„Бохемска рапсодия“ обръща душата с хастара навън
Преди да отида на „ Бохемска рапсодия “, бях на екипна среща с девойките и сподели, че филмът ще е триумф, тъй като фенът няма да види нито сюжета, нито ще навлезе в някаква дълбочина, а ще се наелектризира от музиката и от Рaми Малек и това ще е задоволително. Да, девойки, тъкмо по този начин е. „ Бохемска рапсодия “ е най-успешният биографичен филм за рок звезда и е отпред на боксофисите, само че не тъй като е изчерпателен, доста логичен филм. Защото на никого не му пука какво ще види, всички желаят да видят отново Фреди. Някак си да възкръсне. И да го чуят. Точно това става.
„ Бохемска рапсодия “ е превъзходен, въпреки че сюжетът е доста несъвършен, не разбираме безусловно нищо по-сериозно за връзките сред членовете на групата, сред Фреди и Мери, сред Фреди и всички. Филмът е изработен със ужасно почитание към Фреди, той е даже почистен под зоркия взор на членовете на Queen, които са имали думата при основаването на „ Бохемска рапсодия “. Те самите са изтласкани от кино лентата, всички са миманс, само че от това като че ли нито те, нито филмът страдат.
Рaми Малек, несъмнено, е сърцето и душата на кино лентата, както Фреди Меркюри е сърцето и душата на Queen. Tой успява да се превъплъти във Фреди, усеща се още веднъж онази харизма. Физически е съвършен. Парчетата изпява дружно с различен глас. Дори мислех, че механически са миксирали гласа на артиста с този на Фреди, само че не е по този начин. Миксиране има, само че не с Фреди, а с негов гласов двойник, Марк Мател.
За самия сюжет няма нищо да описвам. За костюмите ще оставя друго Момиче от града да ви опише. Ще ви кажа единствено по какъв начин се почувствах. Почувствах се като че ли душата ми се обръща с хастара на открито. Сякаш още веднъж бях на 10 години, на лагер на Кранево, когато за пръв път разбрах кои са Queen. Бях съкрушена от сцената, когато Фреди научи, че е възпален с HIV. Почувствах се окрилена, когато го видях още веднъж на сцената на „ Уембли “. Молех се от самото начало да откри този мъж, който няма да го използва и унищожава, а ще го обича. Молех се да се излекува, да не е умирал.
Не помня в миналото да съм плакала след кино по пътя към у дома. Докосна ме по този начин, че трети ден единствено Queen чувам и към този момент се тормозя, че от Spotify ще ми изпратят някакво известие, че това не е обикновено. Мисля си и непрекъснато за смелостта, за това, че би трябвало да сме по-безкомпромисни, когато желаеме нещо, да се целим високо, да не се помиряваме с дребното, с посредственото. Да имаме вяра в нашата си лична „ Бохемска рапсодия “.
Всичко това би трябвало да е задоволително, с цел да се назова един филм прекрасен, нали?
„ Бохемска рапсодия “ е превъзходен, въпреки че сюжетът е доста несъвършен, не разбираме безусловно нищо по-сериозно за връзките сред членовете на групата, сред Фреди и Мери, сред Фреди и всички. Филмът е изработен със ужасно почитание към Фреди, той е даже почистен под зоркия взор на членовете на Queen, които са имали думата при основаването на „ Бохемска рапсодия “. Те самите са изтласкани от кино лентата, всички са миманс, само че от това като че ли нито те, нито филмът страдат.
Рaми Малек, несъмнено, е сърцето и душата на кино лентата, както Фреди Меркюри е сърцето и душата на Queen. Tой успява да се превъплъти във Фреди, усеща се още веднъж онази харизма. Физически е съвършен. Парчетата изпява дружно с различен глас. Дори мислех, че механически са миксирали гласа на артиста с този на Фреди, само че не е по този начин. Миксиране има, само че не с Фреди, а с негов гласов двойник, Марк Мател.
За самия сюжет няма нищо да описвам. За костюмите ще оставя друго Момиче от града да ви опише. Ще ви кажа единствено по какъв начин се почувствах. Почувствах се като че ли душата ми се обръща с хастара на открито. Сякаш още веднъж бях на 10 години, на лагер на Кранево, когато за пръв път разбрах кои са Queen. Бях съкрушена от сцената, когато Фреди научи, че е възпален с HIV. Почувствах се окрилена, когато го видях още веднъж на сцената на „ Уембли “. Молех се от самото начало да откри този мъж, който няма да го използва и унищожава, а ще го обича. Молех се да се излекува, да не е умирал.
Не помня в миналото да съм плакала след кино по пътя към у дома. Докосна ме по този начин, че трети ден единствено Queen чувам и към този момент се тормозя, че от Spotify ще ми изпратят някакво известие, че това не е обикновено. Мисля си и непрекъснато за смелостта, за това, че би трябвало да сме по-безкомпромисни, когато желаеме нещо, да се целим високо, да не се помиряваме с дребното, с посредственото. Да имаме вяра в нашата си лична „ Бохемска рапсодия “.
Всичко това би трябвало да е задоволително, с цел да се назова един филм прекрасен, нали?
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ