Какво е Т-клетъчен имунитет?
Преди дни министърът на опазването на здравето Асена Сербезова съобщи, че ще се образува експертна група от медицински експерти, които ще прегледат опцията за въвеждането на „ зелен документ " и за Т-клетъчен имунитет. Това стана след питане от страна на дептутата от „ ИТН " Андрей Чорбанов.
Но какво съставлява Т-клетъчният имунитет и за какво точно той дава най-точната диагностика – ще разберете от задълбочената публикация от брой 12/2021 година на Списание 8.
Вирусите най-общо са построени от субмикроскопични вътреклетъчни паразитни частици от генетичен материал (РНК или ДНК), предпазен от протеинова обвивка. Те са на границата сред живата и неживата материя. Не могат да се развъждат независимо и оцеляват даже в суровите условия на открития Космос със стотици години! Когато попаднат в удобната среда на жив организъм, стартират да се развъждат (репликират). Минава време, до момента в който количеството им стане задоволително огромно, с цел да се появят признаци на болест. Този интервал се назовава „ инкубационен “. Тялото ги разпознава като антигени – субстанции, които предизвикат имунната система. Такива непознати за него тела могат да са освен вирусите, само че и бактерии, белтъци, полизахариди и прочие За да се оправи с тези нашественици, нашият съвсем идеален организъм поддържа защитна войска.
Вродената ни и добитата имунна системаИмунната ни система е комплициран механизъм, който от самото начало брани организма ни от външни врагове. Всъщност имунните ни системи са даже две, работещи редом, с голям брой детайли. Едната се назовава вродена имунна система. Тя е остаряла и се е формирала в хода на еволюцията. Бързо и ефикасно разпознава и обезврежда патогени, без да е профилирана единствено над избран тип болестотворни организми. Действа на общо съображение и основава антитела. За сметка на бързината си обаче тя се засилва единствено за лимитирано време и не всеки път е в положение да пребори избрани типове. Eлемент от тази вродена имунна система са кафези от групата на левкоцитите, които посредством кръвообращението проникват на всички места в тялото. Повишените им стойности в кръвта са сигнал за инфектиране или за зараза. Лекарите установяват този факт с проучване на кръвната картина.
Ако патогените съумеят да обхванат в организма макар напъните на вродената имунна система и наличните защитни механизми, тялото пуска в деяние идващото равнище на протекция: добитата имунна система. Тя обаче реагира по-бавно, нормално `и трябват четири до седем дни, когато среща патогена за пръв път. Тази имунна система е профилирана и се бори против тъкмо избрани патогени. Тя записва „ нашествениците “ и вкарва тази информация в по този начин наречената „ имунологична памет “. Тази памет разпознава враговете ни, с които към този момент си е имала работа, и незабавно включва в деяние добитата имунна реакция. Така тялото може да реагира бързо и ефикасно против инфекциите. Придобитата имунна система бързо схваща какво би трябвало да се прави и реагира по подобаващ метод. Тъкмо затова ние боледуваме от избрани заболявания единствено един път през живота си. Ваксинациите също дължат резултата си на добитата имунна система.
Спиред друга подредба добитият имунитет, именуван още характерен, се разделя на клетъчен и хуморален, като разделянето е условно, защото и двата типа са взаимно свързани. Хуморалният имунитет се реализира от Т-лимфоцити, NK кафези и други кафези. Клетъчният реагира посредством антитела – белтъчни молекули, които се свързват с антигените, а по-късно ги изхвърляме от организма.
Тестовете за антитела
Откриването на антитела е инспекция дали имаме построен имунитет след преболедуване и след слагане на ваксина. Тези проби могат да дадат отговор на въпроса какъв брой време след имунизацията се появяват обезвреждащи антитела и какъв брой дълго се задържат в задоволително висока централизация, с цел да реализират защитната си функционалност. Ако обаче нямаме висока централизация на антитела, само че към този момент сме преборили вируса, това не значи, че организмът ни няма да се оправи с него, откакто го срещне отново.
Те понижават, само че от този факт не следва, че нямаме имунна отбрана. Затова условието за антитела над 150 единици БАУ не обезпечава задоволително информация за евентуалния имунен отговор. „ Имунитетът след заразяване е много дълъг. Например, след SARS (атипична пневмония, породена от ковид SARS-CoV, която бе обявена за първи път през ноември 2002 година в Южен Китай) имунитетът продължава повече от 15 години “, споделя Виталий Зверев, началник на катедрата по микробиология, вирусология и имунология в университета „ Сеченов “ в изявление за Business Online. Ученият е безапелационен, че „ заболяването провокира по-пълен имунен отговор от всяка ваксина. Дори и най-хубавата. ” Причината за това, както към този момент стана ясно, е Т-клетъчният имунитет!
Не е единствено антитела
Т-лимфоцитите са живи кръвни кафези, които разпознават клетката, инфектирана с вирус, и я унищожават, като по този метод прекъсват веригата на разпространяване на вируса в организма. Резултатите демонстрират, че Т-клетъчният отговор при хора, които са се възстановили или са били в контакт с COVID-19, е доста разнороден и няма директна връзка с равнището на антителата.
Различните групи от Т-лимфоцити извършват четири съществени задания: разпознават и учат антигена; предават информация за него на други елементи на имунната система; унищожават антигена; запомнят го. Паметта им е огромна, непрекъсната и дълготрайна! Те се образуват и узряват в тимуса, откъдето произлиза названието им. При някои човеци заради особеностите на имунитета (или инфектирани с ниска доза от патогена) Т-клетъчната връзка отстрани вируса от тялото, без да се усили производството на антитела. Поради това от време на време клинични признаци не се развиват.
Следователно някои хора са придобили имунитет към SARS-CoV-2 най-вероятно с помощта на Т-клетки, които преди този момент са били „ задействани “ от други коронавируси и са запазили имунологична памет. Има пациенти, които в никакъв случай не са се срещали със SARS-CoV-2, само че имат Т-лимфоцити, които реагират на този вирус и го отстраняват от тялото.
Изследването е допустимо
Изучаването на Т-клетъчния отговор към инфекции е много трудоемък развой и се създава от профилирани проучвателен лаборатории.
„ Изключително значими са така наречен функционални проби, тъй като е допустимо да няма промени в количествените параметри, само че клетките (или част от тях) да са с нарушени функционалности. При един от тези проби се мери способността на Т-клетките да се разделят в отговор на характерни тласъци. Сред обичайните способи за проучване на Т-клетките са и техниките, при които се мери равнището на характерен артикул, който те отделят при избрани условия “, коментира проф. Александрова.
По-точно това, което се предлага в българските лаборатории, е премерване на смяната в концентрацията на интерферон гама в кръвта след стимулация на лимфоцитите с антиген на COVID-19. Интерферон гама се създава от Т-лимфоцитите, NK клетките и някои други кафези при характерния имунен отговор. Интерферонът потиска вирусното размножаване, има имуностимулиращ и имуномоделиращ резултат.
Антителата унищожават инфектирана с вирус клетка
Според проф. Александрова пандемията дава сериозен подтик на изследванията върху Т-клетъчния имунен отговор. Особено в онази му част, която прави допустимо рутинното му проучване при необятен кръг хора, и това ще се отрази удобно освен на битката със SARS-CoV-2.
Изучаването на имунния отговор, по-специално на Т-клетъчния имунен отговор против SARS-CoV-2 обаче е изправено пред редица провокации. Ето някои от тях:- Определяне на характерните за вируса Т-клетки е механически по-сложно спрямо разбора на антителата, изисква по-скъпо струваща инсталация и висококвалифициран личен състав, профилиран в съответната област. Далеч не всички проби са подобаващи за всеобщо приложение в клиничната практика;- Пробите се вземат нормално от венозна кръв, само че тя не дава цялостна картина за ролята на Т-клетките. Анализирането на проби от други източници (напр. костен мозък, лигавици, бронхоалвеоларна течност) е значимо, само че мъчно осъществимо; - Всеки човек има своя самостоятелен имунен отговор.Публикуваните резултати и продължаващата работа върху Т-клетъчния имунитет при COVID-19 разрешават диференциран метод при ограничението на заболеваемостта. Все още се счита обаче, че това е мъчно да се ревизира посредством всеобщ лабораторен скрининг, само че не е невероятно. За това молят пациентските организации в България.
В вероятност
В зов, оповестен в медиите, те приканват за основаване на Национална стратегия за проучване на популацията за съществуване на Т-клетъчен имунитет. Позовавайки се на експерти, измежду които проф. Андрей Чорбанов, началник на департамент „ Имунология “ в Института по микробиология на Българска академия на науките, те акцентират, че дълготрайната имунна памет е най-хубавият индикатор за момента, който може да отбрани от заразяване в дълготраен проект.
Скринингът върху диагностиката на Т-клетъчния имунитет е действителна опция да бъдем по-прецизни в определянето на евентуалните опасности от заразяване и боледуване. Предложението на пациентските организации чака внимание и реакция от страна на ръководещите.
Но какво съставлява Т-клетъчният имунитет и за какво точно той дава най-точната диагностика – ще разберете от задълбочената публикация от брой 12/2021 година на Списание 8.
Вирусите най-общо са построени от субмикроскопични вътреклетъчни паразитни частици от генетичен материал (РНК или ДНК), предпазен от протеинова обвивка. Те са на границата сред живата и неживата материя. Не могат да се развъждат независимо и оцеляват даже в суровите условия на открития Космос със стотици години! Когато попаднат в удобната среда на жив организъм, стартират да се развъждат (репликират). Минава време, до момента в който количеството им стане задоволително огромно, с цел да се появят признаци на болест. Този интервал се назовава „ инкубационен “. Тялото ги разпознава като антигени – субстанции, които предизвикат имунната система. Такива непознати за него тела могат да са освен вирусите, само че и бактерии, белтъци, полизахариди и прочие За да се оправи с тези нашественици, нашият съвсем идеален организъм поддържа защитна войска.
Вродената ни и добитата имунна системаИмунната ни система е комплициран механизъм, който от самото начало брани организма ни от външни врагове. Всъщност имунните ни системи са даже две, работещи редом, с голям брой детайли. Едната се назовава вродена имунна система. Тя е остаряла и се е формирала в хода на еволюцията. Бързо и ефикасно разпознава и обезврежда патогени, без да е профилирана единствено над избран тип болестотворни организми. Действа на общо съображение и основава антитела. За сметка на бързината си обаче тя се засилва единствено за лимитирано време и не всеки път е в положение да пребори избрани типове. Eлемент от тази вродена имунна система са кафези от групата на левкоцитите, които посредством кръвообращението проникват на всички места в тялото. Повишените им стойности в кръвта са сигнал за инфектиране или за зараза. Лекарите установяват този факт с проучване на кръвната картина.
Ако патогените съумеят да обхванат в организма макар напъните на вродената имунна система и наличните защитни механизми, тялото пуска в деяние идващото равнище на протекция: добитата имунна система. Тя обаче реагира по-бавно, нормално `и трябват четири до седем дни, когато среща патогена за пръв път. Тази имунна система е профилирана и се бори против тъкмо избрани патогени. Тя записва „ нашествениците “ и вкарва тази информация в по този начин наречената „ имунологична памет “. Тази памет разпознава враговете ни, с които към този момент си е имала работа, и незабавно включва в деяние добитата имунна реакция. Така тялото може да реагира бързо и ефикасно против инфекциите. Придобитата имунна система бързо схваща какво би трябвало да се прави и реагира по подобаващ метод. Тъкмо затова ние боледуваме от избрани заболявания единствено един път през живота си. Ваксинациите също дължат резултата си на добитата имунна система.
Спиред друга подредба добитият имунитет, именуван още характерен, се разделя на клетъчен и хуморален, като разделянето е условно, защото и двата типа са взаимно свързани. Хуморалният имунитет се реализира от Т-лимфоцити, NK кафези и други кафези. Клетъчният реагира посредством антитела – белтъчни молекули, които се свързват с антигените, а по-късно ги изхвърляме от организма.
Тестовете за антитела
Откриването на антитела е инспекция дали имаме построен имунитет след преболедуване и след слагане на ваксина. Тези проби могат да дадат отговор на въпроса какъв брой време след имунизацията се появяват обезвреждащи антитела и какъв брой дълго се задържат в задоволително висока централизация, с цел да реализират защитната си функционалност. Ако обаче нямаме висока централизация на антитела, само че към този момент сме преборили вируса, това не значи, че организмът ни няма да се оправи с него, откакто го срещне отново.
„ След като имунната система победи нашественика, имунният отговор стихва. Това не е учудващо, тъй като природата е мъдра и икономична – няма смисъл да поддържа производството и активността на високоспециализирани кафези и молекули, когато не е налице непосредствена заплаха. Това е и повода, заради която направените в следствие от инфекцията антитела понижават с времето “, изяснява проф. Радостина Александрова.Имунитетът против SARS трае над 15 година
Те понижават, само че от този факт не следва, че нямаме имунна отбрана. Затова условието за антитела над 150 единици БАУ не обезпечава задоволително информация за евентуалния имунен отговор. „ Имунитетът след заразяване е много дълъг. Например, след SARS (атипична пневмония, породена от ковид SARS-CoV, която бе обявена за първи път през ноември 2002 година в Южен Китай) имунитетът продължава повече от 15 години “, споделя Виталий Зверев, началник на катедрата по микробиология, вирусология и имунология в университета „ Сеченов “ в изявление за Business Online. Ученият е безапелационен, че „ заболяването провокира по-пълен имунен отговор от всяка ваксина. Дори и най-хубавата. ” Причината за това, както към този момент стана ясно, е Т-клетъчният имунитет!
Не е единствено антитела
Т-лимфоцитите са живи кръвни кафези, които разпознават клетката, инфектирана с вирус, и я унищожават, като по този метод прекъсват веригата на разпространяване на вируса в организма. Резултатите демонстрират, че Т-клетъчният отговор при хора, които са се възстановили или са били в контакт с COVID-19, е доста разнороден и няма директна връзка с равнището на антителата.
Различните групи от Т-лимфоцити извършват четири съществени задания: разпознават и учат антигена; предават информация за него на други елементи на имунната система; унищожават антигена; запомнят го. Паметта им е огромна, непрекъсната и дълготрайна! Те се образуват и узряват в тимуса, откъдето произлиза названието им. При някои човеци заради особеностите на имунитета (или инфектирани с ниска доза от патогена) Т-клетъчната връзка отстрани вируса от тялото, без да се усили производството на антитела. Поради това от време на време клинични признаци не се развиват.
Следователно някои хора са придобили имунитет към SARS-CoV-2 най-вероятно с помощта на Т-клетки, които преди този момент са били „ задействани “ от други коронавируси и са запазили имунологична памет. Има пациенти, които в никакъв случай не са се срещали със SARS-CoV-2, само че имат Т-лимфоцити, които реагират на този вирус и го отстраняват от тялото.
Изследването е допустимо
Изучаването на Т-клетъчния отговор към инфекции е много трудоемък развой и се създава от профилирани проучвателен лаборатории.
„ По-задълбоченото проучване на имунната система, в която Т-клетъчният имунитет има основна роля, би било най-хубавият ориентир да разберем дали имаме потребност от ваксина. Ако има имунитет, е допустимо имунизацията да е непотребна и рискова. Извършването на всеобща имуннна модулация, без да е ясно накъде ще се тласне реакцията, може да провокира взрив на автоимунни и ракови болести “, разяснява доктор Радослав Тошков, експерт по функционална медицина с повече от 25 години опит.За проучването се проучва венозна кръв, като наложително изискване е пациентът да не е на терапия с потискащи имунитета медикаменти. Препоръчително е след преболедуване или ваксиниране искащите да създадат проучването най-малко 10 дни след цялостното им възобновяване или 10 дни след слагане на втората доза ваксина. Няма времево ограничаване по-късно.
„ Изключително значими са така наречен функционални проби, тъй като е допустимо да няма промени в количествените параметри, само че клетките (или част от тях) да са с нарушени функционалности. При един от тези проби се мери способността на Т-клетките да се разделят в отговор на характерни тласъци. Сред обичайните способи за проучване на Т-клетките са и техниките, при които се мери равнището на характерен артикул, който те отделят при избрани условия “, коментира проф. Александрова.
По-точно това, което се предлага в българските лаборатории, е премерване на смяната в концентрацията на интерферон гама в кръвта след стимулация на лимфоцитите с антиген на COVID-19. Интерферон гама се създава от Т-лимфоцитите, NK клетките и някои други кафези при характерния имунен отговор. Интерферонът потиска вирусното размножаване, има имуностимулиращ и имуномоделиращ резултат.
Антителата унищожават инфектирана с вирус клетка Според проф. Александрова пандемията дава сериозен подтик на изследванията върху Т-клетъчния имунен отговор. Особено в онази му част, която прави допустимо рутинното му проучване при необятен кръг хора, и това ще се отрази удобно освен на битката със SARS-CoV-2.
Изучаването на имунния отговор, по-специално на Т-клетъчния имунен отговор против SARS-CoV-2 обаче е изправено пред редица провокации. Ето някои от тях:- Определяне на характерните за вируса Т-клетки е механически по-сложно спрямо разбора на антителата, изисква по-скъпо струваща инсталация и висококвалифициран личен състав, профилиран в съответната област. Далеч не всички проби са подобаващи за всеобщо приложение в клиничната практика;- Пробите се вземат нормално от венозна кръв, само че тя не дава цялостна картина за ролята на Т-клетките. Анализирането на проби от други източници (напр. костен мозък, лигавици, бронхоалвеоларна течност) е значимо, само че мъчно осъществимо; - Всеки човек има своя самостоятелен имунен отговор.Публикуваните резултати и продължаващата работа върху Т-клетъчния имунитет при COVID-19 разрешават диференциран метод при ограничението на заболеваемостта. Все още се счита обаче, че това е мъчно да се ревизира посредством всеобщ лабораторен скрининг, само че не е невероятно. За това молят пациентските организации в България.
В вероятност
В зов, оповестен в медиите, те приканват за основаване на Национална стратегия за проучване на популацията за съществуване на Т-клетъчен имунитет. Позовавайки се на експерти, измежду които проф. Андрей Чорбанов, началник на департамент „ Имунология “ в Института по микробиология на Българска академия на науките, те акцентират, че дълготрайната имунна памет е най-хубавият индикатор за момента, който може да отбрани от заразяване в дълготраен проект.
„ Скринингът е трудоемка активност, само че по-лесно ли е на хората в коронавирус отделенията?! Трябва да се мисли в вероятност. Лечението е прочувствено тежко и за болните, и за личния състав. Това, което сега се прави – да се пускат единствено имунизирани в заведения, кина, театри и така нататък, не взема решение въпроса, в случай че имунизираните също са фактор на всеобщото заразяване. Трябва да се търси метод да се спре заболеваемостта. Сертификатът основава лъжливо възприятие за сигурност “, декларира Пенка Георгиева, ръководител на пациентските организации „ Заедно с теб “.Изследването на Т-клетъчния имунитет ще преодолее дискриминирането с ограничаващите ограничения за преболедувалите преди повече от година, както и на тези, които са срещнали вируса без признаци, само че не могат да потвърдят настоящ имунитет с задоволително високо равнище на антитела.
Скринингът върху диагностиката на Т-клетъчния имунитет е действителна опция да бъдем по-прецизни в определянето на евентуалните опасности от заразяване и боледуване. Предложението на пациентските организации чака внимание и реакция от страна на ръководещите.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ