Свръхнова е причината за голямото изчезване на видове преди 2.6 млн години
Преди към 2.6 милиона години, в праисторическото небе се появява странна ярка светлина, останала там седмици или даже месеци. Това е свръхнова намираща се на към 150 светлинни години от Земята. В рамките на няколко стотици години, откакто странната светлина в небето се е смалила, цунами с галактическа сила от същата разрушителна звездна детонация може да е достигнало нашата планета и да е раздвижило атмосферата, което от своя страна е довело до изменение на климата и е провокирало всеобщо изгубване на огромни океански животни, в това число и на тип акула с размерите на огромен рейс.
Последиците от такава свръхнова върху огромните жители на океана, са разказани в детайли в публикация, оповестена в изданието Astrobiology.
„ Правили сме изследвания по този метод в продължение на 15 години и постоянно предишното се е основавало на това, което знаем като цяло за Вселената, а точно че тези супернови би трябвало да са повлияли на Земята по някое време „, споделя водещият създател Адриан Мелот, професор по физика и астрономия в университета в Канзас.
„ Този път е по-различно – имаме доказателства за събитията в даден миг. Знаем какъв брой надалеч са те, с цел да можем да изчислим по какъв начин това би засегнало Земята и да го съпоставим с това, което знаем за случилото се по това време, с други думи, в този момент е доста по-конкретно. “
Мелот изяснява, че най-новите изследвания, разкриват данни от антични пластове от океанското дъно от изотопи на желязо-60, които дават доказателства за времето и дистанцията на гърмежа на суперновите.
„ Още през средата на 90-те години на предишния век, хората са споделили: “ Хей, потърсете желязо – 60. То ще даде истината, тъй като няма различен метод да стигне до Земята, с изключение на от свръхнова „. Тъй като желязо-60 е радиоактивно, в случай че се е образувало дружно със Земята, то от дълго време ще е изчезнало, по тази причина би трябвало да е „ наваляло “ върху нея.
Има спор дали това е станало единствено от една свръхнова, която е била покрай Земята или е имало цяла верига от тях. Според Мелот и сътрудниците му, най-вероятна е версията композиция от двете – една огромна верига, в която е имало и една свръхнова, която е неизмеримо мощна и ситуирана релативно близо до Земята. При проучването на остатъците от желязо-60, учените откриват огромен скок в останки от него от преди 2,6 милиона години, само че има нараснали останки от негови изотопи още отпреди 10 милиона години, изяснява Мелот “. Съавтори на Мелот са Франсиоле Мариньо от Universidade Federal de Sao Carlos в Бразилия и Лаура Паулучи от Universidade Federal do ABC, също в Бразилия.
Според екипа други доказателства за поредност от супернови могат да се намерят в самата архитектура на локалната галактика.
„ Ние се намираме в един мехур в междузвездната среда “, споделя Мелт. „ Ние сме в неговия край. Това е великански регион с дължина към 300 светлинни години, главно доста парещ газ с доста ниска компактност – съвсем всички газови облаци са изхвърлени от него. Това е идеалната среда за поява на супернови, които се вписват добре в концепцията за верига. Когато вършим калкулации, те са основани на концепцията, че има една свръхнова, която изгасва и силата й доближава до Земята и се разпръсква. Със упоменатия мехур обаче, нещата се трансформират и галактическите лъчи се въртят в него и галактическата „ баня “ трае от 10 000 до 100 000 години. Ако си представим цяла поредност от супернови, ще има повече галактически лъчи в мехура и това ще подсигури наличието им в продължение на милиони години. “
Независимо от това дали е имало една свръхнова или серия от тях, силата на свръхнова, която е популяризирала пластове желязо-60 по цялата Земя, в това време предизвиква и навлизане на частици, наречени муони, които са облъчили Земята, причинявайки рак и разновидности, изключително на по-големите животни.
„ Най-доброто изложение на муона би било доста тежък електрон, муонът е няколкостотин пъти по-масивен от електрона “, споделя Мелот.
„ Те проникват на всички места даже и това е обикновено – доста от тях минават през нас, съвсем всички без да причинят щета, само че към една пета от радиационната доза, която одобряваме идва от муоните. Когато вълна галактически лъчи удари Земята, тези муони се мултиплицират няколко стотици пъти. Принципно единствено дребна част от тях ще взаимодействат по какъвто и да е метод, само че когато броят им е толкоз огромен и тяхната сила е толкоз висока, безспорно ще се получат нараснали разновидности и рак – това ще са главните биологични резултати. Честотата на раковите разновидности ще се усили с към 50 % за животни, които са по-големи от индивида – и колкото по-големи са, толкоз по-лошо е за тях. За един слон или един кит радиационната доза се усилва неведнъж. “
Свръхнова преди 2,6 милиона години може да е повода за огромното изгубване на морски животни на Земята. По време на Плиоцен-Плейстоцен 36 % от родовете се считат за изчезнали. Изчезването е съсредоточено в крайбрежните води, където по-големите организми биха били по-уязвими от радиационна доза от муони.
Според създателите на новото изследване, вредите от муоните са се простирали на стотици метри в океанските води и са ставали по-малко тежки на по-големи дълбочини.
„ Един от изчезналите типове преди 2,6 милиона години, е Мегалодон “, изяснява Мелот. „ Представете си огромната бяла акула във кино лентата „ Челюсти „, само че още по – голяма, с размер на учебен рейс, това е Мегалодон “.
Изследователят от университета в Канзас споделя, че доказателствата за свръхнова или серия от тях оказват помощ, с цел да се изяснят вероятните аргументи за изгубването на доста типове на границата Плиоцен-Плейстоцен.
„ Всъщност до момента не е имало никакво положително пояснение за огромното морско изгубване на типове “, споделя Мелот. „ След като знаем, че нещо се е случило и по кое време се е случило, за първи път в действителност можем да се впуснем и да търсим резултата от радиацията по избран метод, който не е бил вероятен преди, изяснява ученият “.
