Преди 30 години израелски и палестински лидери се срещнаха на моравата на Белия дом във Вашингтон, за да подпишат споразумение, за което мнозина смятаха, че може да бъде предшественик на мира в региона .
Първото споразумение от Осло събра Ицхак Рабин и Ясер Арафат, първият беше израелският министър-председател, а вторият беше лидерът на Организацията за освобождение на Палестина (ООП).
Трябваше да последва ръкостискане между тях – важен жест и сделката щеше да ги накара да получат Нобеловата награда за мир, заедно с тогавашния външен министър на Израел Шимон Перес, следващата година.
И тримата мъже вече са мъртви, Рабин при обстоятелства, пряко свързани със Споразуменията. Мирният процес, който сделката трябваше да започне, е мъртвороден, като Израел продължава незаконната си окупация на палестинска територия, а палестинският народ не е по-близо до – а някои биха казали и по-далеч – от независима държава.
Ето всичко, което трябва да знаете за историческото споразумение и защо то изглежда се е провалило:
Какви бяха споразуменията от Осло?
Първото споразумение от Осло, известно като Осло I, беше подписано на 13 септември 1993 г. Споразумението между израелското и палестинското ръководство видя, че всяка страна признава другата за първи път. И двете страни също обещаха да прекратят своя десетилетен конфликт.
Второ споразумение, известно като Осло II, беше подписано през септември 1995 г. и навлезе в повече подробности относно структурата на органите, които мирният процес трябваше да формира.
Споразуменията от Осло трябваше да доведат до палестинско самоопределение под формата на палестинска държава заедно с Израел. Това би означавало, че Израел, който е създаден на територията на историческа Палестина през 1948 г. в събитие, известно на палестинците като Накба, ще приеме палестинските претенции за национален суверенитет. Претенциите обаче ще бъдат ограничени само до част от историческа Палестина, а останалата част ще бъде оставена на суверенитета на Израел.
За постигането на тази цел ще трябва да се предприемат няколко стъпки, включително поетапно изтегляне на израелската армия от палестинските територии, които те незаконно окупираха от 1967 г. насам, и прехвърлянето на власт към палестинска администрация, с изключение на въпросите за окончателния статут, включително статута на Йерусалим (източната половина на който е окупирана палестинска земя) и незаконните селища на Израел, които ще бъдат договорени на по-късна дата.
Следователно споразуменията доведоха до създаването на предполагаемата временна Палестинска администрация (PA) и разделянето на територията на Западния бряг на зони A, B и C, което показва колко контрол има PA във всяка. която до ден днешен администрира ограничено управление над двете области.
Окончателният договор трябваше да бъде постигнат след пет години, но това не се случи.
Кой се противопостави на сделката?
Десните израелци нямаха никакво желание да дават на палестинците каквито и да било отстъпки и не искаха никакви споразумения с ООП, която смятаха за „терористична организация“. Израелските заселници също се страхуваха, че това ще доведе до изселването им от незаконните селища в окупираните територии.
Елементи на крайната десница бяха толкова против споразуменията от Осло, че самият Рабин беше убит през 1995 г. заради подписването им. Сред хората, които са заплашвали Рабин преди смъртта му, е Итамар Бен-Гвир, сега министър на националната сигурност на Израел.
Междувременно палестински групи, включително Хамас и Ислямски джихад, предупредиха, че решението за две държави би лишило правото на палестинските бежанци да се завърнат в историческите земи, отнети от тях през 1948 г., когато беше създаден Израел.
Покойният виден палестински литературен критик и активист Едуард Саид беше сред най-гласовите му критици, наричайки го „инструмент за палестинско предаване, палестински Версай“.
Как се развалиха споразуменията?
Споразуменията от Осло станаха свидетели на бавен упадък, като Израел продължи окупацията на палестинска земя и отказа да се изтегли военно от по-голямата част от Западния бряг, като същевременно продължи да извършва нападения в земя, считана под пълното управление на ПА.
>След смъртта на Рабин редица израелски лидери, които се противопоставиха на споразуменията, дойдоха на власт, сред които настоящият израелски премиер Бенямин Нетаняху, както и Ариел Шарон.
Втората интифада от 2000 г. до 2005 г. на свой ред доведе до тежки жертви, особено от палестинската страна, и направи и двете страни по-малко склонни да се съгласят да придвижат сделката.
Всеки опит за рестартиране на преговорите се провали през десетилетието след това и временните клаузи на споразуменията се превърнаха в статуквото.
Как се виждат споразуменията сега?
Много палестинци вярват, че Израел е използвал Споразуменията от Осло, за да оправдае разширяването на незаконните си селища на Западния бряг.
Всъщност, докато споразуменията от Осло бавно се проваляха, Израел утрои изграждането на селища. Между 1993 г. и 2000 г. израелското население на Западния бряг достигна най-бързия си темп на нарастване досега, според Дрор Еткес, израелски борец за мир.
Днес израелското правителство е доминирано от крайнодесни религиозни и ултранационалистически политици, които имат тесни връзки с движението за заселване. През последните месеци те одобриха хиляди нови домове в селища на окупирания Западен бряг.
Всъщност, според лявото израелско движение Peace Now, Израел тази година е поставил рекорд за своите одобрения за заселване, с най-малко 12 855 жилищни единици за заселници, одобрени от януари.
Тридесет години по-късно палестинската държавност е малко вероятна в краткосрочен и дори средносрочен план, тъй като преговорите за окончателен статут между палестински и израелски лидери непрекъснато се провалят.
Западният бряг е разпокъсан, блокираната Ивица Газа стои изолирана в това, което мнозина наричат „затвор на открито“, а Израел няма планове да се откаже от окупирания Източен Йерусалим.
Много хора, както в Израел, така и в Палестина, смятат, че решението за две държави е мъртво.
Източник: Ал Джазира и информационни агенции
