Как България спря да разбира Балканите?
Преди две години, малко след подписването на Договора за добросъседство с тогавашната Република Македония, министър председателят Бойко Борисов употребява по този начин постоянно споменаваните от него пътища, с цел да даде образец за една от най-важните благоприятни условия, в случай че документът се ползва и София и Скопие работят дружно: българите и македонците да вървят на къса отмора в прилежащата страна бързо и без проблеми и по-лесно да се опознават.
С фокуса върху доближаване на хората от двете страни на границата и икономическите изгоди от контракта и присъединението към Европейски Съюз София напипа рядко споменавания проблем: Балканите надалеч не са толкоз ирационални, колкото някои биха желали да обяснят за задачите на новинарските си материали.
За жителите по-важно от " огромните проблеми " на историята е по какъв начин живеят в всекидневието. Враждебността сред обособени групи или нации нормално следва от социално-икономическите ограничения, застоя, грубото политическо инженерство от центровете на властта. Политици, които разделят, има на всички места в района и отвън него, а за техните гласоподаватели, в случай че са им обезпечени условия и стандарт, това не е най-голямата грижа. В последна сметка това трябваше да е и ядрото на Европейския съюз – мир и разцвет за всички. Няма причина страните на Балканите да са изключени от това – през днешния ден времената за Европа са сложни, само че на следващия ден корабът може да потегли в по-добра посока.
София имаше трезва позиция, с схващане, че балканците, като всички, желаят по-добро бъдеще. Минаха две години и тя сложи условия.
Не е изненада, че за Скопие имаше и по-важни неща – огромното внимание бе не към София, а към Париж и Берлин, поради договарянията с Европейски Съюз. Разбира се, президентът Стево Пендаровски разяснява тематиката - назова позицията вътрешна работа на България. Направи го и министър председателят Зоран Заев - за еднаквост в 21-и в. не се договаря, въпреки че Скопие би трябвало да внимава, до момента в който чака дата за договаряния, и да схваща София, където се готвят за локални избори.
Не всички реакции бяха толкоз невъзмутими. " България сподели червен картон на Северна Македония, " написа организация " Мета " и назова началото на октомври една от " най-горещите седмици, които е имала (Северна) Македония от независимостта си до момента ". Може би България
в този момент ще изиска да се заличава и в документите на АСНОМ,
иронично написа електронното издание МКД. Има се поради Антифашисткото заседание за национално избавление на Македония, което взема решение да прогласи македонска страна и македонски език на 2 август 1944 година в манастира " Прохор Пчински ". Посочени са документи с обидни избрания за България като " тази гнусна слугиня на империалистическа Германия " (още едно увещание какъв брой безплодно е която и да било страна да търси през днешния ден със задна дата сметка за военновременна агитация, основана точно с цел да насъсква хората едни против други).
За самите условия се сподели доста. Десетки интелектуалци се оповестиха против рамковата позиция и надменния ѝ тон; като че ли България не е признала Северна Македония за суверенна страна и изразът " по-малък брат " допуска, че може да ѝ приказва менторски, без да зачита обикновени правила в езика на дипломацията (дори огромна част от паниките да са основателни и да изискват българска реакция, не е това методът да се заявяват). Не се загатна, че част от " острите " оферти на България към този момент са правени от Заев; той самичък предлага терминът " български фашистки окупатор " да се размени в учебниците, въпреки и не по метод, който би се харесал в София.
Вероятно и още може да се каже. И най-ревностните съперници на " македонския език ", за който София желае да не се приказва публично в Европейския съюз с тези думи, мъчно могат да оспорят, че отстояването на такава позиция по исторически или лингвистични аргументи в формален дипломатически дискурс не е самоуверено разчупване на политическата уместност, а
учудващо непознаване таман на тези балкански недостатъци,
подхранили не без съображение мита за " ирационалността ". Ако македонският е просто акцент от езиковедска позиция, белким това значи, че бошняци, сърби и хървати би трябвало внезапно да сменят имената на езиците си, тъй като били съвсем едно и също? И по какъв начин ще ги кръстят? А черногорският, който преди две години получи документ, че е обособен език, от Международната организация за стандартизация? Държавност и език са тясно преплетени в тази част на света, а изгодите от непознати опити това да се промени не са еднопосочни и единствено подхранват неприятни усеща от двете страни на границата (по подигравка на ориста в придвижването за признание на четирите езика за един съществена роля играят не политици, а историци).
Но не изискванията са казусът, а това, което България пропуща, до момента в който се занимава с тях.
Докато изследвания сочат, че България ненадейно се е трансформирала в противник за пълнолетните македонци, Скопие прави всичко допустимо, с цел да разшири политическия си и дипломатически мироглед – още се поправят вредите от 10 години изолираност при Никола Груевски. Заев прикани Гърция да поведе Балканите (роля, за която сама намекваше България по време на европредседателството). Това не заличава връзките и със старите съседи: единствено преди седмица Заев бе в Нови Сад за среща с албанския си сътрудник Еди Рама и сръбския президент Александър Вучич за полагане на основите на " дребен Шенген " - в действителност организация, която от система за бързо прекосяване през границата може да прерасне в съюз, напомнящ на Европейския.
Докато специалисти позволяват, че " дребният Шенген " може да е съветски план в белградски одежди, мъчно може да се възрази на мотивацията, с която Заев изясни присъединяване си след срещата: " Твърде дълго чакахме някой да направи нещо за нас. " Той добави, че тримата биха желали да покажат, че " Балканите не са буре с барут ". С други думи – че са рационални като всички останали.
Топли са връзките с Турция, а към този момент цитираната анкета на " Евротинк " сочи Съединените щати за " най-приятелска страна ".
Така, до момента в който вътрешнополитически дебатът и в Скопие видимо се вътри към балканските клишета (идентичност, минало и други), " политическият връх ", както е македонският термин, мисли за други възможности. Почти всички интернационалните специалисти по Балканите от последно време предизвестяват: в случай че страните западно от България не получат европейската вероятност, за която (някои по-успешно, други - още не съвсем) работят,
всички сили отвън Европейски Съюз, които имат интерес да стъпят в региона,
даже единствено поради близостта със съюза, ще го създадат. Последиците за живота и интереса на жителите, а и за сигурността (включително на България), няма да са еднопосочни. Освен това в македонския случай негативно решение се чака да дестабилизира политиката - още една такава рецесия Борисов сигурно не би желал на прага си. И без това гледа с паника към Турция, от чиито благоприятни условия (за разлика от тези на Северна Македония), наподобява, се опасява.
Изправена пред заплахата френско несъгласие през днешния ден още веднъж да я отклони от посоката ѝ, Северна Македония се нуждае от България повече от всеки път, и то не тъй като Скопие било дребното братче на София. Протегнатата ръка на Заев преди две години бе израз не на капитулацията на дребна страна, а вик за помощ след десетилетие застой, в което на жителите бе отнета опцията (като всички останали на планетата) да се стремят да живеят по-добре.
Ако София не откликне или се отдръпне от тази протегната за по-тясно съдействие ръка, различен ще я поеме. Не е наложително да е Пекин или Москва; може да е Белград или Атина. И тогава тъпо за България, чийто народ счита Северна Македония за близка до сърцето си и (досущ като край Вардар) разговорно употребява единствено остарялото ѝ име.
*Източник: https://www.dnevnik.bg
С фокуса върху доближаване на хората от двете страни на границата и икономическите изгоди от контракта и присъединението към Европейски Съюз София напипа рядко споменавания проблем: Балканите надалеч не са толкоз ирационални, колкото някои биха желали да обяснят за задачите на новинарските си материали.
За жителите по-важно от " огромните проблеми " на историята е по какъв начин живеят в всекидневието. Враждебността сред обособени групи или нации нормално следва от социално-икономическите ограничения, застоя, грубото политическо инженерство от центровете на властта. Политици, които разделят, има на всички места в района и отвън него, а за техните гласоподаватели, в случай че са им обезпечени условия и стандарт, това не е най-голямата грижа. В последна сметка това трябваше да е и ядрото на Европейския съюз – мир и разцвет за всички. Няма причина страните на Балканите да са изключени от това – през днешния ден времената за Европа са сложни, само че на следващия ден корабът може да потегли в по-добра посока.
София имаше трезва позиция, с схващане, че балканците, като всички, желаят по-добро бъдеще. Минаха две години и тя сложи условия.
Не е изненада, че за Скопие имаше и по-важни неща – огромното внимание бе не към София, а към Париж и Берлин, поради договарянията с Европейски Съюз. Разбира се, президентът Стево Пендаровски разяснява тематиката - назова позицията вътрешна работа на България. Направи го и министър председателят Зоран Заев - за еднаквост в 21-и в. не се договаря, въпреки че Скопие би трябвало да внимава, до момента в който чака дата за договаряния, и да схваща София, където се готвят за локални избори.
Не всички реакции бяха толкоз невъзмутими. " България сподели червен картон на Северна Македония, " написа организация " Мета " и назова началото на октомври една от " най-горещите седмици, които е имала (Северна) Македония от независимостта си до момента ". Може би България
в този момент ще изиска да се заличава и в документите на АСНОМ,
иронично написа електронното издание МКД. Има се поради Антифашисткото заседание за национално избавление на Македония, което взема решение да прогласи македонска страна и македонски език на 2 август 1944 година в манастира " Прохор Пчински ". Посочени са документи с обидни избрания за България като " тази гнусна слугиня на империалистическа Германия " (още едно увещание какъв брой безплодно е която и да било страна да търси през днешния ден със задна дата сметка за военновременна агитация, основана точно с цел да насъсква хората едни против други).
За самите условия се сподели доста. Десетки интелектуалци се оповестиха против рамковата позиция и надменния ѝ тон; като че ли България не е признала Северна Македония за суверенна страна и изразът " по-малък брат " допуска, че може да ѝ приказва менторски, без да зачита обикновени правила в езика на дипломацията (дори огромна част от паниките да са основателни и да изискват българска реакция, не е това методът да се заявяват). Не се загатна, че част от " острите " оферти на България към този момент са правени от Заев; той самичък предлага терминът " български фашистки окупатор " да се размени в учебниците, въпреки и не по метод, който би се харесал в София.
Вероятно и още може да се каже. И най-ревностните съперници на " македонския език ", за който София желае да не се приказва публично в Европейския съюз с тези думи, мъчно могат да оспорят, че отстояването на такава позиция по исторически или лингвистични аргументи в формален дипломатически дискурс не е самоуверено разчупване на политическата уместност, а
учудващо непознаване таман на тези балкански недостатъци,
подхранили не без съображение мита за " ирационалността ". Ако македонският е просто акцент от езиковедска позиция, белким това значи, че бошняци, сърби и хървати би трябвало внезапно да сменят имената на езиците си, тъй като били съвсем едно и също? И по какъв начин ще ги кръстят? А черногорският, който преди две години получи документ, че е обособен език, от Международната организация за стандартизация? Държавност и език са тясно преплетени в тази част на света, а изгодите от непознати опити това да се промени не са еднопосочни и единствено подхранват неприятни усеща от двете страни на границата (по подигравка на ориста в придвижването за признание на четирите езика за един съществена роля играят не политици, а историци).
Но не изискванията са казусът, а това, което България пропуща, до момента в който се занимава с тях.
Докато изследвания сочат, че България ненадейно се е трансформирала в противник за пълнолетните македонци, Скопие прави всичко допустимо, с цел да разшири политическия си и дипломатически мироглед – още се поправят вредите от 10 години изолираност при Никола Груевски. Заев прикани Гърция да поведе Балканите (роля, за която сама намекваше България по време на европредседателството). Това не заличава връзките и със старите съседи: единствено преди седмица Заев бе в Нови Сад за среща с албанския си сътрудник Еди Рама и сръбския президент Александър Вучич за полагане на основите на " дребен Шенген " - в действителност организация, която от система за бързо прекосяване през границата може да прерасне в съюз, напомнящ на Европейския.
Докато специалисти позволяват, че " дребният Шенген " може да е съветски план в белградски одежди, мъчно може да се възрази на мотивацията, с която Заев изясни присъединяване си след срещата: " Твърде дълго чакахме някой да направи нещо за нас. " Той добави, че тримата биха желали да покажат, че " Балканите не са буре с барут ". С други думи – че са рационални като всички останали.
Топли са връзките с Турция, а към този момент цитираната анкета на " Евротинк " сочи Съединените щати за " най-приятелска страна ".
Така, до момента в който вътрешнополитически дебатът и в Скопие видимо се вътри към балканските клишета (идентичност, минало и други), " политическият връх ", както е македонският термин, мисли за други възможности. Почти всички интернационалните специалисти по Балканите от последно време предизвестяват: в случай че страните западно от България не получат европейската вероятност, за която (някои по-успешно, други - още не съвсем) работят,
всички сили отвън Европейски Съюз, които имат интерес да стъпят в региона,
даже единствено поради близостта със съюза, ще го създадат. Последиците за живота и интереса на жителите, а и за сигурността (включително на България), няма да са еднопосочни. Освен това в македонския случай негативно решение се чака да дестабилизира политиката - още една такава рецесия Борисов сигурно не би желал на прага си. И без това гледа с паника към Турция, от чиито благоприятни условия (за разлика от тези на Северна Македония), наподобява, се опасява.
Изправена пред заплахата френско несъгласие през днешния ден още веднъж да я отклони от посоката ѝ, Северна Македония се нуждае от България повече от всеки път, и то не тъй като Скопие било дребното братче на София. Протегнатата ръка на Заев преди две години бе израз не на капитулацията на дребна страна, а вик за помощ след десетилетие застой, в което на жителите бе отнета опцията (като всички останали на планетата) да се стремят да живеят по-добре.
Ако София не откликне или се отдръпне от тази протегната за по-тясно съдействие ръка, различен ще я поеме. Не е наложително да е Пекин или Москва; може да е Белград или Атина. И тогава тъпо за България, чийто народ счита Северна Македония за близка до сърцето си и (досущ като край Вардар) разговорно употребява единствено остарялото ѝ име.
*Източник: https://www.dnevnik.bg
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ