Характеристики на мускатова ракия
Преди хилядолетия хората се научили от грозде да вършат вино, а след това да получат ракия след филтрация. През вековете разнообразни сортове грозде са тествани за изработка на хубава ракия, до момента в който се стига до мускатовите сортове грозде и главно до сорта мускат отонел, от който се получава най-хубавата мускатова ракия.
За тази ракия в един остарял рецептурник от 1890 година, открит и съхраняван у нас, се употребяват поетични съпоставения, описващи нейната деликатност и тактичност, уханието на мускус и опияняващ усет.
Мекотата на усета, скъпите ухания, присъщи единствено за елитни дестилати - на наслада, горски здравец, дива роза и аристократична ванилия са измежду най-пленителните характерности на мускатовата ракия. За да се получи тази опияняваща амалгама, са нужни доста дребни секрети, присъщи единствено за мускатовата ракия - от избора на суровина, до отлежаването на ракията мускат.
Как се прави мускатова ракия
Суровината за мускатова ракия е бялото грозде от сорта мускат, като най-често това е мускат отонел. Сортът зрее върху специфична със своите характерности почва и местонахождение. Песъчливо- каменистите почви в комбиниране с сдържан климат, по опция покрай морето, са най-хубави за засаждане на сорта мускат отонел. Тези характерности оказват помощ на гроздето да се налее със наслада, а от това зависи усетът на ракията. Ценните захари се натрупват дружно с аромата на цветя и билки.
Елитният вид се бере единствено нощем, сред 1, 00 и 5.30 часа, тъй като това е най-екологичният времеви откъслек за изработка на класна ракия. Ниските температури през септември, когато е гроздоберът на муската, съхраняват по натурален път танините и всички микроелементи на плода. Този прийом е пренесен у нас от италианския град Конелиано преди 2 века и това е първата значима специфичност на мускатовата ракия. Богатият гроздов мирис е първата гаранция за положително пиво.
Основни стъпки в производството, даващи характера на мускатовата ракия
След брането на гроздето майсторите на ракия настройват гроздовата отплата с ципите за дълго време и организират фермантацията при ниски температури. Така резервират всички усети и аромати на гроздето.
След това се прави дистилиране, като тогава се извличат и концентрират скъпите ухания. Тайните на дестилирането се учат и предават от потомство на потомство, тъй като това е моментът, в който се ползва цялото умеене да се отдели нездравословната секта.
Това е артистична активност, която изисква да се отдели първотокът, по-късно и патоките. Процесът не е автоматизиран и се разчита на личните умения. При съществуване на такива се получава качествената мускатова ракия.
Последната стъпка е разреждането на ракията с омекотена вода, с цел да доближи алкохолният градус до 42 °C.
Мекотата на усета, с който се характеризира мускатовата ракия се дължи на отлежаването в продължение на 12 месеца в остарели бъчви, които укротяват силата на муската, само че без да го задушат.
Накрая се прави купаж и се бутилира ракията от съответната годишна продукция.
Поднасяне на мускатова ракия
Истинският познавач на мускатова ракия избира за нея чаши с форма на леле и високо столче. Това не е инцидентно. Специфичната форма на чашата развива ароматите и усетите на муската, а лекото притеснение на гърлото разрешава на уханията да се концентрират в цялост преди да се отпие. Високото столче разрешава течността да остане прелестно охладена, каквото е условието за насърчаване и проявление на топлота, наслада и мирис на грозде, които има тази напитка.
Вижте и справочник за новаците в правенето на ракията.
