Почернен Баща: Момчето Ми Спаси 4-Ма Със Смъртта Си, А Убиецът Му Празнува С Условна Присъда
Преди дни Окръжният съд във Велико Търново осъди по съкратената процедура водача Антон Иванов и по този начин той получи единствено 3 години условно с 5-годишен изпитателен период. Разследването откри, че във съдбовния ден 19-годишният тогава Антон, който имал брошура от скоро, пътувал към железничарския град от Лясковец. Току-що признатият за студент бил зад кормилото на лек автомобил " Тойота " и карал с към 72 км/ч при ограничаване от 50 км. Излязъл от пътното платно и подкарал колата по тротоара, където имало пешеходци. При случая предизвикал и междинна телесна щета на возещия се в колата му 15-годишен възпитаник.
Въпреки това, правосъдният състав отпред с Теодор Милев, не издаде ефикасна присъда.
Ето каква написа бащата по този мотив:
" Аз съм Янко Енев от Горна Оряховица - елементарен, спокоен и непретенциозен български родител. Така, безшумно и без публично внимание, изпратих рожбата си към оня, другия свят, за който всички настояват, че бил по-добър. Дано да е по този начин... България не разбра, че през октомври 2017 година погребах детето си на 20 години.
Не проведох протест или митинг на лобното му място. Не извиках медиите. Нямаше репортаж по новините. Не написах на никого. Тихо и самотно останах с дълбоката и непостижима, разкъсваща болежка от нелепата загуба. Ще кажете - доста хора се сблъскват с тази орис, не съм единствен. Така е, само че мъчно родителското схващане осмисля и приема, че детето му е погубено като пешеходец, помляно на тротоара от необмислен водач.
За сърцето няма да приказваме, него могат да го схванат единствено хора, които са претърпели моята покруса. Като да вземем за пример, околните на другия пешеходец, умрял на място в това пътнотранспортно произшествие. Та ето я равносметката от черните летописи - петък, 13.10.2017 година, злополука, 18-годишен, некомпетентен, самоуверен водач, притежаващ брошура от месец, две жертви - на 20 година и на 40 година, правомерно движещи се по тротоара, междинна телесна щета на петнадесетгодишно момче. За мен обаче статистиката е мъчително персонална, без да съм суеверен. Не знам и не желая да знам аргументите. За мен измеренията са други - НЯМА Гражданско отделение ДЕТЕТО МИ. И НЯМА ДА Гражданско отделение ИМА ВЕЧЕ. ТОЙ Е МЪРТЪВ. УБИТ. В резултат на злополуката момчето ми изпадна в мозъчна гибел. Дарихме органите му на четирима нуждаещи се. Бяха осъществени четири животоспасяващи за тези хора трансплантации. Ирония ли е, достойнство ли е, разтуха ли е...? Всеки търси своето пояснение.
Една година по-късно - 2 октомври 2018 година, Великотърновски областен съд, НОХД 311/2018. Подсъдимият съжалява - несъмнено е по този начин, животът му се е преобърнал, ужасно е, незнайно..., само че е жив. Колко ли е тежко за родителите му - евентуално неописуемо и влудяващо... и аз съм родител, разбирам ги...., само че те имат живо дете. Подсъдимият се извинява - на мен ми е безразлично... Признава се за отговорен... хм, добър ход - кратко правосъдно разследване. Много съжалява за стореното, несъмнено. Отекват думите на бранителя - млад е, да му дадем късмет да се поправи... Да се поправи, откакто е направил нещо непоправимо за две фамилии. Защитникът му невъзмутимо и разпалено изяснява какъв брой добър възпитаник бил и че ще става студент - това му е работата на юриста, само че мен не ме интересува... Може и да е правилно, може и да не е - през днешния ден всички са положителни възпитаници.
А в случай че търсим взаимност на добрината - моето момче избави четирима със гибелта си, а килърът му приключи учебно заведение с отличие, отпразнува бала си и ще става студент. В съда сме, с цел да разберем по какъв начин ще бъде овъзмездена една-единствена съответна постъпка на този добър възпитаник. Тягостно и трудно е, само че моментът наближава. Последната изнемощяла и обезверена бащина дума пред съдията е молба за ефикасна присъда. В ушите и сърцата ни на опечалени родители на двете мъртви момчета обаче и до момента кънти произнесената присъда: ТРИ ГОДИНИ УСЛОВНО. Е, несъмнено в действителност е бил доста добър възпитаник!!! И млад, несъмнено! След глътка отрезвяване се запитвам какво ли значи пропорционалност и цел на наказването, за които сме чували по малкия екран. Дали това се има поради?!?
Това ли е смисълът на закона? Аз съм родител, чието дете в никакъв случай няма да протегне още веднъж ръка към мен, няма да срещна погледа му, гласът му ще слушам единствено насън... Сигурно поради това не разбирам постановената присъда. Защо за други закононарушения без породена гибел причинителите лежат в пандиза? Въпросите са доста, само че всички потъват в безмълвие. Дали не трябваше да дам публичност на ужаса, който претърпях преди година и с който пребивавам и през днешния ден! Вярно, че в правото няма морал, само че в очернената ми душа наред до страданието по непрежалимото ми чадо безочливо и безпардонно се насади и чувството за безотговорност и неправда. Надявам се с това писмо и гласността на моята болежка по някакъв метод да реализираме по този начин чаканата и жадувана обективна ефикасна присъда. В памет на моето момче - КРАСИ! СПИШ ЛИ СПОКОЙНО, СЪДИЯ МИЛЕВ? "
Въпреки това, правосъдният състав отпред с Теодор Милев, не издаде ефикасна присъда.
Ето каква написа бащата по този мотив:
" Аз съм Янко Енев от Горна Оряховица - елементарен, спокоен и непретенциозен български родител. Така, безшумно и без публично внимание, изпратих рожбата си към оня, другия свят, за който всички настояват, че бил по-добър. Дано да е по този начин... България не разбра, че през октомври 2017 година погребах детето си на 20 години.
Не проведох протест или митинг на лобното му място. Не извиках медиите. Нямаше репортаж по новините. Не написах на никого. Тихо и самотно останах с дълбоката и непостижима, разкъсваща болежка от нелепата загуба. Ще кажете - доста хора се сблъскват с тази орис, не съм единствен. Така е, само че мъчно родителското схващане осмисля и приема, че детето му е погубено като пешеходец, помляно на тротоара от необмислен водач.
За сърцето няма да приказваме, него могат да го схванат единствено хора, които са претърпели моята покруса. Като да вземем за пример, околните на другия пешеходец, умрял на място в това пътнотранспортно произшествие. Та ето я равносметката от черните летописи - петък, 13.10.2017 година, злополука, 18-годишен, некомпетентен, самоуверен водач, притежаващ брошура от месец, две жертви - на 20 година и на 40 година, правомерно движещи се по тротоара, междинна телесна щета на петнадесетгодишно момче. За мен обаче статистиката е мъчително персонална, без да съм суеверен. Не знам и не желая да знам аргументите. За мен измеренията са други - НЯМА Гражданско отделение ДЕТЕТО МИ. И НЯМА ДА Гражданско отделение ИМА ВЕЧЕ. ТОЙ Е МЪРТЪВ. УБИТ. В резултат на злополуката момчето ми изпадна в мозъчна гибел. Дарихме органите му на четирима нуждаещи се. Бяха осъществени четири животоспасяващи за тези хора трансплантации. Ирония ли е, достойнство ли е, разтуха ли е...? Всеки търси своето пояснение.
Една година по-късно - 2 октомври 2018 година, Великотърновски областен съд, НОХД 311/2018. Подсъдимият съжалява - несъмнено е по този начин, животът му се е преобърнал, ужасно е, незнайно..., само че е жив. Колко ли е тежко за родителите му - евентуално неописуемо и влудяващо... и аз съм родител, разбирам ги...., само че те имат живо дете. Подсъдимият се извинява - на мен ми е безразлично... Признава се за отговорен... хм, добър ход - кратко правосъдно разследване. Много съжалява за стореното, несъмнено. Отекват думите на бранителя - млад е, да му дадем късмет да се поправи... Да се поправи, откакто е направил нещо непоправимо за две фамилии. Защитникът му невъзмутимо и разпалено изяснява какъв брой добър възпитаник бил и че ще става студент - това му е работата на юриста, само че мен не ме интересува... Може и да е правилно, може и да не е - през днешния ден всички са положителни възпитаници.
А в случай че търсим взаимност на добрината - моето момче избави четирима със гибелта си, а килърът му приключи учебно заведение с отличие, отпразнува бала си и ще става студент. В съда сме, с цел да разберем по какъв начин ще бъде овъзмездена една-единствена съответна постъпка на този добър възпитаник. Тягостно и трудно е, само че моментът наближава. Последната изнемощяла и обезверена бащина дума пред съдията е молба за ефикасна присъда. В ушите и сърцата ни на опечалени родители на двете мъртви момчета обаче и до момента кънти произнесената присъда: ТРИ ГОДИНИ УСЛОВНО. Е, несъмнено в действителност е бил доста добър възпитаник!!! И млад, несъмнено! След глътка отрезвяване се запитвам какво ли значи пропорционалност и цел на наказването, за които сме чували по малкия екран. Дали това се има поради?!?
Това ли е смисълът на закона? Аз съм родител, чието дете в никакъв случай няма да протегне още веднъж ръка към мен, няма да срещна погледа му, гласът му ще слушам единствено насън... Сигурно поради това не разбирам постановената присъда. Защо за други закононарушения без породена гибел причинителите лежат в пандиза? Въпросите са доста, само че всички потъват в безмълвие. Дали не трябваше да дам публичност на ужаса, който претърпях преди година и с който пребивавам и през днешния ден! Вярно, че в правото няма морал, само че в очернената ми душа наред до страданието по непрежалимото ми чадо безочливо и безпардонно се насади и чувството за безотговорност и неправда. Надявам се с това писмо и гласността на моята болежка по някакъв метод да реализираме по този начин чаканата и жадувана обективна ефикасна присъда. В памет на моето момче - КРАСИ! СПИШ ЛИ СПОКОЙНО, СЪДИЯ МИЛЕВ? "
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ