Забравената трагедия, която отне живота на 5 млн. души
Преди няколко седмици съветското министерство на културата забрани излъчването на документален филм, разказващ за глада в Поволжието в интервала 1921 – 1922 година Според Москва той е „ провокативен и фрапантен “ и може да провокира вълна от отвращение в страната.
Противоречивото решение на министерството накара доста хора да си зададат въпроса какво в действителност се знае за въпросния всеобщ апетит. Експертите са единомислещи, че това е едно от най-трагичните и ужасяващи събития в цялата съветска история.
Причините за всеобщия апетит
Участието на Руската империя в Първата международна война е преломен миг в историята на страната. То довело до експлоадирането на Февруарската и Октомврийската революции и последвалата ги революция. В резултат на тези събития, през 1922 година бил основан Съюз на съветските социалистически републики. Историците и до през днешния ден спорят по въпроса за броя на хората, починали в хода на гражданската война. Повечето специалисти считат, че жертвите са сред 7 и 12 млн. души.
One boy helping another eat during the Russian famine of 1921.
— NotableHistory (@NotableHistory)
„ Конфликтът бил жесток, а болшевиките, пристигнали на власт след Октомврийската гражданска война, почнали да водят драконовска икономическа политика. Те решили да реквизират зърното на голям брой хора. На всичкото от горната страна сушата, която засегнала огромна част от страната, довела до слаби реколти през 1920 и 1921 година Повечето проучвания сочат, че към 25 млн. души били наранени от апетит и заболявания “, означи за Vesti.bg проф. Бертран Патено, който е учител по история и интернационалните връзки в Станфордския университет. Той е и създател на книга, отдадена на глада в Поволжието.
„ Гробовно сънна пустош “
Някои откриватели считат, че всеобщият апетит почнал още през есента на 1920 година, само че обстановката се влошила фрапантно в края на 1921 година и началото на 1922 година Най-тежко наранени били регионите, намиращи се сред Южен Урал и междинното и долното течение на река Волга. Загинали към 5 млн. души, въпреки че точният брой на жертвите продължава да е обект на несъгласия. Съществуват сведения, че той в действителност е към два пъти по-голям, само че безапелационни доказателства в поддръжка на тези изказвания няма.
В резултат на всеобщия апетит, популацията на Петроград намаляло на половина. Много хора прибегнали до канибализъм, с цел да оцелеят. Социологът Питирим Сорокин, който през зимата на 1921 година посетил села в провинциите Саратов и Самара, написал следното: „ Къщите бяха изоставени… сламените покриви бяха от дълго време свалени и изядени. Животни, несъмнено, нямаше – нито крави, нито коне, ни овце, кози, кучета, котки, даже гарвани нямаше. Всички към този момент бяха изядени. Мъртвешка тишина висеше над покритите от сняг улици “. Американският историк Ричард Пайпс на собствен ред отбелязва, че „ гладът в Русия в интервала 1921 – 1922 година е най-голямата невоенна злополука в европейската история след катаклизмите през Средновековието “.
In 1921 the Povolzhye Famine threatening more than 25 million people in central Russia and Ukraine with starvation. People were subsisting on weeds mixed up with ground bones, tree bark and clay, and were eating horses, dogs, cats, rats &straw from roofs. Cannibalism was rampant.
— LookNoFurther (@LookNoFurther4)
Темата за всеобщия апетит участва и в българската литература. Ето по какъв начин разказва нещастието поетът Христо Смирненски в стихотворението си „ В Поволжието “:
А вред – ни звук, ни лай, ни зов човешки –
гробовно сънна пустош
и единствено измежду нощта със стъпки тежки
умерено броди там Смъртта.
Чуждестранна помощ
През лятото на 1921 година Владимир Ленин и писателят Максим Горки изпратили отворено писмо до няколко европейски страни и Съединени американски щати, в което призовали да бъдат отпуснати „ самун и медикаменти “ за справяне с тежката рецесия. Съществуват сведения, че Ленин в началото бил съперник на тази концепция, защото се страхувал, че това ще разреши на Запада да се намеси във вътрешните работи на неговата татковина. Непрекъснато влошаващата се обстановка, обаче, го предиздвикала да промени мнението си. На молбата за помощ откликнали редица организации. Сред тях била Американската помощна администрация (АПА), ръководена от бъдещия президент на Съединени американски щати Хърбърт Хувър. Тя била основана през 1919 година и имала за цел да оказва помощ на хората, потърпевши по време на Първата международна война.
„ АПА почнала огромна филантропична интервенция, траяла две години, в хода на която били предоставени огромни количества храна и медикаменти на руснаците “, акцентира проф. Патено и прибавя: „ Първоначалният проект, направен през август 1921 година, предвиждал оказването на помощ на един милион деца. Ситуацията, обаче, била извънредно тежка и се оказало, че броят на нуждаещите се е три пъти по-голям. През зимата било взето решение да се дава храна освен на децата, само че и на възрастните.
През лятото на 1922 година АПА към този момент се грижела за към 10,5 млн. души. Те се хранели в американски кухни и всекидневно получавали дажби царевица или царевичен грис (освен това били обезпечени и обилни количества мляко, брашно, захар, ориз и свинско месо). АПА също по този начин стартирала огромна стратегия за оказване на здравна помощ, в границите на която били осъществени всеобщи имунизации против заболявания като холера, тиф и едра шарка. Много руснаци, намиращи се в чужбина, пък почнали да изпращат храни на своите родственици и близки “.
„ Гигантско дело, почтено за велика популярност “
Преди да стартира филантропичната интервенция, АПА сложила няколко условия. На първо място, организацията настояла храната да бъде раздавана независимо на всички нуждаещи се. Хувър също по този начин изискал част от нужните средства да бъдат обезпечени от режима на Ленин.
New exhibit opens this weekend at the Hoover Museum, telling the story of one of the great humanitarian efforts in history, Herbert Hoover and the American Relief Administration's food and medical relief during the Eastern Europe famine of 1921-1922.
— Hoover Library (@HooverPresLib)
В резултат той си обезпечил финансиране в размер на 18 млн. $ от Москва, 20 млн. $ от американския Конгрес, 8 млн. $ от армията на Съединени американски щати, както и над 30 млн. $ от благотворителни организации. За осъществяването на доставките, АПА употребила 237 кораба, а към 125 000 руснаци помагали за разпределянето на помощта. В акцията се присъединил и известният арктически откривател и държавник Фритьоф Нансен. Неговите старания за оправянето с всеобщия апетит се трансформирали в една от главните аргументи, заради които той спечелил Нобелова премия за мир през 1922 година
Благодарение на АПА, милиони руснаци, които живеели в последна беднотия и не можели да отопляват домовете си, се сдобили и с облекла и одеяла. По публични данни, сред 1921 и 1922 година единствено в Башкирия били доставени над 30 000 тона помощи. Усилията на АПА избавили живота на милиони хора. Ето какво написа по този мотив Максим Горки в края на 1922 година: „ Щедростта на американския народ възкреси фантазията за приятелство сред хората. Това се случи в миг, когато човечеството обезверено се нуждае от поддръжка и съчувствие. Вашата помощ ще бъде записана в историята като неповторимо, гигантско дело, почтено за велика популярност и вечно ще остане в паметта на милиони съветски деца, които вие спасихте от гибел “.
Търговия с филантропична помощ
През 1922 и 1923 година, до момента в който доста хора към момента гладували, руските управляващи почнали да изнасят в чужбина по-голямата част от зърното, предоставяно от АПА.
" The gift of the American people. " A poster by the American Relief Administration, which helped Soviet Russia ease the famine of 1921-1923
— Soviet Visuals (@sovietvisuals)
Целта на Москва била да се съберат задоволително средства за съживяването на промишлеността. Режимът също по този начин се опитал да получи интернационален заем в размер на 10 млн. $, само че това по този начин и не се случило. „ Спокойно може да се каже, че задачата на АПА помогнала на Ленин и неговото държавно управление да останат на власт. Хувър предполагал, че тежката обстановка ще докара до рухването на руския режим, само че прогнозата му не се сбъднала. Освен това, АПА можела да спомага за установяването на постоянни дипломатически и търговски връзки сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, само че този късмет бил прахосан “, отбелязва проф. Патено.
Отпускането на филантропична помощ за Съюз на съветските социалистически републики завършило през юни 1923 година Това станало в разгара на пропагандна акция, зад която стоели руските управляващи, целяща да злепостави както Съединени американски щати, по този начин и останалите западни страни, помогнали за оправянето с всеобщия апетит. Москва определила за неприемлив обстоятелството, че американски компании получили концесии за рандеман на естествени благосъстояния, намиращи се на територията на Съветския съюз. Алфред Розенберг, който е един от главните идеолози на нацизма, на собствен ред обвинил американските управляващи (които, съгласно него, били под контрола на Уолстрийт), че стоят зад всички разтърсвания, случили се в Руската империя при започване на XX век.
Още от създателя:
Противоречивото решение на министерството накара доста хора да си зададат въпроса какво в действителност се знае за въпросния всеобщ апетит. Експертите са единомислещи, че това е едно от най-трагичните и ужасяващи събития в цялата съветска история.
Причините за всеобщия апетит
Участието на Руската империя в Първата международна война е преломен миг в историята на страната. То довело до експлоадирането на Февруарската и Октомврийската революции и последвалата ги революция. В резултат на тези събития, през 1922 година бил основан Съюз на съветските социалистически републики. Историците и до през днешния ден спорят по въпроса за броя на хората, починали в хода на гражданската война. Повечето специалисти считат, че жертвите са сред 7 и 12 млн. души.
One boy helping another eat during the Russian famine of 1921.
— NotableHistory (@NotableHistory)
„ Конфликтът бил жесток, а болшевиките, пристигнали на власт след Октомврийската гражданска война, почнали да водят драконовска икономическа политика. Те решили да реквизират зърното на голям брой хора. На всичкото от горната страна сушата, която засегнала огромна част от страната, довела до слаби реколти през 1920 и 1921 година Повечето проучвания сочат, че към 25 млн. души били наранени от апетит и заболявания “, означи за Vesti.bg проф. Бертран Патено, който е учител по история и интернационалните връзки в Станфордския университет. Той е и създател на книга, отдадена на глада в Поволжието.
„ Гробовно сънна пустош “
Някои откриватели считат, че всеобщият апетит почнал още през есента на 1920 година, само че обстановката се влошила фрапантно в края на 1921 година и началото на 1922 година Най-тежко наранени били регионите, намиращи се сред Южен Урал и междинното и долното течение на река Волга. Загинали към 5 млн. души, въпреки че точният брой на жертвите продължава да е обект на несъгласия. Съществуват сведения, че той в действителност е към два пъти по-голям, само че безапелационни доказателства в поддръжка на тези изказвания няма.
В резултат на всеобщия апетит, популацията на Петроград намаляло на половина. Много хора прибегнали до канибализъм, с цел да оцелеят. Социологът Питирим Сорокин, който през зимата на 1921 година посетил села в провинциите Саратов и Самара, написал следното: „ Къщите бяха изоставени… сламените покриви бяха от дълго време свалени и изядени. Животни, несъмнено, нямаше – нито крави, нито коне, ни овце, кози, кучета, котки, даже гарвани нямаше. Всички към този момент бяха изядени. Мъртвешка тишина висеше над покритите от сняг улици “. Американският историк Ричард Пайпс на собствен ред отбелязва, че „ гладът в Русия в интервала 1921 – 1922 година е най-голямата невоенна злополука в европейската история след катаклизмите през Средновековието “.
In 1921 the Povolzhye Famine threatening more than 25 million people in central Russia and Ukraine with starvation. People were subsisting on weeds mixed up with ground bones, tree bark and clay, and were eating horses, dogs, cats, rats &straw from roofs. Cannibalism was rampant.
— LookNoFurther (@LookNoFurther4)
Темата за всеобщия апетит участва и в българската литература. Ето по какъв начин разказва нещастието поетът Христо Смирненски в стихотворението си „ В Поволжието “:
А вред – ни звук, ни лай, ни зов човешки –
гробовно сънна пустош
и единствено измежду нощта със стъпки тежки
умерено броди там Смъртта.
Чуждестранна помощ
През лятото на 1921 година Владимир Ленин и писателят Максим Горки изпратили отворено писмо до няколко европейски страни и Съединени американски щати, в което призовали да бъдат отпуснати „ самун и медикаменти “ за справяне с тежката рецесия. Съществуват сведения, че Ленин в началото бил съперник на тази концепция, защото се страхувал, че това ще разреши на Запада да се намеси във вътрешните работи на неговата татковина. Непрекъснато влошаващата се обстановка, обаче, го предиздвикала да промени мнението си. На молбата за помощ откликнали редица организации. Сред тях била Американската помощна администрация (АПА), ръководена от бъдещия президент на Съединени американски щати Хърбърт Хувър. Тя била основана през 1919 година и имала за цел да оказва помощ на хората, потърпевши по време на Първата международна война.
„ АПА почнала огромна филантропична интервенция, траяла две години, в хода на която били предоставени огромни количества храна и медикаменти на руснаците “, акцентира проф. Патено и прибавя: „ Първоначалният проект, направен през август 1921 година, предвиждал оказването на помощ на един милион деца. Ситуацията, обаче, била извънредно тежка и се оказало, че броят на нуждаещите се е три пъти по-голям. През зимата било взето решение да се дава храна освен на децата, само че и на възрастните.
През лятото на 1922 година АПА към този момент се грижела за към 10,5 млн. души. Те се хранели в американски кухни и всекидневно получавали дажби царевица или царевичен грис (освен това били обезпечени и обилни количества мляко, брашно, захар, ориз и свинско месо). АПА също по този начин стартирала огромна стратегия за оказване на здравна помощ, в границите на която били осъществени всеобщи имунизации против заболявания като холера, тиф и едра шарка. Много руснаци, намиращи се в чужбина, пък почнали да изпращат храни на своите родственици и близки “.
„ Гигантско дело, почтено за велика популярност “
Преди да стартира филантропичната интервенция, АПА сложила няколко условия. На първо място, организацията настояла храната да бъде раздавана независимо на всички нуждаещи се. Хувър също по този начин изискал част от нужните средства да бъдат обезпечени от режима на Ленин.
New exhibit opens this weekend at the Hoover Museum, telling the story of one of the great humanitarian efforts in history, Herbert Hoover and the American Relief Administration's food and medical relief during the Eastern Europe famine of 1921-1922.
— Hoover Library (@HooverPresLib)
В резултат той си обезпечил финансиране в размер на 18 млн. $ от Москва, 20 млн. $ от американския Конгрес, 8 млн. $ от армията на Съединени американски щати, както и над 30 млн. $ от благотворителни организации. За осъществяването на доставките, АПА употребила 237 кораба, а към 125 000 руснаци помагали за разпределянето на помощта. В акцията се присъединил и известният арктически откривател и държавник Фритьоф Нансен. Неговите старания за оправянето с всеобщия апетит се трансформирали в една от главните аргументи, заради които той спечелил Нобелова премия за мир през 1922 година
Благодарение на АПА, милиони руснаци, които живеели в последна беднотия и не можели да отопляват домовете си, се сдобили и с облекла и одеяла. По публични данни, сред 1921 и 1922 година единствено в Башкирия били доставени над 30 000 тона помощи. Усилията на АПА избавили живота на милиони хора. Ето какво написа по този мотив Максим Горки в края на 1922 година: „ Щедростта на американския народ възкреси фантазията за приятелство сред хората. Това се случи в миг, когато човечеството обезверено се нуждае от поддръжка и съчувствие. Вашата помощ ще бъде записана в историята като неповторимо, гигантско дело, почтено за велика популярност и вечно ще остане в паметта на милиони съветски деца, които вие спасихте от гибел “.
Търговия с филантропична помощ
През 1922 и 1923 година, до момента в който доста хора към момента гладували, руските управляващи почнали да изнасят в чужбина по-голямата част от зърното, предоставяно от АПА.
" The gift of the American people. " A poster by the American Relief Administration, which helped Soviet Russia ease the famine of 1921-1923
— Soviet Visuals (@sovietvisuals)
Целта на Москва била да се съберат задоволително средства за съживяването на промишлеността. Режимът също по този начин се опитал да получи интернационален заем в размер на 10 млн. $, само че това по този начин и не се случило. „ Спокойно може да се каже, че задачата на АПА помогнала на Ленин и неговото държавно управление да останат на власт. Хувър предполагал, че тежката обстановка ще докара до рухването на руския режим, само че прогнозата му не се сбъднала. Освен това, АПА можела да спомага за установяването на постоянни дипломатически и търговски връзки сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, само че този късмет бил прахосан “, отбелязва проф. Патено.
Отпускането на филантропична помощ за Съюз на съветските социалистически републики завършило през юни 1923 година Това станало в разгара на пропагандна акция, зад която стоели руските управляващи, целяща да злепостави както Съединени американски щати, по този начин и останалите западни страни, помогнали за оправянето с всеобщия апетит. Москва определила за неприемлив обстоятелството, че американски компании получили концесии за рандеман на естествени благосъстояния, намиращи се на територията на Съветския съюз. Алфред Розенберг, който е един от главните идеолози на нацизма, на собствен ред обвинил американските управляващи (които, съгласно него, били под контрола на Уолстрийт), че стоят зад всички разтърсвания, случили се в Руската империя при започване на XX век.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ