Няма да повярвате от какво са се страхували софиянци преди повече от век
Преди 117 години - на 1 януари (стар стил) или 14 януари (нов стил) 1901 година, в София потегля първият трамвай.
Точно в 10.30 ч. мотрисата потегля от Централна гара до площад " Славейков ". Маршрутът е особено определен, тъй като е най-представителният. Продавали се два типа билетчета - за първа и втора класа с цена 15 и 10 стотинки.
Оказало се обаче, че софиянци изпитват боязън от новото транспортно средство. По това време в града живеят към 68 000 души. В спомените си художникът Никола Танев споделя за вълнуващите начални стъпки на софийските трамваи:
„ Първия и втория ден возенето в софийските трамваи беше гратис, само че хората се бояха и трамваите се движеха празни, в случай че не се смятахме ние с Методи, които първи дадохме знак да спре вагона и като се метнахме вътре...чак вечерта слезнахме. Мъчно се научиха софиянци да се возят на трамваи ".
Писателят Иван Вазов пък се престрашава чак на 9 февруари 1901 година да се качи на трамвай. Тогава е открита и линията до НДК, а месец по-късно трамваи потеглят и към Подуяне, написа Dir.bg.
Макар в три описа от сборника " Пъстър свят " да го разказва, той не е изключително доброжелателен. Патриархът на българската литература написа: “Какво ахкане и възмущение у всички софиянци, когато гледаха запречкването със стълбове софийските площади и улици за потребностите на електрическото осветяване и на електрическия трамвай и замрежването въздуха с тая паяжина от медни жици! "
Така през първите месеци трамваите мъчно надделявали против употребените от софиянци карети, конски омнибуси и каруци.
На 1 април 1901 година потегля трамваят към Княжево - обичано място за разходки на софиянци.
В книгата си „ София разказва” Христо Бръзицов разказва: " Особено занимателно драматичен бе трамваят за Княжево. Той даваше на карикатуристите доста самун, тъй като постоянно се занимаваха с него. Речеше ли да тръгне от площад „ Света Неделя”, за петдесетте места на вагона водиха война няколкостотин жители с дамите си и децата си, изключително в празнични дни. Това към този момент бе материал и за медицинските служби ".
Общо по столичните улици се движат 25 мотриси и 10 ремаркета. Те вървят по 6 трамвайни маршрута с обща дължина на линиите 23 км индивидуален коловоз.
Изградената от белгийския концесионер трамвайна мрежа е със следните линии: От гарата през Шарения (Лъвовия) мост до днешния площад " Славейков " ; Цариградската линия; Княжевската; Подуянската; Алабинската и така нататък Първите трамвайни вагони са дребни, двуосни, с два мотора по 18 kW и открити платформи, заградени с железни решетки. Салонът е разграничен на първа и втора класа. Ремаркетата са открити, като пасажерите се качват и слизат в профил, а кондукторът ги обикаля по специфична пътека - ходило.
С увеличението на пасажерите през 1908 година се доставят нови трамваи: " Сименс " - двуосни мотриси-12 броя, разграничени на две съсловия и 6 четириосни мотриси " Цепелин " с два мотора по 33 kW.
През 1916 година Столичната община стартира процедура по лишаване от белгийското сдружение на употребата на трамваите, като окончателното прекачване на предприятието продължава до 18.02.1927 година Тогава е проведена и обзаведена " Главна техническа работилница " на територията на хранилище " Мария Луиза ".
Тази година - 1927 година се приема годината на основаването на дружество за ремонт, възобновяване и преустрояване на трамвайни мотриси и ремаркета. От 1924 година до 1938 година, когато са доставени последните трамваи от импорт.
На базата на насъбрания опит от ремонт, като са употребявани шасита на бракувани трамваи, през 1931 година под управлението на инж. Кардалев се създават първите български ремаркета, а през 1935 година са били издигнати напълно 12 ремаркета.
Година по-късно стартира производството на първите български двуосни трамвайни мотриси с вносни контролери и мотори, а в края на 1951 година техническата работилница се обособява като независим цех.
Източник: " Трафик "
Точно в 10.30 ч. мотрисата потегля от Централна гара до площад " Славейков ". Маршрутът е особено определен, тъй като е най-представителният. Продавали се два типа билетчета - за първа и втора класа с цена 15 и 10 стотинки.
Оказало се обаче, че софиянци изпитват боязън от новото транспортно средство. По това време в града живеят към 68 000 души. В спомените си художникът Никола Танев споделя за вълнуващите начални стъпки на софийските трамваи:
„ Първия и втория ден возенето в софийските трамваи беше гратис, само че хората се бояха и трамваите се движеха празни, в случай че не се смятахме ние с Методи, които първи дадохме знак да спре вагона и като се метнахме вътре...чак вечерта слезнахме. Мъчно се научиха софиянци да се возят на трамваи ".
Писателят Иван Вазов пък се престрашава чак на 9 февруари 1901 година да се качи на трамвай. Тогава е открита и линията до НДК, а месец по-късно трамваи потеглят и към Подуяне, написа Dir.bg.
Макар в три описа от сборника " Пъстър свят " да го разказва, той не е изключително доброжелателен. Патриархът на българската литература написа: “Какво ахкане и възмущение у всички софиянци, когато гледаха запречкването със стълбове софийските площади и улици за потребностите на електрическото осветяване и на електрическия трамвай и замрежването въздуха с тая паяжина от медни жици! "
Така през първите месеци трамваите мъчно надделявали против употребените от софиянци карети, конски омнибуси и каруци.
На 1 април 1901 година потегля трамваят към Княжево - обичано място за разходки на софиянци.
В книгата си „ София разказва” Христо Бръзицов разказва: " Особено занимателно драматичен бе трамваят за Княжево. Той даваше на карикатуристите доста самун, тъй като постоянно се занимаваха с него. Речеше ли да тръгне от площад „ Света Неделя”, за петдесетте места на вагона водиха война няколкостотин жители с дамите си и децата си, изключително в празнични дни. Това към този момент бе материал и за медицинските служби ".
Общо по столичните улици се движат 25 мотриси и 10 ремаркета. Те вървят по 6 трамвайни маршрута с обща дължина на линиите 23 км индивидуален коловоз.
Изградената от белгийския концесионер трамвайна мрежа е със следните линии: От гарата през Шарения (Лъвовия) мост до днешния площад " Славейков " ; Цариградската линия; Княжевската; Подуянската; Алабинската и така нататък Първите трамвайни вагони са дребни, двуосни, с два мотора по 18 kW и открити платформи, заградени с железни решетки. Салонът е разграничен на първа и втора класа. Ремаркетата са открити, като пасажерите се качват и слизат в профил, а кондукторът ги обикаля по специфична пътека - ходило.
С увеличението на пасажерите през 1908 година се доставят нови трамваи: " Сименс " - двуосни мотриси-12 броя, разграничени на две съсловия и 6 четириосни мотриси " Цепелин " с два мотора по 33 kW.
През 1916 година Столичната община стартира процедура по лишаване от белгийското сдружение на употребата на трамваите, като окончателното прекачване на предприятието продължава до 18.02.1927 година Тогава е проведена и обзаведена " Главна техническа работилница " на територията на хранилище " Мария Луиза ".
Тази година - 1927 година се приема годината на основаването на дружество за ремонт, възобновяване и преустрояване на трамвайни мотриси и ремаркета. От 1924 година до 1938 година, когато са доставени последните трамваи от импорт.
На базата на насъбрания опит от ремонт, като са употребявани шасита на бракувани трамваи, през 1931 година под управлението на инж. Кардалев се създават първите български ремаркета, а през 1935 година са били издигнати напълно 12 ремаркета.
Година по-късно стартира производството на първите български двуосни трамвайни мотриси с вносни контролери и мотори, а в края на 1951 година техническата работилница се обособява като независим цех.
Източник: " Трафик "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ