Какво не знаете за европейските избори - числа, влияние и тенденции
Преди наближаващите избори за Европарламент си коства да се припомнят някои любопитни цифри, свързани с избора и работата на европейските законодатели.
Имащи право на глас са 427 милиона души . По националните обичаи във Англия и Холандия там вотът стартира на 23 май. Повече гласоподаватели вземат участие в либерален избор единствено в Индия.
За отбелязване е, че изборната интензивност в Евросъюза има трайна наклонност към понижаване – от първите директни избори през 1979 година, когато 62% от имащите право на глас са се възползвали от него.
Например при последния избор през 2014 година в Белгия, където гласуването е наложително, пред урните са застанали 90% от имащите право на глас. За сметка на това в Словакия са се „ блъснали в дъното “ - 13% .
Бъркотията ще има ли, по кое време и какъв Brexit се отрази и на евровота. Беше пресметнато, че в този момент ще бъдат избирани 705 евродепутати. Заради Brexi отпадат 46 от местата за британци , а останалите 27 от английските места се поделят сред останалите 27 страни-членки . Но сметката излезе крива и броят на евродепутатите остава 751.
Най-голямата страна в Евросъюза – Германия – разполага с 96 места .
Раздадените на обособените страни места в Европарламента се нуждаят от друг брой гласоподаватели, застанали зад един евродепутат, и се оказва, че дребното на брой места в дребните страни усилват тежестта на „ джуджетата “.
Например един евродепутат в Кипър през 2014 година се избираше с 20 000 гласа, до момента в който в Белгия на евродепутатите от листата на германоговорящите им трябваше поддръжката на 12 000. Средно при вота през 2014 година едно евродепутатско място се избираше с 240 000 гласа и съставлява 550 000 регистрирани гласоподаватели.
Продължава оспорваната от някои среди политика на Европарламента да седи „ на два стола “ - в Брюксел и Старсбург, както е записано в Европейския контракт през 50-те години на предишния век. Евродепутатите и техните екипи всеки месец се местят от Брюксел в Страсбург за пленарни съвещания. Което коства годишно към 114 млн. евро.
Макар че в Европейски Съюз езикът на всяка от страните-членки е формален, доста от тях употребяват британския, с цел да стигнат до по-широка публика.
Предвид предстоящата смяна в състава и броя на парламентарните групи след новия избор заради възхода на националисти си коства да се напомни, че с цел да се образува парламентарна група, би трябвало да са налице минимум 25 евродепутати от най-малко една четвърт от страните членки, т.е. 7 от 28 по сегашния лист. Към този миг има девет групи, само че се чакат разбърквания и промени.
Имащи право на глас са 427 милиона души . По националните обичаи във Англия и Холандия там вотът стартира на 23 май. Повече гласоподаватели вземат участие в либерален избор единствено в Индия.
За отбелязване е, че изборната интензивност в Евросъюза има трайна наклонност към понижаване – от първите директни избори през 1979 година, когато 62% от имащите право на глас са се възползвали от него.
Например при последния избор през 2014 година в Белгия, където гласуването е наложително, пред урните са застанали 90% от имащите право на глас. За сметка на това в Словакия са се „ блъснали в дъното “ - 13% .
Бъркотията ще има ли, по кое време и какъв Brexit се отрази и на евровота. Беше пресметнато, че в този момент ще бъдат избирани 705 евродепутати. Заради Brexi отпадат 46 от местата за британци , а останалите 27 от английските места се поделят сред останалите 27 страни-членки . Но сметката излезе крива и броят на евродепутатите остава 751.
Най-голямата страна в Евросъюза – Германия – разполага с 96 места .
Раздадените на обособените страни места в Европарламента се нуждаят от друг брой гласоподаватели, застанали зад един евродепутат, и се оказва, че дребното на брой места в дребните страни усилват тежестта на „ джуджетата “.
Например един евродепутат в Кипър през 2014 година се избираше с 20 000 гласа, до момента в който в Белгия на евродепутатите от листата на германоговорящите им трябваше поддръжката на 12 000. Средно при вота през 2014 година едно евродепутатско място се избираше с 240 000 гласа и съставлява 550 000 регистрирани гласоподаватели.
Продължава оспорваната от някои среди политика на Европарламента да седи „ на два стола “ - в Брюксел и Старсбург, както е записано в Европейския контракт през 50-те години на предишния век. Евродепутатите и техните екипи всеки месец се местят от Брюксел в Страсбург за пленарни съвещания. Което коства годишно към 114 млн. евро.
Макар че в Европейски Съюз езикът на всяка от страните-членки е формален, доста от тях употребяват британския, с цел да стигнат до по-широка публика.
Предвид предстоящата смяна в състава и броя на парламентарните групи след новия избор заради възхода на националисти си коства да се напомни, че с цел да се образува парламентарна група, би трябвало да са налице минимум 25 евродепутати от най-малко една четвърт от страните членки, т.е. 7 от 28 по сегашния лист. Към този миг има девет групи, само че се чакат разбърквания и промени.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ