Древният океан на Марс вероятно се крие в скалите му
Преди милиарди години Марс е имал големи океани, реки и езера. Смята се, че в избран миг тази вода е „ изтекла “ в Космоса. Слънчевите ветрове и ултравиолетовата светлина постепенно, само че несъмнено, са разрушили така и така разредената марсианска атмосфера, само че ново проучване подсказва, че изгубеното количество вода не подхожда на планета, която е толкоз суха, колкото актуалният Марс.
Изследователите правят симулации на разнообразни сюжети, които биха могли да обяснят къде е отишла самата вода. Най-разпространената доктрина е, че в по-голямата си част тя се е изпарила и е „ избягала “ в галактическото пространство. Вулканичната дегазация евентуално е спомогнала за избутването на водата във въздуха. Друго евентуално пояснение е химичното изветряне. Водата е трансформирала скалите и е останала „ пленена “ в минералите, заровени надълбоко под кората на Червената планета.
Новото проучване, оповестено в Science, демонстрира, че тази хидратация на марсианската кора евентуално е изиграла съществена роля при изгубването на античния океан. Най-малко 30 % от водата евентуално е пленена в скалите под повърхността на Червената планета. Според другите незнайни и несигурни детайли в модела обаче би могло да става дума за до 99 %.
Симулираният сюжет се базира на данни, получени от марсоходите, от намиращите се в орбитата на планетата галактически апарати, както и от метеоритите от Марс, открити на Земята. Благодарение на тях учените освен, че съумяват да схванат повече за ролята, която хидратацията на кората е изиграла в еволюцията на Марс, само че и по кое време е настъпила самата смяна в образа на планетата.
Марс се е образувал почти преди към 4,5 милиарда години. Океанът се е появил няколко милиарда години по-късно. Според модела на учените водата на Марс е могла да покрие цялата планета (при дълбочина от 100 метра). Марсианският воден цикъл към този момент е бил намалял внезапно преди 3,7 милиарда години. Екипът счита, че по това време планетата е изгубила сред 40 и 95 % от водата си. Марс се трансформира в сухата и негостоприемна за живот планета, която познаваме през днешния ден, преди към 3 милиарда години. Екипът упорства, че кората на планетата е изсмукала цялата вода.
Феноменът хидратация на кората се следи и на Земята, само че тектонските плочи разрешават на материала в кората да се разтопява и водното наличие да се освобождава още веднъж в атмосферата. На базата на осъществените досега наблюдения на Марс не съществува сходен цикъл. Старите минерали са с по-високо наличие на вода спрямо тези, формирани през последните години.
Изучаването на скали от разнообразни времеви интервали би могло да удостовери този нов модел. Една съответна химическа сигнатура би била по-различна в скалите от „ по-мокрия “ интервал в съпоставяне със скалите от сухия интервал на Марс. Сегашните и идни задачи до алената планета биха могли да ни дават нужните за задачата на изследването проби.
Източник: IFLScience
