„Мен вече ме няма“, съобщи ми в съня бившият ми мъж. Събудих се с тягостно усещане…
Преди две години умря някогашният ми брачен партньор. С него въобще не общувахме от няколко години, а месец преди гибелта му той ми се обади и ми сподели, че му липсвам и желае да се срещнем. Не посмях да отида на тази среща и завърших разговора с него.
Месец по-късно сънувах чудноват сън. Вървя по улицата и виждам мъжа ми да върви към мен в далечината, целият облечен в бяло (тениска, панталони, обувки) и до него мъж, по-възрастен от него.
И брачният партньор ми споделя нещо на този човек. Когато го видях, взех решение да пресека от другата страна на улицата, с цел да не ме забележи. Стоях и ги гледах по какъв начин си отиват, те не ме видяха и се отдалечиха.
Помислих си: „ Добре, че не ме видя! “
В този миг се разсъниха, взех телефона и видях, че към час преди да се събудя, Олег (това беше името на брачна половинка ми) се опитал да ми се обади няколко пъти (пристигнаха съобщения).
Сякаш ме заляха с вряла вода в този миг! Чувствах такова вълнение…
Струваше ми, че той всеки миг ще пристигна, ще почука на вратата. Общо взето това възприятие ме държа до обяд.
Към 12 часа следобяд ми се обади дамата на брат му (те живеят в различен град). Знаех, че тя няма да ми се обади просто по този начин, без причина. Вдигнах телефона и тя незабавно ми зададе въпрос:
– Добре ли си???
И тогава отново ме заляха с вряла вода. Казах:
– Да, всичко е наред.
И тогава тя ми заяви, че Олег се е самоубил.
В този миг земята изчезна отдолу под краката ми! Слушах я в мъгла и пред очите ми беше оня мой сън.
По-късно от телефонните позвънявания и от думите на следователя разбрах, че съм сънувала тъкмо сега, в който той си е предизвикал това.
Това съвпадане ли е или може би съм се заблудила? И най-интересното е, че този ден, когато си легнах вечерта (всичките ми другари към този момент спяха), усетих някакво доста леко допиране, като че ли някой ме беше погалил доста нежно.
А когато наближиха 40-те дни след гибелта му това възприятие се повтори още веднъж, единствено че този път бяха будна и в този миг бях самичък у дома.
