Атлантическият съвет: Доброволната военна служба е риск
Преди дни той разгласи, че уверения от премиера и от Народното събрание, че ще поддържат предлагането му. Лидерът на Вътрешна македонска революционна организация даже сподели, че продължава да упорства за връщането на казармата, а въвеждането на доброволна военна работа би било първата стъпка в тази посока . Няма страна, която стопански да е просперирала и да няма войска, аргументира се министърът.
Според Атлантическия съвет, измежду чиито учредителите са някогашните служебни министри на защитата Велизар Шаламанов и Тодор Тагарев, обаче сходна смяна крие риск за защитата на страната и съставлява заплаха за демокрацията у нас.
От организацията считат, че доброволната военна работа няма да реши съществуващите проблеми в армията ни и да направи въоръжените ни сили по-професионални, по-високотехнологични и интегрирани със съдружниците ни в НАТО.
„ Военната работа “ в смисъла на познатите от предишното наборни армии е анахронизъм, действителен единствено в софтуерно изостанали страни . Тя може да обезпечи нужното ниво на подготовка за боравене със модерно въоръжение и техника единствено при нескончаем интервал на военна тегоба (поне 12-24 месеца) за войнишкия и част от сержантския състав. Такъв период на доброволна военна работа ще обезпечи най-малък брой претенденти и ще бъде безрезултатна инвестиция, обявиха още от Атлантическия съвет.
Предложенията за въвеждане на „ доброволна военна служба”, само че в смисъла на „ военна подготовка на цивилните жители “ не би трябвало да се отхвърлят по принцип. Те обаче, не могат да заменят отсъствието на Национална стратегия „ България в НАТО и Европейската защита “, която да сътвори професионални, високотехнологични и интегрирани със съдружниците ни съвременни въоръжени сили.
В този си тип направените оферти изместват фокуса от значимите въпроси за решение в областта на защитата. Разширяването на опциите за непринудено присъединяване на цивилните жители в защитата на страната би имало резултат единствено при следните условия , акцентират от Атлантическия съвет:
- Налице е построен квалифициран, професионален и съвременен „ гръбнак “ на въоръжените сили в лицето на постоянната армия;
- Цивилните жители не носят краткотрайна „ военна работа “, а минават през интензивна военна подготовка, която е финансово и материално обезпечена на модерно равнище;
- Ресурсите, нужни за военната подготовка на цивилните жители, не се обезпечават за сметка на построяването на съвременни и професионални постоянни въоръжени сили;
- Подготвените цивилни жители са включени в непрекъснато настоящи постоянни или аварийни военни формирования като част от цялостна национална стратегия за развиване на отбранителните способности;
- Гарантира се прецизен гражданския надзор, който да пресече всички благоприятни условия под прикритието на въоръжените сили да се основават паравоенни организации или паравоенни формирования да получат формален статут.
Според Атлантическия съвет, измежду чиито учредителите са някогашните служебни министри на защитата Велизар Шаламанов и Тодор Тагарев, обаче сходна смяна крие риск за защитата на страната и съставлява заплаха за демокрацията у нас.
От организацията считат, че доброволната военна работа няма да реши съществуващите проблеми в армията ни и да направи въоръжените ни сили по-професионални, по-високотехнологични и интегрирани със съдружниците ни в НАТО.
„ Военната работа “ в смисъла на познатите от предишното наборни армии е анахронизъм, действителен единствено в софтуерно изостанали страни . Тя може да обезпечи нужното ниво на подготовка за боравене със модерно въоръжение и техника единствено при нескончаем интервал на военна тегоба (поне 12-24 месеца) за войнишкия и част от сержантския състав. Такъв период на доброволна военна работа ще обезпечи най-малък брой претенденти и ще бъде безрезултатна инвестиция, обявиха още от Атлантическия съвет.
Предложенията за въвеждане на „ доброволна военна служба”, само че в смисъла на „ военна подготовка на цивилните жители “ не би трябвало да се отхвърлят по принцип. Те обаче, не могат да заменят отсъствието на Национална стратегия „ България в НАТО и Европейската защита “, която да сътвори професионални, високотехнологични и интегрирани със съдружниците ни съвременни въоръжени сили.
В този си тип направените оферти изместват фокуса от значимите въпроси за решение в областта на защитата. Разширяването на опциите за непринудено присъединяване на цивилните жители в защитата на страната би имало резултат единствено при следните условия , акцентират от Атлантическия съвет:
- Налице е построен квалифициран, професионален и съвременен „ гръбнак “ на въоръжените сили в лицето на постоянната армия;
- Цивилните жители не носят краткотрайна „ военна работа “, а минават през интензивна военна подготовка, която е финансово и материално обезпечена на модерно равнище;
- Ресурсите, нужни за военната подготовка на цивилните жители, не се обезпечават за сметка на построяването на съвременни и професионални постоянни въоръжени сили;
- Подготвените цивилни жители са включени в непрекъснато настоящи постоянни или аварийни военни формирования като част от цялостна национална стратегия за развиване на отбранителните способности;
- Гарантира се прецизен гражданския надзор, който да пресече всички благоприятни условия под прикритието на въоръжените сили да се основават паравоенни организации или паравоенни формирования да получат формален статут.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ