Пред дъжд, и сняг, и мрак, и вятър, и кръв

Пред дъжд, и сняг, и мрак, и вятър, и кръв – ний идем към ясните ясли на бога.
През безкрайния свят – труд и страдалчество – по белия път на далечната зима ни води вярата в нашата звезда, в нашата звезда.
Нека спокоен искра огрее нашите черни строшени ръце. Нека разтворените висини облажат сърцата ни с песента на златни струни и сребърни камбани и светлия вик на ангели небесни: Осанна! Осанна! Мир на земле – во человецех снизхождение!
Небесата се разтварят и ний влизаме през техните елмазни порти и свеждаме с наслада сбръчкани черни чела пред ясните ясли на новия господ.
Пречиста Дево, из твоето сърце разцъфна бяла роза – бял венец над черния кръст на нашето страдалчество. Ний свеждаме черни чела.
И лъчезарното дете в твоя скут с усмивка издига благославяща ръка над нас и споделя:
Мир вам!

* Експресионистично календарче за 1921
Портерт на Гео Милев ~ Петър Рамаданов (1895-1972)