Съпругът ми ми написа писмо от пет думи, което винаги ще помня.
Преди няколко години бяхме напълно нормално семейство. Съпругът ми ходеше на работа всеки ден, вечер ми помагаше да окъпвам щерка. Понякога излизахме цялото семейство някъде през уикенда. Когато се роди втората щерка, обстановката се усложни. Стана ми по-трудно да се занимавам с деца и започнах да упреквам брачна половинка си, че има опция да се развъртвам професионално, а аз седях вкъщи в четири стени.
Съпругът ми ми помогаще през уикенда, само че моралната ми отмалялост и неодобрение от рутинните домашен каузи се усилиха. Съпругът ми постоянно се занимаваше с поправки на коли, заминаваше, от време на време забравяше да направя нещо, което желаех.
Често се ядосвах, станах раздразнителна. Опитах се да дам най-голямата си щерка на детска градина, само че тя постоянно боледуваше, тъй че мъчно можях да си умря. Съпругът ми работише от заран до вечер, аз изцяло стопирах да одобрявам живота си.
Усетих, че не съм получила нищо от брака, с изключение на куп терзания, проблеми и самотност. Реших да приказвам със брачна половинка си, само че заради дребни деца, безконечен живот и работа, диалогът беше отсрочен. Тогава взехме решение да пишем писма един на различен.
И в писмото беше належащо да напишем всичко, което едното не му подхожда на другото и в фамилния ни живот. Вечерта децата заспаха и аз започнах да пиша. Написах три листа! Колко съм изтощена от майчинската „ почивка “, от нашия брак, от обстоятелството, че той постоянно е на работа. Че не мога да го върша повече.
Той четеше, умислен. След това той се усмихна и сподели: „ Е, децата ще пораснат и всичко ще се промени. “ И ми подаде писмото си. Отворих с недоволно лице, в очакване на същите упреци на доста страници, адресирани до мен и се готвех да отговоря на всичко това с бракоразвод. Отварям един огромен лист, на който има единствено пет думи: “Обичам те такава, каквато си! ”
Не чаках … Очаквах нещо, само че не това. Не знаех какво да кажа. Прекарахме този вечер дружно и не желаех да изяснявам нищо друго.
Разбрах, че нямам повече хора на света, с изключение на мъжа ми и децата, които ме обичат тъкмо по този начин, каквато съм. Не за професионални заслуги и не за пари. Пазя това „ писмо “ и го помня цялостен живот.
И децата в действителност са пораснали … Сега животът ни се промени доста. Можем да пътуваме дружно, да посещаваме паркове, музеи, можем да вървим навсякаде.
Понякога си припомням онази вечер и съм толкоз благополучен, че мъжът ми беше задоволително интелигентен да напише тези пет думи в писмо! В противоположен случай щяхме да се разведем и щастливото ни семейство нямаше да бъде.
Харесвайте, абонирайте се за канала и прочетете по-интересно!
