Как Соломон Паси разпадаше Русия още през 2000 г. и подготвяше края на Китай
Преди 23 години първият атлантик на България издаде брошурата „ Краят на предпоследната империя “, спонсорирана от позабравения към този момент Христо Порточанов
Руската експанзия против Украйна продължава към този момент съвсем една година. Тя не реализира първичната си цел да окупира страната, да наложи там марионетно държавно управление и евентуално по-късно да я причисли като провинция към новата империя. Лозунгът „ Ще вземем Киев за три дни “ , с който кремълската агитация разгласи нахлуването, през днешния ден се е трансформирал във анекдот. Промяна има и в отношението на „ груповия Запад “ към този спор.
В началото Съединени американски щати и техните съдружници се въздържаха да оказват сериозна помощ на Украйна. В първите дни на експанзията те се задоволяваха единствено с филантропични доставки, военни облекла и каски – наподобява, също имаха вяра, че всичко ще се случи за прословутите три дни.
Впечатлението от разпадналата се за часове афганистанска войска, в която същият Запад наливаше милиони, бе прекомерно блестящо. Затова и наместо тежко въоръжение за самозащита, именити западни водачи, отпред с Макрон и Байдън, предлагаха нищо повече от аероплан, с който украинският президент Зеленски да избяга при тях и да получи леговище. Едно от запаметяващите се изказвания на Зеленски, казано по този мотив в първите дни на войната бе „ Не ми би трябвало такси, дайте оръжия “.
Година по-късно всичко е тъкмо наопаки.
Наместо „ Киев за три дни “, при започване на 2023 година Кремъл разположи противовъздушни оръжия върху значимите обекти в Москва. Това е явен знак, че откакто руснаците избиха доста народ и сринаха до основи немалка част от Източна Украйна, в чиято отбрана сякаш бе стартирана войната, в този момент самите те се притесняват от украински ответни удари по съветската столица. Западът към този момент по-охотно оказва помощ с въоръжения, само че все по този начин бави значимите доставки на нападателната техника, с която украинците могат да провеждат контранастъпление, да прогонят врага и да освободят окупираните елементи от страната си.
Често - във връзка задържането на нападателната техника, от устата или перото на известни анализатори и някогашни политици от западния свят може да се чуе или прочете обяснението, че Западът не желае да прави украинската войска прекомерно мощна, тъй като се опасява от разпадането на Русия. За всеки политолог е ясно, че самата Русия в днешния си тип в действителност би се разпаднала като картонена кула, в случай че загуби тази война. Всички вътрешни несъгласия, които съществуват във всяка империя, сега Кремъл е изтласкал на открито – към войната в Украйна. Ако този спор завърши с победа за нападнатата страна, проблемите ще се проявят с голяма мощ и ще пропукат голямата федерация – натурален развой, присъщ за всяка империя, разгромена във значима борба.
Но въпреки всичко изказванията, че Западът се опасява от разпадането на Русия, нямат здрава основа. Точно противоположното е – Западът от дълго време мечтае за края на тази страна в настоящия ѝ тип. Ако през днешния ден не подхваща по-ярки стъпки в това направление, е тъй като отпред на Русия стои непредвидима фигура с разтърсено здраве, която, усетила края на самодържавието, което е построила, би могла да подкара към оня свят цялата планета с нуклеарните оръжия, които има.
А Западът не просто си мечтае за зачертаването на Русия от картата на света . Той даже бе приготвил и сюжет по какъв начин това следва да се случи.
В България този сюжет бе показан от най-предания деятел на евроатлантизма Соломон Паси.
.jpg )
Соломон Паси подарява трабанта си на Военния музей през 2015 г.
През септември 2000 година дребна бургаска печатница издаде брошурката „ Краят на предпоследната империя: Разпадането на Русия ” . Нейни създатели бяха самият лекар Соломон Паси, ръководител на Атлантическия клуб – учредената през 1991 година първа организация у нас, основана да разпръсква евроатлантизма над страната ни, доктор Любомир Иванов – заместител на Паси и член или ръководител на цяла камара евроатлантически организации и структури, и Марин Михайлов, показан в брошурката като „ самостоятелен външнополитически анализатор “.
Книжлето бе със напълно непретенциозен тираж, като за доста доверени лица . Спонсор на изданието бе към този момент позабравеният бивш президент на ФК „ Нефтохимик “ Христо Порточанов . В тези години „ ЛУКойл “ таман се бе сдобила с „ Нефтохим “, а руснаците създаваха сума ти главоболия на футболния клуб към рафинерията и се чудеха по какъв начин да се отърват от него. Това трансформира внезапно спортният активист Порточанов във изтъкнат деятел против съветския империализъм, което по натурален метод го сроди с Паси и компания.
Като се има поради, че Паси бе ослепителен тръбач на всичко западно и показваше на глас даже неща, които дипломацията от време на време принуждава политиците да премълчават, елементарно може да се допусна, че брошурата не е била негова самодейност. От текста се подразбираше, че Паси е просто проводник, който показва гласно сюжет, написан някъде другаде.
Христо Порточанов
Това бе време, когато Америка преди малко бе завършила с триумф войната си против Югославия. От Сърбия бе отцепена и анексирана провинция Косово, която и до през днешния ден е протекторат. На Запад се редяха сюжети по какъв начин Сърбия би трябвало да бъде осъдена и по-строго, като ѝ се лишават и останалите провинции – обитаемата с мюсюлмани бошняци Санджак, и Войводина, където болшинството от популацията е формирано от унгарци. Логично бе – на правилото, че апетитът идва с яденето, да се пишат сюжети за разпадането и на други формирания, които Западът не харесва.
В брошурката си Паси бе описал Русия като „ опасност за целия свят “, заради което на нейно място да се образуват най-малко 4-5 нови страни. Паси и компания даже ги посочват поименно: Далекоизточна република, Република Сибир, Южноруска страна с територии към Каспийския басейн, дребните страни Калининград и Карелия, и една европейска република, която ще резервира името Русия, само че безусловно наложително ще е член на НАТО. Нещо повече – Паси и ко дори бяха определили и бъдещите им парични единици, измежду конто рублата липсва. Сибир ще мине на долари, Далекоизточната република - на йени, а в остатъчната Московия ще се разплащат с евро.
Като непряк резултат от разпадането на Русия, пишат Паси и колектив, на тази територия ще зародят и няколко етнорелигиозни страни като Чечня, Дагестан, Ингушетия и още редица прилежащи републики. „ Факт е, че географски, исторически, стопански и политически новите страни са образувани и до окончателното им структуриране има единствено една крачка, написа в текста. - Този развой ще е от изгода и облага за всеки. Така всички значими страни в света към този момент ще са под шапката на НАТО. Това ще е „ успех на демократичните полезности “, „ безспорна крачка към одобряване на актуалната система на интернационална сигурност ", „ едно от най- забележителните събития на века, сравнимо с Октомврийската гражданска война ", което „ ще ознаменува окончателния завършек на империализма ".
Макар „ Краят на предпоследната империя “ да бе издадена през юли 2000 година - малко откакто Путин пое властта, чисто софтуерно е ясно, че е била писана преди този момент. Което значи, че западният свят - посредством своя вестоносец Паси, е подготвял сюжета за края на Русия още по времето на Борис Елцин, който бе условен либерал и техен непосредствен съдружник.
В изданието си Паси и неговият колектив разказват сюжет по какъв начин Русия ще се разреже на части благодарение на Запада . Историята обаче обича да си прави смешки със своите пророци. Днес събитията са стигнали до миг, в който самият Путин със своите дейности води страната си към раздробяване – сюжет, за какъвто и най-преданите атлантици не са си мечтали.
В книжлето има и още един любопитен миг, който е в името му – там се приказва за „ предпоследната империя “. Защото има и последна. Но за Паси и компания това не са Съединени американски щати, а Китай. В последната страница на творбата им те дават обещание да разпаднат и Китай, само че в различен теоретичен труд. Уви, „ ЛУКойл “ скоро по-късно съумя да види сметката на футболния клуб „ Нефтохимик “, Порточанов бе заставен да сдаде поста и към този момент нямаше кой да финансира сходни значими за интернационалното състояние прозрения на Паси и приятелите му.
„ Разпадането на последната империя “ по този начин и в никакъв случай не се появи на бял свят.
Руската експанзия против Украйна продължава към този момент съвсем една година. Тя не реализира първичната си цел да окупира страната, да наложи там марионетно държавно управление и евентуално по-късно да я причисли като провинция към новата империя. Лозунгът „ Ще вземем Киев за три дни “ , с който кремълската агитация разгласи нахлуването, през днешния ден се е трансформирал във анекдот. Промяна има и в отношението на „ груповия Запад “ към този спор.
В началото Съединени американски щати и техните съдружници се въздържаха да оказват сериозна помощ на Украйна. В първите дни на експанзията те се задоволяваха единствено с филантропични доставки, военни облекла и каски – наподобява, също имаха вяра, че всичко ще се случи за прословутите три дни.
Впечатлението от разпадналата се за часове афганистанска войска, в която същият Запад наливаше милиони, бе прекомерно блестящо. Затова и наместо тежко въоръжение за самозащита, именити западни водачи, отпред с Макрон и Байдън, предлагаха нищо повече от аероплан, с който украинският президент Зеленски да избяга при тях и да получи леговище. Едно от запаметяващите се изказвания на Зеленски, казано по този мотив в първите дни на войната бе „ Не ми би трябвало такси, дайте оръжия “.
Година по-късно всичко е тъкмо наопаки.
Наместо „ Киев за три дни “, при започване на 2023 година Кремъл разположи противовъздушни оръжия върху значимите обекти в Москва. Това е явен знак, че откакто руснаците избиха доста народ и сринаха до основи немалка част от Източна Украйна, в чиято отбрана сякаш бе стартирана войната, в този момент самите те се притесняват от украински ответни удари по съветската столица. Западът към този момент по-охотно оказва помощ с въоръжения, само че все по този начин бави значимите доставки на нападателната техника, с която украинците могат да провеждат контранастъпление, да прогонят врага и да освободят окупираните елементи от страната си.
Често - във връзка задържането на нападателната техника, от устата или перото на известни анализатори и някогашни политици от западния свят може да се чуе или прочете обяснението, че Западът не желае да прави украинската войска прекомерно мощна, тъй като се опасява от разпадането на Русия. За всеки политолог е ясно, че самата Русия в днешния си тип в действителност би се разпаднала като картонена кула, в случай че загуби тази война. Всички вътрешни несъгласия, които съществуват във всяка империя, сега Кремъл е изтласкал на открито – към войната в Украйна. Ако този спор завърши с победа за нападнатата страна, проблемите ще се проявят с голяма мощ и ще пропукат голямата федерация – натурален развой, присъщ за всяка империя, разгромена във значима борба.
Но въпреки всичко изказванията, че Западът се опасява от разпадането на Русия, нямат здрава основа. Точно противоположното е – Западът от дълго време мечтае за края на тази страна в настоящия ѝ тип. Ако през днешния ден не подхваща по-ярки стъпки в това направление, е тъй като отпред на Русия стои непредвидима фигура с разтърсено здраве, която, усетила края на самодържавието, което е построила, би могла да подкара към оня свят цялата планета с нуклеарните оръжия, които има.
А Западът не просто си мечтае за зачертаването на Русия от картата на света . Той даже бе приготвил и сюжет по какъв начин това следва да се случи.
В България този сюжет бе показан от най-предания деятел на евроатлантизма Соломон Паси.
Соломон Паси подарява трабанта си на Военния музей през 2015 г. През септември 2000 година дребна бургаска печатница издаде брошурката „ Краят на предпоследната империя: Разпадането на Русия ” . Нейни създатели бяха самият лекар Соломон Паси, ръководител на Атлантическия клуб – учредената през 1991 година първа организация у нас, основана да разпръсква евроатлантизма над страната ни, доктор Любомир Иванов – заместител на Паси и член или ръководител на цяла камара евроатлантически организации и структури, и Марин Михайлов, показан в брошурката като „ самостоятелен външнополитически анализатор “.
Книжлето бе със напълно непретенциозен тираж, като за доста доверени лица . Спонсор на изданието бе към този момент позабравеният бивш президент на ФК „ Нефтохимик “ Христо Порточанов . В тези години „ ЛУКойл “ таман се бе сдобила с „ Нефтохим “, а руснаците създаваха сума ти главоболия на футболния клуб към рафинерията и се чудеха по какъв начин да се отърват от него. Това трансформира внезапно спортният активист Порточанов във изтъкнат деятел против съветския империализъм, което по натурален метод го сроди с Паси и компания.
Като се има поради, че Паси бе ослепителен тръбач на всичко западно и показваше на глас даже неща, които дипломацията от време на време принуждава политиците да премълчават, елементарно може да се допусна, че брошурата не е била негова самодейност. От текста се подразбираше, че Паси е просто проводник, който показва гласно сюжет, написан някъде другаде.
Христо Порточанов Това бе време, когато Америка преди малко бе завършила с триумф войната си против Югославия. От Сърбия бе отцепена и анексирана провинция Косово, която и до през днешния ден е протекторат. На Запад се редяха сюжети по какъв начин Сърбия би трябвало да бъде осъдена и по-строго, като ѝ се лишават и останалите провинции – обитаемата с мюсюлмани бошняци Санджак, и Войводина, където болшинството от популацията е формирано от унгарци. Логично бе – на правилото, че апетитът идва с яденето, да се пишат сюжети за разпадането и на други формирания, които Западът не харесва.
В брошурката си Паси бе описал Русия като „ опасност за целия свят “, заради което на нейно място да се образуват най-малко 4-5 нови страни. Паси и компания даже ги посочват поименно: Далекоизточна република, Република Сибир, Южноруска страна с територии към Каспийския басейн, дребните страни Калининград и Карелия, и една европейска република, която ще резервира името Русия, само че безусловно наложително ще е член на НАТО. Нещо повече – Паси и ко дори бяха определили и бъдещите им парични единици, измежду конто рублата липсва. Сибир ще мине на долари, Далекоизточната република - на йени, а в остатъчната Московия ще се разплащат с евро.
Като непряк резултат от разпадането на Русия, пишат Паси и колектив, на тази територия ще зародят и няколко етнорелигиозни страни като Чечня, Дагестан, Ингушетия и още редица прилежащи републики. „ Факт е, че географски, исторически, стопански и политически новите страни са образувани и до окончателното им структуриране има единствено една крачка, написа в текста. - Този развой ще е от изгода и облага за всеки. Така всички значими страни в света към този момент ще са под шапката на НАТО. Това ще е „ успех на демократичните полезности “, „ безспорна крачка към одобряване на актуалната система на интернационална сигурност ", „ едно от най- забележителните събития на века, сравнимо с Октомврийската гражданска война ", което „ ще ознаменува окончателния завършек на империализма ".
Макар „ Краят на предпоследната империя “ да бе издадена през юли 2000 година - малко откакто Путин пое властта, чисто софтуерно е ясно, че е била писана преди този момент. Което значи, че западният свят - посредством своя вестоносец Паси, е подготвял сюжета за края на Русия още по времето на Борис Елцин, който бе условен либерал и техен непосредствен съдружник.
В изданието си Паси и неговият колектив разказват сюжет по какъв начин Русия ще се разреже на части благодарение на Запада . Историята обаче обича да си прави смешки със своите пророци. Днес събитията са стигнали до миг, в който самият Путин със своите дейности води страната си към раздробяване – сюжет, за какъвто и най-преданите атлантици не са си мечтали.
В книжлето има и още един любопитен миг, който е в името му – там се приказва за „ предпоследната империя “. Защото има и последна. Но за Паси и компания това не са Съединени американски щати, а Китай. В последната страница на творбата им те дават обещание да разпаднат и Китай, само че в различен теоретичен труд. Уви, „ ЛУКойл “ скоро по-късно съумя да види сметката на футболния клуб „ Нефтохимик “, Порточанов бе заставен да сдаде поста и към този момент нямаше кой да финансира сходни значими за интернационалното състояние прозрения на Паси и приятелите му.
„ Разпадането на последната империя “ по този начин и в никакъв случай не се появи на бял свят.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ