълготраен проект обаче съм уверен, че държавното управление ще ги емитира все по-масово и надлежно те ще инфлират. Дали това ще е краят на еврото? Принципно съм съперник на правенето на дълготрайни прогнози въз основа на историческия опит[3]. Османската биметална монетна система си съжителства с книжните пари в избрани интервали, без очевидно да страда от това – съвсем до края на империята, когато стандартът рухва. Така че дано забележим какво ще стане.
[1] Link (23.07.2019): https://www.wsj.com/articles/italy-short-of-euros-flirts-with-a-different-way-to-pay-11560178888
[2] Ако си разреша да преразказвам заглавието на книгата на моя добър другар и сътрудник Орлин Събев. Вж. Събев, О. Първото османско странствуване в света на печатната книга (1726 – 1746). С., 2004.
[3] Насим Талеб доста безапелационно потвърди какъв брой глупави могат да бъдат те.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ