Преди избори в социалната мрежа се развихрят шумни групички от

Преди избори в обществената мрежа се развихрят шумни групички от надъхани комсомолци. Те обикалят страниците, радващи се на повече визити и сипят глупави мнения за събития, които не схващат, и за уважавани хора, каквито в никакъв случай няма да бъдат.

Тия комсомолци са на друга възраст, с друг обществен статус и са представители на целия неправилен набор на българския политически живот.

Но макар че са разнообразни по убеждения, в едно си наподобяват – всички те са се отказали от опцията да мислят (ако въобще в миналото са я притежавали). Партията мисли вместо тях. Вождовете им спускат верните постулати и те ги бранят покорно и безрезервно.

Комсомолският възторг не е довел никого до нещо положително.

Знам го, тъй като съм живял в онази жалка ера, в която комунистическата партия вярваше, че има монопол върху Истината и мачкаше всички смислени хора.

Сега партиите са доста, само че клакьорите им страдат от една и съща болест – считат, че единствено тяхната религия е вярната, че техните вождове са безгрешни. Готови са да оправдаят всеки нарушител, стига да развява тяхното знаме.

Подобни комсомолски групички са подслон за некадърните, мързеливите и афектираните. За хората, които нямат лично лице.

Тези фейсбук-комсомолци са никои и го знаят. Те не са постигнали нищо свястно в живота си. Затова търсят идентичността си в стадото. Там, където има и други като тях.

Само че стадото няма да им добави стойност.

Защото сборът от доста нули прави нула.